О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
Гр.София, 11.04.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 1422 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. И. срещу Решение № 133/ 16.10.2013 г. по в.гр.д.№ 321/13 г. на Ямболския окръжен съд в частта му, с която е допусната съдебна делба между Х. С. Д., М. С. С., К. С. Г., К. С. И., И. Д. Ч. и С. Д. Ч., в качеството им на наследници по закон на С. Д. И., на следните недвижим имоти: новообразуван имот- нива № 72761.57.57 с площ от 1 126,74 кв.м., находяща се в землището на [населено място], м.”Г.”; дворно място с площ от 472 кв.м., представляващо УПИ V-207 в кв.22 по подробния устройствен план на [населено място], заедно с построените в мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и навес със застроена площ от 15 кв.м., при квоти: по 1/5 ид.ч. за Х. С. Д., М. С. С., К. С. Г. и К. С. И. и по 1/10 ид.ч. за И. Д. Ч. и С. Д. Ч., като на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен Нот.акт № 79/ 16.03.2011 г. на съдията по вписванията при РС- Тополовград, с който съделителят К. С. И. е признат за собственик по давност на описания имот, в частта му за разликата над 1/5 ид.ч. от правото на собственост. В касационната жалба се поддържа, че в тази му част решението на въззивния съд е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за делба на посочените имоти бъде отхвърлен. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са три правни въпроса, по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно: - Придобити ли са на оригинерно основание- давностно владение, продължило повече от 10 години, процесните недвижими имоти от касатора? - Как следва да процедира съда, прилагайки разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК при частично уважаване на иск за собственост срещу лице, в чиято полза е издаден констативен нотариален акт за собственост- да измени или да отмени същия за съответната идеална част, за която претенцията е призната за основателна? - Възниква ли съпружеска имуществена общност при придобиване по време на брака на имот по силата на давностно владение, упражнявано от единия съпруг, и обуславя ли това съвместна процесуална легитимация на двамата съпрузи по иска за отмяна на констативния нотариален акт за собственост, издаден на основание чл.587, ал.3 ГПК? Ответниците по касационната жалба- Х. С. Д., М. С. С., К. С. Г., И. Д. Ч. и С. Д. Ч. не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените правни въпроси са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело /т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/, при което произнасянето на въззивния съд по тях е в отклонение от задължителната съдебна практика. Тези предпоставки в случая не са налице. Първият от формулираните въпроси- относно преценката, дали процесните недвижими имоти са придобити по давност от касатора, по същество е насочен не към тълкуване на приложимата за спора материалноправна норма, а към проверка на правилността на изводите на въззивния съд по конкретното дело, и в този смисъл поставеният въпрос е релевантен не за производството по допускане на касационното обжалване, а едва за последващото произнасяне на касационния съд относно наличието на основанията по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение като неправилно. Вторият от въпросите- дали при частично уважаване на иск за собственост срещу лице, в чиято полза е издаден констативен нотариален акт за собственост, същият на основание чл.537, ал.2 ГПК подлежи на изменяване или на отменяване за съответната идеална част, не е от обуславящо значение за изхода на спора, доколкото отмяната е само законна последица от съдебното решение, с което се признават правата на третото лице /ТР № 3 от 29.11.2012 г. по т.д.№ 3/12 г., ОСГК/, и в този смисъл произнасянето на съда по въпроса и начинът, по който е формулиран диспозитива по чл.537, ал.2 ГПК, е без значение за формирането на сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното право- същата произтича от решението по съответния иск, чието уважаване е основание за отмяна на акта, легитимиращ ответника като титуляр на съдебно отреченото субективно право. Колкото до последния правен въпрос- относно задължителната процесуална легитимация на съпрузите по предявен иск за отмяна на нотариалния акт, издаден в полза на един от тях по реда на обстоятелствена проверка, неговата ирелевантност за спора произтича от това, че по смисъла на процесуалния закон отмяната на нотариалния акт не е предмет на самостоятелен иск, а само изрично от уредена законна последица от уважаване на иск за защита на засегнатото с издаването му материално право /ТР № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК/, и в този смисъл съдът не може да преценява самостоятелно предпоставките за допустимост на искането по чл.537, ал.2 ГПК. По гореизложените съображения следва да се приеме, че предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд не са налице. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 133/ 16.10.2013 г. по в.гр.д.№ 321/13 г. на Ямболския окръжен съд, по касационната жалба на К. С. И.. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|