КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 509

гр. София, 16.07. 2015 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3645 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 577 от ГПК и във вр. с чл. 32а от П..
Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. Г. срещу определение № 300/02.02.2015 г., постановено по частно гр. дело № 2243/2014 г. на Бургаския окръжен съд (БОС). С обжалваното определение е потвърдено определение № 6/12.12.2014 г. на съдия по вписванията при Службата по вписванията (СлВп) към Карнобатския районен съд (КРС), с което е постановен отказ по заявление (молба) с вх. № 5639/12.12.2014 г., подадено от жалбоподателката за вписване на искова молба с вх. № 1641/14.04.2014 г., по която е образувано гр. дело № 275/2014 г. на КРС.
Частната касационна жалба е подадени в срок (който е възстановен с определение от 25.05.2015 г. на БОС) от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на частното производство по делото, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК от страна на жалбоподателката са изведени следните три правни въпроса, уточнени и конкретизирани от съда съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: 1) в кой момент от процеса съдът разпорежда исковата молба да бъде вписана; 2) кога и защо инициативата за вписването на исковата молба се оставя на ищеца, както и каква ще е комуникацията между съдията по вписванията и съдията-докладчик, и каква информация и помощ може и трябва да получи ищецът в този случай; и 3) относно съдържанието на понятието „идентификация на страните и имота”.
В случая, видно и от мотивите към обжалваното определение, вписването на исковата молба не е разпоредено от съда, а е станало по инициатива на самата жалбоподателка-ищца. Последното от своя страна зависи изцяло от нейната воля и от възможностите й за привеждане на съдържанието на исковата молба в съответствие с изискванията на закона за нейното вписване. Поради това, първите два въпроса не са от обуславящо значение за произнасянето на въззивния съд с обжалваното определение и за изхода на частното производство по делото; респ. – няма основание касационното обжалване да се допуска по тези два въпроса.
Касационното обжалване на определението следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по третия правен въпрос – относно съдържанието на понятието „идентификация на страните и имота”.
Окръжният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията да впише исковата молба, с която жалбоподателката е предявила иск по чл. 108 от ЗС, единствено по съображението, че исковата молба не отговаря на изискването за идентификация, нито на страните, нито на имота. В тази връзка въззивният съд се е позовал на т. 1 и т. 6 и на мотивите към тях от тълкувателно решение (ТР) № 7/2012 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към т. 6 е разяснено, че може да бъде отказано вписване на искови молби, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота; че съгласно чл. 12 от ПВ вписването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Разяснено и че, не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което, когато вписването не е разпоредено от съда, съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 от ПВ, съгласно чл. 12, ал. 1, изр. 2 от ПВ. Посочено и разяснено е също, че проверката на съдържанието на акта, подлежащ на вписване, е в две насоки: идентификация на страните – съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а” от ПВ, и идентификация на имота – съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в” от ПВ.
Въпреки, че в мотивите към обжалваното определение окръжният съд е цитирал и тази част от мотивите към тълкувателното решение, в противоречие с дадените там разяснения по никакъв начин не е посочил с какво конкретно исковата молба не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота – кои реквизити от посочените в чл. 6, ал. 1, б. „а” и б. „в” от ПВ не са налице. Тази необоснованост на въззивния съдебен акт от своя страна е довела и до нарушение на закона.
С представената за вписване от жалбоподателката, искова молба с вх. № 1641/14.04.2014 г., по която е образувано гр. дело № 275/2014 г. на КРС, искът по чл. 108 от ЗС е предявен срещу Ж. З. С., държавата, [община] и К. А. И., като са посочени и адресите на двамата ответници-физически лица. ЕГН на същите двама ответници не са посочени, но такова изискване (реквизит) няма в чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК, който е нормативен акт (закон – чл. 4, ал. 2 от ЗНА) от по-висока степен в сравнение с ПВ (подзаконов нормативен акт – чл. 7, ал. 1 от ЗНА), което съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА също следва да се съобрази при тълкуването на извършеното от законодателя препращане от специалните разпоредби на чл. 12 от ПВ, отнасящи се за вписването на исковите молби, към общите разпоредби на чл. 6 от ПВ, регламентиращи съдържанието изобщо на всички подлежащи на вписване актове.
В исковата молба ясно е посочено, че процесният недвижим имот е с площ 14.3 дка и че представлява бивша нива и бивш имот с пл. № 169 в местността „А.”, [населено място], [община], както и че понастоящем 1 260 кв.м. от него попадат в поземлен имот № 183 от кв. 14, записан като собственост на ответника Ж. З. С.; 2 361 кв.м. попадат в незастроена улица, собственост на [община] съгласно ЗОС; 4 694 кв.м. попадат в имот, записан като държавна собственост по силата на ЗСПЗЗ; или общо 8 315 кв.м. са в регулацията на [населено място]; а останалите 5 985 кв.м. са извън регулация и представляват нива, записана като собственост на ответника К. А. И.. По този начин са посочени видът, местонахождението, номера, площта и съседите (границите) на процесния недвижим имот, като пред съдията по вписванията са представени и шест броя скици, които няма пречка да бъдат приложени при вписването към исковата молба (аналогично на вписването на съдебно решение, когато неразделна част от него е скица).
С молбата си (заявлението) с вх. № 5639/12.12.2014 г., жалбоподателката е поискала да бъде вписана и нейна молба с вх. № 3154/15.07.2014 г., с която тя е поискала съдът да допусне замяна на ответника К. А. И., с Д. Д. Т.-П., като адресът на последната също е посочен.
От изложеното е видно, че е налице идентификация както на страните, така и на процесния имот, която е достатъчна за вписването на исковата молба с вх. № 1641/14.04.2014 г., ведно с приложените скици, по партидите на всеки от ответниците, както и с последващата молба с вх. № 3154/15.07.2014 г. за замяната на единия от ответниците.
По изложените съображения, обжалваното въззивно определение, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията, като неправилно, следва да бъде отменено и делото следва да се върне на съдията по вписванията за извършването на исканото със заявлението (молба) с вх. № 5639/12.12.2014 г. на жалбоподателката, вписване на исковата молба, ведно с приложените скици и с последващата молба за замяна на единия от ответниците.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 300/02.02.2015 г., постановено по частно гр. дело № 2243/2014 г. на Бургаския окръжен съд;
ОТМЕНЯ същото определение № 300/02.02.2015 г., постановено по частно гр. дело № 2243/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6/12.12.2014 г. на съдия по вписванията при Службата по вписванията към Карнобатския районен съд, с което е постановен отказ по заявление (молба) с вх. № 5639/12.12.2014 г., подадено от С. Д. Г. за вписване на искова молба с вх. № 1641/14.04.2014 г., по която е образувано гр. дело № 275/2014 г. на Карнобатския районен съд;
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Службата по вписванията към Карнобатския районен съд за извършване на исканото със заявлението (молба) с вх. № 5639/12.12.2014 г. на С. Д. Г., вписване на посочената искова молба, съобразно изложеното в мотивите към настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.