КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 212



София, 01.03.2010 година







Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.02. две хиляди и десета година, в състав:





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ

РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА



при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

ч.т.дело № 96/2010 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.577, ал.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Д” А. гр. С. с вх. №2009/15.12.2009 год.на Я. окръжен съд срещу определение №247 от 30.11.2009 год. по ч.гр.д. №437/2009 год. на Я. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 18/17.11.2009 год. на съдията по вписвания при Я. районен съд, постановено по молба вх.рег. №41/17.11.2009 год. на „С” при Я. районен съд, с което е отказано вписване на устава на дружеството –жалбоподател за увеличаване на капитала му чрез непарична вноска, извършена от вносителя ”Х” ООД гр. Я.. Я. окръжен съд е възприел изводите на съдията по вписвания при Я. районен съд, че молителят не е спазил общите изисквания на раздел втори от П. за вписванията, ДОПК и Т. за държавните такси, събирани от А. по вписванията.

Частният жалбоподател „Д” А. гр. С. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при нарушение на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че неправилно съдилищата са приели, че вписването на У. на акционерното дружество за увеличаване на капитала му чрез непарична вноска, следва да се извърши по реда на раздел ІІ от П. за вписванията, вместо по този на раздел ІІІ- ти, тъй като подлежи на вписване уставът, като документ удостоверяващ прехвърлянето на собствеността върху непаричната вноска, а не самата сделка с нея.

Обжалваното въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по правилността на постановения отказ на съдията по вписвания/чл.577, ал.1 ГПК/, подлежи на касационен контрол при условията на чл.280 ГПК/Чл.274, ал.3 ГПК/. С определение №6 от 06.01.2010 год. по същото частно дело на ВКС, І Т. О., то е върнал на Я. окръжен съд за извършване проверка за редовността на частната жалба, включително и за изпълнение на задълженията на жалбоподателя по чл.284, ал.3 ГПК.

И след връщането на частната касационна жалба, жалбоподателят „Д” А. отново не е изпълнила точно задълженията си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но съобразно твърденията му в изложението към частната касационна жалба, поставените от него правни въпроси, обусловили изхода по конкретното дело могат да се квалифицират по следния начин:1/ По кой ред следва да се впише от съдията по вписване на устава на акционерното дружество, в който е отразено увеличаването на капитала с непарична вноска- по раздел ІІ или по раздел ІІІ на П. за вписванията; 2/ К. се вписва- сделка с недвижим имот или У. , като документ, удостоверяващ сделката; 3/Как следва да се определя държавната такса по вписването и 4/ С. ли да се изисква декларация по чл.264 ДОПК.

Налице е подържаното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото разрешаването на поставените въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Подържаното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК- противоречива съдебна практика- не е доказано. Представените с частната жалба определения на Софийския окръжен съд са отменителни, поради което съдът не се е произнесъл окончателно по повдигнатите въпроси и постановените съдебни актове, макар и необжалваеми, не се ползват с окончателен стабилитет.

Частната жалба е неоснователна.

Правилно Я. окръжен съд е приел, че са приложими разпоредбите на раздел втори от П. за вписванията, регламентиращ вписването на актове с недвижими имоти, за разлика от раздел ІІІ-ти, уреждащ вписването на искови молби и на постановените по тях решения. Подлежащите на вписване актове в раздел ІІ от П. са посочени в чл.4 б.”а” от него, като изрично е упоменато, че подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост, които актове на са изброени изчерпателно. Непаричната вноска на право на собственост върху имущество на вносителя в капитала на акционерно дружество, /в случая апорт от „Х” ООД гр. Я. на хлебозавод, находящ се в гр. Я., ул.”Д” № 3А, състоящ се от седем промишлени сгради/, представлява особен вид отчуждителна сделка в полза на учреденото вече юридическото лице- „Д” А. гр. С., чрез която се увеличава капитала му/чл.193 ТЗ/, поради което следва да се включи в актовете по чл.4 б.”а” от П. Независимо, че при акционерното дружество, каквото е процесното „Д” А. , описанието на вноската трябва да се отрази в устава/чл.72, ал.1 ТЗ/, по съществото си апортът се състои от отчуждаване на правото на собственост на вносителя и преминаването му в полза на дружеството. Внасянето на това правото на собственост в капитала на дружеството представлява „прехвърляне на права” по смисъла на чл.73, ал.1 ТЗ, което означава, че дружеството придобива това право на деривативно основание. Транслативното действие на сделката между вносителя на неимуществената вноска и приемащото я дружеството може да се изведе по косвен път и от възложената с чл.73, ал.5, изр. последно ТЗ на съдията по вписване проверка върху правата на вносителя. По отношение на непаричната вноска на вещно право върху недвижим имот, като особен вид сделка, законодателят е въвел изключението съдията по вписванията да проверява правата на вносителя/чл.73, ал.5 ТЗ/, а не нотариусът, както е при другите сделки.

След като правилно Я. окръжен съд е приел, че при вписване на устава на внесената непарична вноска в капитала на акционерното дружество, фактически подлежи на вписване особената отчуждителна сделка, между вносителя и дружеството, дължимата държавна такса следва да се определи по реда на чл.2 от Т. за държавните такси, събирани от А. по вписванията. Събираната такса в този случай е 0.1% върху цената на вноската, определена по реда на чл.72, ал.2 ТЗ. Ето защо правилни са и изводите на съдилищата, че внесената от молителя „Д” А. минимална държавна такса от 10 лв. е недостатъчна.

Транслативното действие спрямо собствеността на сделката, с която се прави непаричната вноска в капитала на акционерното дружество, обяснява и нуждата от представяне пред съдията по вписване на удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК. Законодателят изрично е прогласил задължението за удостоверяване в тази хипотеза чрез писмена декларация от прехвърлителя , че няма непогасени , подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурително вноски.

Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд



О П Р Е Д Е Л И:



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационна жалба на „Д” А. гр. С. с вх. №2009/15.12.2009 год.на Я. окръжен съд срещу определение №247 от 30.11.2009 год. по ч.гр.д. №437/2009 год. на Я. окръжен съд .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: