КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
София, 18.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 5742/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от адвокат С. М., срещу определение № 997 от 09.10.2015 г. по ч. гр. дело № 373/2015 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение №28/08.09.2015 г. на съдия по вписванията при Смолянския районен съд, с което е отказано вписване в книгите на Службата по вписванията – [населено място], по заявление на [фирма], съдържащо искане за заличаване на заложния кредитор [фирма]/в несъстоятелност/ по договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 15.12.201* г. относно поземлен имот с идентификатор № *****.***.**по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], ведно с построените в имота сгради Въззивният съд е приел, че липсва правен интерес у заявителя [фирма] да иска вписване на заличаване на заложния кредитор [фирма]/в несъстоятелност/. Това е така, защото по партидата на [фирма] има вписан договор от 15.12.201* г. за учредяване на особен залог на търговско предприятие, нотариално заверен с рег.№**** като към приложение №* под №*** е вписана Бензиностанция **** С. - У.. Според чл.21, ал.3 ЗОЗ договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния регистър. Поначало вписването има оповестително действие. От справката, изготвена от Службата по вписванията - С. по партидата на [фирма] се установяват вписванията, отбелязвания и заличавания за периода от 01.012003 г. до настоящия момент. На страница втора от справката е отбелязано, че на 17.08.2015г. е заличен залог върху търговско предприятие двойно входящ номер ****, дата 07.11.201*г.,том*, номер * като страни са залогодател [фирма] и заложен кредитор Корпоративна търговска банка. Следователно след като вече е вписано заличаването на особения залог със страни - залогодател [фирма] и заложен кредитор Корпоративна търговска банка, то липсва въобще правен интерес за последния да иска отново заличавеното на банката като заложен кредитор. Със самото вписване на заличаване на договора за особен залог е заличено и вписването на заложния кредитор Корпоративна търговска банка Вписването в имотния регистър е обусловено от това в търговския регистър и е акцесорно на същото.
Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи за произнасяне по следните въпроси: има ли интерес заявителят да иска заличаване на заложен кредитор, който е страна по повече от един договор за особен залог, ако същият кредитор е заличен по последния по ред вписан особен залог и са настъпили основания за заличаване и по предходните вписвания и допустимо ли е правните последици от вписването да се извеждат чрез тълкуване в контекста на предишни и последващи отбелязвания в имотната партида на заявителя, а не чрез самото отразяване на обстоятелствата, подлежащи на отбелязване по всяко конкретно вписване и заличаване въз основа на изрично искане. Твърди се, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, тъй като въпросите са разрешени в противоречие с определение № 442/20.07.2009 г. по ч.т.д № 317/09, ВКС, І т.о., определение № 447/10.07.2009г. по ч.т.д № 58/09 г., ВКС, ІІ т.о., определение № 468/28.07.2009г. по ч.т.д. № 135/09, ВКС, І т.о., определение №168/07.02.2011г. по ч.т.д № 87/10 г., ВКС, ІІ т.о. и определение № 250/03.04.2012г. по ч.т.д. 99/12г., ВКС,ІІ т.о., както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставените въпроси не са обусловили решаващия извод на съда. Те са във връзка с оплакванията на жалбоподателя за неправилност и необоснованост на определението. Касаторът твърди, че съдът неправилно е възприел вписването, чието заличаване се иска, но това становище се отнася до правилността на постановения съдебен акт и не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка. Съдът е приел, че не съществува правен интерес за заявителя, като е установил от фактическа страна, че вече е заличено вписването на заложния кредитор Корпоративна търговска банка по процесния договор за залог на търговско предприятие.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 997 от 09.10.2015 г. по ч. гр. дело № 373/2015 год. на Смолянския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.