КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 19

гр.София, 13.01.2016 год.


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №4947 по описа за 2015 год.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на нотариус И. И., рег.№134, срещу определение №553 от 16.07.2015г. по ч.гр.д. №506/2015г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено определение №35 от 20.05.2015г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – Перник, с което е отказано вписване на нотариален акт за дарение за недвижими имоти със запазване на вещно право на ползване от 20.05.2015г., депозиран в Служба по вписванията – [населено място] с молба вх.рег.№2205/20.05.2015г.
Частният жалбоподател твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен и необоснован, и моли за неговата отмяна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С определение №35 от 20.05.2015г., съдия по вписванията към Районен съд – Перник е отказал вписване в книгите за вписвания при Служба по вписванията – П., на нотариален акт за дарение на недвижими имоти със запазване на вещно право на ползване от 20.05.2015г., депозиран в Служба по вписванията – [населено място] с молба вх.рег.№2205/20.05.2015г., който договор е сключен между П. С. Л. и Н. П. В. от една страна като дарители и Е. П. С. от друга страна като дарен, по отношение на общо 10/12 идеални части /съответно 9/12ид.ч. и 1/12ид.ч./ от недвижими имоти – поземлен имот и построени в него сгради, находящи се в [населено място], подробно индивидуализирани в акта, като дарителят П. Л. си запазва вещното право на ползване върху недвижимите имоти, които дарява.
Съдията по вписвания е отказал вписване на нотариалния акт по съображения, че по преписката не са представени доказателства за липса на данъчни задължения по смисъла на чл. 264, ал. 1 ДОПК.
Пернишки окръжен съд е потвърдил постановения отказ за вписване на нотариалния акт по съображения, че съдията по вписвания осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени от Правилника за вписванията /ПВ/, който нормативен акт определя кръга на неговите правомощия; че според разпоредбата на чл. 32а ПВ съдията по вписванията се произнася с определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона или не е акт, подлежащ на вписване и в този смисъл, съдията по вписвания следи и за спазване на императивната разпоредба на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Съдът е приел, че дарителите следва да представят доказателства, че нямат непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични държавни и общински задължения, което обстоятелство следва да бъде удостоверено в данъчна оценка на недвижимия имот. Съдът е констатирал, че в представената по нотариалното дело данъчна оценка няма отбелязване дали дарителите имат съответно нямат непогасени задължения. Приел е, че следва да се вземе предвид, че в документа не е отразено, че прехвърлителката Н. В. притежава право на собственост и съответно задължения за имота. Съдът е приел, че представените декларации по чл. 264, ал. 3 вр. ал. 1 ДОПК не освобождават от задължение за представяне на данъчна оценка, с изискуемото от закона съдържание. Прието е, че от съдържанието на представеното с частната жалба писмо от 10.06.2015г. от Дирекция „Местни приходи и такси” - [община], се установява че дарителката Н. В. не е декларирала притежаваните от нея 1/12 идеални части от процесния имот, съответно данъчните служби не са изчислявали дължими данъци и такси.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „за задължението на съда да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право” и „изключват ли нормите на охранителното производство с жалбите да се представят доказателства за съществуващи факти към момента на постановяване на обжалвания акт”. Частният жалбоподател посочва, че като поставя тези въпроси има предвид, че : „ПОС по същество не е обсъдил представените с жалбата против отказа удостоверения с изх. №УД 001254/12.05.2015г. и изх.№УД 001255/12.05., издадени от Дирекция”МПТ” към [община]”. Доводите не кореспондират с данните по преписката на съдията по вписванията и със съдържанието на постановените актове, от които е видно, че посочените две удостоверения са представени пред съдията по вписванията и са обсъдени както в определението на съдията по вписванията, така и в определението на съда, с което то е потвърдено. С жалбата срещу отказа на съдията по вписванията е представено писмо от 10.06.2015г. Дирекция „Местни приходи и такси” - [община], което е обсъдено в определението на Пернишки окръжен съд, поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие на обжалваното определение с практикатата на ВКС по поставените въпроси.
Частният жалбоподател поставя въпрос: ”дали е допустимо удостоверението за липса на непогасени данъчни задължения да бъде извършено в отделно официално удостоверение от един и същ орган на данъчната администрация при липса на реквизит в издадена данъчна оценка”, по който счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика. Поставеният въпрос не е относим към решаващите мотиви на обжалваното определение, а именно, че както от данъчната оценка, представена пред съдията по вписванията, така и от представеното с частната жалба пред съда писмо от Дирекция „МПТ” към съответната община, се установя, че дарителката Н. В. не е декларирала притежаваните от нея 1/12 идеални части от процесния имот, съответно данъчните служби не са изчислявали дължими данъци и такси. А неизпълнението на изискванията на чл.264 ДОПК е основание за отказ за вписване, според приетото в т.6 на ТР №7 от 25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №553 от 16.07.2015г. по ч.гр.д. №506/2015г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено определение №35 от 20.05.2015г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – Перник, с което е отказано вписване на нотариален акт за дарение за недвижими имоти със запазване на вещно право на ползване от 20.05.2015г., депозиран в Служба по вписванията – [населено място] с молба вх.рег.№2205/20.05.2015г.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: