КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 1024 от 4.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 639/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова
чл. 108 ЗС



Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на "А" О., с. С., обл. Смолян срещу въззивно решение № 406 от 3.07.2008 г. по гр. дело № 386/2008 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решението от 15.02.2008 г. по гр. д. № 91/2005 г. на Районен съд гр. М. в частта, с която "Д" ЕО., гр. С. е осъдено на основание чл. 108 ЗС да предаде на "А" О., с. С. владението на 112/2525 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 2552 кв.м., съставляващо поземлен имот № 40, за който е отреден УПИ *, кв.28 по плана на гр. М., при граници от три страни улица и река и вместо него в тази част е постановено ново, с което искът е отхвърлен.
В изложение за допускане до касационно обжалване се сочи, че въззивния съд в решението се е произнесъл по материалноправен въпрос решаван противоречиво от съдилищата, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК. Според жалбоподателят въпроса за площта на поземлен имот, като негов индивидуализиращ белег е решаван противоречиво от съдилищата, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Ответната страна - "Д" ЕО., гр. С. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, III г. о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявеният от жалбоподателя иск за осъждане на ответното дружество да му предаде владението на 112/2552 ид.ч. от УПИ *, кв. 28 по плана на гр. М., на основание чл. 108 ЗС. Приел е, че жалбоподателя-ищец в първоинстанционното производство не е доказал активната си материалноправна легитимация, а именно че е собственик на процесната ид.ч. Изложил е съображения, че целия а не част от урегулирания поземлен имот е бил предмет на извършена публична продан, а не част от него, както и че същият е индивидуализиран с неговите граници, като площта му не е индивидуализиращ белег.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва даден правен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Или този правен въпрос следва да е свързан с решаващите изводи на съда, обосновали изводите му за съществуването или не на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. Поставеният материалноправен въпрос е: задължителен индивидуализиращ белег ли е общата площ на урегулиран поземлен имот. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че целия поземлен имот, на част от който жалбоподателя твърди, че е собственик и че тази част се владее от ответника без правно основание, е бил предмет на публична продан, че проданта е извършена и ответното дружество е въведено във владение. Приел е, че недвижимият имот се индивидуализира с неговите граници и при несъответствие между площ и граници, релевантни са границите му. Така поставения въпрос с оглед предмета на спора не е свързан с решаващите извода на съда, тъй като той не е съществен за изхода на спора. Това е така, защото съдът е приел, че поземления имот определен с неговите граници е бил предмет на публичната продан, а не част от него, поради което общата му площ, в конкретния случай като индивидуализиращ го признак е без значение за изхода на спора. Представената практика на Върховния административен съд не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касае противоречиво решаван въпрос от съдилищата по граждански дела.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. когато се касае за приложение на разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. Нормата на чл. 24, ал. 1 ЗКИР и на § 5, т. 2 ЗУТ поясняващи вложения от законодателя смисъл в използвания от него израз "поземлен имот" като част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост, а разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. "в" Правилника за вписвания установяваща, изискванията на които трябва да отговаря подлежащият на вписване акт са ясни и точни и не се нуждаят от тълкуване. Трайната съдебна практика ясно и безпротиворечиво приема, че индивидуализацията на поземлен имот се извършва чрез неговите граници и не тя се нуждае от промяна.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 406 от 3.07.2008 г. по гр. дело № 386/2008 г. на Смолянския окръжен съд, по касационната жалба на "А" О., с. С., обл. Смолян.
Определението не подлежи на обжалване