КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 785 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 423/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева
чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.)



Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 797/20.05.2008 г. по гр. д. № 578/2008 г. на Пловдивски окръжен съд по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на ответниците И. П. Л., че ищецът Л. И. С. е собственик на нива от 3244 кв. м.- имот 016098 и 1/2 ид.ч. от друга нива, също от 3244 кв. м.- имот № 0* в землището на гр. К., местността "Н". Със същото решение на основание чл. 431, ал. 2 ГПК са отменени нотариалните актове, с които Е. П. е прехвърлила тези имоти на И. Л.
О. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ищецът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Е. Л. е длъжник по изп.д. № 168/2002 г. за събиране на парично вземане, като изпълнението е насочено върху процесните имоти чрез изнасянето им на публична продан. Имотите са придобити по делба с решение от 15.07.2003 г., в което са описани като части от по-голям имот, заснет с един планоснимачен номер 016005, като едната нива е посочена по скицата на в.л.с № 3, а другата № 4., с дадено описание и на границите на двете части. С постановление на съдебния изпълнител на 17.05.2004 г. е вписана възбрана върху имотите, като при налагане на възбраната имотите са описани по същия начин, както в решението по делбата. На 12.10.1994 г. и на 20.10.2004 г. длъжникът Е. Л. прехвърлила с два нотариални акта посочените имоти на втория ответник И. Л. (неин свекър), като съгласно приетия план за земеразделяне имотите вече са означени с нови номера - съответно 016099 и 016088. С постановление от 25.08.2006 г. и от 4.09.2006 г. имотите са възложени на определения за купувач при публичната продан Л. С., описани както с новата, така и със старата сигнатура.
За да уважи предявения иск и признае ищеца за собственик на имотите, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 346, ал. 2 ГПК (отм.), според която разпореждане, извършено от длъжника след вписване на възбрана върху имота, е недействително и непротивопоставимо както на взискателя, така и на лицето, закупило имота на публичната продан. В отношенията с третото лице собственик остава длъжникът, поради което имотът може да бъде обект на публична продан и съответно възлаган на купувача. Относно различието в описанието на имотите, което е било и основното възражения на ответниците, е посочил, че се касае за техническа промяна съобразно изготвения кадастрален план на местността, по който имотите са получили и нови кадастрални номера, и че това не е опорочило действието на вписаната възбрана, като същественото по делото е било дали е продаден именно възбранения имот, което е установено по делото по един несъмнен начин.
Жалбоподателите поддържат, че в съдебната практика не съществува произнасяне по подобен казус, поради което ВКС следва да разгледа жалбата им на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение не споделя това становище. Касае се за приложението на чл. 346, ал. 2 ГПК, като разпоредбата е ясна и не поражда нужда от тълкуване. Необходимо е да се установи, че длъжникът се е разпоредил именно с възбранения имот, което в случая е било безспорно. За третото лице също не е имало съмнение, че придобива имот, върху който е наложена възбрана, тъй като прехвърлителят се е легитимирал с решението по делбеното дело, в което имотите са описани така, както и при вписване на възбраната, а за тяхната идентичност може да се съди от представените скици. При поискване на справка за тежести върху имотите би се отразило, че върху тях е вписана възбрана, но видно от нотариалното дело такъв документ не е бил представен. По отношение процедурата по вписването се прилага чл. 6, ал. 1, б. "в" и чл. 24 от П. за вписванията, където е посочено какво трябва да съдържа описанието на имота, до който се отнася вписваният акт, като и в това отношение практиката на съдилищата, нотариусите и службите по вписванията е постоянна и не се нуждае от тълкуване или коригиране.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба вх. № 1* от 30.06.2008 г., подадена от И. С. Л. и Е. П. Л. против решение № 797/20.05.2008 г. по гр. д. № 578/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.