КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 559

София, 01 декември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември в състав:


Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ


изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 4661/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от А. „М.” - м. П., подадена от П. К. Г. – старши юрисконсулт и публичен изпълнител в м. П., срещу определение № 867 от 10.10.2016 г. по ч.гр.д. № 1350/2016 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 49 от 22.08.2016 г. на К. Б. – съдия по вписванията при Районен съд Стара Загора. С него се отказва заличаване на вписване въз основа на постановление № 5/05.08.2016 г. за отмяна на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал.1, вр. чл. 225, ал. 1, т. 2 ДОПК.
Според Старозагорския окръжен съд, щом като постановление № 5/05.08.2016 г., подписано от ст.юрисконсулт и публичен изпълнител П. Г., изхожда от държавно учреждение – м. П. към А. „М.“, то за да е редовен официален документ, представляващ основание за извършване на действие в регистъра на Службата по вписванията – [населено място], следва да има печат на държавно учреждение. За да бъде редовен от външна страна, официален документ, изходящ от М. П., който да бъде основание за предприемане на действия от съдията по вписванията, същият следва да носи печата на държавното учреждение. Освен това е необходимо чрез данните от регистъра на службата по вписванията при Районен съд Стара Загора да се посочи и се индивидуализира актът, с който е наложена обезпечителната мярка, чието заличаване се иска. Това е така, защото самото заличаване на вписване няма самостоятелен характер, а се отразява във вече вписан акт в регистъра.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че съдържанието на mостановление № 5/05.08.2016 г. за отмяна на предварителни обезпечителни мерки включва всички необходими и изискуеми от закона данни по смисъла на чл. 196, ал. 1 ДОПК. Публичните изпълнители към м. П. не притежават печати. Същите осъществяват правомощията си съобразно заповед № РД 15-143/28.01.2016 г. на началника на м.П.. Подпечатват се само документи, подписани от началника и заместник-началника на м. П., респективно от началника на съответното митническо бюро или пункт. Постановлението за отмяна на предварителни обезпечителни мерки е издадено в предвидената в чл. 196 ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.
Жалбоподателят е формулирал процесуалноправен въпрос, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Следва ли да има печат на държавното учреждение (в случая митница П.) при издаване на постановление на публичен изпълнител при това учреждение, след като разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ДОПК не съдържа такова изискване?“.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като в случая е отказано заличаване на вписването и поради това, че чрез данните от регистъра на службата по вписванията при Районен съд - Стара Загора не е посочен и индивидуализиран актът, с който е наложена обезпечителната мярка. Ето защо повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение относно изхода на делото и следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 867 от 10.10.2016 г. по ч.гр.д. № 1350/2016 г. на Старозагорски окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.