КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 161

гр. София, 24.03.2017 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№164 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение №460 от 16.12.2016 г. по ч.гр.д.№421/2016 г. на ОС Ямбол. С обжалваното определение е потвърдено определение от 02.11.2016 г. на съдия по вписванията при РС Ямбол, с което е отказано вписване на Удостоверение №20160630101343 от 30.06.2016 г. и Удостоверение №20160630101441 от 30.06.2016г. на Агенция по вписванията - Търговски регистър за промяна на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. банк-клон България“ К. по партида на имота и по партида на длъжника към 55 броя договорни и законни ипотеки, вписани в Служба по вписванията при РС Ямбол.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК: 1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към АВ за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 от ТЗ, в Имотния регистър по партида на имота, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарния длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 от ТЗ на вписване по смисъла на чл.4, б.„л“ от ПВ; 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да се приложи чл.171 от ЗЗД.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че когато се прехвърля търговско предприятие, с оглед валидността на продажбата, прехвърлянето се вписва в Търговския регистър по партидите на продавача и купувача, като вписването е елемент от фактическия състав на сделката, а когато с договора, се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв, договорът се вписва и в съответната Служба по вписвания /чл.16, ал.4 ТЗ и чл.4, б.„л” от П./, т.е на вписване както в ТР, така и в С. подлежи договорът за продажбата, съдържащ всички изискващи се в П. реквизити, а не издадените от ТР удостоверения за подлежащи на вписване и вписани обстоятелства. Посочил е, че когато предприятието включва вземания, които са обезпечени с ипотека, какъвто е и настоящия случай, за да има действие по отношение на ипотеката, прехвърлянето трябва да бъде вписано и в имотния регистър, след вписването му търговския регистър, тъй като с договора се постига ефекта на договора за цесия /чл.171 ЗЗД и чл.17 П./, но и в този случай обаче на вписване подлежи отново договорът за прехвърляне на предприятието. Достигнал е до извод, че представените за вписване удостоверения, издадени от ТР, за вписани обстоятелства по партидата на прехвърлителя и приобретателя, са само предпоставка за допустимост на иницииране на производството по вписване на прехвърлянето на предприятието, обективирано в договора за продажба и в имотния регистър, по съответните партиди на вписаните ипотеки, но те не подлежат на вписване на самостоятелно основание. Изложил е съображения, че хипотезата на чл.263и, ал.6 от ТЗ, на която по аналогия се позовава жалбоподателя, в случая е неприложима, тъй като посочената норма касае вписване на удостоверение по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ в случай на преобразуване на търговско дружество /вливане, сливане, разделяне и отделяне/, а не при прехвърляне на търговско предприятие, когато се вписва договорът.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Формулираните от частния касатор въпроси, свеждащи се до въпроса: Следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 от ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 от ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя и кой е актът, който подлежи на вписване, са обусловили решаващата воля на въззивния съд, но в случая не се установява наличие на поддържаните селективни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Посочените в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК: Определение №523 от 06.07.2015 г. по т.д.№2428/2014 г. на ВКС, ТК, Определение №84 от 20.01.2014 г. по ч.т.д.№3123/2013 г. на ВКС, ТК, Определение №170 от 25.03.2015 г. по ч.т.д. №3746/2014 г. на ВКС, ТК, не представляват задължителна за съдилищата практика, Определение №673 от 16.05.2014 г. по гр.д. №2193/2014 г. на ВКС, ГК е постановено по реда на чл.288 от ГПК, а Решение №131 от 26.03.2012 г. по гр.д. №720/2011 г. на ВКС, ГК е по предмет различен от конкретизирания по настоящия спор правен въпрос. Отговорът на последния е даден с постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение №122 от 14.03.2017 г. по ч.т.д.№163/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, в което на основание чл.291, т.1 от ГПК за правилна е посочена практиката на съдилищата, според която: При прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 от ЗЗД, вр. чл.4, б.„л“ от ПВ, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговското предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 от ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. С посоченото разрешение, споделяно от настоящия състав и изключващо поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, въззивният съд се е съобразил изцяло, поради което не се установява и произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №460 от 16.12.2016 г. по ч.гр.д.№421/2016 г. на ОС Ямбол.
Определението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.