КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 16 Май 2021, 22:57

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: заличаване вписване на залог преди заличаване в ТР
Ново мнениеПубликувано на: 11 Сеп 2017, 15:59 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 282
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 437

гр. София, 11.09.2017 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като разгледа докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1181/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] –гр. София срещу определение № 382 от 28.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 226 по описа за 2017 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърден отказ на съдия по вписванията при Плевенския районен съд, обективиран в определение № 17 от 7.03.2017 г., за извършване на заличаване на договор за залог на търговско предприятие, вписан във вх. рег. на СВ-Плевен под № 4773 на 15.04.2009 г., акт № 1, том І .
Претендира се отмяна на определението като неправилно и връщане на делото на съдията по вписванията за извършване на заявеното от жалбоподателя заличаване в имотния регистър на вписан особен залог на търговското предприятие [фирма]. Касаторът заявява, че е придобил недвижими имоти чрез продажба по реда на ЗОЗ, включени в търговското предприятие на длъжника [фирма] към датата на учредяване на договора за особен залог и в качеството си на трето лице спрямо договора няма правна възможност да заявява вписване на промени по партидата на акционерното дружество относно заличаване на вписания особен залог. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на определението приложното поле на обжалването е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси, както следва: 1. Необходимо ли е представяне на удостоверение за заличаване на особен залог на търговско предприятие от партидата на длъжник –залогодател в Търговския регистър, при искане за заличаване на същия договор за особен залог на търговско предприятие, вписан в Имотния регистър в хипотезите на чл. 37, ал. 8 от ЗОЗ и/или чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ?; 2. Налице ли е правен интерес за трето лице –приобретател на имущество, придобито от него след продажба по реда на Закона за особените залози, да поиска заличаване на вписания договор за особен залог на търговско предприятие, включващо същото имущество, от партидата на длъжника –залогодател в Търговския регистър?
На 2.06.2017 г. в деловодството на ВКС е постъпила молба-уточнение, с която дружеството представя отказ № 20170511161856-2/15.05.2017 г., постановен от длъжностно лице по регистрация в Търговски регистър към Агенция по вписванията. За да откаже вписването на исканото заличаване на залог върху търговското предприятие [фирма], длъжностното лице по регистрация е приело, че заявителят не е надлежно упълномощен от лица, които съгласно по чл.15 ЗТР могат да заявяват вписване, заличаване и обявяване в ТР, а от друга страна, по отношение на залога върху търговското предприятие се прилагат правилата относно залога на съвкупност по чл.21, ал.9 ЗОЗ. Отказът е мотивиран и с разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗОЗ, доколкото не е представено писмено съгласие на заложния кредитор, нито влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок, от заинтересована легитимна страна срещу определение по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подлежащо на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да потвърди отказа на съдия по вписванията от СВ при Плевенския районен съд за извършване на заличаване на особен залог върху търговско предприятие, в мотивите към обжалваното въззивно определение окръжният съд е възприел съображенията на съдията по вписванията, че в приложените към заявлението писмени доказателства липсва съгласие на заложния кредитор по чл. 27, ал. 6 от ЗОЗ или влязъл в сила съдебен акт, който да постановява заличаването. Констатирана е липсата на удостоверение за заличаване на договора за особен залог върху търговското предприятие, при съобразяване, че съгласно чл. 22а от ПВ, вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие /чл. 21, ал. 3 ЗОЗ/ се предхожда от вписване на обстоятелствата в търговския регистър, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква „д” на удостоверението за вписване и за последващи вписвания досежно залога в търговския регистър. На следващо място заличаването на особения залог следва да е вписано и в Централния регистър на особените залози, за което няма представено доказателство със заявлението. Решаващият състав на Окръжен съд – Плевен е изложил и допълнителни съображения, а именно, че заявителят действително е трето лице, но той е заинтересован от вписване на заличаването на залога, поради което е изведен извод за неговата легитимация да иска такова вписване в ТР, при наличие на основания за това, с оглед разпоредбата на чл.37, ал.8 ЗОЗ.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Първият правен въпрос по същество се отнася до реда за заличаване на договор за особен залог върху търговско предприятие. По него е налице задължителна практика на ВКС – определение № 146/24.03.2016 г. по ч.т.д. № 3221 / 2015 г. на І т.о. на ВКС, в което е обоснована приложимостта на чл.22а от Правилника за вписванията – за вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие, което се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, чрез подреждане в книгата по чл.33, б.”д” на удостоверението за вписване на залога в ТР, съответно на удостоверенията за последващи вписвания, и за нанасяне на вписването и в помощните партиди за имотите, когато в залога се включват и вещни права върху недвижими имоти. В случая такова удостоверение липсва, което е констатирано както от съдията по вписвания, така и от решаващия състав на Окръжен съд – Плевен, което всъщност е основният мотив за потвърждаване на постановения отказ за вписване заличаването на договор за залог върху търговското предприятие на [фирма].
Формулираният от частния касатор втори въпрос не попада в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос е релевантен само към допълнителните съображения на решаващия състав на Окръжен съд – Плевен, а именно - за правния интерес на приобретател на имущество, придобито след продажба по реда на ЗОЗ, да поиска заличаване на вписан договор за особен залог върху търговско предприятие по партидата на длъжника – залогодател в ТР. В случая, такова вписване в ТР не е извършено, в каквато насока са и двата отказа на длъжностно лице по регистрация – отказ от 12.12.2016 г./ преценен от съдията по вписванията/ и отказ от 15.05.2017 г., препис от който е представен с допълнително постъпилата по делото молба от частния касатор. Основанията за постановяване на отказите за вписване заличаването на особения залог върху търговското предприятие са ирелевантни, доколкото те са относими единствено към посочените допълнителни мотиви на съда, а от друга страна тяхната законосъобразност може да бъде преценявана само по предвидения в чл.25 ЗТР ред за обжалване, но не и в настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 382 от 28.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 226 по описа за 2017 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: заличаване вписване на залог преди заличаване в ТР
Ново мнениеПубликувано на: 23 Мар 2021, 11:06 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 370
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 536 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
С определение № 260048 от 21.01.2021 г. по в. ч. гр. д. № 788/2020 г. на Русенския окръжен съд е потвърден отказът на съдията по вписванията при Служба по вписванията Р. от 04.12.2020 г. да разпореди по молба на „Тити логистик“ ЕООД заличаването на особен залог върху ПИ с идентификатор ............ по КККР на [населено място], вписан като акт № ...., т.... от 11.04.2007 г. на СВ Р..
Окръжният съд е приел, че отказът на съдията по вписванията е законосъобразен по две причини: първо - защото молбата, с която е бил сезиран, е нередовна – не е внесена държавна такса в правилния размер и придружаващото я удостоверение от ЧСИ е с грешно съдържание и второ – че заличаването на особен залог може да стане само при условията на чл.27, ал.6 от Закона за особените залози /ЗОЗ/, които в случая не са налице. Разпоредбата на чл.27, ал.6 ЗОЗ предвижда, че заличаването на особен залог може да стане само въз основа на писмено съгласие на заложния кредитор или на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването. Неприложима в случая е разпоредбата на чл.19, ал.2 от Правилника за вписванията /П./, която регламентира заличаването на ипотека върху недвижим имот по молба на лицето, което е купило имота на публична продан. По аргумент от чл.22а П. за заличаване на особен залог, извън хипотезата на чл.27, ал.6 ЗОЗ, е достатъчно да се представи пред съдията по вписванията удостоверение от търговския регистър за заличаване на вписания особен залог, тъй като заличаването в имотния регистър е вторично по отношение на заличаването в търговския регистър.
Частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от „Тити логистик“ ЕООД – дружеството, закупило на публична продан недвижим имот от заложеното търговско предприятие на длъжника и сезирало съдията по вписванията с искане за заличаване на особения залог върху имота.
Жалбоподателят поддържа, че ипотечното и заложното право са аналогични, тъй като и двете имат характеристики на вещни тежести, а също и поради необходимостта от оповестително-защитно действие на вписването спрямо правата на трети лица. Независимо от това, че за залога е налице специална уредба в ЗОЗ, следва да се отчете общата регламентация на вписванията на залога и ипотеката като вещни тежести в раздел IV П.. Следва да се отчете и разпоредбата на чл.22а, ал.3 П., която препраща към общите правила при вписването на особения залог. Затова купувачът на публичната продан има правен интерес да иска заличаването на особения залог върху придобития имот, който е част от заложено предприятие по ЗОЗ. Предпоставките за заличаване на вписан особен залог произтичат направо от закона – удостоверени обстоятелства по чл.452, ал.1, предл.1 ГПК и чл.496, ал.2 ГПК, затова искането за заличаване се явява допустимо по аргумент от чл.2 и чл.22а П..
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.288, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Намира ли приложение разпоредбата на чл.19, ал.2 П. в хипотеза на заличаване на особен залог, учреден върху недвижим имот, част от търговско предприятие, който недвижим имот е бил отчужден по реда на индивидуалното принудително изпълнение чрез публична продан; 2. Какъв е актът, въз основа на който се допуска заличаване на особен залог, учреден върху недвижим имот, част от търговско предприятие, който недвижим имот е бил отчужден по реда на индивидуалното принудително изпълнение чрез публична продан. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на окръжен съд, с което се потвърждава отказ на съдията по вписванията.
Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са обуславящи по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тък. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като има непълнота в правната уредба и липсва практика на ВКС, която да даде необходимото тълкуване.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗОЗ залогът върху търговско предприятие се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, въз основа на решение по чл.262п ТЗ, като се вписва в Централния регистър на особените залози – чл.22 ЗОЗ. Подлежащите на вписване по ЗОЗ обстоятелства се вписват и търговския регистър по делото на залогодателя – чл.21, ал.2 ЗОЗ, а за да бъде залогът противопоставим на трети лица /чл.12 ЗОЗ/, той трябва да бъде вписан и в съответния специален регистър – чл.21, ал.3 ЗОЗ, като за недвижими имоти се има предвид вписванията, които се извършват по реда на чл.22а П..
Разпоредбата на чл.46, ал.1 ЗОЗ предоставя на заложния кредитор две възможности за удовлетворяване – или от търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, или от отделни негови елементи. В случай, че избере удовлетворяване от активи на търговското предприятие и по-конкретно – от недвижим имот, заложният кредитор също има две възможности, предвидени в чл.46, ал.3 ЗОЗ – или да продаде имота по реда на чл.37 ЗОЗ, или да възложи продажбата на съдебен изпълнител по реда за изпълнение върху недвижими имоти на ГПК. Съгласно чл.18, ал.4 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, по възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор ЧСИ може да продаде заложеното имущество по реда на ЗОЗ или по реда на ГПК. Следва да се има предвид, че когато продажбата се извършва по реда на ЗОЗ, тя се оформя при спазване правилото на чл.18 ЗЗД – с нотариален акт, а когато се извършва по реда на ГПК тя приключва с постановление за възлагане по чл.496 ГПК. В действащата правна уредба на ЗОЗ и П. липсва предвидена възможност за лицето, което е придобило по реда на чл.496 ГПК собствеността върху недвижим имот, част от заложено търговско предприятие, да иска без съгласие на заложния кредитор заличаване на особения залог върху този имот. Правилникът за вписване урежда само правилата за вписване на особения залог – чл.22а ПВ, а чл.27, ал.6 ЗОЗ сочи, че заличаването на вписания по реда на този закон залог става въз основа на писмено съгласие на заложния кредитор или въз основа на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването. Формирана е практика на ВКС, според която представено пред съдията по вписванията удостоверение от търговския регистър за заличаване на вписания залог върху търговско предприятие е напълно достатъчно, за да се извърши заличаване на залога и в регистъра, който се води от службата по вписванията, явяващо се вторично по отношение на вписването в търговския регистър. В този смисъл е определение № 87 от 15.02.2016 г. по ч. т. д. № 3423/2015 г. на II-ро т.о. на ВКС. Тази практика обаче е приложима само в случаите, при които заложният кредитор се е удовлетворил чрез продажба на цялото търговско предприятие. Тогава действително учреденият особен залог следва да се заличи и в двата регистъра, като за заличаването в регистъра, воден по реда на П., е достатъчно да се представи удостоверение за извършено заличаване в търговския регистър, въпреки че това не е предвидено изрично нито в ЗОЗ, нито в П.. Когато обаче заложният кредитор е продал било по реда на ЗОЗ, било по реда на чл.18, ал.4 ЗЧСИ само един или няколко недвижими имота от заложеното търговско предприятие, положението е различно. Дори и след извършената продажба на активи, търговското предприятие продължава да е под залог, затова не може да се извърши заличаване на залога в Търговския регистър. Върху продаденото имущество обаче вече не тежи залог, тъй като заложният кредитор се е удовлетворил от получената продажна цена. Това имущество не може да бъде продадено повторно за удовлетворяване на същия дълг, ето защо купувачът има правен интерес да иска заличаване на особения залог конкретно върху това имущество, което е било част от заложеното търговско предприятие, но вече не е. Според действащата правна уредба обаче той не може да стори това без съгласие на заложния кредитор. Следва да се отчете разпоредбата на чл.37, ал.8 ЗОЗ, че извършената продажба погасява залозите, учредени по ЗОЗ, т.е. заложният кредитор няма повече никакви права върху продаденото имущество. По отношение на това имущество вписването в регистъра, който се води по реда на П., е приключило своето действие, тъй като то е осъществявало непротивопоставимостта по чл.12 ЗОЗ до момента на извършената от заложния кредитор продажба и съответно – до придобиване на собственост върху заложеното имущество от трето лице. Затова е неоправдано заличаването на залога върху продаденото имущество да бъде предоставено единствено на волята на заложния кредитор, който вече няма никакви права върху него. Обратно – купувачът на заложеното имущество има интерес да заличи вписания залог, който тежи върху това имущество като бивша част от заложено търговско предприятие.
Въпреки всички специфики, залогът на търговско предприятие има общи черти с ипотеката, тъй като и двете представляват реални обезпечения на кредитора. Налице са множество сходства в правната уредба на вписванията и заличаванията на тези обезпечения. Разпоредбите на чл.30, ал.2 и 3 ЗОЗ са аналогични на чл.172, ал.1 и 2 ЗЗД, а чл.27, ал.6 ЗОЗ – на чл.179 ЗЗД. Тези текстове уреждат по сходен начин наличието на срок, в който вписването на обезпечението има действие, възможността този срок да бъде продължен преди изтичането му, както и възможността за ново вписване след изтичане на срока, но с нов ред на вписването, както и възможността за заличаване на обезпечението въз основа на съгласие на кредитора. Сходно е съдържанието и на чл.37, ал.8 ЗОЗ и чл.175, ал., ЗЗД, които уреждат по еднакъв начин погасяването на обезпечението върху имуществото, продадено за удовлетворяване на кредитора.
Законът за особените залози е по-нов, затова уредбата на вписванията на особените залози, съдържаща се в Правилника за вписванията, е допълнена след неговото създаване. В глава IV, първоначално уреждаща само вписването на ипотеките, е добавена и разпоредба за вписването на залози по ЗОЗ – чл.22а П. – нов, ДВ, бр.86/1997 г. В правилника за вписванията липсва разпоредба за заличаване на вписванията на особените залози, включително и на залозите върху конкретно имущество, част от заложеното предприятие, което е било продадено от заложния кредитор по реда на ЗОЗ или по реда на ГПК. Липсва изрично предвидена възможност купувачът, който по реда на чл.496 ГПК е придобил недвижим имот, част от заложеното предприятие, да поиска заличаването на залога конкретно върху това имущество. Налице е обаче правилото на чл.19, ал.2 П., според което заличаването на ипотеката върху недвижим имот, продаден на публична продан, може да стане, освен по съгласие на кредитора /чл.179 ЗЗД, аналогичен на чл.27, ал.6 ЗОЗ/, и по молба на купувача на недвижимия имот, към която се прилага влязло в сила и вписано в книгите за вписванията постановление за възлагане на недвижимия имот и удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл.175, ал.2 ЗЗД. По всички изложени по-горе съображения тази разпоредба следва да се приложи съответно и към заличаването на недвижим имот, част от заложено търговско предприятие, продаден от ЧСИ по реда на ГПК за удовлетворяване вземане на заложния кредитор. В този случай заличаването на залога, който тежи върху продаденото имущество, като бивша част от заложеното търговско предприятие, следва да се извърши по молба на купувача на публичната продан, който следва да представи влязлото в сила и вписано постановление по чл.496 ГПК. Ако имуществото е продадено по реда на ЗОЗ, купувачът следва да представи съответно вписания нотариален акт, с който е извършена продажбата. Именно тези документи ще бъдат описани по реда на чл.19, ал.3 П. при извършване на заличаването. По този начин, макар търговското предприятие да продължава да бъде под особен залог, на третите лица ще е ясно, че този залог вече не тежи върху продаденото от заложния кредитор недвижимо имущество, част от заложеното предприятие.
По изложените съображения следва да се приеме, че в настоящия случай обжалваното определение и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията са неправилни и следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на съдията по вписванията с указание да се извърши заличаване на особения залог върху продаденото имущество по реда на чл.19, ал.2 и ал.3 П. въз основа на влязлото в сила и вписано възлагателно постановление по чл.496 ГПК, като се има предвид и това, че дължимата държавна такса за заличаването вече е внесена в точния размер.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 260048 от 21.01.2021 г. по в. ч. гр. д. № 788/2020 г. на Русенския окръжен съд и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията от 04.12.2020 г. и вместо него постановява:
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията с указания да разпореди по молба вх. № 10442/12986 от 04.12.2020 г. на „Тити логистик“ ЕООД заличаването на особен залог върху ПИ с идентификатор ........... по КККР на [населено място], вписан като акт №.., т.... от 11.04.2007 г. на СВ Р..
Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов