КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 23 Окт 2021, 03:51

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Що е то вещна тежест и вписване на ИМ....
Ново мнениеПубликувано на: 06 Юли 2021, 08:41 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 381
РЕШЕНИЕ
№ 60174

гр. София 05.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 09.06.2021 (девети юни две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател : Борис Илиев
Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров


при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2385 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6987/30.06.2020 година, подадена от В. Д. Д. и Й. В. Д., против решение № 135/09.06.2020 година на Окръжен съд Стара Загора, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1163/2020 година.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение № 1816/23.12.2019 година на Районен съд Стара Загора,, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 1346/2019 година, с което В. Д. Д. и Й. В. Д., на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, са осъдени да заплатят на Б. А. Т. сумата от 7000.00 лева, представляваща даден задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота [населено място], [улица], с предназначение жилище, апартамент със застроена площ от 61.83 м 2 , находящ се в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ..., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ..., ..., под обекта ..., над обекта ..., заедно със законната лихва от предявяването на иска-28.02.2019 година до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният от Б. А. Т. против В. Д. Д. и Й. В. Д. иск с правно основание чл. 93, ал. 2от ЗЗД да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба Б. А. Т. е подал отговор на същата с вх. № 8659/31.07.2020 година , с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна като е поискал да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.
В. Д. Д. и Й. В. Д. са били уведомени за обжалваното решение на 18.06.2020 година, а касационната им жалба против същото е с вх. № 6987/30.06.2020 година., Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 167/10.03.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това представлява ли вписаната искова молба тежест върху имота, след като не е от категорията на вещно-правните тежести и за това какво е действието на вписаната искова молба, ако решението по нея не е било вписано в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС и пропускането на този шестмесечен срок заличава ли с обратно действие вписването на исковата молба.
Следва да се има предвид, че първия от въпросите е формулиран съобразно разбирането на касатора за понятието вещни тежести върху имота. Според него тежести било събирателно понятие, което се използвало за обозначаване на различни права на трети лица върху една вещ, като право на строеж, на преминаване, на ползване. Вписването на исковата молба имало различно значение-то имало оповестително-защитно действие и не било тежест по смисъла на закона. При даването на отговор на съществената част от въпроса, а именно дали вписването на исковата молба е тежест върху имота, следва да се изхожда не е от конкретното становище на касатора относно това какво представляват вещните тежести, а от това какъв е действителният смисъл на това понятие. Същото се използва от закона, но не е дадена легална дефиниция на неговото съдържание. В теорията и съдебната практика съществуват две схващания относно съдържанието на понятието вещни тежести, които са в зависимост от това дали в него се включват или не ограничените вещни права върху имота. В широкия смисъл на това понятието като вещни тежести се считат както ограничените вещни права, така и залогът и ипотеката. В тесния смисъл понятието включва определен кръг изрично изброени в закона права, които имат обезпечителен характер и по своето съдържание предпоставят ограничение на правото на собственост, като залог, ипотека, възбрана, като са изключени ограничените вещни права. Тесният смисъл на понятието определя вещните тежести като права върху чужда вещ, които водят до ограничение на правото на собственост и имат обезпечителен характер. Тези права само застрашават правото на собственост, върху вещта, върху която тежат, като реализацията на правото е предпоставена от неизпълнение на имуществено задължение от страна на собственика и това може да стане само по изрично предвиден в закона ред. Същевременно правата са противопоставими на трети лица, но нямат абсолютен характер, а противопоставянето им е в зависимост от вписването в съответния регистър. Същевременно при тълкуването на чл. 66, ал. 3 и чл. 67, ал. 1 от ЗКИР може да бъде направен извод, че в тях е възприет широкия смисъл на понятието, докато от тълкуването на чл. 41, ал. 1 от ЗДС, чл. 32, ал. 1 от ЗОС, чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, чл. 37е, ал. 5 от ЗСПЗЗ, чл. 38, ал. 11 от ЗГ, чл. 38, ал. 1 от ЗГВ и чл. 133, ал. 1 от ЗПКОНПИ може да бъде направен извод, че в тях се възприема тесния смисъл на същото. От значение за конкретния въпрос е това, че и в двата си смисъла понятието включва в себе си имащите обезпечителен характер права като ипотека, залог запор и други, включително и възбраната. Последната изрично е определена като вещна тежест в т. 3 от ТР № 1/10.07.2018 година, постановено по тълк. д. № 1/2015 година на ОСГТК на ВКС.
Съгласно правилото на чл. 114, ал. 1, б. „а“ от ЗС когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, то произвежда спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имота. Второто изречение на тази разпоредба има предвид чисто оповестителното действие на вписването, което се изчерпва с това, че на третите лица се дава само възможност да узнаят за спора относно имота и да го съобразят поведението си в отношенията си със страните по него. При него не възниква противопоставимост на вписания акт спрямо трети лица. Първото изречение на разпоредбата урежда оповестително-защитното действие на исковата молба, което изрично е предвидено и в чл. 114, ал. 1, б. „б“ и б. „в“ от ЗС. При него възниква противопоставимост на твърдяното с исковата молба право на ищеца по отношение на трети лица придобили права върху имота, след извършеното вписване. Тази противопоставимост се отнася до онези трети лица, които са придобили права върху имота, конкуриращи правата на ищеца по вписаната искова молба, но не и до третите лица, които придобиват права върху имота от самия ищец. С оглед на тази противопоставимост вписването на исковата молба може да бъде разглеждано като тежест в случаите, когато има оповестително-защитно действие, доколкото налага ограничение на твърдените права на третото лице върху имота в полза на ищеца. В т. 2 от ТР № 3/19.07.2010 година, постановено по тълк. д. № 3/2009 година е посочено, че вписването на исковите молби по чл. 114 от ЗС има оповестително-защитно действие спрямо, трети неучастващи в процеса лица, като в т. 4 от ТР № 6/14.03.2014 година, постановено по тълк. д. № 6/2013 година на ОСГТК на ВКС това действие на вписването е приравнено на действието на вписана възбрана. Предвид на това е направен и извода, че в случаите, при които вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие е налице обезпечителна нужда от налагане на възбрана само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, както и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването и по реда на ПВп. Това приравняване на последиците от налагането на възбрана (която е вещна тежест) и вписване на искова молба с оповестително-защитно действие също е основание за извода, че в тези случаи вписването на исковата молба представлява тежест върху имота, по отношение на трети лица, които след вписването са придобили права върху имота, конкуриращи правата на ищеца, но не и до третите лица, които придобиват права върху имота от самия ищец.
По отношение на втория въпрос настоящият съдебен състав намира, че действието на вписването на исковата молба е ограничено във времето чрез правилото на чл. 115, ал. 2 от ЗС. Същото трае по време на съдебното производство по спора и шест месеца след влизане на постановеното по него решение в сила. Действието на вписването може да бъде продължено занапред ако постановеното по спора решение бъде отбелязано в посочения срок по реда на чл. 115, ал. 1 от ЗС. Пропускането на този срок води до отпадане на правното действие на вписването на исковата молба и ако впоследствие влязлото в сила решение по спора бъде вписано то противопоставимостта му на трети лица ще възникне от момента на вписване на решението-чл. 115, ал. 4 от ЗС. Уважаването на предявения с вписаната искова молба иск и пропускането на срока по чл. 115, ал. 2 от ЗС няма за последица заличаване на вписването, тъй като целта на същото е постигната. Обратното с правилото на чл. 115, ал. 1 от ЗС законът цели запазване на действието на вписването на исковата молба и занапред след влизане в сила на решението. От това, че подлежащите на вписване актове са изрично посочени в закона следва и това, че заличаването на вписването им също се извършва само в изрично предвидените за това случаи. Съгласно чл. 13 от ПВп заличаването на вписани искови молби се извършва само в случаите когато производството по делото бъде прекратено или искът бъде отхвърлен. В случаите когато искът бъде уважен вписването не се заличава, а се извършва отбелязване на решението-чл. 115, ал. 1 от ЗС. Предвид на това пропускането на срока по чл. 115, ал. 2 от ЗС води до отпадане на действието на вписването на исковата молба, поради настъпване на предвидения в разпоредбата факт-изтичането на срока, за настъпването на което не е необходимо заличаване на вписването.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Стара Загора е неправилно по следните съображения:
Съставът на Окръжен съд Стара Загора е посочил, че за да постанови решението си, първоинстанционният съд бил приел от фактическа страна за безспорно, че страните били сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, на 15.03.2018 година, по който Б. А. Т. бил купувач и В. Д. Д. и Й. В. Д. били продавачи. Съгласно, т. 1, част ІІ, от предварителния договор, Т. заплатил в брой на продавача капаро (задатък) в размер на 7000.00 лева. В т. 7, раздел ІІІ „Права и задължения на страните“, от договора, В. Д. Д. и Й. В. Д. посочили, че недвижимият имот, предмет на договора, не бил обременен с вещни тежести, ипотеки, възбрани, учредени и ограничени вещни права или други права на трети лица, освен искова молба с акт № ***, т.1, рег. № **** от 17.02.2015 година с ищец „Инвесткредит Груп“ ООД [населено място], която те задължавали да заличат до окончателното сключване на сделката пред нотариус на 30.04.2018 година. В т. 1.1, Раздел ІV „Неустойки и санкции“, продавачите се били задължили, ако в деня на сключване на окончателния договор имотът се окажел обременен с тежести или с наложена възбрана, да заплатят на Т. задатъка в двоен размер, плюс обезщетение за всички други претърпени вреди. С решение № 670/04.07.2016 година на Районен съд Стара Загора, ХІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 796/2015 година процесният недвижим имот бил изнесен на публична продан. С определение № 1270/09.05.2018 година постановено по същото дело, съдът отхвърлил като неоснователна молбата на пълномощника на ищеца „Инвесткредит Груп“ ООД [населено място] за заличаване на вписването на исковата му молба по горното гражданско дело. С определение № 21/31.05.2018 година, на В. Н.-съдия по вписванията при Районен съд Стара Загора било отказано вписването, отбелязването или заличаването на решение № 670/04.07.2016 година на Районен съд Стара Загора, ХІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 796/2015 година. Било прието, че разпоредбата на чл.13 от ПВп касаела случаите, когато производството по делото било прекратено с влязло в сила определение или с влязло в сила решение предявеният иск бил отхвърлен. В случаите, когато предявеният иск бил уважен, съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗС, ищецът имал на разположение шестмесечен срок за вписване на решението, постановено по вписаната искова молба. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губело действието си. От така установените обстоятелства, първоинстанционният съд бил направил извода, че се касаело за предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Намерил, че в случая бил налице сключен между страните договор, който не бил оспорен от тях и който съдържал изрична клауза за връщане на задатъка при неизпълнение на задължение, вменено на продавачите, визирано в т. 7 от раздел ІІІ „Права и задължения на страните“. Последващите действия на продавачите по предварителния договор по сключване на друг договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот от 19.07.2018 година с друго лице, не ги освобождавали от задължението, поето с предварителния договор от 15.03.3018 година спрямо Б. А. Т.. Налице били договорни отношения, които продавачите, въпреки уговорените клаузи в договора не били изпълнили и се явявали неизправна страна по договора. Затова първоинстанционният съд бил счел предявеният осъдителен иск за основателен до заявения в исковата молба размер, въпреки че продавачите се били задължили да платят на купувача в седмодневен срок задатъка в двоен размер, ако не изпълнят точно и в срок поетите задължения по договора.
Въззивната инстанция изцяло споделяла съображенията на първоинстанционния съд, към които препращала на основание чл. 272 от ГПК. При така установената фактическа обстановка, съставът на Окръжен съд Стара Загора намирал, че в случая бил налице сключен договор между страните, в който било предвидено изрично връщане на задатъка при неизпълнение на задължение, вменено на продавачите, визирано в т. 7 от раздел ІІІ „Права и задължения на страните“. Безспорно било установено, че вписаната искова молба, която продавачите били поели задължение да заличат към датата на сключване на окончателен договор-31.05.2018 година, продължен с анекс от 27.04.2018 година, не била заличена. Дали е било възможно заличаването на вписаната искова молба по гр. д. № 796/2015 година по описа на Старозагорския районен съд или не, било неотносимо към предмета на спора обстоятелство. След като продавачите били поели задължение за заличаване на вписаната исковата молба, същите дължали изпълнение на това задължение, съответно неизпълнението на това задължение по предварителния договор вадело като последица възможност за купувача да се откаже от сключването на окончателен договор и да претендира връщане на дадения по предварителния договор задатък. Аргумент в подкрепа на това разбиране било и предвиденото в договора, в т. 1.1, раздел ІV „Неустойки и санкции“ в предварителния договор, че неустойката по т. 1 от този раздел продавачите дължали, ако в деня на изповядване на сделката имотът се окажел обременен с тежести или с наложена възбрана. Вписаната искова молба била точно такава тежест, която обременявала имота, макар и да било изтекло действието на вписването й и същата да била загубила действието си като тежест върху имота, поради това, че е изтекъл срока. Последващите действия на продавачите по предварителния договор, изразяващи се в продажба на процесния недвижим имот на друго лице били неотносими към предмета на спора и не следвало да се обсъждат. Продавачите били поели определени задължения, които следвало да изпълнят преди окончателното сключване на договора. Тези задължения не били изпълнени, без значение дали по тяхна вина или безвиновно, поради което се явявали неизправна страна по договора и носели отговорност за това, съгласно предвиденото в т. 1, раздел ІV “Неустойки и санкции“ по предварителния договор. Затова въззивният съд намирал, че предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен до заявения размер от 7000.00 лева.
Неоснователни били оплакванията в жалбата на В. Д. Д. и Й. В. Д., че в подписания между страните договор, не била предвидена възможност купувачът да се откаже от предварителния договор при неизпълнение на задължението на продавачите да заличат исковата молба. Съгласно т. 1 от раздел ІV, била предвидена възможност ако продавачите се откажат от договора и не изпълнят точно и в срок поетите по предварителния договор задължения да платят двойния размер на капарото, или плащането на тази сума било предвидено при кумулативно дадени отказ от продажбата и неизпълнение на задължения. В случая въззивният съд намирал, че съгласно чл. 20 от ЗЗД следвало да се тълкува действителната обща воля на страните по договора, като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В този смисъл, съставът на Окръжен съд Стара Загора намирал, че всяко едно предвидено задължение по предварителния договор на някоя от страните било съществено и важно за сключването на окончателния договор. Неизпълнението, на което и да е от тези задължения на продавачите по договора имало като последица възможност за другата страна да се откаже от сключването на окончателен договор и водело до квалифициране на продавачите като неизправна страна по договора. Това се отнасяло в пълна степен до задължението на продавачите в срок до сключването на окончателния договор да заличат вписаната искова молба, която обременява имота към момента на сключване на предварителния договор. Тъй като по своя характер вписаната искова молба представлявала тежест, която обременява имота, по аналогия следвало да се има предвид разпоредбата на т. 1.1, раздел ІV от предварителния договор, в която се предвиждала неустойка-връщане на задатъка в двоен размер от продавачите, ако в деня на изповядване на сделката имотът се окажел обременен с тежести. В случая дори било налице нещо повече, като изрично било поето задължение от продавача за заличаване на вписаната искова молба, която била налична към момента на сключване на предварителния договор. Това било така, въпреки, че заличаването вписаната искова молба било невъзможно от правна гледна точка и продавачите били предприели нужните действия за заличаването й, тъй като са обещали резултат, какъвто не били могли да постигнат. Това било така въпреки, че вписаната искова молба била загубила действието си на тежест върху имота, след изтичане на шест месечния срок за отбелязване на влязлото в сила решение от ищеца-чл. 115, ал. 2 от ЗС.
Горните изводи на въззивната инстанция са неправилни. С вписана с акт № ***, т.*, рег. № **** от 17.02.2015 година на Службата по вписванията при Районен съд Стара Загора искова молба „Инвесткредит Груп“ ООД [населено място] е поискало да бъде допусната и извършена делба на апартамента, предмет на предварителния договор, между него и М. И. Г.. Въз основа на тази молба е образувано гр. д. № 796/2015 година по описа на Районен съд Стара Загора, ХІІ-ти граждански състав, като с постановеното по него решение № 1236/16.12.205 година е допуснато извършването на съдебна делба на апартамента между двамата съделители, при равни делбени части, а с решение № 670/04.07.2016 година е постановено делбата да бъде извършена по реда на чл. 348 от ГПК чрез изнасяне на имота на публична продан. Първото решение е влязло в сила на 15.03.2016 година, а второто на 22.03.2017 година. Исковите молби за делба подлежат на вписване съгласно чл. 114, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 112, б. „з“ и б. „а“ от ЗС, като вписването има оповестително-защитно действие. Съответно на отбелязване по реда на чл. 115, ал. 1 от ЗС подлежат решението по допускане на делбата, а също така и решенията за извършване на делбата по реда на чл. 349 и чл. 350 от ГПК. Що се отнася до решението за извършване на делбата по чл. 348 от ГПК то по отношение на него е налице съдебна практика, намерила израз в определение № 51/07.02.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 591/2011 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., че тъй като то не сочи кой е собственик на спорния имот и с него не се признава правото на собственост или друго вещно право, макар и да е постановено в делбено производство, исковата молба по което подлежи на вписване, то не подлежи на отбелязване или вписване. В този случай делбата приключва с извършването на публичната продан, поради което на отбелязване или вписване подлежи влязлото в сила постановление за възлагане на имота. Нито едно от двете решения постановени по гр. д. № 796/2015 година по описа на Районен съд Стара Загора, ХІІ-ти граждански състав не е било отбелязано в срока по чл. 115, ал. 2 от ГПК поради което вписването на исковата молба е загубило действието си съгласно установеното в изр. 2 на разпоредбата правило. Същевременно, макар и загубило действието си, вписването на исковата молба не може да бъде заличено, каквото задължение са поели В. Д. Д. и Й. В. Д. в т. 7 на раздел ІІІ от предварителния договор, тъй като не са налице предпоставките за това чл. 13 от ПВп. Предвид на това В. Д. Д. и Й. В. Д. не могат да изпълнят посоченото задължение не само в установения в предварителния договор срок, а въобще, поради което винаги биха били неизправна страна по договора. При наличието на такава уговорка, за да се прецени дали страната по договора е изправна, въпреки неизпълнението, трябва да се прецени каква е била целта на същата. Задължението за заличаване на вписването на исковата молба е поето от Д. по настояване на Б. А. Т., като очевидната цел е да се осигури свободното ползване на имота, предмет на договора, като се създаде положение, при което трети лица да не притежават права върху него, които да могат да бъдат противопоставени на купувача. В случая дори и да се приеме, че вписалото исковата молба „Инвесткредит Груп“ ООД [населено място] има права върху имота, които биха конкурирали правото на собственост на Б. А. Т. след сключването на окончателния договор, то ако последния е надлежно вписан правата на дружеството ще са непротивопоставими на купувача, предвид отпадналото действие на вписването на молбата. С оглед на това неизпълнението на задължението за заличаване на вписването на исковата молба не се отразява на основното задължение на В. Д. Д. и Й. В. Д. да предадат имота свободен от права на трети лица и от вещни тежести, които да ограничават правата на купувача, по отношение на което не е налице неизпълнение от тяхна страна. Единствения установен в тази насока проблем е вписаната искова молба, но същата предвид отпадналото действие на вписването, не е пречка за сключване на окончателния договор. Освен това следва да се прецени и обстоятелството, макар и по делото да не са събирани доказателства в тази насока, че В. Д. Д. и Й. В. Д., могат да са придобили правото на собственост върху апартамента при извършената въз основа на решение № 670/04.07.2016 година на Районен съд Стара Загора, ХІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 796/2015 година публична продан като самият Б. А. Т. не твърди изрично, че трети лица имат права върху имота, включително и страните по посоченото дело, а само, че е налице вписана по същото искова молба. В този случай, ако действието на вписването на исковата молба бе запазено, заличаването му няма да бъде в интерес на Б. А. Т., доколкото след сключване на окончателния договор той може да се позовава и на вписванията на актовете на предшестващите собственици на имота, за да се отблъсне претенциите на трети лица.
Предвид на изложеното, въпреки че вписването на исковата молба не е било заличено съгласно т. 7 от раздел ІІІ на предварителния договор, не са били налице пречки за сключването на окончателния договор и отказът на Б. А. Т. да направи това е неоснователен. С оглед на това той е неизправна страна по предварителния договор. В т. 1.1 от раздел ІІ от договора е посочено, че сумата от 7000.00 лева се дава като задатък, а че сумата е уговорена като такава е видно и от клаузите на раздел ІV, който урежда отговорността за неизпълнението по начина посочен в чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, макар и в част от тях сумата да е посочена като неустойка. Предвид на неоснователния отказ на Б. А. Т. да сключи окончателния договор В. Д. Д. и Й. В. Д. имат правото по чл. 93, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД да задържат задатъка, което им право е възпроизведено в. 2 от раздел ІV от предварителния договор. Същите са упражнили това си право, което е видно както от констативен протокол № ***, т. *, рег. № **** от 31.05.2018 година на С. Ч.-нотариус с район на действие района на Районен съд Стара Загора, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, така и от отговора на исковата молба. Затова същите не дължат на Б. А. Т. сумата, предмет на делото, като предявеният за това иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова за отхвърляне на иска.
С оглед изхода на делото Б. А. Т. ще трябва да заплати на В. Д. Д. и Й. В. Д. сумата от 1110.00 лева направени по делото за всички съдебни инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 135/09.06.2020 година на Окръжен съд Стара Загора, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1163/2020 година. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. Т. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] против В. Д. Д. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и Й. В. Д. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес гр. С. З., [улица] , чрез адвокат А. С. от АК С. З. иск, с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 7000.00 лева, представляваща даден задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота [населено място], [улица], с предназначение жилище, апартамент със застроена площ от 61.83 м 2 , находящ се в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ..., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ..., ..., под обекта ..., над обекта ..., заедно със законната лихва от предявяването на иска-28.02.2019 година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. А. Т. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Д. Д. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и Й. В. Д. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес гр. С. З., [улица] , чрез адвокат А. С. от АК С. З. сумата от 1110.00 лева направени по делото за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов