КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 10:18

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: молителят представя доказателства при искане удостоверение
Ново мнениеПубликувано на: 21 Фев 2019, 11:29 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 39

София, 14.02.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.02.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 54/2019 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№5519/19.12.2018г.,подадена от П. И. М.,в качеството му на частен съдебен изпълнител,рег.№****,с район на действие-Смолянски окръжен съд,против определение №1315/10.12.2018г. на Смолянски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№402/2018г. по описа на същия съд,с което се потвърждава обективирания в определение от 15.11.2018г. отказ на съдията по вписванията при РС-Смолян за издаване на удостоверение за вписвания,отбелязвания и заличавания-за периода от 27.06.2001г. до момента,за имот,с идентификатор **** по КК на [населено място],одобрена със Заповед РД-18-20/20.04.2010г. на Изпълнителния директор на АГГК.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че въззивното определение е незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна и да се разпореди издаване на удостоверение за вписвания,отбелязвания и заличавания за периода от 27.06.2001г. до момента за самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], [община],област С.,одобрени със Заповед № РД-19-20/20.04.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,инкорпорирано в частната касационна жалба,е формулиран правен въпрос,като се поддържа че по по отношение на същия е налице предвиденото в член 280,ал.1,т.3 ГПК основание за допускането му,а именно:” За да бъде издадено удостоверение за наличие или липса на тежести, за период, предхождащ одобряването на кадастралната карта, задължително ли е описанието на имота в заявлението да бъде съобразено с регулационния му статут в съответния период, както и към заявлението да бъде приложено „удостоверение за идентичност“ на имота с оглед осъществените вписвания.”
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд по жалба срещу отказ на съдията по вписванията – ТР № 5/12.07.2018 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 47, ал. 2 ПВ заявлението за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания трябва да съдържа данните, посочени в чл. 46, ал. 2 ПВ относно индивидуализацията на недвижимия имот с посочване на данните по чл. 6, ал. 1, б. “в“ ПВ. В случая имотът е бил индивидуализиран с идентификатор и административен адрес, което съдът е приел за недостатъчно, тъй като предметът на удостоверението обхваща период от време преди влизане в сила на кадастралната карта през 2010г. и в този случай имотът следва да се индивидуализира съгласно чл.6, ал.1, б.”в” ПВ, защото индивидуализацията по чл.6, ал.3 ПВ позволява да се направи справка за вписванията единствено в периода след одобрението на картата. С оглед на това е прието, че към заявлението е следвало да бъдат представени доказателства относно изменението на регулационния статут и идентичността на имота във времето, съобразно различните му описания, което не е сторено. Съдът е посочил, че съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби за имотите на длъжника, възможността да извършва справки, да получава сведения, да иска извлечения от документи, свързани с издирване и уточняване имуществото на длъжника /чл.16 ЗЧСИ във вр. с чл.431, ал.3 ГПК/ и е могъл да се снабди с удостоверение за идентичност на обект от кадастъра и да го представи.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай произнасянето на въззивния съд по поставения въпрос изцяло кореспондира с практиката на ВКС, обективирана в определение № 28 от 31.01.2019 г. по ч. гр. д. № 67/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., която настоящият състав напълно споделя. Съгласно приетото от ВКС по аналогичен случай при подаване на заявление за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права, което се издава за определен имот, индивидуализиран по различен начин в представените към искането документи, е необходимо да бъдат приложени доказателства за неговата идентичност /скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения, копия от данни и материали и други/, които позволяват нейното установяване. Съдията по вписванията не разполага с възможност да извършва проверка на идентичността, като събира доказателства в тази насока, поради което тяхното ангажиране в производството следва да се възложи в тежест на молителя.
С оглед изложеното,не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1315/10.12.2018г. на Смолянски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№402/3.2018г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: молителят представя доказателства при искане удостоверение
Ново мнениеПубликувано на: 21 Фев 2019, 11:30 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 40

София, 14.02.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.02.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №61/2019 година
Производството е по член 284,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№5520/19.12.2018г.,подадена от П. И. М.,в качеството му на частен съдебен изпълнител,рег №****,район на действие Смолянски окръжен съд,против определение №1302/10.12.2018г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.ч.гр.д.№399/2018г. по описа на същия съд,с което се потвърждава Определение без номер от 15.11.2018г.,издадено от съдията по вписванията при Служба по вписванията,гр.С. да издаде един брой удостоверение за недвижим имот за вписвания,отбелязвания и заличавания по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****,заявено с негово искане с изх.№12685/24.10.2018г.,заведено с СВ-С. с вх.№1065/26.10.2018г. за периода 27.06.2011г. до момента,като законосъобразно постановено.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че въззивното определение е незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна и да се разпореди издаване на удостоверение за вписвания,отбелязвания и заличавания за периода от 27.06.2001г. до момента за самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****по КККР на [населено място], [община],област С.,одобрени със Заповед № РД-19-20/20.04.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,инкорпорирано в частната касационна жалба,е формулиран правен въпрос,като се поддържа, че по отношение на същия е налице предвиденото в член 280,ал.1,т.3 ГПК основание за допускането му,а именно:” За да бъде издадено удостоверение за наличие или липса на тежести, за период, предхождащ одобряването на кадастралната карта, задължително ли е описанието на имота в заявлението да бъде съобразено с регулационния му статут в съответния период, както и към заявлението да бъде приложено „удостоверение за идентичност“ на имота с оглед осъществените вписвания.”
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд по жалба срещу отказ на съдията по вписванията – ТР № 5/12.07.2018 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 47, ал. 2 ПВ заявлението за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания трябва да съдържа данните, посочени в чл. 46, ал. 2 ПВ относно индивидуализацията на недвижимия имот с посочване на данните по чл. 6, ал. 1, б. “в“ ПВ. В случая имотът е бил индивидуализиран с идентификатор и административен адрес, което съдът е приел за недостатъчно, тъй като предметът на удостоверението обхваща период от време преди влизане в сила на кадастралната карта през 2010г. и в този случай имотът следва да се индивидуализира съгласно чл.6, ал.1, б.”в” ПВ, защото индивидуализацията по чл.6, ал.3 ПВ позволява да се направи справка за вписванията единствено в периода след одобрението на картата. С оглед на това е прието, че към заявлението е следвало да бъдат представени доказателства относно изменението на регулационния статут и идентичността на имота във времето, съобразно различните му описания, което не е сторено. Съдът е посочил, че съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби за имотите на длъжника, възможността да извършва справки, да получава сведения, да иска извлечения от документи, свързани с издирване и уточняване имуществото на длъжника /чл.16 ЗЧСИ във вр. с чл.431, ал.3 ГПК/ и е могъл да се снабди с удостоверение за идентичност на обект от кадастъра и да го представи.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай произнасянето на въззивния съд по поставения въпрос изцяло кореспондира с практиката на ВКС, обективирана в определение № 28 от 31.01.2019 г. по ч. гр. д. № 67/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., която настоящият състав напълно споделя. Съгласно приетото от ВКС по аналогичен случай при подаване на заявление за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права, което се издава за определен имот, индивидуализиран по различен начин в представените към искането документи, е необходимо да бъдат приложени доказателства за неговата идентичност /скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения, копия от данни и материали и други/, които позволяват нейното установяване. Съдията по вписванията не разполага с възможност да извършва проверка на идентичността, като събира доказателства в тази насока, поради което тяхното ангажиране в производството следва да се възложи в тежест на молителя.
С оглед изложеното,не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отдел на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1302/10.12.2018г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.ч.гр.д.№399/2018г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: молителят представя доказателства при искане удостоверение
Ново мнениеПубликувано на: 21 Фев 2019, 11:32 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 38

София, 12.02.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 113 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. И. М., в качеството му на частен съдебен изпълнител, рег. № 881 в КЧСИ, с район на действие – Смолянски окръжен съд, срещу определение № 1349 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 401/2018 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Смолянския районен съд, постановен на 15.11.2018 г., за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, за периода от 27.06.2001 г. до настоящия момент, по отношение на имот с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска същото да бъде отменено и да се издаде удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, за периода от 27.06.2001 г. до настоящия момент, по отношение на имота с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място].
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според жалбоподателят е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същия е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а именно: За да бъде издадено удостоверение за наличие или липса на тежести, за период, предхождащ одобряването на кадастралната карта, задължително ли е описанието на имота в заявлението да бъде съобразено с регулационния му статут в съответния период, както и към заявлението да бъде приложено „удостоверение за идентичност“ на имота с оглед осъществените вписвания.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд по жалба срещу отказ на съдията по вписванията – ТР № 5/12.07.2018 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 47, ал. 2 ПВ заявлението за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания трябва да съдържа данните, посочени в чл. 46, ал. 2 ПВ относно индивидуализацията на недвижимия имот с посочване на данните по чл. 6, ал. 1, б. “в“ ПВ. В случая имотът е бил индивидуализиран с идентификатор и административен адрес, което съдът е приел за недостатъчно, тъй като предметът на удостоверението обхваща период от време преди влизане в сила на кадастралната карта през 2010г. и в този случай имотът следва да се индивидуализира съгласно чл.6, ал.1, б.”в” ПВ, тъй като индивидуализацията по чл.6, ал.3 ПВ позволява да се направи справка за вписванията единствено в периода след одобрението на картата. С оглед на това и прието, че към заявлението е следвало да бъдат представени доказателства относно изменението на регулационния статут и идентичността на имота във времето съобразно различните му описания, което не е сторено. Посочено е, че съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби за имотите на длъжника, възможността да извършва справки, да получава сведения, да иска извлечения от документи, свързани с издирване и уточняване имуществото на длъжника /чл.16 ЗЧСИ във вр. с чл.431, ал.3 ГПК/ и е могъл да се снабди с удостоверение за идентичност на обект от кадастъра и да го представи.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай произнасянето на въззивния съд по поставения въпрос изцяло кореспондира с практиката на ВКС, обективирана в определение № 28 от 31.01.2019 г. по ч. гр. д. № 67/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., която настоящият състав напълно споделя. Съгласно приетото от ВКС по аналогичен случай при подаване на заявление за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права, което се издава за определен имот, индивидуализиран по различен начин в представените към искането документи, е необходимо да бъдат приложени доказателства за неговата идентичност /скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения, копия от данни и материали и други/, които позволяват нейното установяване. Съдията по вписванията не разполага с възможност да извършва проверка на идентичността, като събира доказателства в тази насока, поради което тяхното ангажиране в производството следва да се възложи в тежест на молителя.
С оглед изложеното предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване не са налице. В случая липсват и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 2 ГПК, нито жалбоподателят се позовава на тях.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1349 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 401/2018 г. на Смолянския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.


Председател:

Членове:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: молителят представя доказателства при искане удостоверение
Ново мнениеПубликувано на: 05 Апр 2021, 14:43 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№28

гр. София, 31.01.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 67/2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производствoто е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П.И.М., в качеството му на частен съдебен изпълнител, рег. № * в КЧСИ, с район на действие – Смолянски окръжен съд, срещу определение № 1310 от 10.12.2018 г. на Смолянския окръжен съд по ч. гр. д. № 398/2018 г., с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Смолянския районен съд, постановен на 15.11.2018 г., за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, за периода от 27.06.2001 г. до настоящия момент, по отношение на имот с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК.

В жалбата се поддържа, че неправилно окръжният съд е приел, че в производството по издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести, за период, преди одобрение на кадастралната карта, имотът следва да бъде индивидуализиран по чл.6, ал.1, б. „в“ от ПВ, като описанието му в заявлението трябва да е съобразено с регулационния му статут в съответния период; заявителят следва да ангажира доказателства за идентичност на имота, като представи нарочно удостоверение за тази идентичност. Излага се довод, че изисквания, свързани с описание на имота съобразно предходния му регулационен статут, не се съдържат нито в разпоредбата на чл.47, ал.2 от ПВ, нито в разпоредбите, към които тя препраща, както и че липсват каквито и да било изисквания за прилагане на официални скици – извадки от кадастралната карта и удостоверения за идентичност към заявлението за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за определен имот. Не е отчетено обстоятелството, че в чл.39 от ПВ е регламентиран редът за извършване на проверката от съдията по вписванията в азбучния указател по името на лицето, което е посочено като собственик. Формулиран е следният правен въпрос, с който е обосновано приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „за да бъде издадено удостоверение за наличие или липса на тежести, за период, предхождащ одобряването на кадастралната карта, задължително ли е описанието на имота в заявлението да бъде съобразено с регулационния му статут в съответния период, както и към заявлението да бъде приложено „удостоверение за идентичност“ на имота с оглед осъществените вписвания“.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на окръжен съд по жалба срещу отказ на съдията по вписванията, което подлежи на касационен контрол – ТР № 5/12.07.2018 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е от значение за изхода на конкретното дело, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Издаването на удостоверение за наличие или липса на тежести представлява нотариално удостоверяване /чл.569, т.7 ГПК/, чиято доказателствена функция изисква същото да бъде в максимална степен достоверно.

Съгласно изискването на чл.6, ал.3 от Правилник за вписванията в настоящата хипотеза описанието на имота е следвало да се извърши съобразно данните по чл.60, т.1-7 от ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР), с прилагане на скица-копие от кадастралната карта /изр.2 на първата цитирана разпоредба във вр. с чл.77, ал.2, т.1 ЗКИР/.

Според чл.77, ал.2, т.1 ЗКИР към молбата за вписване следва да се приложи скица от кадастралната карта, а за самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура – схема. Официалните документи, които се издават от началника на С. или от оправомощени от него служители, са скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения и копия от данни и материали, включително скиците и схемите, предоставени чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър /чл.55, ал.2 и ал.5 от ЗКИР/. В определение № 196/24.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2544/2013 г. на ВКС, първо г. о., е прието, че смисъла и целта на въведеното изискване за представяне на скица е с оглед точната индивидуализация на имота с данните, съдържащи се в скицата по чл.55, ал.2 ЗКИР с извлечение от кадастралния регистър /идентификаторът на имота; неговият вид; адресът му; границите; площта; предназначението; етажността на сградата/. Тези данни могат да се съдържат и в акт /скица или схема/ по чл.5 - чл.17 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При положение, че недвижимият имот, описан в представените от молителя нотариални актове, е с различно описание, индивидуализация и идентификация от отразените в кадастралната карта и скицата – копие данни, същият следва да представи доказателства за идентичност на имота по нотариалните актове и скицата – копие от кадастралната карта. Това задължение за молителя следва да се приеме, че произтича от разпоредбата на чл.6, ал.1, б.„в” и ал.3 ПВ. Горното разрешение за извършване на проверка за идентичността на имота е възприето в определение № 596/19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 164/2011 г., второ т. о., в което по отношение вписването на договор за заместване в дълг, е прието, че тази проверка се извършва от съдията по вписванията въз основа на представените от молителя доказателства.

При подаване на заявление за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права, което се издава за определен имот, индивидуализиран по различен начин в представените към искането документи, е необходимо да бъдат приложени доказателства за неговата идентичност /скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения, копия от данни и материали и други/, които позволяват нейното установяване. Съдията по вписванията не разполага с възможност да извършва проверка на идентичността, като събира доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че тяхното ангажиране в производството следва да се възложи в тежест на молителя.

По съществото на частната жалба.

В определение от 15.11.2018 г. е обективиран отказа на съдията по вписвания за издаване на удостоверение. Изложени са съображения, че в заявлението липсват данни, свързани с индивидуализацията на имота. За издаване на поисканото удостоверение за определения период от време е необходимо да се установи идентичност между обекта, графично изобразен на представената справка, и имота, описан в представените актове по регулационен план на населеното място. Такава идентичност не може да се установи въз основа на направеното описание на имота /жилище, апартамент; самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***/, обозначен на представената схема за обекта и описаният в нотариалните актове втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, построена в УПИ * в кв.* по регулационния план на населеното място.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно чл.47, ал.2 ПВ заявлението трябва да съдържа данните, посочени в чл.46, ал.2, на лицата, до които се отнася справката, и на техните преки праводатели; недвижимия имот с посочване на данните по чл.6, ал.1, б.“в“ ПВ. Направената индивидуализация не е достатъчна, тъй като е поискано издаването на удостоверение за времето от 27.06.2001 г. до настоящия момент. Индивидуализацията по чл.6, ал.3 от ПВ позволява да се направи справка за вписванията единствено след одобряването на кадастралната карта, с оглед на което е било необходимо представянето на удостоверение за идентичност. Посочено е, че съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби за имотите на длъжника, възможността да извършва справки, да получава сведения, да иска извлечения от документи, свързани с издирване и уточняване имуществото на длъжника /чл.16 ЗЧСИ във вр. с чл.431, ал.3 ГПК/.

В случая със заявлението за издаване на удостоверение е била представена справка за обект в сграда с посочен идентификатор, от която не може да се установи наличието на идентичност между отразения на нея обект /самостоятелен обект в сграда/ и този, описан в представените нотариални актове /втори жилищен етаж от сграда/.

С оглед на даденото разрешение на поставения правен въпрос, обжалваното определение, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията за издаване на удостоверение по чл.47 от ПВ по отношение на посочения имот и за времето от 27.06.2001 г. до настоящия момент, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на Второ г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1310 от 10.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 398/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1310 от 10.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 398/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: молителят представя доказателства при искане удостоверение
Ново мнениеПубликувано на: 02 Юли 2021, 09:58 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 60093
София, 01.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1875/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Венигаз” ЕООД чрез управителя и едноличен собственик на капитала В. Н. Г., действащ адв. Е. Д.-Р., срещу определение № 142/09.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 90/2021 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4/04.03.2021 г. на съдията по вписванията при Смолянския районен съд за отказ да се издаде удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания относно имот с идентификатор .......... по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., одобрена със заповед № РД-18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК.
В жалбата се поддържа оплакване за порочност на обжалвания акт заради неправилно приложение от страна на окръжния съд на чл. 46, ал. 2 и чл. 47, ал. 2 П. и се моли за отмяната му.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК- очевидна неправилност на съдебния акт. Навежда се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие на определението с ТР № 5/18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се иска допускане до касационен контрол по следните, обуславящи според касатора изхода на делото, въпроси: 1. Необходимо ли е заявителят да е собственик на недвижимия имот, за който желае извършването на справка за наличието или липсата на вписвания, отбелязвания и заличавания или с оглед публичността на имотния регистър тази услуга се предоставя на всяко трето лице; 2. В случай на заявена услуга за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, необходимо ли е да бъде установена собствеността на имота и липсата на нарочен документ за собственост основание ли е за постановяване на отказ за издаване на такова удостоверение с оглед нормата на чл. 47, ал. 1 П.; 3. Следва ли да се откаже издаване на удостоверение за наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на недвижим имот, заснет в кадастралната карта със самостоятелен идентификатор и явяващ се самостоятелен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗКИР, но представляващ постройка на допълващото застрояване.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, срещу акт на окръжен съд, с който се потвърждава отказ на съдия по вписванията, следователно подлежащ на касационно обжалване, така е допустима.
Относно наличието на предпоставки за достъп до касационен контрол на обжалваното определение съставът на ВКС, I-во г. о., намира следното:
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да издаде исканото от „Венигаз” ЕООД удостверение за тежести, от фактическа страна окръжният съд е приел за установено, че със заявление от 25.02.2021 г. дружеството е поискало удостоверение за периода от 01.01.2010 г. до 12.02.2021 г. относно едноетажна сграда с идентификатор ............ със застроена площ 24 кв. м. с предназначение „барбекю”, собственост на З. Р. Г. и К. К. Г., като са посочени единните граждански номера на лицата. Установено е още, че към заявлението са приложени договор от 28.11.2008 г. за покупко-продажба на парцел - частна общинска собственост - УПИ... от кв. ... по плана на [населено място], с обща площ 652 кв. м., с купувач З. Р. Г., както и удостоверение за факти и обстоятелства по Т. изх. № Д-967/1/ от 12.02.2021 г., съгласно което процесното барбекю попада в УПИ ....от кв. ... по плана [населено място] - О., с идентификатор .......... и представлява пристройка за допълващо застрояване, построена съгласно проект, одобрен на 24.04.2009 г. от гл. архитект на [община].
Установено е, че в отговор на указания на съдията по вписванията да се представи документ за собственост по партидата на В. Г. /като е прието, че вероятно се касае до техническа грешка при изписване личното име на заявителя/, дружеството е пояснило, че лицата З. и К. Г. не притежават документ за собственост, тъй като процесното барбекю е изградено в собствения им имот, придобит чрез покупко-продажба от общината, така е станало тяхна собственост по силата на чл. 92 ЗС. Установено е, че на „И. П. И. София” ЕАД с постановление за възлагане в рамките на проведено принудително изпълнение е възложена триетажна сграда с идентификатор ............. и застроена площ 214 кв. м. Прието е още, че за имота за процесния период, а и към момента, няма действащ имотен регистър.
От правна страна окръжният съд е посочил, че до създаването на имотен регистър по партида на недвижимите имоти, проверката за вписвания, отбелязвания и заличавания следа да се извърши по персоналната партида на физическото или юридическо лице, като след 2000 г. се съобразяват и данните по създадената помощна имотна партида, ако такава е налична. Именно защото проверката се извършва по персонална партида, без документ за собственост или други надлежно ангажирани доказателства, установяващи принадлежност на правото на собственост, съдията по вписванията не би могъл да издаде удостоверението по чл. 47 П., тъй като е възможно актът за собственост да не е вписан или да не е подлежал на вписване. Направен е извод, че на база на представените от заявителя доказателства не би могло да се приеме, че процесната сграда до извършване на публичната продан е принадлежала на З. и К. Г.. В представената скица -копие от КККР липсвали данни за номера на акта за собственост и собствениците, а данните в кадастралните карти и регистри, макар и с декларативно действие, създавали презумпция за вярност на отразеното. Процесната сграда не била описана и в постановлението за възлагане на недвижим имот при публичната продан, поради което вещно право на собственост върху нея не би могло да бъде установено. Съдията по вписванията не разполагал с правомощията на нотариус да удостоверява право на собственост, а само с правомощието да анализира ангажираните със заявлението доказателства, поради което позоваването на ТР № 5/18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС за приложението на чл. 92 ЗС при публичната продан е неоснователно. И. на обект по ЗКИР сочел на самостоятелност на обекта само за нуждите на кадастъра, но не и във вещноправен смисъл, а в заявлението и доказателствата се съдържали твърдения и данни, че процесната сграда е несамостоятелен обект, така същата се идентифицирала чрез главната вещ към която принадлежи, поради което удостоверение за тежести по отношение на нея не може да се издаде. Посочено е, че кадастралната карта за територията, в която се намира процесният имот, е одобрена със заповед от 20.04.2010 г. и от този момент е възможно при извършване на вписвания да бъдат представени данните по чл. 60, т.т. 1-7 ЗКИР и проверка относно вписвания, отбелязвания и заличавания може да бъде извършена само за периода след одобряване на кадастралната карта, а за извършване на проверка за предходния период по категоричен начин следва да се установи идентичността на процесната сграда с идентификатор ............... по кадастралната карта с някой от имотите, описани в представените доказателства за периода преди 2010 г. В крайна сметка въззивният съд посочил, че удостоверението за тежести има характер на нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 7 ГПК, поради което съдържащата се в него информация следва да бъде точна и достоверна, както и че на основание чл. 49 П. Агенцията по вписванията носи отговорност за издаваните от нея неверни удостоверения, а в случая практически е невъзможно за поискания период от време да бъде включена информация, чиято достоверност може да бъде установена. При това положение съдът заключил, че удостоверение за тежести не може да бъде издадено поради невъзможността да се установят действително съществуващите вписвания по отношение на имота и да се гарантира достоверността на посочената в удостоверението информация.
Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория поставен в изложението въпрос, уточнен съобразно правомощията на ВКС по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: „в случай на искане за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания относно недвижим имот, необходимо ли е да бъде установена собствеността на имота и липсата на титул за собственост основание ли е за постановяване на отказ за издаване на такова удостоверение с оглед нормата на чл. 47, ал. 1 П.“, предвид обуславящия характер на въпроса за решаващия извод на окръжния съд в обжалвания акт и липсата на практика на ВКС.
По правния въпрос, по който се допуска касационното обжалване :
В чл. 47 П. са посочени съдържанието на удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания за конкретен недвижим имот, както и информацията, която трябва да съдържа заявлението за издаване на такова удостоверение. Съгласно чл. 47, ал. 1 П. в удостоверението, което се издава за определен имот, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма, а съгласно чл. 47, ал. 2, б.б. ”а” и ”б” П. в заявлението следва да се посочат, когато лицата, до които се отнася справката, са физически лица, техните собствено, бащино и фамилно име /име, съобразно отечественото право/, местожителството /постоянния адрес/ и единния граждански номер, същите данни на праводателите, както и недвижимия имот и индивидуализиращите му белези - вид, местонахождение /община, населено място, адрес, местност/, номер на имота, площ и/или застроена площ и граници. Доколкото регистърът към Агенцията по вписванията /АВ/ се води все още чрез отразяване на информацията за извършени сделки с недвижими имоти по персоналната партида /т. е. по партидата на лицата/, логично П. изисква заявителят на удостоверението за тежести да посочи лицата, за които се предполага, че са собственици на конкретния недвижим имот. Съдията по вписванията на свой ред следва да отрази в удостоверението онова, което фигурира в персоналната партида на посочените от заявителя лица или в имотната партида, когато такава бъде създадена /към настоящия момент е възможно да е налице за някои конкретни имоти помощна партида, създадена въз основа обмена на информация между АВ и АГКК по чл. 6 и чл. 7 ЗКИР/. Ако за конкретно посочени лица по партидата им отсъстват данни за права или тежести във връзка с посочения имот, съдията по вписванията съответно следва да удостовери липсата на такива. Съдията по вписванията не може да откаже издаване на удостоверение за тежести по причина, че за конкретните лица по отношение на конкретен имот липсват данни, че са собственици, или че въз основа на представените от заявителя документи не може да направи извод, че конкретните лица са собственици, а още по-малко под предлог, че заявителят не доказва, че е собственик на конкретния имот. И това е така, защото, както е прието в мотивите по т. 6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на самото вписване като охранително едностранно безспорно производство по администриране /оказване на съдействие/ на граждански правоотношения, съдията по вписвания нито може да разрешава правни спорове, нито да повдига такива. Следователно на още по-силно основание съдията по вписванията не може да изисква от заявителя на удостоверение за тежести да доказва, че собствеността върху имота му принадлежи или че принадлежи на лицата, по чиито партиди се иска да се извърши справката за конкретен недвижим имот. Обстоятелството, че посоченото в заявлението лице е собственик или не е собственик на съответния имот няма как да повлияе на точността на удостоверяването. В случай, че лицето е собственик и в посочения от заявителя период се открие наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания, същите следва да бъдат отразени в удостоверението за тежести, съответно - ако не се открие наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания, в удостоверението за тежести няма да бъдат отразени такива. В случай, че лицето не се легитимира за собственик, но се открие наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания, същите, както и липсата на права, ще бъдат отразени в удостоверението за тежести и права, съответно - ако не се открие наличие на такива, в удостоверението следва да бъде отразено, че не е констатирано наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права. При този начин на процедиране достоверността на посочената в удостоверението информация ще бъде гарантирана. Тук следва да се отбележи, че книгите по вписванията са публични съгласно чл. 42, ал. 1 П. и достъп до съдържащата се в тях информация за вписвания, отбелязвания и заличавания има всяко трето лице, без да е необходимо то самото да е собственик на имота и да обосновава правен интерес от достъпа до информация.
По съществото на частната касационна жалба - същата е основателна .
Предвид дадения отговор на въпроса, по който се допуска касационното обжалване, неправилен е изводът на въззивния съд за законосъобразност на отказа на съдията по вписванията да издаде удостоверение за тежести, защото от представените от заявителя документи не може да бъде направен извод,че Г. са собственици на процесното барбекю. Както вече бе посочено, съдията по вписванията няма правомощие да изследва собствеността и да прави изводи кому тя принадлежи, и по-важното - няма право на основание тези изводи да издаде или да откаже да издаде удостоверение за тежести. В случая, ако Г. са придобили собствеността по силата на чл. 92 ЗС, това придобиване няма да е отразено в персоналните им партиди, защото в тези партиди се отразяват единствено разпоредителните сделки с недвижими имоти, но това не означава, че съдията по вписванията може да откаже да издаде удостоверение за тежести - означава единствено да издаде удостоверение, съответстващо на констатацията за наличие или липса на вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права.
Неправилен е и изводът, че доколкото процесният имот е обект на допълващото застрояване, то това е основание да се откаже исканото удостоверение за тежести. Съгласно приетото в мотивите по т. 6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС недопустимо е съдията по вписвания да откаже вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че имотът не отговаря за изискванията за самостоятелен обект. Следователно той не би могъл да откаже да издаде удостоверение за тежести по съображения, че се касае за постройка, която се индивидуализира посредством главната вещ, към която принадлежи.
Що се отнася до въпроса за идентичността, следва да бъдат съобразени представените от заявителя писмени доказателства /договор за покупко-продажба на парцел - частна общинска собственост и удостоверение за факти и обстоятелства по Т./, според които процесната сграда с идентификатор .......... със застроена площ 24 кв. м., представляваща пристройка за допълващо застрояване - барбекю, се намира в УПИ ... от кв. ... по плана на [населено място] - О., придобит от З. Г. с договор за покупко-продажба от 2008 г., който парцел представлява ПИ с идентификатор ....... по кадастралната карта на [населено място] и в който се намира процесната сграда, изградена въз основа на одобрен от главния архитект на общината проект от 2009 г.
В обобщение - обжалваното определение, както и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени като неправилни, а делото следва да се върне на съдията по вписванията за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права относно имот с идентификатор ........... по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., съставляващ постройка на допълващото застрояване - „барбекю“, със застроена площ 24 кв. м.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 142/09.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 90/2021 г. на Смолянския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 142/09.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 90/2021 г. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него определение № 4/04.03.2021 г. на съдията по вписванията при Смолянския районен съд за отказ да се издаде удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права относно имот с идентификатор ............. по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., съставляващ постройка на допълващото застрояване- „барбекю“, със застроена площ 24 кв. м.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Смолянския районен съд за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права относно имот с идентификатор ............. по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., съставляващ постройка на допълващото застрояване- „барбекю“, със застроена площ 24 кв. м.
Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: молителят представя доказателства при искане удостоверение
Ново мнениеПубликувано на: 29 Юли 2021, 11:42 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60108

София, 28.07.2021 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1876/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Венигаз” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Баните, общ. Баните, чрез процесуалния представител на дружеството адв. Е. Д.-Р., против определение № 141 от 09.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 89/2021 г. на Смолянския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 2 от 04.03.2021 г. на съдията по вписванията при Смолянския районен съд за отказ да се издаде удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания относно имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], [община], област Смолян, одобрена със заповед № РД-18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК.
В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното определение поради необоснованост и неправилно приложение на 46, ал. 2 и чл. 47, ал. 2 ПВп.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 2, изр. трето ГПК-очевидна неправилност на съдебния акт. На следващо място поддържа, че са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да издаде исканото от „Венигаз” ЕООД удостверение за тежести, окръжният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заявление от 25.02.2021 г. дружеството е поискало издаване на удостоверение по чл. 47 ПВп за периода от 17.06.2020 г. до датата на издаване на удостоверението за недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор .... със застроена площ 74 кв. м., на един етаж, с предназначение „хангар”, ”навес за автомобили”, изпълнена до етап груб строеж в ПИ с идентификатор .... по КККР на [населено място], собственост на „Имо пропърти инвестмънс София” ЕАД. Към заявлението са приложени договор от 28.11.2008 г. за покупко-продажба на парцел-частна общинска собственост-УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място], с обща площ 652 кв. м., при посочени в договора граници, с купувач З. Р. Г., както и Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.11.2019 г. по изп.д. № 293/2018 г., с което поземлен имот с идентификатор .... е възложен на дружеството, ведно със сграда с идентификатор .... със застроена площ 214 кв.м, на три етажа, с предназначение-жилищна сграда. Представено е и разрешение за строеж от 28.04.2009 г., издадено на името на З. Г., както и удостоверение по чл. 181 ЗУТ, съгласно което сградата с идентификатор .... представлява навес за автомобили към строеж-къща за отдих със спа-център и снек-бар.
Преценявайки тези доказателства окръжният съд е приел, че КККР за територията са одобрени със заповед от 20.04.2010 г. на изп. директор на АГКК и от този момент е възможно при извършване на вписвания относно имота да бъдат представени данните по чл. 60, т.1-7 ЗКИР, а следователно и проверки за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права за имота могат да бъдат извършени само след тази дата. За извършване на проверки за предходен период е необходимо от заявлението да се установи по категоричен начин идентичност на посочения в кадастралната схема самостоятелен обект с идентификатор ...., представляващ хангар, депо, гараж, със застроена площ 74 кв.м, с някой от имотите, описани в документите за собственост за периода преди 2010 г., тъй като с оглед действието на различни кадастрални и регулационни планове и възможно един и същ имот да бъде описан по различен начин. Приел е, че от представените със заявлението доказателства не се установява заявителят да е собственик на процесния обект-навес. Извършването на проверка относно собствеността е необходима, тъй като удостоверението за тежести представлява нотариално удостоверяване и трябва да бъде максимално точно и достоверно, в противен случай би се застрашил гражданският оборот. Посочил е, че до създаване на имотен регистър проверката по отношение на вписванията за един имот се извършва по съществуващата персонална система за вписванията/ по лице/, като след 2000 г. се отчита информацията по създадена помощна партида, ако такава е налице. Приел е също, че при извършване на проверка по лице следва да се съобрази, че едно лице извършва различни сделки с различни имоти, които притежава, поради което без документ за собственост или надлежни доказателства за принадлежността на правото на собственост съдията по вписванията не би могъл да издаде исканото удостоверение, тъй като не би могъл служебно да извърши справка за собствеността върху съответния обект. Намерил е, че в случая липсват надлежни доказателства, въз основа на които да се приеме, че сградата е собственост на З. и К. Г. до извършване на публичната продан, а след това е преминала в собственост на „Имо пропърти инвестмънтс София” ЕАД За този извод не е без значение, че сградата не е описана в постановлението за възлагане, а в представената скица-копие от КККР липсват данни за номера на акта за собственост и собствениците. В обобщение въззивният съд е приел, че исканото удостоверение за тежести не може да бъде издадено, и е потвърдил отказа на съдията по вписванията.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следния въпрос: В случай на заявена услуга за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания относно недвижим имот, необходимо ли е да бъде установена собствеността на имота и липсата на нарочен документ за собственост основание ли е за постановяване на отказ за издаване на такова удостоверение с оглед нормата на чл. 47, ал. 1 ПВп.
След подаване на частната касационна жалба този въпрос е разрешен с определение № 60093 от 01.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1875/2021 г. на ВКС, І г.о. В него е прието, че съгласно чл. 47, ал. 1 ПВп в удостоверението, което се издава за определен имот, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма. Съгласно чл. 47, ал. 2, б.б. ”а” и ”б” ПВп заявлението трябва да съдържа данни за лицата, до които се отнася справката и на техните преки праводатели, както и недвижимия имот с посочване на данните по чл. 6, ал.1,б. ”в”. Доколкото регистърът към Агенцията по вписванията се води все още чрез отразяване на информацията за извършени сделки с недвижими имоти по персоналната партида /т. е. по партидата на лицата/, логично ПВп изисква заявителят на удостоверението за тежести да посочи лицата, за които се предполага, че са собственици на конкретния недвижим имот. Съдията по вписванията на свой ред следва да отрази в удостоверението онова, което фигурира в персоналната партида на посочените от заявителя лица или в имотната партида, когато такава бъде създадена. Ако за конкретно посочени лица по партидата им отсъстват данни за права или тежести във връзка с посочения имот, съдията по вписванията съответно следва да удостовери липсата на такива, но той не може да откаже издаване на удостоверение за тежести по съображения, че въз основа на представените от заявителя документи не може да направи извод, че конкретните лица са собственици, а още по-малко под предлог, че заявителят не доказва, че е собственик на конкретния имот. Изводът е обоснован с позоваване на мотивите по т. 6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че по отношение на самото вписване като охранително едностранно безспорно производство по администриране на граждански правоотношения, съдията по вписвания нито може да разрешава правни спорове, нито да повдига такива. Следователно, на още по-силно основание, съдията по вписванията не може да изисква от заявителя на удостоверение за тежести да доказва, че собствеността върху имота му принадлежи, или че принадлежи на лицата, по чиито партиди се иска да се извърши справката за конкретен недвижим имот. В случай, че лицето е собственик и в посочения от заявителя период се открие наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания, същите следва да бъдат отразени в удостоверението за тежести, съответно-ако не се открие наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания, в удостоверението за тежести няма да бъдат отразени такива. Ако лицето не се легитимира за собственик, но се открие наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания, същите, както и липсата на права, ще бъдат отразени в удостоверението за тежести и права, съответно-ако не се открие наличие на такива, в удостоверението следва да бъде отразено, че не е констатирано наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права. При този начин на процедиране достоверността на посочената в удостоверението информация ще бъде гарантирана. Книгите по вписванията са публични съгласно чл. 42, ал. 1 ПВп и достъп до съдържащата се в тях информация за вписвания, отбелязвания и заличавания има всяко трето лице, без да е необходимо то самото да е собственик на имота и да обосновава правен интерес от достъпа до информация.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с цитираната практика на ВКС, което налага допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав споделя цитираната по-горе практика. Тя кореспондира и с разпоредбата на чл. 39 ПВп, в която е посочен редът за извършване на справки в книгите за вписвания за един недвижим имот-в азбучния указател се намира името на лицето, което се посочва за собственик на този имот, ако има партида, и по името на това лице се намират номерът на тома от партидната книга и страницата на неговата партида в тази книга. От партидната книга на собственика се узнава какви вписвания има за имотите, за които се иска справка, и в кои томове и под какви номера те са вписани, както и номерата на помощните партиди за имотите и съдържащото се в тях описание. В съответствие с тази разпоредба са и регламентираните в чл. 47, ал.2 ПВп изискванията към съдържанието на заявлението- то трябва да съдържа данни за лицата, до които се отнася справката, и техните праводатели, и посочване на данните по чл. 6, ал.1, б.”в” за недвижимия имот, защото тези данни са достатъчни за извършване на справка в книгите за вписванията.
Предвид дадения отговор на въпроса, по който се допуска касационното обжалване, неправилен е изводът на въззивния съд за законосъобразност на отказа на съдията по вписванията да издаде удостоверение за тежести, защото от представените от заявителя документи не може да бъде направен извод, че Г. са собственици на процесния обект с идентификатор .... Съдията по вписванията няма правомощие да изследва собствеността и да прави изводи кому тя принадлежи, и на база на тези изводи да издаде или да откаже издаване на удостоверение за тежести. В производството по издаване на удостоверение по чл. 47 ПВп не могат да бъдат повдигани и решавани спорове за материално право, още по-малко от съдията по вписванията. Негово задължение е, когато заявлението отговаря на изискванията на чл. 47, ал.2 ПВп, да извърши проверка в книгите за вписванията и да издаде удостоверение, съответстващо на констатацията за наличие или липса на вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права.
По тези съображения обжалваното определение, както и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени като неправилни, а делото следва да се върне на съдията по вписванията за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права относно имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], [община], област Смолян.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 141 от 09.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 89/2021 г. на Смолянския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 141 от 09.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 89/2021 г. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него определение № 2 от 04.03.2021 г. на съдията по вписванията при Смолянския районен съд за отказ да се издаде удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания относно имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], [община], област Смолян.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Смолянския районен съд за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права относно имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], [община], област Смолян.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов