КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 20 Юни 2021, 15:30

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Разпределяне право на ползване
Ново мнениеПубликувано на: 10 Дек 2020, 09:20 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 374
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 07.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3439/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2931/24.09.2020 г. /п. кл. от 23.09.2020 г./, подадена от Х. Р. Р. чрез пълномощник Р. Ц. Р., Г. М. П., М. К. П. и А. С. - помощник нотариус по заместване при нотариус П. Д. с рег. № 543 от РНК с район на действие Районен съд Севлиево, срещу определение № 715/10.09.2020 г. по в. ч. гр. д. № 312/2020 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2/19.08.2020 г. на съдия по вписванията при Севлиевския районен съд за отказ за вписване на споразумителен протокол за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот - акт № .... г. на нотариус П. Д. с рег. № 543 от РНК с район на действие Районен съд Севлиево, сключен между Х. Р. Р., Г. М. П. и М. К. П..
Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно, тъй като със споразумителния проткол е изменено правото на ползване върху процесния имот, като от право на ползване на неопределена идеална част от имота същата е индивидуализирана, определена и реална част от този имот. На основание чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията /ПВп/ следвало да се вписват всички актове, с които се изменя правото на ползване между съсобствениците на един имот, като за този довод се позовават на съдебна практика.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите посочват допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, но без да поставят конкретни правни въпроси. Позовават се и на очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС, поради което е допустима.
Със споразумителен протокол за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот Х. Р., от една страна, и Г. П. и М. П. - от друга страна, се споразумели, като съсобственици, за разпределение на ползването на земята на ПИ с идентификатор .... с административен адрес [населено място], [улица], целият с площ от 360 кв. м. Извършена е и нотариална заверка на подписите на участвалите в производството лица.
С определение № 2/19.08.2020 г. съдия по вписванията отказал извършването на вписване, тъй като представеният за вписване споразумителен протокол не попада в нито една от хипотезите на чл. 4 ПВп, както и в изброените в чл. 112 ЗС категории актове за вписване.
Въззивният съд приел, че със споразумителния протокол не се признават вещни права върху недвижими имоти. Съгласно чл. 11, б „в“ вр. чл. 4, б.б. „з“ и „а“ ПВп на вписване подлежат исковите молби за постановяване на решения, заместващи актове, с които се признават вещни права върху недвижими имоти, но не и исковите молби за разпределяне ползването на съсобствен имот, тъй като решенията по тях не заместват актовете по чл. 112, б. „а“ ЗС. А в чл. 2 ПВп е посочено, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в ПВп. Ето защо определението на съдията по вписванията за отказ да впише споразумителен протокол за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот е правилно.
При тези решаващи изводи на въззивния съд настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните от жалбоподателите основания за това.
Във връзка с позоваването на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК изложението на жалбоподателите не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е налице общо позоваване на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, без да има формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо това жалбоподателите излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва, само ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване /т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС /. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателите и от фактите и обстоятелствата в частната касационна жалба.
В частната касационна жалба, както и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на решение № 1164-68-I на ВС, което не може да послужи за допускане на касационно обжалване, тъй като с него не е дадено разрешение на въпрос, относим към спора между страните - прието е, че сключената между съсобствениците спогодба за разпределение ползването на съсобствения имот е задължителна; съдът не може да определи ново разпределение на ползването при наличието на такава спогодба. Такъв въпрос по настоящото дело не се поставя.
Жалбоподателите се позовават и на решение № 86/19.12.1975 г. по гр. д. № 74/1975 г. на ОСГК на ВС, в което е посочено, че уговорката между първоначалния собственик и купувача за ползване терена на парцела не е включена в нотариалния акт за продажбата, а е уговорена допълнително с отделен договор между тях, който има нотариално заверени подписи, но не е вписан, поради което тяхното съгласие има облигационен, а не вещноправен характер; затова при настъпването на съществени изменения в правата на страните, каквито може да бъдат напр. прехвърлянето на част от техните права върху трето лице и др. т., посоченото споразумение не може да бъде задължително за третото лице. Тези мотиви не могат да наложат извод в поддържания от жалбоподателите смисъл, че протоколът за разпределяне ползването на съсобствен имот подлежи на вписване. Това е така, защото споразумението за начина на ползване не придобива вещноправен характер, независимо от това дали фигурира или не в нотариалния акт за придобиване на вещни права върху недвижим имот- нотариалният акт има друго съществено съдържание и именно то подлежи на вписване, а не уговорката между договарящите за начина на ползване на съсобствения имот, която нито учредява, прехвърля, изменя или прекратява, нито признава право на собственост върху имота или друго вещно право върху същия.
Обжалваното определение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. В съдебната практика трайно се приема, че, за да е налице тази предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост.
В настоящия случай тези предпоставки не са налице. Не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена отменена или несъществуваща правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, въззивното определение да е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. Жалбоподателите сочат, че желаят споразумението да бъде вписано с оглед защитата от трето лице - приобретател на идеална част от имота, на правото на ползване, чието разпределение е уредено с постигнатото съгласие. Така претендираната защита не може да се получи с вписване на споразумението, защото вписано обстоятелство, което не подлежи на вписване, е нищожно и не поражда правно действие, а създава само привидност за вписване, а следва да се съобрази съдебната практика на Върховния касационен съд по въпроса: съставлява ли основание за преразпределение на ползването прехвърлянето на идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е постановено първоначалното разпределение. По този въпрос с решение № 97/09.07.2013 г. по гр. д. № 866/2012 г. на ВКС, I-во г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по реда на чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика. Същото разрешение е дадено и с решение № 1419/17.06.2009 г. по гр. д. № 4896/2007 г. на ВКС, II-ро г. о., постановено по реда на ГПК /отм./, според което щом като липсват данни за настъпили изменения на обстоятелствата, при които е бил сключен договор за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот, новото разпределяне е недопустимо, тъй като промяната в съсобственика не е ново обстоятелство, поставящо в несъответствие ползването с правата на съсобствениците. В този смисъл са и определение № 235/07.06.2012 г. по ч. гр. д. № 228/2012 г. на II-ро г. о., определение № 469/14.06.2012 г. по гр. д. № 316/2012 г. на I-во г. о., определение № 293/04.06.2020 г. по гр. д. № 1012/2020 г. на I-во г. о.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 715/10.09.2020 г. по в. ч. гр. д. № 312/2020 г. на Габровския окръжен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов