КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 15 Юни 2021, 14:54

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: начало на погасителна давност по чл. 67ЗС
Ново мнениеПубликувано на: 07 Яну 2021, 11:56 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 283
Решение №70/02.12.2020 по дело №4106/2019
Спорът е допуснат до касация с Определение №329/22.06.2020 по дело №4106/2019

докладвано от съдия Пламен Стоев

Анотация
Въпрос
От кой момент започва да тече погасителната давност по чл. 67 ЗС в случаите, в които съществуващата в режим на суперфициарна собственост сграда погине - от момента, в който същата загуби характеристиките си на „груб строеж” по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ или от момента, в който окончателно са премахнати останалите конструктивни елементи от поземления имот и теренът е разчистен?

Отговор
Давностният срок започва да тече от момента, в който сградата е престанала да има посочените в пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ характеристики, а не от пълното ѝ разрушаване, респ. от разчистването на терена. Приемането на противното би означавало да се допусне ограниченото вещно право на строеж, което обременява имота на собственика, да съществува без да има предвидимост дали ще бъде упражнено и в какъв срок, респ. съществуването на полуразрушени и негодни за ползване сгради през неопределен период от време, което не е целта на закона.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА, РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите


при участието на секретаря Славия Тодорова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 4106 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК – чл. 293 ГПК.

История на спора
Образувано е по касационна жалба на „Бизнес логистичен център София”АД срещу въззивно решение № 4692 от 26.06.2019г., постановено по в.гр.д.№ 5268/2018г. на Софийския градски съд в уважителната му част, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 ГПК, т.2 и т.3.

Ответникът по жалбата О. К. Ц. счита същата за неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 29.12.2017г. по гр.д. № 64804/2016г. на Софийския районен съд, с което по предявения от О. К. Ц. против „Бизнес логистичен център София” АД иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че ищцата е собственик на основание дарение на 61,333 % ид.части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София за построяване на подробно описаните в решението три сгради – триетажна фабрична сграда със застроена площ от 176 кв.м, двуетажна сграда със застроена площ от 43 кв.м и триетажна сграда със застроена площ от 141 кв.м.

По делото е установено, че ищцата в първоинстанционното производство О. К. Ц. се легитимира като собственик на 61,333 % ид.части от процесните сгради по силата на договор за дарение, сключен с нот.акт № 145/2006г., поправен с нот.акт № 161/2008г., сключен с наследниците на акционерите на „Кожизнос” АД. Сградите са били отчуждени по Закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия през 1951г., като собствеността върху тях е възстановена на наследниците на акционерите в посоченото акционерно дружество по силата на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ. С протокол № 4 от 14.04.2011г. по чл.196 ЗУТ, ал.1 и ал.2 на комисия към Столична община район „Сердика” е констатирано, че към 29.03.2011г. трите сгради са били полусрутени, с разрушени и липсващи външни фасадни стени и голяма част от покривните конструкции, респ. че са негодни за използване по предназначение и опасни за живота и здравето на гражданите. Към момента на подаване на исковата молба сградите са се срутили напълно и не са съществували.

При тези фактически данни въззивният съд е приел за неоснователно направеното от ответника възражение за погасяването на правото на строеж по давност, тъй като по делото не е установен точният момент, в който това е станало, респ. предявеният иск е приет за основателен.

Касационен въпрос
Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: От кой момент започва да тече погасителната давност по чл.67 ЗС в случаите, в които съществуващата в режим на суперфициарна собственост сграда погине – от момента, в който същата загуби характеристиките си на „груб строеж” по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ или от момента, в който окончателно са премахнати останалите конструктивни елементи от поземления имот и теренът е разчистен.

Мотиви
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

По материалноправния въпрос, с оглед на който е допуснато 1касационното обжалване, следва да се имат предвид дадените с ТР № 1/2011г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения, според които смисълът на понятието „упражняване правото на строеж”, употребено в чл.67 ЗС, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. Това следва от разпоредбите на чл.181 ЗУТ, ал.1 и 2, които определят завършването на грубия строеж като момент на придобиване на правото на собственост върху сградата, респ. на обектите в нея. Законова дефиниция на понятието „груб строеж” /карабина/ е дадена в ЗУТ, като според пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. От този момент се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост. В чл.67 ЗС е определен петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на строеж, като е постановено, че при бездействие на суперфициаря то се погасява по давност. Следователно, ако в петгодишния срок от учредяването на правото на строеж сградата не бъде завършена в груб строеж, това право се погасява по давност, освен ако задължението за нейното изграждане е на учредителя. Тази разпоредба следва да намери приложение и в случаите, при които след построяването на сградата, същата по някаква причина загуби характеристиките си на „груб строеж”. От този момент тя престава да бъде годен обект на правото на собственост, а представлява недвижим имот по смисъла на чл.110 ЗС като част от незавършена сграда и за носителя на правото на строеж възниква правото да я възстанови в първоначалния ѝ вид. Ако в петгодишния срок по чл.67 ЗС той не я възстанови до етап на „груб строеж”, правото на строеж се погасява по давност. Следователно давностният срок започва да тече от момента, в който сградата е престанала да има посочените в пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ характеристики, а не от пълното ѝ разрушаване, респ. от разчистването на терена. Приемането на противното би означавало да се допусне ограниченото вещно право на строеж, което обременява имота на собственика, да съществува без да има предвидимост дали ще бъде упражнено и в какъв срок, респ. съществуването на полуразрушени и негодни за ползване сгради през неопределен период от време, което не е целта на закона.

По основателността
По основателността на жалбата:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но предвид отговора на поставения правен въпрос, се налага изводът, че въззивният съд неправилно и в нарушение на материалния закон – чл.67 ЗС е приел, че правото на строеж за процесните три сгради не е погасено по давност, тъй като по делото не е установен точният момент, от който сградите са разрушени напълно и не съществуват. В случая по делото е безспорно установено, че към 29.03.2011г. сградите са били полусрутени, с разрушени и липсващи външни фасадни стени и голяма част от покривните конструкции, поради което най – късно към този момент те не са съществували в „груб строеж” по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ и оттогава е започнал да тече петгодишният давностен срок по чл.67 ЗС. По делото не са установени основания по чл.115 ЗС и чл.116 ЗС за спиране или прекъсване на давностния срок, нито е установено собственикът на земята недобросъвестно да е създавал пречки за реализирането на правото на строеж, поради което следва да се приеме, че към момента на предявяването на исковете на 14.11.2016г. давностният срок е изтекъл и право на строеж в полза на ищцата в първоинстанционнното производство не е съществувало, тъй като е било погасено по давност.

Съобразно изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 293 ал. 2 ГПК следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважителната му част, както и в частта за разноските, като вместо него предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата по касация следва да заплати на касатора сторените от него разноски за всички инстанции в размер на 6114,04 лв. На същата разноски не се дължат.

Диспозитив
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

О т м е н я въззивно решение № 4692 от 26.06.2019г., постановено по в.гр.д.№ 5268/2018г. на Софийския градски съд, II-д състав, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважителната му част и вместо него постановява:

О т х в ъ р л я предявения от О. К. Ц. против „Бизнес логистичен център София” АД иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че О. К. Ц. е собственик на 61,333 % ид.части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София за построяване триетажна фабрична сграда със застроена площ от 176 кв.м, състояща се на първия етаж от две стаи, килер и три бани с тоалетни, на втория етаж от голяма зала и килер и на трети етаж от голяма зала и килер; двуетажна сграда със застроена площ от 43 кв.м, състояща се на първи етаж от две канцеларии и тоалетна, а на втори етаж от две стаи и триетажна сграда със застроена площ от 141 кв.м., състояща се на първи етаж от две стаи, килер и тоалетна, на втори етаж от голяма зала и килер и на трети етаж от голяма зала и килер като неоснователен.

О с ъ ж д а О. К. Ц. от [населено място], [населено място] да заплати на „Бизнес логистичен център София” АД, гр. София сумата 6114,04 лв./шест хиляди сто и четиринадесет лева и четири стотинки/ разноски за всички инстанции.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

Свързани съдебни актове
Препраща към
Решение №70/02.12.2020 по дело №4106/2019 1
Определение №329/22.06.2020 по дело №4106/2019
От кой момент започва да тече погасителната давност по чл.67 ЗС, в случаите, в които съществуващата в режим на суперфициарна собственост сграда погине – от момента, в който същата загуби характеристиките си на “груб строеж” по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ или от момента, в който окончателно…
Решение на общо събрание
Тълкувателно решение № 1/2011 от 04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г.
1. Какъв е смисълът на понятието ”упражняване на правото на строеж”, употребено в чл. 67 ЗС , когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти?2. От кой момент започва да тече давностният срок по чл. 67 ЗС и прекъсва ли…


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов