КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 08 Май 2021, 05:49

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: реална част от имот-придобиване по давност
Ново мнениеПубликувано на: 07 Яну 2021, 13:54 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 282
Решение №154/21.12.2020 по дело №4689/2019
Спорът е допуснат до касация с Определение №90/04.03.2020 по дело №4689/2019

докладвано от съдия Гълъбина Генчева


Анотация
Въпрос
Какви са предпоставките за придобиване по давност на реална част от парцел /УПИ/ съобразно чл.59 ЗТСУ /отм./ и чл.200 ЗУТ и какви са служебните задължения на съда, когато страната се позовава на осъществявано владение върху придаваема реална част от имот към съседен парцел по силата на заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план /ДРП/?

Отговор
На давността по чл.200, ал.2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ или чл.15, ал.3 ЗУТ. Само той е бил длъжен да заплати придаваемите части въз основа на предварителния договор по чл.17, ал.3 ЗУТ или чл.15, ал.3 ЗУТ и само той има правото да се позове на придобивната давност по чл.200, ал.2 ЗУТ, в случай, че окончателен договор не е сключен, но е владял 10 г. придаваемите части от съседния имот. По-специално – не може да се позовава на чл.200, ал.2 ЗУТ собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години. Изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ или чл.15, ал.3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност.

Когато пред съд се претендира придобиване по давност на реална част от съседен парцел /УПИ/, съдът следва да прецени дали всъщност не се касае за хипотезата на пар. 8, ал. 1, изр. 2 ПР ЗУТ /сега пар. 8, ал. 2 ПР ЗУТ/ и да насочи страните към разглеждане на действителния правен спор, като подведе твърденията им в исковата молба към приложимата правна норма. Обстоятелството, че ищецът се позовава на владение върху реална част от съседен УПИ не винаги се свързва с института на придобивната давност, тъй като може да се окаже упражнявана фактическа власт в резултат на упражнено право на задържане. Неяснотата в обстоятелствената част на ИМ следва да бъде отстранена от съда. Съдът е длъжен да изясни на първо място твърденията на ищеца - дали упражняваната от него фактическа власт представлява право на задържане върху реалната част от имота, която се придава съм съседен парцел по заварен от ЗУТ ДРП; дали този план е бил приложен по реда на чл.47 ЗПИНМ и ППЗПИНМ, съответно – по чл. 111 ЗТСУ /отм./ и чл. 112 ЗТСУ /отм./ и чл. 265 ППЗТСУ /отм./ и сл. или в сроковете по пар. 6 ПР ЗУТ, ал. 2 и ал. 4. В случай, че дворищнорегулационният план не е бил приложен и придаваемата площ се владее от собственика, който не е получил дължимото обезщетение, спорът по делото не е свързан с придобивна давност, а с упражнявано право на задържане и отпадане на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план. В случай, че дворищнорегулационният план е бил приложен, но въпреки това придаваемата площ се владее от бившия собственик, който е получил дължимото обезщетение и който се позовава на придобивна давност, съдът трябва служебно да преценява предпоставките на чл. 200 ЗУТ.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:
МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите


Членове:
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА, ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4689 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. П. срещу решение № 251 от 03.07.2019 г. по гр. д. № 350/2019 г. на Софийския окръжен съд.

Жалбоподателката поддържа, че собствените мотиви на въззивната инстанция са много кратки, поради което решението е необосновано; че не е обсъден нито един от доводите във въззивната жалба; че не са съобразени разпоредбите на чл. 59 ЗТСУ /отм./ и чл.200 ЗУТ, които въвеждат определени правила за придобиване по давност на реална част от парцел /УПИ/; че придобивната давност не се прилага служебно и че не били обсъдени данните за прекъсване на давността.

Ответниците в производството М. Н. Н. и П. Н. С. оспорват жалбата.Считат, че разпоредбите на чл.59 ЗТСУ /отм./ и чл.200 ЗУТ са общи, а тези на пар. 6 ПР ЗУТ и пар. 8 ПР ЗУТ – специални, които дерогират общите. В конкретния случай завареният от ЗУТ дворищнорегулационен план от 1963 г. не е бил приложен в съответните срокове, но поради осъществявано от тях давностно владение върху придаваемата към парцела им площ те са я придобили по давност. В случая приложение намират пар. 6 ПР ЗУТ и пар. 8 ПР ЗУТ, а не чл.200 ЗУТ.

Касационен въпрос
С определение № 90 от 04.03.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса какви са предпоставките за придобиване по давност на реална част от парцел /УПИ/ съобразно чл. 59 ЗТСУ /отм./ и чл.200 ЗУТ и какви са служебните задължения на съда, когато страната се позовава на осъществявано владение върху придаваема реална част от имот към съседен парцел по силата на заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план /ДРП/.

Мотиви
По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното: При действието на ЗТСУ /отм./ съществува забрана за придобиване на реална част от дворищнорегулационен парцел по давност. Забраната е установена с първоначалната редакция на чл. 59 ЗТСУ /отм./. Идеята на закона е да се стимулира заплащането на дължимите обезщетения, а не да се придобиват по давност придаваемите с плана реални части от едни имоти към съседни парцели, както и в случаите на изравняване на частите в образувани по регулация съсобствени парцели. С изменението на текста на чл. 59 ЗТСУ /отм./, ДВ, бр.34/2000 г., е допусната възможност за придобиване по давност или чрез сделка на реално определени части от поземлени имоти в населените места, но само ако отговарят на изискванията за минимални размери на площ и лице, определени с правилника на закона, или ако се присъединяват към съседен имот при условията на чл. 28 ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.200 ЗУТ, ал.1 и ал.2.

Хипотезите, в които се прилагат чл. 59 ЗТСУ /отм./, редакция ДВ, бр.34/2000 г., и чл.200 ЗУТ, ал.1 и ал.2, са изяснени в практиката на ВКС – решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г.о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, II-ро г.о. Приема се, че при действието на ЗУТ реална част от УПИ може да се придобие по давност само ако отговаря на изискванията за минимални размери по чл.19 / чл.200, ал.1 ЗУТ/, както и в случаите на чл.200, ал.2 ЗУТ. Придобиване по давност при условията на чл.200, ал.2 ЗУТ е възможно само ако се касае за хипотезата на одобрен подробен устройствен план по чл.17 ЗУТ, с който се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти. С регулацията по чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ се извършва упълномеряване на поземлени имоти, които не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, чрез придаване към тях на части от съседни имоти. В тези случаи регулацията няма отчуждително действие /за разликата от дворищнорегулационния план при ЗТСУ /отм./, тъй като е предвидено доброволно уреждане на промяната в собствеността. Преди одобряването на плана в общината следва да се представи предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху придаваемите части с изискване за нотариална заверка на подписите като форма за действителност – чл.17, ал.3 ЗУТ. Само при наличие на такъв договор се одобрява планът по чл.17, ал.2 ЗУТ, т.2 и т.3. Едва след одобряването на плана се сключва окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху придаваемите части от съседния имот. В случай, че не бъде сключен окончателен договор, чл.200, ал.2 ЗУТ предвижда възможност за придобиване по давност на придадените с регулацията по чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ части от съседния имот. Макар чл.200, ал.2 ЗУТ да препраща изрично само към чл.17 ЗУТ, следва да се приеме, че разпоредбата се отнася и за хипотезата на чл.15, ал.3 ЗУТ, при която границите на УПИ се променят с план за регулация въз основа на съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Хипотезата на чл.15, ал.3 ЗУТ е аналогична на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ, но не е предвидена изрично в чл.200, ал.2 ЗУТ поради това, че е нова, ДВ бр.65/2003 г., и не е съществувала към момента на създаване на редакцията на чл.200, ал.2 ЗУТ. Поради сходството в двете хипотези обаче следва да се приеме, че изключението в чл.200, ал.2 ЗУТ се отнася както за плана по чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ, така и за плана по чл.15, ал.3 ЗУТ. И в двата случая, ако не бъде сключен окончателен договор, но има осъществявано владение в срок от 10 г. върху придадените с плана части от съседния имот, те могат да бъдат придобити по давност на основание чл.200, ал.2 ЗУТ.

От изложеното следва, че на давността по чл.200, ал.2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ или чл.15, ал.3 ЗУТ. Само той е бил длъжен да заплати придаваемите части въз основа на предварителния договор по чл.17, ал.3 ЗУТ или чл.15, ал.3 ЗУТ и само той има правото да се позове на придобивната давност по чл.200, ал.2 ЗУТ, в случай, че окончателен договор не е сключен, но е владял 10 г. придаваемите части от съседния имот. По-специално – не може да се позовава на чл.200, ал.2 ЗУТ собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години. Изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ или чл.15, ал.3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност.

Съдът е длъжен служебно да прилага чл.200 ЗУТ, ал.1 и ал.2, тъй като разпоредбите са императивни – в този смисъл решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/17 г. на ВКС, I-во г.о. В определени случаи твърденията на ищеца за придобиване по давност на реална част от УПИ са свързани не с прилагането на чл.200 ЗУТ, ал.1 и ал.2, а с проблематиката на прилагане на заварен от ЗУТ ДРП.

Дворищнорегулационните планове по ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./, с които се придават части от един имот към съседен парцел, имат непосредствено отчуждително действие. С тях собствеността върху придаваемите части преминава по силата на плана, макар за да влезе във владение на тези части собственикът, който ги придобива, следва да ги заплати на собственика, от когото се отчуждават. До заплащане на обезщетение за придаваемите части техният бивш собственик има право на задържане и може да откаже да предаде владението им на новия собственик, преди да е получил дължимото обезщетение – решение № 578 от 18.03.1996 г. по гр. д. № 1744/95 г. на ВКС, IV-то г.о.; решение № 491/25.03.1961 г. по гр. д. № 608/61 г. на ВС, IV-то г.о. Той формално осъществява фактическа власт върху реална част от чужд парцел, но това не е владение върху чужд имот и не може да се свърже с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗТСУ /отм./, редакция ДВ, бр.34/2000 г. или с чл.200, ал.2 ЗУТ, тъй като по същество фактическата власт е упражняване на право на задържане. Ако към момента на изтичане на сроковете по пар. 6 ПР ЗУТ, ал.2 и ал.4 не бъде заплатено обезщетение за придаваемите части, отчуждителното действие на заварения от ЗУТ неприложения ДРП се прекратява и това става автоматично, без необходимост от провеждане на административната процедура по пар. 8, ал. 1, изр. 2 ПР ЗУТ /сега пар. 8, ал. 2 ПР ЗУТ/ – в този смисъл ТР № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. В този случай собствеността върху придаваемите части се връща в патримониума на собственика, от когото са били отчуждени със заварения от ЗУТ ДРП и който е упражнявал право на задържане.

Когато пред съд се претендира придобиване по давност на реална част от съседен парцел /УПИ/, съдът следва да прецени дали всъщност не се касае за хипотезата на пар. 8, ал. 1, изр. 2 ПР ЗУТ /сега пар. 8, ал. 2 ПР ЗУТ/ и да насочи страните към разглеждане на действителния правен спор, като подведе твърденията им в исковата молба към приложимата правна норма. Обстоятелството, че ищецът се позовава на владение върху реална част от съседен УПИ не винаги се свързва с института на придобивната давност, тъй като може да се окаже упражнявана фактическа власт в резултат на упражнено право на задържане. Неяснотата в обстоятелствената част на ИМ следва да бъде отстранена от съда. Съдът е длъжен да изясни на първо място твърденията на ищеца – дали упражняваната от него фактическа власт представлява право на задържане върху реалната част от имота, която се придава съм съседен парцел по заварен от ЗУТ ДРП; дали този план е бил приложен по реда на чл.47 ЗПИНМ и ППЗПИНМ, съответно – по чл. 111 ЗТСУ /отм./ и чл. 112 ЗТСУ /отм./ и чл. 265 ППЗТСУ /отм./ и сл. или в сроковете по пар. 6 ПР ЗУТ, ал. 2 и ал. 4. В случай, че дворищнорегулационният план не е бил приложен и придаваемата площ се владее от собственика, който не е получил дължимото обезщетение, спорът по делото не е свързан с придобивна давност, а с упражнявано право на задържане и отпадане на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план. В случай, че дворищнорегулационният план е бил приложен, но въпреки това придаваемата площ се владее от бившия собственик, който е получил дължимото обезщетение и който се позовава на придобивна давност, съдът трябва служебно да преценява предпоставките на чл. 200 ЗУТ.

По основателността
По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение № 251 от 03.07.2019 г. по гр. д. № 350/2019 г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение № 64 от 14.03.2019 г. по гр. д. № 715/2018 г. на Ботевградския районен съд, с което е уважен предявеният от М. Н. Н. и П. Н. С. срещу Д. Ц. П. положителен установителен иск за собственост – признато е за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на дворно място с площ от 86 кв. м., заключено между точки 1,2,3,8,9,10,4,5 и 1 по комбинираната скица на вещото лице по гр. д. № 715/2018 г. на БРС, находящо се в кв. … по плана на [населено място], [община], утвърден на 08.06.1963 г., отразено като придаваема част към УПИ …………

Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на Н. Г. Н., който с нотариален акт от 02.07.1969 г. е бил признат за собственик по наследство, делба и давностно владение на парцел …. в кв. … по плана на [населено място] с площ от 812 кв.м., заедно с построената в него къща. Според плана на [населено място] от 1963 г., който действа и към настоящия момент, спорните 86 кв. м. представляват придаваема площ от имот … към съседния парцел ……., собственост на ответницата. Между двата имота има каменна ограда, която съществува повече от 50 години и която минава по имотната граница.

Въззивният съд изцяло е споделил изводите на първата инстанция: че ищците са владели …….., включително спорната част с площ от 86 кв. м., повече от 10 години преди подаване на исковата молба, като са присъединили и владението на своя наследодател Н. Г. Н. на основание чл.82 ЗС; че фактическата власт е упражнявана в трайно материализираните граници – по плътната каменна ограда; че е манифестирано своенето на спорната част чрез използването ѝ за разсадник на овощни дръвчета; че ответницата и нейните праводатели никога не са упражнявали фактическа власт; че в настоящия случай пар. 6 ПР ЗУТ е неприложим; че не следвало да се коментира въпросът за придобиване на реална част от парцела по реда на чл.200 ЗУТ, тъй като въпреки дадените указания ответницата не е ангажирала доказателства за това свое твърдение. Затова предявеният иск правилно бил уважен от първата инстанция.

Решението е правилно като резултат.

Спорната площ от 86 кв. м. е част от имот пл. № …, собственост на наследодателя на ищците, която с регулационния план от 1963 г. се придава към парцела на ответницата /жалбоподател в настоящото производство/. По делото няма данни за уреждане на сметките по регулация и завземане на придаваемата площ. Напротив, данните по делото сочат, че ищците и техният наследодател след 1963 г. са продължили да осъществяват фактическа власт върху целия имот пл. № … в рамките на съществуващата каменна ограда, включително и върху придаваемата площ към съседния парцел. Съобразно изложеното по-горе тази фактическа власт не е владение, а представлява право на задържане до заплащане обезщетение за разместването на собствеността по силата на дворищнорегулационния план. Този регулационен план е заварен от ЗУТ. Няма данни по делото той да е бил приложен в срока по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ, поради което отчуждителното му действие се прекратява на основание пар. 8, ал. 1, изр. 2 ПР ЗУТ /сега пар. 8, ал. 2 ПР ЗУТ/. Прекратяването на отчуждителното действие става автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по пар. 8, ал. 1, изр. 2 ПР ЗУТ (сега пар. 8, ал. 2 ПР ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план – в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК. Следователно след изтичането на посочения срок собствеността върху придаваемата площ се връща към собственика на ПИ № …, т. е. към ищците. Разпоредбите на чл.200, ал.2 ЗУТ от една страна и пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ и пар. 8, ал. 2 ПР ЗУТ от друга не се намират в съотношение обща към специална, а имат различно приложно поле. Текстът на чл.200, ал.2 ЗУТ не намира приложение в хипотеза като настоящата, при която от един имот се отнема площ и се придава по регулация към съседен парцел по силата на заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план, който не е бил приложен, а върху придаваемата площ продължава фактическата власт на този собственик, от имота на който площта се отнема по силата на ДРП. Съображенията за това са изложени при отговора на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.

По изложените съображения въззивното решение, което е правилно като резултат, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответниците в касационното производство следва да бъдат заплатени сторените разноски в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.12.2019 г.

Диспозитив
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА № 251 от 03.07.2019 г. по гр. д. № 350/2019 г. на Софийския окръжен съд.

ОСЪЖДА Д. Ц. П. от [населено място], [община], [улица] да заплати на М. Н. Н. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] и П. Н. С. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 600 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов