КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 10:01

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: приложение във времето на противоконституционни норми
Ново мнениеПубликувано на: 01 Фев 2021, 16:34 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
Решение №207/06.01.2021 по дело №4662/2019
Спорът е допуснат до касация с Определение №663/02.10.2020 по дело №4662/2019

докладвано от съдия Драгомир ДрагневАз съм адвокат по това дело!
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите


Анотация
Въпроси
Представлява ли приложимо право нормата на чл. 35а ЗЕВИ за периода от 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. преди да бъде обявена за противоконституционна с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д.№ 1/2014 г. на КС, в сила считано от 10.08.2014 г. и удържаната въз основа на нея такса за периода 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. събрана ли е на годно правно основание или е събрана без основание?
Може ли гражданският съд на основание чл. 5 КРБ, ал.1 и ал.2 да откаже да приложи чл .35а ЗЕВИ, който е влязъл в сила на 1.1.2014 г. и е бил задължителен до 10.08.2014 г.?
Представляват ли приложимо право и пораждат ли правно действие разпоредбите на чл. 35а ЗЕВИ - чл. 35в ЗЕВИ и чл.73 ЗЕВИ от момента на влизането им в сила до момента на обявяването им за противоконституционни с влязло в сила решение на Конституционния съд и запазва ли се действието на извършеното въз основа на нормите на ЗЕВИ в този период, или следва да се приеме, че извършеното е при начална липса на основание?
Извършено ли е въз основа на съществуващо и годно правно основание удържането и събирането на държавна такса по реда на чл.35а ЗЕВИ - чл.35в от ЗЕВИ за периода преди тези разпоредби да бъдат обявени за противоконституционни с решението на Конституционния съд?
Представляват ли приложимо право и запазва ли се правното действие на разпоредбите на чл.35а ЗЕВИ - чл. 35в от ЗЕВИ и чл.73 от ЗЕВИ от влизането им в сила до обявяването им за противоконституционни?
Влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, има ли за правна последица суспендиране или отмяна на действието на този закон с обратна сила, което да е равнозначно на начална липса на основание по смисъла на първия състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД?

Отговори
Държавата, която е ответник по настоящото дело, е извършила деликт чрез своя законодателен орган, който е приел противоконституционна правна норма и след това не е изпълнил задължението си по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици. Затова правните субекти, платили таксата по чл. 35а от ЗЕВИ имат правото да ги искат от държавата като обезщетение за причинените имуществени вреди. Няма пречка обаче да искат връщането на таксата като платена без основание, защото по правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, както подробно е разяснено в отговора на въпроса. За съда, който се ръководи в случая от справедливостта като елемент на правовата държава, противоконституционната правна норма не е приложимо право и даденото въз основа на тази правна норма подлежи на връщане.

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ:
Драгомир Драгнев, Геновева Николаева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите


при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4662 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

История на спора
Образувано е по касационна жалба на държавата срещу решение №4875 от 02.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 11362 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II „В“ въззивен състав с което е потвърдено решение № 1-31 от 10.04.2018 г. по гр.д. № 25036 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, I ГО, 31 състав, за осъждане на държавата да заплати на „Извор-Г“ ЕООД на основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД сумата от 6 324,66 лв., представляваща незаконно удържана такса по чл.35а ЗЕВИ в периода от 1.04.2014 г. до 09.08.2014 г.

Касаторът твърди, че решението е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба „Извор Г“ ЕООД я оспорва и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 6 324,66 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с определение № 663 от 2.10.2020 г. по следния въпрос, формулиран от касатора:

Касационни въпроси
Представлява ли приложимо право нормата на чл.35а от ЗЕВИ за периода от 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. преди да бъде обявена за противоконституционна с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д.№ 1/2014 г. на КС, в сила считано от 10.08.2014 г. и удържаната въз основа на нея такса за периода 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. събрана ли е на годно правно основание или е събрана без основание? Може ли гражданският съд на основание чл.5 КРБ, ал.1 и ал.2 да откаже да приложи чл.35а от ЗЕВИ, който е влязъл в сила на 1.1.2014 г. и е бил задължителен до 10.08.2014 г.? Представляват ли приложимо право и пораждат ли правно действие разпоредбите на чл.35а ЗЕВИ – чл. 35в от ЗЕВИ и чл.73 от ЗЕВИ от момента на влизането им в сила до момента на обявяването им за противоконституционни с влязло в сила решение на Конституционния съд и запазва ли се действието на извършеното въз основа на нормите на ЗЕВИ в този период, или следва да се приеме, че извършеното е при начална липса на основание? Извършено ли е въз основа на съществуващо и годно правно основание удържането и събирането на държавна такса по реда на чл.35а ЗЕВИ -чл.35в от ЗЕВИ за периода преди тези разпоредби да бъдат обявени за противоконституционни с решението на Конституционния съд? Представляват ли приложимо право и запазва ли се правното действие на разпоредбите на чл.35а ЗЕВИ – чл. 35в от ЗЕВИ и чл.73 от ЗЕВИ от влизането им в сила до обявяването им за противоконституционни? Влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, има ли за правна последица суспендиране или отмяна на действието на този закон с обратна сила, което да е равнозначно на начална липса на основание по смисъла на първия състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД?

Мотиви
За да се даде разрешение на въпроса, следва да се разясни действителният смисъл разпоредбите на чл.151, ал.2 от Конституцията и чл.22, ал.4 ЗКС, като се даде тълкуване дали действието занапред на решението на Конституционния съд позволява на съдилищата да прилагат противоконституционна правна норма за развили се преди това правоотношения, дали и в кои случаи и спрямо кои правни субекти такова приложение е възможно. Такива подробни разяснения се съдържат в решение №3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 5/2019 г./обн., ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 г./ Според това решение тълкуването на чл.151, ал.2 КРБ трябва да се основе на универсалния конституционен принцип на правовата държава, чието ядро е върховенството на Конституцията. Съгласно чл. 5, ал. 1 КРБ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Съществените елементи на правовата държава са отричане на абсолютната власт в държавата, признаване на господството на правото, инкорпориращо най-висшите цивилизационни ценности, гаранции и закрила на личната и политическата свобода чрез разделяне, ограничаване и балансиране при упражняването на държавната власт, както и съдебен контрол. Съдържанието на конституционния принцип на правовата държава се формира от съчетаването на двата елемента – формалния, включващ правната сигурност, и материалния, обхващащ материалната справедливост, който е вътрешно присъща негова характеристика. За да защити конституционния ред, Конституцията на Република България е създала отделен и независим държавен орган, който е компетентен да установи с общозадължителна сила противоречието на закон с принципите, ценностите и разпоредбите на Конституцията и по този начин да гарантира върховенството на Конституцията в правната система. Конституционният съд не може да изпълни това свое предназначение, ако се допусне решенията на Конституционния съд за противоконституционност на актове на Народното събрание и на президента да имат единствено характер на декларация без правни последици.

Разпоредбата на чл.151, ал. 2, изр. 3 КРБ дава предимство на правната сигурност, като възприема правилото за действието занапред на решенията на Конституционния съд. Това правило е смекчено в Закона за Конституционен съд, който изисква възникналите правни последици от противоконституционния акт да се уредят от органа, който го е постановил (чл. 22, ал. 4 ЗКС). По този начин е постигнат баланс между повелята за правна сигурност и правната справедливост. За да се постигне и правната справедливост обаче, Народното събрание трябва да изпълни задължението си да уреди възникналите от прилагането на противоконституционната правна норма правни последици.

П[b]равилото, че решенията на Конституционния съд действат занапред, не е абсолютно и от него има изключения[/b], които могат да се обосноват с цялостната конституционноправна уредба. От значение за действието на решението на Конституционния съд спрямо заварените правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства е тълкуването на съдържанието на разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ, уреждаща контрола за конституционосъобразност, упражняван по конкретен повод. Разпоредбата задължава ВКС и ВАС да спрат производството по делото и да внесат въпроса в Конституционния съд, когато установят несъответствие между закона, приложим по висящото пред тях дело, и Конституцията. Нормата цели да осуети решаването на висящото дело съобразно един твърдян противоконституционен, порочен закон и затова постановява то да бъде спряно, за да се изчака произнасянето на Конституционния съд. Спирането би се лишило от смисъл, ако делото трябва да се реши съобразно противоконституционен закон. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенството на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1 КРБ. Нито един закон не може да противоречи на Конституцията. Ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право, което единствено има значение за решаването на правни спорове. Спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се осуети постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на Конституцията. Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с нейното непосредствено действие, с духа и принципите на правовата държава. Утвърденият в Конституцията принцип на справедливост (материалният елемент на принципа на правовата държава), както и разпоредбата, че правораздаването се осъществява от съдилищата (чл. 119, ал. 1 КРБ) означава, че конституционна ценност представлява не толкова постановяването на самото решение от съд, а по-скоро постановяването на справедливо съдебно решение. Формалното правораздаване от съд не е справедливостта, която е утвърдена в Конституцията и се защитава и закриля от нея. Цялостната конституционна уредба цели законът, който противоречи на Конституцията, да не бъде приложен, да не възникнат противоконституционни и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт и да не бъдат нарушени правата на личността. Следователно конституционните разпоредби на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ и чл. 150, ал. 2 КРБ имплицитно съдържат идеята, че правилото за действие „занапред“ се прилага, освен ако не води до крайна несправедливост. В крайна сметка правната сигурност не се отнася до релативна стабилност на правния ред, основана на законност, а е сигурност, основана единствено на валиден закон. Ето защо крайният извод на Конституционния съд, отразен в т.2 на решение №3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 5/2019 г., е в смисъл, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.

От т.2 на решението на Конституционния съд логично произтичат разрешенията на поставения от касатора въпрос. Нормата на чл.35а от ЗЕВИ за периода от 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г., преди да бъде обявена за противоконституционна с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д.№ 1/2014 г. на КС, представлява приложимо право в отношенията между добросъвестните правни субекти с оглед правната сигурност, уредена чл.151, ал. 2, изр. 3 КРБ, когато няма повдигнат спор пред съда . Правните субекти имат основание да предполагат, че приетата от легитимния орган правна норма е конституционосъобразна и да изпълнят породените от нормата задължения или да се възползват от предоставените от нея права.Това обаче не означава, че съдът може да приложи разпоредбата на чл.35а от ЗЕВИ, след като тя е била обявена за противоконституционна преди завеждане на исковата молба, макар правоотношението да се е развило в минал момент. Когато се заведе исковата молба, свързана с приложението на чл.35а от ЗЕВИ и Конституционният съд вече се е произнесъл с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д.№ 1/2014 г., че тази норма е противоконституционна, има висящо съдебно производство. Налице е изключението от правилото на чл.151, ал.2, изр. 3 КРБ на решението на Конституционния съд занапред. При това изключение и в съответствие с чл.150, ал.2 КРБ съдът не прилага противоконституционна норма, макар тя да е действала в исковия период преди приемане на решението на Конституционния съд. Не е необходимо буквално да се изпълни разпоредбата на чл.150, ал.2 КРБ и Върховният касационен съд да спира производството, тъй като Конституционният съд вече се е произнесъл и е прогласил противоконституционността на чл.35а от ЗЕВИ. Достатъчно е ВКС да се съобрази с това задължително за всички решение, което е пречка да се приложи нормата на чл.35а от ЗЕВИ, тъй като в противен случай би нарушил забраната на чл. 5, ал. 1 КРБ. Нормата на чл.35а от ЗЕВИ към момента на произнасяне на съда вече не е част от правната система, а следователно не е приложимо право.

Държавата, която е ответник по настоящото дело, е извършила деликт чрез своя законодателен орган, който е приел противоконституционна правна норма и след това не е изпълнил задължението си по чл.22, ал.4 от ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици. Затова правните субекти, платили таксата по чл.35а от ЗЕВИ имат правото да ги искат от държавата като обезщетение за причинените имуществени вреди/ решение № 71 от 6 април 2019 г. гр.д. № 3804 по описа за 2019 г. на IV ГО на ВКС/. Няма пречка обаче да искат връщането на таксата като платена без основание, защото по правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, както подробно е разяснено в отговора на въпроса. За съда, който се ръководи в случая от справедливостта като елемент на правовата държава, противоконституционната правна норма не е приложимо право и даденото въз основа на тази правна норма подлежи на връщане.

По основателността
В този смисъл са крайните изводи на въззивния съд, поради което обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора касаторът дължи на „Извор-Г“ ЕООД 600 лв. разноски за касационното производство.

Диспозитив
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4875 от 02.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 11362 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II „В“ въззивен състав с което е потвърдено решение № 1-31 от 10.04.2018 г. по гр.д. № 25036 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, I ГО, 31 състав, за осъждане на държавата да заплати на „Извор-Г“ ЕООД на основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД сумата от 6 324,66 лв., представляваща незаконно удържана такса по чл.35а ЗЕВИ в периода от 1.04.2014 г. до 09.08.2014 г.

ОСЪЖДА държавата да заплати на „Извор-Г“ ЕООД-ЕИК 200171448, сумата 600/шестотин/ лв. разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов