КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 10:40

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: липса на апостил
Ново мнениеПубликувано на: 17 Мар 2021, 11:21 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
Определение №27/23.02.2021 по дело №3129/2020
докладвано от съдия Дияна ЦеневаАз съм адвокат по това дело!

Въпрос
Дали липсата на апостил върху представения по делото акт за смърт, съставен в Република Турция, го прави негодно доказателство за установяване факта и датата на смъртта, и дали може такъв документ да обоснове спиране на производството по делото в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК?

Отговор
Представеният по делото акт за смърт, съставен в Турция, представлява чуждестранен публичен акт по смисъла на чл. 1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана от Република България със закон, приет от Народното събрание на 25.05.2000 г. и обн. ДВ.бр. 47/09.06.2000 г., както и от Турция, поради което не подлежи на легализация. Съгласно чл. 3 от Конвенцията, единствената формална процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът, т. нар. „Апостил”. Апостилът удостоверява автентичността на подписа или печата на лицето или органа, който го е подписал или заверил и качеството, в което той е действал, т.е с полагането на апостил се облекчава доказването на официалния характер на документа, но той не удостоверява неговото съдържание.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3129/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

История на спора
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. А. Б., Д. А. М., Х. А. А., А. Ю. А., М. Ю. А. и Ю. Ю. А. чрез техния пълномощник адв. И. П., срещу определение № 110 от 12.03.2020 г. по в.ч.гр.д. № 165/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С него е потвърдено определение № 890 от 22.10.2019 г. по гр.д. № 428/2018 г. на Районен съд- Велингрлад, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК е спряно производството по делото поради смърт на ответницата по делото Х. М. Й. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение. Жалбоподателите поддържат, че съдът е дял вяра на документ, издаден на чужд език, удостоверяващ настъпването на факта на смъртта в чужбина, който не е бил снабден със заверка ”Апостил”, съгласно изискванията на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /Хагската конвенция от 1961 г./. Липсва и съставен акт за смърт на посоченото лице, съгласно изискванията на ЗГР, поради което в национална база данни „Население” лицето се води живо.

Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1 или 3 по следните въпроси: След като районният съд е спрял производството по делото за делба въз основа на документ, издаден на турски език, удостоверяващ смъртта на ответник по делото, който документ не е снабден със заверка „Апостил”, нито каквато и да е друга заверка от държавата, издала публичния акт, процесуално задължен ли е съдът да изиска от страната, представила този документ, да извърши необходимата легализация, за да получи формална доказателствена сила относно факта на смъртта. За да обосноват противоречие с практиката на ВКС по този въпрос жалбоподателите се позовават на решение № 529 от 01.07.2013 г. по гр.д. № 181/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 278 от 27.10.2015 г. по гр.д. № 219/2015 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 105 от 26.02.2018 г. по гр.д. № 3163/2017 г. на ВКС, І- го. Сочи се и наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК – очевидна неправилност.

В отговор на частната касационна жалба насрещната страна М. А. С. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда спиране на делото при смърт на някоя от страните. Във връзка с приложението на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК е налице формирана трайно установена практика, която приема, че в тази хипотеза спирането настъпва по силата на закона – със самото осъществяване на предвидения в него юридически факт. Независимо дали този факт е станал известен на съда или страните, решението, постановено срещу починала страна е недопустимо и подлежи на обезсилване, а делото се връща за издирване и конституиране на нейните наследници, в съответствие с разпоредбата на чл. 227 ГПК, за да се обезпечи тяхното участие като страна в делото.

От данните по делото се установява, че призовките и съобщенията за връчване на книжа на ответницата Х. М. Й. са върнати в цялост с отбелязване от кмета на с. Св. П., че по сведение на лицето М. И. Б. – син на ответницата, последната е починала в Република Турция и има издаден акт за смърт, който още не е представен пред компетентните български органи за съставяне на акт за смърт по реда на ЗГР. С молба от 21.10.2019 г. ответницата М. А. С. – сестра на Х. Й., е представила фотокопие от документ, издаден на турски език, без апостил, с превод на български, в който е посочено, че лицето е починало на 31.03.2018 г. Този документ е издаден от Държавна болница – Текирдаг.

Касационен въпрос
Въпросът, който се поставя, е дали липсата на апостил върху представения по делото акт за смърт, съставен в Република Турция, го прави негодно доказателство за установяване факта и датата на смъртта, и дали може такъв документ да обоснове спиране на производството по делото в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Тези въпроси са обуславящи изхода на процесуалния спор, предмет на настоящото дело.

Мотиви
Практиката на ВКС- решение № 529 от 01.07.2013 г. по гр.д. № 181/2011 г. на ІV г.о.; решение № 278 от 27.10.2015 г. по гр.д. № 219/2015 г. на ІV г. и определение № 105 от 26.02.2018 г. по гр.д. № 3163/2017 г. на ВКС, ІІ г. о, която сочат жалбоподателите, не третира тези въпроси, поради което не обосновава наличието на основание за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Те касаят доказателствената сила на актове за гражданско състояние, съставени по установения в ЗГР ред, в частност на актовете, съставени въз основа на актове в чужбина. По настоящото дело е безспорно, че такъв акт на територията на Република България до момента на постановяване на обжалваното определение, не е съставен. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗГР вменява в задължение на българските граждани, които са поискали от местен орган по гражданско състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, да се снабдят със заверен препис или извлечение от акта и в срок не по- късно от шест месеца след съставянето му да го предадат или изпратят на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, или да го представят направо пред длъжностното лице по гражданско състояние в общината по постоянния си адрес. След получаване на преписа длъжностното лице по гражданско състояние регистрира настъпилото в чужбина събитие, като съставя съответен акт за гражданско състояние. Актовете, съставени по реда на чл. 72, ал. 2 ЗГР, имат вторичен характер – само отразяват един вече настъпил факт, релевантен за гражданското състояние на лицата.

С оглед спецификата на случая настоящият състав намира, че обжалваното въззивно определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Представеният по делото акт за смърт, съставен в Турция, представлява чуждестранен публичен акт по смисъла на чл. 1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана от Република България със закон, приет от Народното събрание на 25.05.2000 г. и обн. ДВ.бр. 47/09.06.2000 г., както и от Турция, поради което не подлежи на легализация. Съгласно чл. 3 от Конвенцията, единствената формална процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът, т. нар. „Апостил”. Апостилът удостоверява автентичността на подписа или печата на лицето или органа, който го е подписал или заверил и качеството, в което той е действал, т.е с полагането на апостил се облекчава доказването на официалния характер на документа, но той не удостоверява неговото съдържание. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение № 49 от 03.07.2017 г. по т.д. № 603/2016 г. на І т.о., която настоящият състав споделя.

По основателността
Задължение на съда е във всяко положение на делото да следи за процесуалните предпоставки за допустимостта на съдебното производство. В случай на смърт на страната съдът е длъжен да спре производството по делото, за да бъдат издирени нейните наследници и техните адреси. Това основание е налице във всички случаи, когато пред съда са представени достоверни данни, че лицето е починало. Липсата на апостил върху акт за смърт, съставен в друга държава, не опровергава факта на смъртта. В случая документът е представен с превод на български език и от него се установява, че лицето е починало на посочената дата – 31.03.2018 г. С оглед обстоятелството, че призовките, адресирани до същото са върнати в цялост с отбелязване, че по сведение на сина на ответницата, същата е починала в Турция, въззивният съд не е имал основание да игнорира този факт само поради това, че представеният акт за смърт е без заверка апостил, и да продължи разглеждането на делото, тъй като рискува да постанови недопустимо решение. Предвид изложеното настоящият състав приема, че са били налице процесуалните предпоставки на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК за спиране на делото.

В случая проблемът произтича от това, че липсата на апостил е пречка за съставяне на акт за смърт по реда на чл. 70 ЗГР и сл., тъй като за съставянето му законът изисква да бъде представен заверен препис или извлечение от съставения в чужбина акт. Това от своя страна води до невъзможност преди да бъде съставен акт за гражданско състояние по предвидения в закона ред общината да издаде удостоверение за наследници, респ. ищците да изпълнят задълженията си по чл. 230, ал.2 ГПК. В тази насока настоящият състав намира за необходимо да посочи, че законът допуска възможност актовете за гражданско състояние да бъдат съставени по служебен ред, като вменява в задължение на българските дипломатически и консулски представителства да се снабдят с необходимите документи и да ги изпратят на МВнР / чл. 70 ЗГР, чл. 71 ЗГР и чл. 72, ал. 1 ЗГР/. Това следва да бъде съобразено от първоинстанционния съд, и ако той установи, че процедурата по съставяне на акт за смърт въз основа на съставения в чужбина акт все още не е осъществена /предвид изминалия значителен период от датата на събитието/, да окаже съдействие на страните, като сезира МВнР с искане за изпълнение на процедурата по чл. 70 ЗГР – чл. 71 ЗГР.

Диспозитив
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 110 от 12.03.2020 г. по в.ч.гр.д. № 165/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 110 от 12.03.2020 г. по в.ч.гр.д. № 165/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов