КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 24 Юни 2021, 21:55

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: цена по сделката и добрите нрави
Ново мнениеПубликувано на: 17 Мар 2021, 11:35 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 283
Решение №156/10.02.2021 по дело №2451/2019
докладвано от съдия Любка АндоноваАз съм адвокат по това дело!
Класификация
Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение

Въпроси
Представлява ли евентуалното неплащане на цената по договор за покупко-продажба основание за прогласяване нищожността на сделката, поради противоречие с добрите нрави?

Продажбата на недвижим имот на занижена цена, респ. на цена по данъчна оценка, представлява ли основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД?

Отговори
фактът, че приобретателят по сделката е заплатил на продавача продажната цена по сделката не води до нищожност на сделката, а е облигационно вземане, което е основание за реализиране на договорната отговорност по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.87 ал.3 ЗЗД. Действително продавачът сключва договора, за да получи цената на вещта, която прехвърля и във всички случаи договорът има основание, когато такава цена е уговорена. Самото плащане на цената на вещта обаче е извън фактическия състав на продажбата. Договорът се сключва в момента на постигане на съгласие от двете страни по всички негови съществени елементи, а изпълнението на поетите задължения по него, съответно –неизпълнението, не рефлектира върху валидността му и не води до нищожност, поради противоречие с добрите нрави.

2/За да отговори на втория от поставените въпроси, настоящият състав на ВКС съобрази правната доктрина и непротиворечивата практика на ВКС, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено-етични правила на морала.

Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. ВКС в практиката си приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. При преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Още повече законът за местните данъци и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
МАЙЯ РУСЕВА, ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 2451 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора
Образувано е по касационна жалба на С. И. И. и Р. Т. И. от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адв.П. С. от Ямболска адвокатска колегия срещу решение № 7 от 15.2.2019 г, постановено по в.гр.дело № 340/2018 г на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 210/6.7.2018 г по гр.дело № 1738/2017 г по описа на Окръжен съд-Бургас.

С първоинстанционното решение е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .., т.6, рег. № … по н.д. № .. от 5.12.2008 г, на нотариус с район на действие Бургаски районен съд, по силата на който „Каучукова компания ДС“ ООД, представлявана от С. И. е прехвърлила на С. И. недвижим имот с идентификатор № ….., представляващ ателие за творческа дейност с площ от 53, 03 кв.м, ведно с прилежащи общи части, в [населено място], [улица], намиращо се в сграда № 2 за сумата 31 500 лв с ДДС, като накърняващ добрите нрави. Осъдил е С. И. И. и Р. Т. И. да предадат на „Каучукова компания ДС“ ООД владението на този недвижим имот на основание чл.108 ЗС, като е осъдил ответниците да заплатят на дружеството на основание чл.78 ал.3 ЗЗД разноски в размер на сумата 9693, 92 лв.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. С направеното валидно изявление за отказ от иска, съдът е десезиран, което представлява пречка за произнасяне по съществото на спора, с оглед на което постановения въззивен акт е процесуално недопустим. Преценката на съда следва да се сведе единствено до това дали лицето, което е извършило отказа от иска е легитимирано да го направи, но не и дали това действие е в интерес на дружеството. Иска се обезсилването на решението като недопустимо и прекратяване на производството по делото, респ. отмяната му като неправилно и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба „Каучукова компания ДС“ ООД оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.К. Т.-особен представител. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Касационни въпроси
С определение № 428 от 3.6.2020 г, постановено по гр.дело № 2451/2019 г на ВКС, Трето ГО е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси :

1/Представлява ли евентуалното неплащане на цената по договор за покупко-продажба основание за прогласяване нищожността на сделката, поради противоречие с добрите нрави и

2/Продажбата на недвижим имот на занижена цена, респ. на цена по данъчна оценка, представлява ли основание за нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД.

Мотиви
По отговора на поставените въпроси.

1/ С решение № 31 от 01.03.2018 г по гр.дело № 1532/17 г на ВКС, ГК, Второ ГО, решение № 6 от 31.01.2013 г по гр.дело № 470/12 г на ВКС, Трето ГО и решение № 884 от 2.12.2009 г по гр.дело № 2799/2008 г на ВКС, ГК е прието, че фактът, че приобретателят по сделката е заплатил на продавача продажната цена по сделката не води до нищожност на сделката, а е облигационно вземане, което е основание за реализиране на договорната отговорност по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.87 ал.3 ЗЗД. Действително продавачът сключва договора, за да получи цената на вещта, която прехвърля и във всички случаи договорът има основание, когато такава цена е уговорена. Самото плащане на цената на вещта обаче е извън фактическия състав на продажбата. Договорът се сключва в момента на постигане на съгласие от двете страни по всички негови съществени елементи, а изпълнението на поетите задължения по него, съответно –неизпълнението, не рефлектира върху валидността му и не води до нищожност, поради противоречие с добрите нрави.

2/За да отговори на втория от поставените въпроси, настоящият състав на ВКС съобрази правната доктрина и непротиворечивата практика на ВКС, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според ТР № 1 от 15.06.2010 г по т.дело № 1/2009 г на ОСГК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено-етични правила на морала.

Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. ВКС в практиката си приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. При преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Още повече законът за местните данъци и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави. В този смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 452 от 25.06.2010 г по гр.дело № 4277/2008 г на ВКС, Първо гражданско отделение, решение № 119/22.03.2011 г по гр.дело № 485/11 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 29 от 22.03.2017 г по гр.дело № 2955/2016 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 24 от 09.02.2016 г по гр.дело № 2419/2015 г на ВКС, ГК, Трето ГО и решение № 65 от 21.03.2017 г по гр.дело № 639/2016 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение.

По основателността
От данните по делото се установява следното :

Първоинстанционният Бургаски окръжен съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделка, поради противоречие с добрите нрави, тъй като приобретателят не е заплатил на продавача цената по сделката, респ. заплатената такава не отговаря на пазарната стойност на вещта и евентуален иск по чл.40 ЗЗД за недействителност, тъй като представителят и лицето, с което той договаря, се споразумели във вреда на представлявания, поради което договорът не произвежда действие за представлявания и иск по чл.108 ЗС за ревандикация на същия имот.

Установено е по делото, че на 10.6.2005 г ответникът С. И. като физическо лице е сключил с „Интертайм Бургас“ ООД договор за строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който дружеството се е задължило да построи и предаде в уговорената степен на завършеност процесното ателие, срещу заплащане на сумата 30 000 лв без ДДС в срок до 15.10.2005 г-съгласно приложен анекс. На 17.10.2005 г “Интертайм Бургас“ ООД е прехвърило на ищцовото дружество собствеността върху имота срещу сумата 36 000 лв с ДДС, за което е издадена фактура от 14.10.2005 г. С нотариален акт № .., т.6, рег.№ ….. от 5.8.2008 г дружеството, представлявано от управителя С. И. И. е продало на последния като физическо лице, описания недвижим имот за сумата 31 560 лв с ДДС, която продавачът е заявил, че е получил изцяло и в брой от купувача. Ищецът е подържал, че за сделката ответникът е използвал протокол от 12.11.2008 г за проведено общо събрание на съдружниците, на което Д. Ш. е заявил съгласие имотът собственост на дружеството да бъде продаден. Този протокол обаче не е подписан от Ш..

При предходното разглеждане на делото от ВКС, с решение № 149 от 6.11.2017 г, постановено по гр.дело № 151/2017 г на Трето Гражданско отделение е обезсилено решение № 84/5.7.2016 г по в.гр.дело № 208/2016 г на Апелативен съд-Бургас и потвърденото с него решение № 95/22.2.2016 г по гр.дело № 82/2015 г на Окръжен съд-Бургас и е върнал делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. Приел е, че Д. Г. Ш. и С. И. И. са съдружници с равни дялове и управители на дружество „Каучукова компания ДС“ ООД, които представляват и управляват същото заедно и поотделно. Исковата молба, предявена от дружеството е подписана от управителя Д. Г. Ш. и е насочена срещу С. И. И. и съпругата му Р. Т. И..С нея се иска прогласяване на нищожността, поради накърняване на добрите нрави на договор за покупко-продажба, по силата на който С. И. И. в качеството си на управител на дружеството е продал на себе си като физическо лице процесното ателие, както и ревандикацията му.В първоинстанционното производство от дружеството са постъпили молби с вх.№№ 3008/17.2.2015 г и 5225/20.3.2015 г, подписани от С. И. в качеството му на управител, с които е направен и подържан отказ от предявените искове и е поискано прекратяване на делото. ВКС е приел, че въззивният съд не е формирал изводи, дали е налице редовно сезиране, респ. десезиране, въпреки служебното му задължение да го стори. Действайки като законен представител на дружеството и подавайки молби за отказ от иска, С. И. е заел позицията на ищеца, а като физическо лице е бил на позицията на ответник, т.е извършвал е процесуални действия като представител и в лично качество от името на двете насрещни страни с противоположни интереси по материалноправния спор, предмет на делото. В случая е било налице не само разногласие между двамата управители, но и участие на един от тях на насрещни позиции. Поради това е било необходимо и назначаването на особен представител на ищеца. Предвид изложеното решението на АС е обезсилено, както и потвърденото с него решение на ОС и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото от търговско дружество „Каучукова компания ДС“ ООД, представлявано от управителя С. И. е постъпила молба от 29.11.2017 г, в която заявява, че подържа депозираните искания от 17.2.2015 г и 20.3.2015 г за отказ от предявените искове. Същевременно е постъпила молба от дружеството, представлявано от другия управител Д. Ш., с която заявява, че подържа предявените искове. При това положение и тъй като управителите на дружеството са на противоположни позиции на основание чл.29 ал.4 ГПК на дружеството е назначен особен представител-адв.К. Т. от БАК, който е приподписал исковата молба.

С обжалваното въззивно решение, Бургаски апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд е разгледал предявен от „Каучукова компания ДС“ иск за нищожност на договор за покупко-продажба, сключен от една страна с управителя на дружеството С. И., а от друга като купувач С. И. в лично качество. Договорът е прогласен за нищожен, като накърняващ добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД, като на основание чл.108 ЗС ответниците са осъдени да предадат на дружеството собствеността и владението на недвижимия имот, предмет на нищожната сделка. Приел е, че при първоначалното разглеждане на делото, на 17.2.2015 г и на 20.3.2015 г е подадена молба за отказ от иска, която не съдържа валидно волеизявление в този смисъл. Приел е, че с връчване на преписа от исковата молба С. И. е придобил качеството ответник по делото и не би могъл валидно да упражни правата като управител, извършвайки отказ от предявените от другия управител искове. Това е така, защото от една страна той заема позиция на ответник като физическо лице, а от друга чрез изявлението за отказ от иска, заема позицията на ищец. Това положение изпълва хипотезата на чл.29 ал.4 ГПК, поради което първоинстанционният съд е действал в съответствие с процесуалния закон като е назначил особен представител на ищцовото дружество. Особеният представител не е подържал заявеният отказ от иска, поради което първоинстанционното решение е прието за валидно и допустимо. Прието е за неоснователно твърдението на ответниците, че при връщане на делото за ново разглеждане съдът не им е връчил препис от исковата молба. Назначеният особен представител е приподписал първоначалната искова молба, без изменения и допълнения. Не е направено, нито допуснато изменение на първоначалната искова претенция, не са твърдени нови факти обстоятелства, нито пък искания за нови доказателства, като при това положение подаденият от ответниците на 22.6.2015 г писмен отговор по чл.131ГПК запазва действието си. По иска за нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави, въззивният съд е приел следното : когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат от сделката са съвместими с общо приетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Добрите нрави са накърнени когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно са довели до неоправдано разместване на имуществени права.

Съдът е приел, че ответникът по делото е упражнявал правата си на управител при нарушение на принципите на добросъвестност и фирмена лоялност, както по отношение на дружеството, така и по отношение на съдружника си. Поради професионалните си знания и умения като счетоводител и по вътрешна уговорка между двамата управители, И. е отговарял за счетоводната дейност на дружеството, като лично се е занимавал с оперирането по банковата сметка на дружеството и с касовите операции. Извършеното разпоредително действие злепоставя интересите на дружеството и е в лична изгода на приобретателя. Купувачът по сделката не е внесъл по сметка на продавача цената на имота, респ. внесъл е цена три пъти по-ниска от действителната пазарна цена в размер на около 76 000 лв. Следователно не е установена изобщо или установената такава разменна насрещна престация не е адекватна, с оглед принципа на еквивалетност, което сочи на нарушение на добрите нрави.

С оглед отговора на поставените въпроси и по оплакванията в касационната жалба, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :

В съответствие с дадените от ВКС задължителни указания, при предходното разглеждане на делото, въззивният съд на основание чл.29 ал.4 ГПК е назначил особен представител на дружеството поради наличие на противоположни интереси по конкретното гражданско дело между представляван и представител. Особеният представител е заявил, че не подържа молбите за отказ от иска, следователно съдът не е бил десезиран с изявление по чл.233 ГПК. При това положение постановеното въззивно решение не е процесуално недопустимо. С оглед отговора на поставените въпроси обаче същото е неправилно, постановено в противоречие с дадените с практиката на ВКС, формирана на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК правни разрешения. С оглед на същите добрите нрави не са накърнени, тъй като не може да се приеме, че се е стигнало до неоправдано разместване на имуществени блага. Дори да се вземе за база пазарната оценка на имота, която съгласно съдебно-техническата експертиза е в размер на 76 000, също не е налице неравностойност на престациите по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД, тъй като волеизявленията на страните са в рамките на свободата на договаряне.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено, като се отхвърлят исковете за нищожност, поради нарушение на добрите нрави. Предявеният иск по чл.40 ЗЗД за недействителност на сделката, тъй като представителят и лицето, с което той е договарял, са се споразумели във вреда на представлявания, е заявен като евентуален. Въззивната инстанция не се е произнесла по него. С оглед отхвърляне на главните искове, въззивният съд дължи произнасяне по евентуалния такъв. Доколкото ревандикационният иск е обусловен от предявения при условията на евентуалност иск, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и по обусловения от изхода му иск по чл.108 ЗС.

При новото разглеждане на делото, въззиният съд следва да се произнесе по сторените пред съдилищата разноски, в това число и тези, заплатени пред ВКС, на основание чл.294 ал.2 ГПК.

Диспозитив
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 7 от 15.2.2019 г, постановено по в.гр.дело № 340/2018 г на Апелативен съд-Бургас, с което са уважени предявените от „Каучукова компания ДС“ООД срещу С. И. И. и Р. Т. И. обективно и субективно съединени искове по чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № …. ,т.6, рег.№…., дело …. от 5.12.2008 г на нотариус О. Ж. № 133 по регистъра на Нотариалната камара, действащ в района на Бургаски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Каучукова компания ДС“ООД, представлявано от особения представител адв.К. Т. от АК-Бургас срещу С. И. И. и Р. Т. И. обективно и субективно съединени искове по чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността, поради противоречие с добрите нрави на покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт №… ,т.6, рег.№ ….., дело….. от 5.12.2008 г на нотариус О. Ж. № 133 по регистъра на Нотариалната камара, действащ в района на Бургаски районен съд, с която дружество „Каучукова компания ДС“ ООД е продало на С. И. И. и Р. Т. И. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……. в [населено място], [улица], в сграда № .. и представляващ ателие с площ по документ 53 кв.м за сумата 31 560 лв с ДДС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на предявения в условията на евентуалност иск по чл.40 ЗЗД за недействителност на горната сделка, тъй като представителят и лицето, с което той е договарял са се споразумели във вреда на представлявания и обусловения от изхода му иск по чл.108 ЗС за ревандикация на същия имот.

Решението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов