КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 11:55

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: предварителен договор за продажба, плащане на цена и своене
Ново мнениеПубликувано на: 19 Мар 2021, 16:36 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
При наличие на изрична клауза в предварителен договор за покупко-продажба, съгласно която владението върху недвижимия имот е предадено на купувача, и упражнявана от купувача фактическа власт върху имота, извършеното доплащане на цената по предварителния договор изключва ли намерението за своене по отношение на недвижимия имот?

Отговор
Когато владението върху недвижим имот се упражнява от купувач по сключен със собственика предварителен договор за продажба, извършването на плащане на цената по предварителния договор само по себе си не съставлява действие, което да изключи намерението за своене по отношение на съответния недвижим имот.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 2978 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК – чл. 293 ГПК.

История на спора
С определение № 147 от 10.04.2020 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 431 от 05.04.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 183/2019 г. по описа на ОС – Варна, г.о., с което, след отменяване на решение № 4398 от 05.11.2018 г. по гр.д.№ 16192/2017 г. на Районен съд – Варна, са отхвърлени предявените от П. Ц. Р., Б. П. Б. и Д. П. Б. срещу В. К. Н. искове с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед № КД-14-03-639 от 06.03.2012 г. на Началник на СГКК Варна, с адрес на имота: [населено място], СО „М.” № 1472, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план 1022, с площ от 781 кв.м., а съгласно кадастрална скица – с площ 780 кв.м., при съседи на имота по кад.скица: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с находящите се в него временна постройка и трайни насаждения, на основание давностно владение, осъществено за периода от 19.01.2005 г. до 19.01.2015 г. от П. Ц. Р. и П. Б. Р., и наследствено правоприемство (след смъртта на П. Б. Р.), при квоти 4/6 ид.ч. за П. Ц. Р., 1/6 ид.ч. за Б. П. Б. и 1/6 ид.ч. за Д. П. Б., както и, по предявените от В. К. Н. срещу П. Ц. Р., Б. П. Б. и Д. П. Б. насрещни искове, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. К. Н. е собственик на процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 181, том 2, н.д.№ 353 от 19.07.2017 г. на нотариус О. С..

Касаторите П. Ц. Р., Б. П. Б. и Д. П. Б., представлявани от адвокат А. А. от АК – В., поддържат, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Молят въззивното решение да бъде отменено и спорът да бъде разрешен по същество, като бъдат уважени предявените от тях установителни искове за собственост, а предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски за всички инстанции.

Ответницата по касация В. К. Н., представлявана от адвокат К. К. от АК – В., поддържа, че въззивното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, в правомощията си по чл. 290 ГПК – чл. 293 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.01.2004 г., И. Х. В., Я. Б. В., Х. К. В. и Б. К. В. (чрез пълномощника си Я. Б. В.) се съгласили да продадат на П. Б. Р. поземлен имот с площ от 600 кв.м., съставляващ пл.№ * от комбинирания план на мeстност „М.”, район „Вл. В.”, [населено място], ведно с насажденията и подобренията в имота при граници: имот пл. № *, * и път за сумата от 4 000 лв., от която при подписване на договора са броени 1 500 лв. Уговорено е, че разликата от 2 500 лв. ще бъде платена при подписване на окончателния договор и прехвърляне на собствеността пред нотариус. В т. III от договора е записано, че „владението на имота е предадено на 01.04.2002 г. и купувачът владее имота като свой”. П. Б. Р. е починал на 02.02.2017 г. и е оставил за наследници по закон съпругата П. Ц. Р. и синовете Б. П. Б. и Д. П. Б..

Съгласно констативен протокол от 21.11.2001 г. (преди завладяването му от П. и П. Р.) имотът – предмет на предварителния договор, е иззет от ползвател Я. Д. Т., който е отстранен от обекта.

Със Заповед № 2010 от 31.12.2004 г. (в сила от 19.01.2005 г.) на зам. кмет на Община Варна, издадена на основание пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, е наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Х. К. В., а именно: И. Х. В.; Я. Б. В., Х. К. В. и Б. К. В. (чрез Я. Б. В.), върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в м. „М.”, землище кв. В., общ. В., кадастрален район 501, с идентификационен № * с площ 4 127 кв.м. с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, при граници: *, *, *, *, *, *, *. Последвало е съставянето на Протокол за въвод във владение на новообразувани имоти (№ 18 – М от 25.02.2005 г., изд. от Община Варна), в който е отразено, че наследниците на Х. К. В. (И. Х. В., Я. Б. В.) са въведени във владение на имот № *, с площ от 4 127 кв.м. Посочено е, че чупките на имота са обозначени на място с дървени колчета, съгласно протокол за трасиране. Подпис върху протокола са положили длъжностно лице, както и И. Х. В. и Я. Б. В. (за себе си и за Х. К. В. и Б. К. В.). За удостоверяване на реституираното им право на собственост, с нотариален акт № 9, том I, peг.№ 2902, дело № 100 от 23.03.2005 г., Я. Б. В., И. Х. В., Х. К. В. и Б. К. В. са признати за собственици на поземлен имот № *, кадастрален район 501, [населено място], землище на кв. В., местност „М.”, с площ от 4 127 кв.м. Съсобствеността върху имота е прекратена с договор за доброволна делба от 20.06.2005 г., съгласно който ПИ № *, с площ 781 кв.м. представляващ дял V по техническата експертиза на инж. Й. А., е получен от Я. Б. В.. Последната е починала на 21.09.2007 г., като е оставила за наследници синовете си Х. К. В. и Б. К. В.. В полза на всеки един от последните двама са преведени суми в размер на по 1 250 лв. от П. Б. Р.. Плащанията са от 22.12.2009 г.

С договор от 04.12.2012 г., обективиран в нотариален акт № 197, том III, рег.№ 8593, дело № 540 от 2012 г. по описа на нотариус А. Г., Х. В. прехвърлил собствената си 1/2 ид.ч. от имот № *, с площ от 781 кв.м. на Б. В..

Съгласно договор за покупко-продажба от 19.07.2017 г., обективиран в нотариален акт № 181, том 2, н.д.№ 353 от 19.07.2017 г. на нотариус О. С., Б. Х. В. продава на В. К. Н. поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], СО „М.” № 1472, с номер по предходен план 1022, с площ от 781 кв.м., а съгласно кадастрална скица с площ 780 кв.м.

От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че ПИ * по КП/1997 г. попада с цялата си площ от 809 кв.м. в ПИ*, целият с площ 4 126 кв.м. по ПНИ/2003 г. По отношение на по-голямата северна част с площ от 781 кв.м. от ПИ-* по КП/1997 г. и дял V с площ 781 кв.м. по договора за доброволна делба от 2005 г. е налице идентичност по граници и площ. Между дял V от договора за доброволна делба от 20.06.2005 г. и ПИ-*** по КККР е налице идентичност по отношение на площ и кадастрални граници. Вещото лице посочва, че в ПИ * по КП/1997 г. има отразена „постройка”, като южната граница на имота, материализирана на място отговаря на кадастралните граници, а разликата между предходна ограда и настоящата е в границите на допустимата грешка и е възможно да се дължи в разлика в меренето по КП от 1997 г. и по КККР.

По отношение на упражняваната фактическа власт върху имота, по делото са обсъдени събраните гласни доказателства чрез разпит на посочените от двете страни свидетели: К. В. Б. и Н. Б. П. (на ищцовата страна), както и Б. К. В. и В. К. П. (на ответната страна).

От правна страна е прието, че ищците са ползвали и обработвали имота след 2002 г., но тази фактическа власт не е упражнявана спокойно и несмущавано в продължение на изискуемия от закона десетгодишен срок, считано от 2005 г. Видно от протокол за въвод, през 2005 г. във владение на имота са въведени възстановените собственици, а съгласно показанията на ангажираните от ответницата свидетели в периода 2005 – 2007 г. имотът е ползван от Я. В.. Дори да се приеме за доказано осъществяването на фактическата власт, по делото не е установен субективния елемент на владението, а именно че ищците са владели имота като свой. Въззивният съд се е аргументирал с представените с исковата молба платежни нареждания от м. декември 2009 г. за превеждане на сумите от по 1 250 лв. по предварителния договор от П. Р. към Х. и Б. В.. Приел е, че владението върху имота, което са осъществявали купувачите въз основа на уговореното в предварителния договор, не е годно да ги направи собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, а промяна в субективното им отношение спрямо имота не е установена. С извършените от купувачите два банкови превода към част от страните по предварителния договор е демонстрирано субективно отношение по повод на процесния имот, съгласно което имотът принадлежи на продавачите по предварителния договор и ищците изпълняват задълженията си като страна по този договор да заплатят продажната цена. Тези плащания демонстрират желанието им да придобият собствеността върху имота въз основа на очертан с предварителния окончателен договор, а не въз основа на друг способ – като давността. Тези действия безспорно установяват, че ищците не са имали вътрешното убеждение, че са собственици на имота. Нареждането на банковите преводи всъщност демонстрира съзнанието на наследодателя на ищците, че той не е собственик. Въззивният съд е приел, че към м. декември 2009 г. ищците по първоначално предявения иск не са имали намерение да държат имота като свой и са признали, че фактическата им власт е само осъществяване на държане и че същото не е променено във владение. За периода от 2005 г. до 2009 г. фактическата власт не следва да се квалифицира като владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС и не може да се противопостави на собственика на имота, а периодът на упражнявано давностно владение след 2009 г. до подаване на исковата молба (24.10.2017 г.) е недостатъчен за придобиване на имота по давност.

Касационен въпрос
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „При наличие на изрична клауза в предварителен договор за покупко-продажба, съгласно която владението върху недвижимия имот е предадено на купувача, и упражнявана от купувача фактическа власт върху имота, извършеното доплащане на цената по предварителния договор изключва ли намерението за своене по отношение на недвижимия имот?”, в отговор на който съставът на ВКС намира следното:

Мотиви
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Съгласно така даденото от Законодателя определение, владението се състои от два признака – обективен (упражняването на фактическа власт – corpus) и субективен (намерението за своене – animus, animus domini). С оглед трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние, с чл. 69 ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е оборима, като оборването й е в тежест на лицата, които поддържат, че отсъства намерение за своене.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС, в правната доктрина и съдебната практика се приема, че фактическа власт, упражнявана въз основа на сключен със собственика предварителен договор за продажба на недвижим имот, съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Определяйки купувача по предварителния договор като владелец, Законодателят е съобразил целта, с която се сключва такъв договор – придобиването на собствеността. Предпоставка за реализирането на тази цел е заплащането на цената на вещта. Постигането на съгласие относно цената е съществен елемент от фактическия състав на предварителния договор, който се реализира със самото сключване на договора по силата на съвпадащите волеизявления на насрещните страни. Законосъобразното развитие на правоотношението изисква купувачът да изпълни задължението си.

Когато признава на купувача по сключен със собственика предварителен договор за продажба качеството „владелец”, едновременно с това Законодателят държи сметка за дължимото правомерно поведение на страните, произтичащо от облигационно-правната им връзка. Този подход е обясним именно с целта на сключването на предварителния договор – той не размества собствеността, нито дори създава за купувача „основание” по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС (поради което и придобиването по давност изисква упражняване на владение в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС), но обвързва страните със задължението да сключат окончателен договор с вещно-правно транслативно действие. Възприетият от Законодателя подход е причината, поради която изначално наличната у купувача субективна представа, че упражнява фактическа власт върху чужд имот, при това при съществуваща облигационно-правна връзка със собственика, не изключва наличието на намерение за своене. Съществуването на animus наред и съвместно със субективната представа, че се дължи пълно плащане на цената, се признава от Законодателя посредством определянето на купувача като владелец. По тази причина, преценявано от гледна точка на възможността за оборване на презумпцията по чл. 69 ЗС, само по себе си плащането на каквато и да е част от цената на вещта няма характер на действие, което да има за последица оборване на презумпцията, че купувачът по предварителния договор държи вещта с намерението да я свои. Изискването за правна симетрия по отношение на това разрешение се явява удовлетворено поради изначалната яснота за договарялия с купувача собственик на вещта, че притежанието му се намира във фактическата власт на лице, което я свои и срещу което (при неправомерно развитие на облигационното правоотношение) може да се защити било като предяви иск за сключване на окончателен договор, било като ревандикира собствеността си след изтичане на общия 5-годишен давностен срок за изпълнение на задължението за сключване на окончателен договор, но преди изтичане на 10-годишния срок на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Ето защо следва да се заключи, че когато владението върху недвижим имот се упражнява от купувач по сключен със собственика предварителен договор за продажба, извършването на плащане на цената по предварителния договор само по себе си не съставлява действие, което да изключи намерението за своене по отношение на съответния недвижим имот.

По основателността
По основателността на касационната жалба:

Предмет на спора е имот, разположен в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С оглед установените обстоятелства за постановените решение на поземлената комисия – гр. Варна от 13.03.2001 г. и заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, правилен е формираният от въззивния съд извод, че реституционната процедура се е развила двуфазно и е приключила с влизането в сила на заповедта на 19.01.2005 г. Считано от този момент продавачите по предварителния договор от 22.01.2004 г. са придобили собствеността върху предмета на договора, респ. – предварителният договор придобива значение на такъв, сключен със собственика на вещта.

Безспорен факт е, че към 19.01.2005 г. фактическата власт върху имота е упражнявана от наследодателя на касаторите П. Б. Р.. В сключения между него и реституираните собственици предварителен договор от 22.01.2004 г. завладяването на имота е отнесено към 01.04.2002 г., като в т. ІІІ страните са удостоверили, че Р. владее имота като свой. Правилен е и изводът, че така манифестираното от купувача по предварителния договор намерение за своене е без правно значение за времето до 19.01.2005 г., тъй като до момента на възстановяване на собствеността реституираните собственици не биха могли да предявят иск, с който да се прекъсне течението на давността. След този момент, обаче, тази пречка отпада и течението на срока на придобивната давност е правно възможно.

Основателно е оплакването на касаторите за необоснованост на формирания извод, че след влизането в сила на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, с Протокол за въвод във владение на новообразувани имоти № 18 – М от 25.02.2005 г., издаден от Община Варна, наследниците на Х. К. В. фактически са въведени във владение на процесния имот, респ. – по този начин от имота са отстранени П. Б. Р. и съпругата му П. Ц. Р.. Самият документ не удостоверява подобно обстоятелство (в сравнение и за разлика от съставения на 21.11.2001 г. констативен протокол, с който имотът – предмет на предварителния договор, е иззет от бивш ползвател Я. Д. Т.). Съдържанието свидетелства единствено за извършени действия по чл. 30, ал. 4 ППЗСПЗЗ – означаване на място с трайни знаци на граничните точки на поземления имот, осъществено от длъжностно лице в присъствието на И. Х. В. и Я. В. (лично за себе си и за синовете й Х. и Б. В.). Протоколът не дава основание да се приеме, че П. и П. Р. са загубили фактическата власт върху имота. Упражняването на такава и след 25.02.2005 г. се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели К. В. Б. и Н. Б. П., които са последователни, изложени без вътрешни и противоречия с останалите събрани по делото доказателства, като се подкрепят от документите, касаещи електроснабдяването на имота и захранването му с вода за поливане, съставени на името на П. Р.. За разлика от тях, показанията на свидетелите, посочени от ответната страна – В. К. П. и Б. К. В., са неубедителни – фрагментарни; разкриват несъответствия относно едни и същи факти, за които двамата свидетелстват; изложеното от Б. К. В. се преценява особено критично, доколкото изхожда от лице, изправено пред риска да отговаря за евикция пред ответницата.

На следващо място и с оглед отговора на значимия за спора правен въпрос, основателно е и оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. Считано от 19.01.2005 г. упражняваното от П. и П. Р. владение е годно да доведе до придобиване на имота по давност, доколкото притежава признаците по чл. 68, ал. 1 ЗС и не е оборена презумпцията по чл. 69 ЗС. Преводите на суми от по 1 250 лв., извършени на 22.12.2009 г. от П. Р. в полза на Б. и Х. В., са в изпълнение на т. І от предварителния договор от 22.01.2004 г. Изпълнението на задължението по облигационното правоотношение не обективира отказ, а напротив – потвърждава намерението да се постигне преследваната цел – придобиване на собствеността върху имота. С оглед сключения предварителен договор, упражняваното владение и завършения фактически състав на реституцията, считано от 19.01.2005 г. за П. Р. са възникнали два способа за придобиване на това право (при абстрахиране от волята и поведението на реституираните собственици) – било като упражни потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, било като упражнява владение в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС. Тези две възможности са паралелно съществуващи, като едната не изключва другата (в частност и по причина на обстоятелството, че предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от купувача по предварителния договор няма за последица прекъсване на придобивния давностен срок – така: Решение № 82 от 01.06.2015 г. по гр.д.№6873/2014 г. на ВКС, І г.о.). В случая владението на Р. не е смутено до изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС на 19.01.2015 г. – не е налице прекъсване по смисъла на чл. 83 ЗС, както и не се твърди и не се установява настъпването на факт от предвидените в чл. 116 ЗЗД (като плащането на цената по предварителния договор няма значението както на факт, оборващ презумпцията по чл. 69 ЗС, така и на „признание” по чл. 116, б. в ЗЗД, каквото би било само изрично изявление, че лицето няма намерение за своене). Ето защо и при съобразяване на разясненията по т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК се налага извод, че считано от 19.01.2015 г. собствеността на процесния имот е придобита от П. и П. Р. при условията на съпружеска имуществена общност, а след 02.02.2017 г. имотът е съсобствен между касаторите в качеството им на наследници на П. Р. при квоти, произтичащи от правилата на чл. 28 СК и чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН (4/6 ид.ч. за преживялата съпруга и по 1/6 ид.ч. за всяко дете). Ирелевантни за формирането на този извод са междувременно извършените от наследниците на Х. К. В. правни действия (снабдяване с КНА, делба, сделки), доколкото същите не попадат в кръга на фактите, регламентирани като основания за прекъсване на течението на придобивния давностен срок. С оглед придобиване на собствеността от П. и П. Р. към 19.01.2015 г., сключеният на 19.07.2017 г. между Б. К. В. и В. К. Н. договор за продажба не е произвел транслативно действие и не легитимира ответницата по касация като собственик.

В обобщение – въззивното решение, като постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, е неправилно и следва да бъде отменено изцяло. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, с настоящото решение следва да се постанови уважаване на първоначалните и отхвърляне на насрещните искове.

При условията на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата по касация следва да заплати на касаторите разноските за всички инстанции, а именно: 4 383 лв. за производството пред РС, 2 000 лв. – за въззивното производство и 281 лв. – пред ВКС, общо – 6 664 лева. Ответницата по касация няма право на разноски.

Диспозитив
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивно решение № 431 от 05.04.2019 г. по в.гр.д.№ 183/2019 г. на Окръжен съд – Варна, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от П. Ц. Р. с ЕГН [ЕГН], Б. П. Б. с ЕГН [ЕГН] и Д. П. Б. с ЕГН [ЕГН] – и тримата с адрес [населено място],[жк], вх. 10, ет. 6, ап. 17, срещу В. К. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6, че, на основание давностно владение, осъществено за периода от 19.01.2005 г. до 19.01.2015 г., и наследствено правоприемство, П. Ц. Р., Б. П. Б. и Д. П. Б. са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед № КД-14-03-639 от 06.03.2012 г. на Началник на СГКК В., с адрес на имота: [населено място], СО „М.” № 1472, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план 1022, с площ от 781 кв.м., а съгласно кадастрална скица – с площ 780 кв.м., при съседи на имота по кад.скица: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с находящите се в него временна постройка и трайни насаждения, при квоти 4/6 ид.ч. за П. Ц. Р., 1/6 ид.ч. за Б. П. Б. и 1/6 ид.ч. за Д. П. Б..

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. К. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6, срещу П. Ц. Р. с ЕГН [ЕГН], Б. П. Б. с ЕГН [ЕГН] и Д. П. Б. с ЕГН [ЕГН] – и тримата с адрес [населено място],[жк], вх. 10, ет. 6, ап. 17 искове за приемане за установено в отношенията между страните, че на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 181, том 2, н.д.№ 353 от 19.07.2017 г. на нотариус О. С. (№ * на НК) В. К. Н. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед № КД-14-03-639 от 06.03.2012 г. на Началник на СГКК Варна, с адрес на имота: [населено място], СО „М.” № 1472, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план 1022, с площ от 781 кв.м., а съгласно кадастрална скица – с площ 780 кв.м., при съседи на имота по кад.скица: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с находящите се в него временна постройка и трайни насаждения.

ОСЪЖДА В. К. Н. ДА ЗАПЛАТИ на П. Ц. Р., Б. П. Б. и Д. П. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 6 664 (шест хиляди шестстотин шестдесет и четири) лева – разноски за трите инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов