КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 24 Юни 2021, 14:11

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ипотека, публичен сглад за зърно
Ново мнениеПубликувано на: 19 Мар 2021, 16:47 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 283
Решение №116/25.01.2021 по дело №1623/2019
Спорът е допуснат до касация с Определение №349/22.05.2020 по дело №1623/2019

докладвано от съдия Вероника НиколоваАз съм адвокат по това дело!
Класификация
Търговска колегия, I-во отделение

Въпроси
Какво се означава с понятието „Публичен склад за зърно“ по смисъла на ЗСТЗ /отм./ - юридическо лице с предмет на дейност съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи или определена складова вместимост, вписана в лицензията на публичния склад? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Попада ли ипотека, учредена върху недвижим имот за обезпечаване на чужди задължения, сред сделките, забранени с чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, или за учредяването на ипотека са приложими специалните правила на чл. 10 ЗСТЗ /отм./, ал.2 и ал.3? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Отговори
Договор за влог на зърно в публичен склад ще е налице само ако влогоприемателят по него е „публичен склад“, какъвто по смисъла на чл. 9 ЗСТЗ /отм./ е дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции с предмет на дейност: съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи. Обстоятелството, че понятието „публичен склад“, се отнася до самото юридическо лице, осъществяващо по занятие дейност по съхранение на зърно, следва както от легалната дефиниция на понятието в чл. 9 ЗСТЗ /отм./, така и от цялостната регламентация на дейността на публичния склад в ЗТСЗ /отм./ , установяваща за него права и задължения, титуляр на които може да бъде само правен субект. Установените в ЗТЗС и Наредбата за реда за лицензиране на публичните складове за зърно, за регистрация на зърнохранилищата и за контрола върху тяхната дейност, приета с ПМС №185/15.08.2003г., обн. ДВ бр.75/2003г., правила относно лицензирането на публичните складове също не пораждат съмнение, че лицензия се издава на самото юридическо лице за цялостната му дейност, а не на отделните помещения, в които то съхранява зърно. Министърът на земеделието и горите издава лицензия за публичен склад за зърно на лица, които са регистрирани като търговци съгласно чл. 9, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ и отговарят на останалите изисквания по чл. 11а, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, включително да разполагат със склад за зърно със складова вместимост не по-малко от 1500т. зърно. Съгласно чл.7 от Наредбата в лицензията за публичен склад се посочва номер, под който е лицензиран складът и наименование и седалище на дружеството, както и местонахождение на лицензираните вместимости, а чл. 12 ЗСТЗ /отм./ предвижда, че при промени в декларираните обстоятелства министърът на земеделието изменя лицензията на публичния склад. Съвкупното тълкуването на тези разпоредби налага извод, че самото дружество се лицензира като публичен склад, а складовите помещения, в които ще се съхранява зърното, изрично се посочват в лицензията, като при промяна в тях се изменя лицензията, а не се издава отделна лицензия за всяко складово помещение.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗСТЗ /отм./ установява забрана за публичния склад да учредява ипотека върху свой недвижим имот за обезпечаване на чужди задължения, независимо от вида на имота. При наличие на изрична забрана да се гарантира изпълнението на чужд дълг, следва да се приеме, че специалните правила на чл. 10 ЗСТЗ /отм./, ал.2 и ал.3 се отнасят да учредяване ипотека за обезпечаване на свое задължение, съответно установената в чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ /отм./ относителна недействителност на договор за ипотека, учредена без съгласието на лицензиращия орган, е относима само към сделките с обект складови помещения, сключени за обезпечаване на собствени задължения. Противното тълкуване би означавало да се приеме, че цялото имущество на публичния склад не може да служи за обезпечение на чуждо задължение, но само складовите помещения, пряко свързани с дейността му, по изключение да могат се ипотекират за чужд дълг след разрешение на органа, който го е лицензирал. Двете разпоредби не се отнасят една към друга като специална към обща, а уреждат различни хипотези – за гарантиране на чужди задължения е установена изрична забрана, а за гарантиране на свои задължения чрез ипотека върху складови помещения е установен разрешителен режим.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА, МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д.№ 1623 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

История на спора
Образувано е по касационни жалби на „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], и „Обединена българска банка“ АД, [населено място], срещу решение № 53/27.02.2019г. по в.т.д.№672/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО.

Касаторът „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], обжалва решението в частта, с която е потвърдено решение №129/09.11.2016 г. по т.д.№31/2016г. на Добрички окръжен съд, ТО, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], срещу „Обединена българска банка“ АД, [населено място], и „Хенкел и Кох –България“ ЕООД, [населено място], иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №46, том II, рег.№1831, нот.д. №98 от 21.02.2007г. на Нотариус В. Т., с район на действие РС-Добрич, поради противоречие със закона.

Поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че въпреки наличието на легална дефиниция на понятието „публичен склад за зърно“, въззивният съд е извършил свое собствено тълкуване и е придал смисъл на понятието, което законодателят не е предвидил. Излага доводи, че с това понятие се обозначават юридически лица, а съдът неправилно го е отнесъл към притежаван от „Хенкел и Кох – България“ ЕООД недвижим имот. Поддържа, че от момента на издаването на лицензия за публичен склад на дружеството „Хенкел и Кох – България“ ЕООД, същото е следвало да се съобразява с ограниченията, предвидени в чл.10, ал.1 от ЗСТЗ /отм./. Твърди, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТСЗ /отм./ установява абсолютна забрана за публичния склад да бъде поръчител, залогодател и гарант по заеми на трети лица, нарушението на която обуславя нищожност на сключените договори за ипотека.

Ответникът по касацията „Обединена българска банка“ АД, [населено място], оспорва касационната жалба. Твърди, че въззивният съд не е направил извод, че недвижимият имот, разбиран като „складова вместимост“, е този, който получава лицензията, вместо юридическото лице – търговец. Счита, че ВнАС не е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ и чл. 11а ЗСТЗ /отм./ Изтъква, че издаването на лицензия на търговеца не означава, че тя се издава за всички негови обекти за съхранение на зърно. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касация „Хенкел и Кох – България“ ЕООД, [населено място], не изразява становище по касационната жалба.

Подадена е касационна жалба и от „Обединена българска банка“ АД, [населено място], срещу решение №53/27.02.2019г. по в.т.д.№672/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта, с която е отменено решение №129/09.11.2016г. по т.д.№ 31/2016г. на Добрички окръжен съд, ТО, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], срещу „Обединена българска банка“ АД, [населено място], и „Хенкел и Кох – България“ ЕООД, [населено място], иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №11, том III, рег.№1803, нот.д.№337 от 23.03.2007г. на Нотариус Й.П., с район на действие РС – К., поради противоречие със закона, като вместо това е прогласен за нищожен Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №11, том III, рег.№1803, нот.д.№337 от 23.03.2007г. на Нотариус Й.П., с район на действие РС – [населено място], върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Ш., обл. Добрич, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./- поради противоречие със закона.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като са налице всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, предл.1-2. Счита, че въззивният съд не е изложил мотиви относно правните си изводи, с което е допуснал нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите на страните и в частност възражението на банката, че правилото на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ е неприложимо към учредяването на ипотека, тъй като за учредяването на ипотеки върху складовите помещения е предвиден специален ред в чл. 10 ЗСТЗ /отм./, ал.2 и ал.3. Поддържа, че съдът е допуснал и нарушение на материалния закон, като е преценил погрешно предметния обхват и точния смисъл на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗСТЗ /отм./. Евентуално счита, че дори да се приеме, че за сключените сделки е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, то въведената с тази разпоредба забрана не е от такъв характер, че нарушаването й да обоснове нищожност на сделката. Касаторът въвежда доводи, че когато последиците от нарушаването на императивна норма са посочени в закона, нарушението не може да има други правни последици, освен посочените, като се позовава на разпоредбите на чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗСТЗ /отм./ и чл. 12, ал. 4, т. 3 ЗСТЗ /отм./. Също поддържа, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на исковете за нищожност, доколкото не е от кръга на лицата, чийто интерес се защитава с въведените забрани и ограничения в отменения ЗСТЗ, а именно влогодателите и легитимираните държатели на складови записи.

Касаторът „Обединена българска банка“ АД, [населено място], е подал в срок и втора касационна жалба вх.№ 2381/22.04.2019г. чрез адвокат Я. В., адв. Я. Ч. – Д. и адв. И. С., които са го представлявали във въззивното производство и чиито пълномощия не са оттеглени. В жалбата се поддържат доводи за неточно тълкуване и приложение на материалния закон. Твърди, че за учредяване на ипотеката върху зърнобаза Ш. е било дадено надлежно разрешение изх.№17/1415/19.03.2017г. от компетентния орган Национална служба по зърното и фуражите, с което е разрешено учредяването на процесната ипотека в полза на „ОББ“ АД. Наред с това поддържа, че в понятието „гарант“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ законодателят е вложил смисъла на поръчител, който много често в търговската практика се нарича гарант.

В депозирания от „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], писмен отговор са изложени твърдения за неоснователност на касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че и по двете процесни договорни ипотеки собственикът на имотите има качество на ипотекарен длъжник, който чрез учредените ипотеки е обезпечил вземането за главница, лихви и разноски по облигационен заем, предоставен от „ОББ“ АД на трето лице – „Зърнени храни – Ш.“ ЕАД. Въззивният съд е приел, че не всеки обект за съхранение на зърно представлява „публичен склад за зърно“, като освен, че е необходимо да са изпълнени посочените в чл. 9 ЗСТЗ /отм./ условия за вместимост, както и финансовите условия, за да придобие обектът качество „публичен склад“, следва да бъде издадена и лицензия за извършване на дейност като публичен склад /арг. чл. 9, ал. 4 ЗСТЗ /отм./. Стигнал е до извода, че към момента на учредяване на процесната ипотека за зърнобаза [населено място], зърнобазата не е била лицензирана като публичен склад по смисъла на чл. 9 ЗСТЗ /отм./ и забраната, въведена с чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, е неприложима относно обременяването с тежести на този имот. Счел е за неоснователен довода на въззивника, че лицензията на „Хенкел и Кох – България“ ЕООД за зърнобаза Ш. разпростира забраната по чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ върху цялото имущество на дружеството – респективно и върху зърнобаза Добрич. Посочил е, че лицензията се издава за конкретен обект, т.е. за конкретна зърнобаза, и то не за всички вместимостти, находящи се в конкретната зърнобаза, а само за означените в схемата на зърнобазата. С оглед на това е приел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №46, том II, рег.№1831, нот.д.№98 от 21.02.2007г. на нотариус В. Т., с район на действие РС – Добрич, поради противоречие със закона. Счел е за основателен иска за прогласяване недействителността на учредената ипотека на зърнобаза Ш., поради това, че същата зърнобаза е била лицензирана като публичен склад към момента на учредяване на ипотеката – 23.03.2007г. Изтъкнал е, че „Хенкел и Кох – България“ ЕООД, в качеството си на собственик на зърнобаза Ш. с лицензия за публичен склад, е обезпечил вземане на банката към трето лице, като по този начин е нарушил забраната на императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./.

Касационни въпроси
С определение №349/22.05.2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, по поставените от двамата касатори правни въпроси, както следва: 1. Какво се означава с понятието „Публичен склад за зърно“ по смисъла на ЗСТЗ /отм./ – юридическо лице с предмет на дейност съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи или определена складова вместимост, вписана в лицензията на публичния склад? 2. Попада ли ипотека, учредена върху недвижим имот за обезпечаване на чужди задължения, сред сделките, забранени с чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, или за учредяването на ипотека са приложими специалните правила на чл. 10 ЗСТЗ /отм./, ал.2 и ал.3?

Мотиви
По първия поставен въпрос е формирана практика с решение №102 от 15.06.2009г. по т.д.№835/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., в което е прието, че договор за влог на зърно в публичен склад ще е налице само ако влогоприемателят по него е „публичен склад“, какъвто по смисъла на чл. 9 ЗСТЗ /отм./ е дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции с предмет на дейност: съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи. Обстоятелството, че понятието „публичен склад“, се отнася до самото юридическо лице, осъществяващо по занятие дейност по съхранение на зърно, следва както от легалната дефиниция на понятието в чл. 9 ЗСТЗ /отм./, така и от цялостната регламентация на дейността на публичния склад в ЗТСЗ /отм./ , установяваща за него права и задължения, титуляр на които може да бъде само правен субект. Установените в ЗТЗС и Наредбата за реда за лицензиране на публичните складове за зърно, за регистрация на зърнохранилищата и за контрола върху тяхната дейност, приета с ПМС №185/15.08.2003г., обн.ДВ бр.75/2003г., правила относно лицензирането на публичните складове също не пораждат съмнение, че лицензия се издава на самото юридическо лице за цялостната му дейност, а не на отделните помещения, в които то съхранява зърно. Министърът на земеделието и горите издава лицензия за публичен склад за зърно на лица, които са регистрирани като търговци съгласно чл. 9, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ и отговарят на останалите изисквания по чл. 11а, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, включително да разполагат със склад за зърно със складова вместимост не по-малко от 1500т. зърно. Съгласно чл.7 от Наредбата в лицензията за публичен склад се посочва номер, под който е лицензиран складът и наименование и седалище на дружеството, както и местонахождение на лицензираните вместимости, а чл. 12 ЗСТЗ /отм./ предвижда,че при промени в декларираните обстоятелства министърът на земеделието изменя лицензията на публичния склад. Съвкупното тълкуването на тези разпоредби налага извод, че самото дружество се лицензира като публичен склад, а складовите помещения, в които ще се съхранява зърното, изрично се посочват в лицензията, като при промяна в тях се изменя лицензията, а не се издава отделна лицензия за всяко складово помещение.

Вторият поставен въпрос налага изясняване на приложното поле на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, съгласно която публичният склад за зърно не може да бъде поръчител, залогодател, както и гарант по заеми на трети лица. Разпоредбата не предвижда изрична забрана за учредяване на ипотека върху недвижими имоти на публичния склад за обезпечаване на чужд дълг, поради което следва да бъде извършена преценка дали понятието „гарант“ обхваща и ипотекарния длъжник. При това следва да се съобразят и специалните правила на чл. 10 ЗСТЗ /отм./, ал.2 и ал.3, които установяват разрешителен режим.

На първо място разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ обхваща както лични обезпечения като поръчителството, така и реални обезпечения като залога, така че тя не установява само забрана за дружеството – публичен склад да гарантира чужди задължения като поема лична отговорност с цялото си имущество / като поръчител или чрез встъпване в дълг/, а забранява и предоставяне като обезпечение на конкретни активи от това имущество. От друга страна тъй като понятието „гарант по заем“ няма легална дефиниция в ЗСТЗ /отм./, неговото действително съдържание следва да бъде изведено от други нормативни актове, в които се употребява. Съгласно чл. 73, ал.5 от ЗКИ / предишна ал.3/ банките приемат правила за кредитната си дейност, които трябва да съдържат най-малко: 1.информацията, изисквана от кредитоискателя; 2. начина за оценка на кредитоспособността на кредитоискателя и на неговите поръчители и гаранти; 3.начина за оценка на предлаганите обезпечения и др.Текстът на разпоредбата налага извод, че гаранти са всички лица, освен поръчителя, които гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя, предоставяйки лични или реални обезпечения за чужд дълг. Няма отделни разпоредби по отношение на лицата, учредяващи ипотека върху свой имот като обезпечение на задължението на кредитополучателя по банковия кредит, следователно ипотекарните длъжници са включени в понятието „гарант“ по смисъла на ЗКИ. Безспорно понятието „гарант“ би имало друго съдържание в регламентацията на различни правоотношения / като например издател на банкова гаранция, гарант делкредере, и други/, но доколкото забраната на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ касае гарантиране на дълг по заем, то приложимо в случая е именно значението на термина в контекста на правоотношения по договор за кредит. Поради това и не може да се приеме, че с понятието „гарант“ в посочения текст се обозначават само лица, които поемат лично, а не реално обезпечение за чужд дълг.

Наред с изложените аргументи следва да бъде съобразена и целта на установената с ЗТСЗ /отм./ регламентация на условията за търговия и съхранение на зърно и правата и задълженията на юридическите физическите лица осъществяващи тези дейности, а именно – устойчиво развитие на зърнопроизводство и зърнопреработката, стабилизиране на зърнения пазар в страната и осигуряване на запаси от зърно за преодоляване на затрудненията в снабдяването. За постигане на тези цел са въведени изисквания за капиталовата адекватност и ликвидност на публичните складове за зърно, и специални мерки за гарантиране на тяхната финансова стабилност, включително установената в чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ забрана публичният склад да гарантира изпълнението на чужди финансови задължения.

Изложеното дотук налага извод, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗСТЗ /отм./ установява забрана за публичния склад да учредява ипотека върху свой недвижим имот за обезпечаване на чужди задължения, независимо от вида на имота. При наличие на изрична забрана да се гарантира изпълнението на чужд дълг, следва да се приеме, че специалните правила на чл. 10 ЗСТЗ /отм./, ал.2 и ал.3 се отнасят да учредяване ипотека за обезпечаване на свое задължение, съответно установената в чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ /отм./ относителна недействителност на договор за ипотека, учредена без съгласието на лицензиращия орган, е относима само към сделките с обект складови помещения, сключени за обезпечаване на собствени задължения. Противното тълкуване би означавало да се приеме, че цялото имущество на публичния склад не може да служи за обезпечение на чуждо задължение, но само складовите помещения, пряко свързани с дейността му, по изключение да могат се ипотекират за чужд дълг след разрешение на органа, който го е лицензирал. Двете разпоредби не се отнасят една към друга като специална към обща, а уреждат различни хипотези – за гарантиране на чужди задължения е установена изрична забрана, а за гарантиране на свои задължения чрез ипотека върху складови помещения е установен разрешителен режим.

По основателността
Предвид отговора на значимите за спора материалноправни въпроси, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде частично отменен.

Съставът на Варненски апелативен съд е изразил становището, че не всеки обект за съхранение на зърно представлява „публичен склад за зърно“, като освен, че е необходимо да са изпълнени посочените в чл. 9 ЗСТЗ /отм./ условия за вместимост, както и финансовите условия, за да придобие обектът качество „публичен склад“, следва да бъде издадена и лицензия за извършване на дейност като публичен склад ( арг. чл. 9, ал. 4 ЗСТЗ /отм./). Определяйки неправилно съдържанието на понятието „публичен склад“ и отнасяйки го към помещенията за съхранение на зърно, съдът неправилно е разграничил двете процесни сделки с оглед на това, че към момента на учредяването на единия от двата договора за ипотека, ипотекираният недвижим имот не е бил посочен между лицензираните вместимост в издадената на „Хенкел и Кох – България“ ЕООД лицензия за публичен склад за зърно №76 от 11.09.2006г. Това разграничение не е съобразено с действителния смисъл на установената в чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ забрана за всяко дружество, получило лицензия за публичен склад, да гарантира изпълнението на чужди задължения, без оглед на вида на имуществото, което се предоставя като обезпечение. Поради това и от момента на издаването на лицензията и придобиването на качеството публичен склад, дружеството е адресат на забраната и всички сделки, сключени в нарушение на тази императивна разпоредба са нищожни поради противоречие със закона, независимо дали имат за обект складови помещения, изрично посочени в лицензията.

Правилен е изводът на въззивния съд, че „Хенкел и Кох – България“ ЕООД, в качеството си на собственик на зърнобаза Ш. с лицензия за публичен склад, е обезпечил вземане на банката към трето лице, като по този начин е нарушил забраната на императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, поради което и Договорът за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №11, том III, рег.№1803, нот.д.№337 от 23.03.2007г. на Нотариус Й.П., с район на действие РС – [населено място], върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Ш., обл. Добрич, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ – поради противоречие със закона.

Неоснователни са доводите на касатора „Обединена българска банка“ АД, [населено място], че дори да се приеме, че за сключените сделки е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, то въведената с тази разпоредба забрана не е от такъв характер,че нарушаването й да обоснове нищожност на сделката. Касаторът счита, че когато последиците от нарушаването на императивна норма са посочени в закона, нарушението не може да има други правни последици, освен посочените, като се позовава на разпоредбите на чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗСТЗ /отм./ и чл. 12, ал. 4, т. 3 ЗСТЗ /отм./. Действително когато законът предвижда за сделка, сключена в нарушение на императивна норма, друга форма на недействителност, различна от нищожност – например относителна недействителност, висяща недействителност или унищожаемост, налице е изключение от общото правило на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В случая обаче относителна недействителност е предвидена само по отношение на сделките по чл.10 ЗСТЗ /отм./, ал.2 и ал.3, а именно прехвърлителни сделки и ипотекиране на складови помещения за свой дълг. При липса на други изрични разпоредби относно правните последици на сделка, сключена в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ последицата е установената чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД нищожност поради противоречие със закона. Предвидената в чл. 12, ал. 4, т. 3 ЗСТЗ /отм./ административна санкция при нарушение на разпоредбите на чл. 10 ЗСТЗ /отм./, ал.1 и ал.3 не касае правните последици на сделката, поради което не изключва приложението на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Напротив възможността за нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ да бъде отнета лицензията, тоест да се преустанови изцяло дейността дружеството по съхранение на зърно, сочи на значимостта на обществения интерес, в защита на който е установена тази разпоредба, обосноваваща и най – тежката форма на недействителност по отношение на сключените в нарушение на забраната сделки по обезпечаване на чужд дълг.

Предвид извода за нищожност на сделката, сключена в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, ирелевантно за спора се явява наличието на разрешение по чл. 10, ал. 2 ЗСТЗ /отм./, тъй като последната разпоредба не е приложима при учредяване на ипотека за чужд дълг и с посоченото разрешение не може да бъде санирана нищожна сделка.

Неоснователни са и доводите на касатора, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на исковете за нищожност, доколкото не е от кръга на лицата, чийто интерес се защитава с въведените забрани и ограничения в отменения ЗСТЗ, а именно влогодателите и легитимираните държатели на складови записи. Влогодателите и легитимираните държатели на складови записи са единствено легитимирани да атакуват разпоредителни сделки и ипотеки, учредени в нарушение на чл. 10 ЗСТЗ /отм./, ал.2 и ал. 3, тъй като тези сделки са относително недействителни само по отношение на тях, а по отношение на всички трети лица и по отношение на страните по тях – действителна. По отношение на нищожните сделки легитимирани да се позоват на нищожността се всички лица, които обосновават правен интерес, какъвто в случая е ищецът, заяващ самостоятелни права върху складовите помещения, обекти на договорните ипотеки.

Без значение за правния интерес от предявяването на исковете е и последвалата отмяна на ЗСТЗ, тъй като валидността на сделките се преценява съобразно законовите разпоредби, действащи към момента на сключването им.

Предвид изложеното обжалваният въззивен съдебен акт следва да бъде отменен на основание чл.293, ал.2 от ГПК в частта, с която е потвърдено решение №129/09.11.2016 г. по т.д.№31/2016г. на Добрички окръжен съд, ТО, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], срещу „Обединена българска банка“ АД, [населено място], и „Хенкел и Кох –България“ ЕООД, [населено място], иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №46, том II, рег.№1831, нот.д. №98 от 21.02.2007г. на Нотариус В. Т., с район на действие РС Добрич, поради противоречие със закона. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия спорът трябва да бъде решен по същество и предявеният иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен като основателен по отношение на посочения договор за ипотека.

В останалата част, с която след отмяна на решение №129/09.11.2016г. по т.д.№ 31/2016г. на Добрички окръжен съд, ТО, е прогласен за нищожен Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №11, том III, рег.№1803, нот.д.№337 от 23.03.2007г. на Нотариус Й.П., с район на действие РС – [населено място], върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Ш., обл. Добрич, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ – поради противоречие със закона, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК касаторът -ответник трябва да заплати на касатора – ищец направените от последния разноски за всички съдебни инстанции в размер общо 9 200,16 лв., от които 1835,46 лева платени държавни такси в настоящото касационно производство, а останалите 7364,70 лева –разноски за производствата пред ДОС, Варненски апелативен съд и ВКС.

Диспозитив
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №53 от 27.02.2019г. по в.т.д.№672/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО в частта, с която е потвърдено решение №129/09.11.2016 г. по т.д.№31/2016г. на Добрички окръжен съд, ТО, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], срещу „Обединена българска банка“ АД, [населено място], и „Хенкел и Кох –България“ ЕООД, [населено място], иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №46, том II, рег.№1831, нот.д. №98 от 21.02.2007г. на Нотариус В. Т., с район на действие РС – Добрич, поради противоречие със закона и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за нищожен поради противоречие със закона по предявения от „Джи Си България 2011“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] срещу „Обединена българска банка“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] „Хенкел и Кох –България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.20, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №46, том II, рег.№1831, нот.д. №98 от 21.02.2007г. на Нотариус В. Т., с район на действие РС – Добрич, върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор 72624.633.2, по кадастралната карта на [населено място], кв. Р., одобрена със заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с площ от 7 329 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 7 138 кв.м., стар идентификатор: пл.№633002, при граници и съседи: имоти №72624.633.1, №72624.633.3, №72624.633.22, ВЕДНО с построените в поземления имот сгради, представляващи: 1/ Промишлена сграда с идентификатор №72624.633.2.1, със застроена площ от 6,00 кв.м.; 2/Складова сграда с идентификатор №72624.633.2.2, със застроена площ от 1517 кв.м.; 3/Селскостопанска сграда с идентификатор №72624.633.2.3, със застроена площ от 25 кв.м.; 4/ Селскостопанска сграда с идентификатор №72624.633.2.4, със застроена площ от 380 кв.м., 5/Складова сграда с идентификатор №72624.633.2.5, със застроена площ от 735 кв.м.; 6/ Промишлена сграда с идентификатор №72624.633.2.6, със застроена площ от 75 кв.м. на един етаж,всички по кад. карта на [населено място].

ОСТАВЯ В СИЛА решение №53 от 27.02.2019г. по в.т.д.№672/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на „Джи Си България 2011“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк][жилищен адрес] на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 9 200,16 лв. /девет хиляди и двеста лева и шестнадесет стотинки/ – направени разноски за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов