КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 04:21

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: обект на собственост, регулация, ЗУТ
Ново мнениеПубликувано на: 19 Мар 2021, 17:00 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
Решение №110/13.01.2021 по дело №4205/2019
Спорът е допуснат до касация с Определение №201/28.04.2020 по дело №4205/2019

докладвано от съдия Владимир Йорданов Гражданска колегия, I-во отделение
Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Въпрос
Дали уличната регулация следва да бъде приложена и да е налице изградена улица, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ?

Отговор
При действието на ЗУТ, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ – урегулиран поземлен имот, който да отговаря на изискванията за минималните размери по чл.19, които се отнасят и до лицето на урегулирания поземлен имот до 26.11.2012 г. уличната регулация трябва да е влязла в сила, а след 26.11.2012 г. уличната регулация трябва да бъде и приложена, но не е предвидено изискване улицата да бъде изградена.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ:
Теодора Гроздева, Владимир Йорданов

при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 4205 /2019 г.:

Производството е по чл.290 ГПК и сл.

История на спора
С определение № 201 от 28.04.2020 г. по касационните жалби на И. Т. Р., Д. Т. Р., Р. К. К. и М. Д. К. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 16 от 14.01.2019 г., допълнено с решение № 175 от 10.05.2019 г. по гр.д. № 621 /2018 г. на Русенския окръжен съд, г.о., в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение, с което срещу жалбоподателите са уважени искове на Х. С. Г. с правно основание чл.108 ЗС за признаването на право на собственост и предаване на владението върху реална част от дворно място, намираща се в северната част на парцел (УПИ)……….., заключена между букви Б, В, Г, Ж, Е, Д, И, в кв…. на [населено място], [община], и с което са отхвърлени насрещните искове на И. Т. Р. и Д. Т. Р. срещу Х. С. Г. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване на правото на собственост върху 1 /16 ид.ч. от същата реална част от дворно място.

Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е уважен ревандикационният иск на Х. С. Г. срещу Р. С. Т., С. Т. Т., Д. Т. Д., М. Д. Т. за същата реална част от дворно място.

Касационен въпрос
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по приложението на разпоредбата на чл.200,ал.1 ЗУТ: дали уличната регулация следва да бъде приложена и да е налице изградена улица, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ?

Мотиви
По въпроса настоящият състав приема следното:

Разглежданата във въпроса хипотеза е за придобиване чрез давностно владение при действието на ЗУТ на такава част от урегулиран поземлен имот (УПИ), за която да може да бъде отреден самостоятелен урегулиран поземлен имот – тоест да отговаря на минималните изисквания за лице и повърхност, установени в ЗУТ.

Въпросът не включва хипотезите на придобиване на реални части от УПИ, който е съседен на притежаван от владелеца поземлен имот и изключва хипотезите на придобиване на придаваеми реални части и се свежда само до възможността за придобиване на реална част от УПИ, която отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ (има минималните изискуеми размери на УПИ) и следователно чиято поне една граница е улица.

Съгласно пар. 5, т. 1 ДР ЗУТ по смисъла на ЗУТ поземлен имот е част от територията, определена с граници съобразно правото на собственост.

Съгласно пар. 5, т. 1 ДР ЗУТ по смисъла на ЗУТ урегулиран поземлен имот или урегулиран имот е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп до улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.

Съгласно чл.14,ал.1 ЗУТ с подробни устройствени планове (нататък и ПУП) се урегулират улици, както и квартали и поземлени имоти за застояване и за други нужди без застрояване. Разпоредбата на чл.16 ЗУТ също предвижда урегулиране с подробен устройствен план на територии с неурегулирани поземлени имоти, както и на територии с неприложена първа регулация.

Съгласно чл.14,ал.2 ЗУТ улиците се урегулират с улични регулационни линии.

Съгласно чл.14,ал.3 ЗУТ поземлените имоти се урегулират с улични и вътрешни регулационни линии, като уличните регулационни линии определят границата с прилежащата улица (лице на имота) (т.1).

Съгласно чл.14,ал.4 ЗУТ поземлените имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път, към алея в парк. (Минималните размери на лицата са уредени в чл.19 ЗУТ.)

Съгласно първоначалната редакция на чл.14,ал.5 ЗУТ в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии стават граници на имотите.

С изменение на редакцията, с ДВ бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., е прието, че в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии стават граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията.

При тълкуване на двете редакции е видно, че във втората е въведено допълнително условие (още една предпоставка).

Следователно с двете редакции на ал.5 са уредени два различни режима (преди и след влизане в сила на изменението на ал.5 на 26.11.2012 г.) за определяне на границите на имотите.

В първия е достатъчно да има влязъл в сила подробен устройствен план (да има влязъл в сила административен акт за одобряване на подробен устройствен план по чл.14).

Във втория е необходимо и допълнително условие – влезлият в сила ПУП да е приложен. Тъй като на това изискване не е предвидено ограничение /изключение (за приложението на ПУП), следва, че изискването се отнася и до приложението на уличната регулация.

В разпоредбата на пар. 22, ал. 1, т. 1 ЗР ЗУТ е предвидено кога подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията.

Разпоредбата има две редакции.

От значение е втората редакция, която приета със същия ДВ бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., с който е прието изменение и на чл.14,ал.5 ЗУТ, според която ПУП е приложен по отношение на регулацията: а) с влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл.16; б) със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат; в) с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства.

Но съгласно пар. 6, ал. 1 ПР ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове (каквито са уличните регулационни планове по отменените З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗБНМ в Царство България) запазват действието си. Посочените планове се изменят при условията и по реда на този закон.

Разпоредбата на чл.14,ал.5 от ЗУТ се отнася и до тези планове, съответно и разпоредбата на пар. 22, ал. 1, т. 1 ЗР ЗУТ.

От изложеното дотук следва отговорът на въпроса, че при действието на ЗУТ, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ – урегулиран поземлен имот, който да отговаря на изискванията за минималните размери по чл.19, които се отнасят и до лицето на урегулирания поземлен имот до 26.11.2012 г. уличната регулация трябва да е влязла в сила, а след 26.11.2012 г. уличната регулация трябва да бъде и приложена, но не е предвидено изискване улицата да бъде изградена.

Насрещната страна Х. С. Г. оспорва основателността на касационната жалба.

По основателността
По основателността на жалбата и на основание чл.290 ГПК и сл.:

За мотивите на въззивния съд:

С прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза е установено, че спорната реална част попада в парцел ………., на който ищецът се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. от 1996 г., а неговите праводатели се легитимират като собственици по договор, сключен с н.а. от 1967 г.. За [населено място] е изготвен кадастрален и регулационен план през 1926 г., по силата на който за процесните две дворни места са отредени парцели………. (на ищеца) и ……….. (на ответниците), в кв…, планът от 1926 г. не е изменян, не предвижда придаване на площи от и към имот с пл.н. 199 за образуване на парцел ………., няма промяна в границата между парцел ……….. и парцел …………

Ответниците заявяват самостоятелни права върху спорния имот, които произтичат от общия наследодател Т. Д. Т., признат за собственик по давностно владение на дворно място на 1 дка с построена върху него къща съгласно нот. акт № … /1947 г.. С нот. акт № … /1951 г. Т. Д. Т. той продал на Д. Т. Д. срещу задължение за издръжка и гледане имота, за който са отредени парцели………. в кв. … и …….. в кв. ….

Възражението и насрещният иск на ответниците за придобиване на спорната реална част от 340 кв.м. чрез давностно владение преди влизане в сила на З. /отм./ на 01.06.1973 г. са неоснователни, защото по делото не са събрани доказателства за непрекъснато и спокойно владение на наследодателите на ответниците по иска, от които да се направи извод за изтекла към 01.06.1973 г. придобивна давност. Също така в нот. акт № … /1947 г. имотът на общия наследодател на ответниците по иска е описан като дворно място от 1 дка без други индивидуализиращи белези, въпреки че в този момент за [населено място] е имало действащ регулационен план. Последващата сделка по нот. акт № … /1951 г., с която Д. Т. Д. придобил имот срещу задължение за издръжка и гледане има за предмет 1 дка дворно място, за което са отредени парцели ……. в кв. … и ……. в кв. …, (различни от дворното място, за което е отреден парцел ………, на което твърдят, че са собственици), които са съседни на парцел ………. (на ответниците). Едва в нот. акт № … /1994 г. се сочи, че жалбоподателката Р. К. е придобила чрез дарение идеални части от парцел………….., в кв…. и парцел …….., в кв……

Възражението и насрещният иск на ответниците за придобиване на спорната реална част по давност преди предявяване на иска (след 01.01.2001 г.) също са неоснователни. С изменението на чл. 59 ЗТСУ /отм./ от 01.01.2001 г. законът допуска придобиването по давност на реално определени части от поземлени имоти в случай, че те отговарят на изискванията за площ и лице. Според вещото лице формално процесната част от имота отговаря на изискванията за образуване на парцел, но е необходимо тази част да има лице от поне 14 м. Именно това условие не е налице, тъй като в тази част уличната регулация не е приложена. ЗУТ в чл.200 ЗУТ (в сила от 31.03.2001 г.) също позволява придобиване на реално определени части от урегулирани поземлени имоти (нататък и УПИ) при спазване на изискванията по ал.1 и ал.3, които по отношение на спорния имот не са налице.

Въззивният съд е приел още, че наред с нормативните пречки за придобиване, не е доказано и владение: макар и да не се спори, че жалбоподателката М. К. обработва мястото, осъществяването на фактическа власт не е достатъчно, наред с нея е необходимо и жалбоподателите да установят намерение да своят площта, да я държат като своя, което да бъде демонстрирано спрямо всички, за което липсват доказателства.

По основателността на касационната жалба:

Основателен е доводът на жалбоподателите, че въззивният съд не е разгледал техния довод, изразен във въззивната им жалба (л.2 от въззивната жалба и л.6 по въззивното дело) и преди това в отговора на исковата молба (л.63), че по делото не е доказано,че праводателите на ищеца са били собственици на имота, който са му продали, а следователно и на спорната реална част от него (с площ 340 кв.м.), защото в техния нотариален акт (№… /1967 г., л.92) като основание на собствеността са посочени нотариални актове (№…/1929 г. и № … /1929 г. и … /1929 г.), които се отнасят до други имоти и с които е призната собствеността на други лица.

Действително н.а. № …/1929 г. (л.94) е за имот на [улица]в [населено място], а н.а. №…/1929 г. (л.97) за нива от 8 дка и 8 ара в [населено място]. Не са представени доказателства за идентичност на тези имоти с имота, на който ищецът се легитимира като собственик (процесния) УПИ ………, в [населено място], [община], поради което възражението следва да се приеме за основателно.

Основателен е доводът на жалбоподателите, че въззивният съд не е разгледал техния довод, изразен във въззивната им жалба (л.2 от въззивната жалба и л.6 по въззивното дело), че ищецът не е доказал придобиването на цялата площ на процесния УПИ, а следователно и на спорната реална част от него, тъй като в нотариалния акт на неговите праводатели (н.а. № .. /1967 г.) е посочено, че придобиват дворно място с площ 1.6 дка неурегулирано и 2.430 дка урегулирано.

При извода за основателността на първия довод, този втори евентуален довод също е основателен (тъй като не е доказано правото на собственост на праводателите на праводателите на ищеца (по сделката от 1967 г.).

Също така: с приетото по делото заключение на СТЕ, на което решението е основано, е прието, че всички документи за собственост на ищеца и на неговите праводатели и на ответниците и техните праводатели (от 1947 г. до 1996 г.) са извършени при действието на един и същи кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1926 г. (и по време на действието на три закона) и в регулационния план от 1926 г. и по нея към УПИ ………. няма придаване на части от съседни имоти (л.228 и л.229), поради което и този довод е основателен.

От изложените два довода следва изводът, че ищецът, чиято е доказателствената тежест при оспорване на основателността на неговия иск, не е доказал пълно и главно, че е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху процесния УПИ ………., а следователно и върху процесната реална част от него, поради което искът му е неоснователен.

Д. на жалбоподателите за неправилност на извода на въззивния съд, че не е доказано придобиването от праводателите на ответниците по давност на спорната реална част чрез придобивна давност, изтекла от 1947 г. до влизането в сила на ЗТСУ /отм./ при условията на неговия чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ е основателен:

Както е посочено по-горе, въззивният съд е приел, че доводът е неоснователен, защото по делото не са събрани доказателства за непрекъснато и спокойно владение на наследодателите на ответниците по иска.

Основателно е твърдението на жалбоподателите, че въззивният съд не е обсъждал свидетелските показания поотделно, нито в съвкупност със заключението на СТЕ и останалите събрани по делото доказателства и че крайният му извод е необоснован.

От тези събрани доказателства се установява следното:

От показанията на свидетеля Г. Г. (л.194), на 63 години, съсед през едно място от страната на ответниците, който има непосредствени впечатления за имотите и съседите през целия си живот, се установява, че имотите на праводателите на двете страни са отделени с дувар (каменна ограда) от улица до улица, която не е премествана, не е виждал подпорна стена. Отношенията между праводателите били много добри съседски отношения. М. (ответницата М. К.) обработвала мястото до оградата от страната на свидетеля.

От показанията на свидетелката Г. С. (л.194), на 78 години, съсед, която живее в селото от 1939 г., която има непосредствени впечатления за имотите и съседите през целия си живот, се установява, че имотите на праводателите на двете страни са отделени с каменна ограда, която е от времето на прабабата и прадядото на М. К.. Оградата е по цялата граница на имота, от улица до улица. М. си обработва имота, включително и лозето, което е зад къщата, която си е като преди, без промяна.

Според заключението на вещото лице спорната реална част е част от УПИ ………, но е отделена от останалата част от този УПИ с подпорна стена, в спорната част, както и в част от проектираната улица, има лозе, от другата част на подпората стена площ в УПИ ……….. също има лозе, редовете на двете лозя са ориентирани в различна пътека и между тях има пътеки за преминаване. От това може да се направи извод, че са обработвани като различни лозя. Вещото лице е обсъдило представените от ответниците нотариални актове на техни праводатели от 1947 г. и от 1951 г., в първия от които имотът не е идентифициран с посочване на парцел и квартал, въпреки съществуващия регулационен план от 1926 г., а във втория от които е идентифициран като парцели ……… и ………. и е изразило становище, че във втория нотариален акт, в който като основание за съставянето му е посочен първият, погрешно са записани парцели, които са отредени за имоти 201 и 202, съседни на процесния 200. Вещото лице е описала къщата на ответниците като паянтова (построена по стара технология със скелет от хоризонтални, вертикални и наклонени греди и иззидано с тухли пространство между гредите със стени с дебелина 12 сантиметра). Вещото лице е приело вт заключението си, че спорната реална част е с площ 340 кв.м. и с лице към улица и отговаря на изискванията за минимални размери за образуване на самостоятелен парцел по ЗПИНМ /отм./ и З. /отм./ (л.229).

В представения от ответниците (част от които са жалбоподатели в касационното производство) разписен лист на [населено място] (л.77), техният наследодател Д. Т. Д. е посочен за собственик на имот с пл.н. ………..

От свидетелките показания и от заключението на вещото лице следва да се приеме също, че няма данни за преместване на праводателите на ответниците и на самите ответници от един имот в друг, нито за други притежавани от праводателите имоти (каквито са посочените в единия нотариален акт имоти с пл.н. … и пл.н. …, които са в близост до имота), който ответниците владеят, поради което и може да се приеме, че ответниците владеят същия имот – УПИ …….. и построената в него къща, който са владели и техните праводатели от началото на спомените на двамата свидетели, за който техните праводатели са се снабдили с документи за собственост – представените нотариални актове от 1947 г. и 1951 г. Както и че праводателите на ответниците и ответниците са владели и владеят граничещата с УПИ ………. спорна реална част от УПИ ………., за който ищецът е сключил договор за покупко-продажба. Владението на спорната реална част е продължило по време колкото и владението на собствения на праводателите на ответниците имот.

Ответницата М. К., родена през 1931 г., в своите обяснения (л.189) твърди в обясненията си пред съда, че обработва имота от 1971 г., след като е починал баща и и оттогава владее имота за всички ответници. Никога не е знаела, че има спорна площ, научила за това през 2015 г. Твърди, че къщата в имота на ответниците е построена от баща и и тя живее в нея от 4-5 годишна.

От съвкупната преценка на описаните свидетелски показания и заключението на вещото лице и от обясненията на ответницата, в частта, с която съответстват на обсъдените доказателства, може да се направи извод за основателност на възражението за придобивна давност на спорната реална част, която е част от УПИ ………, а не от имота, за който ответниците представят документи за собственост, изтекла до влизане в сила на З. /отм./ поради следното:

Спорната реална част, която е част от УПИ …….., а не от имота, за който ответниците представят документи за собственост, е била обособена от останалата част на УПИ …….., за който ищецът е сключил сделка през 1996 г. с подпорна стена (според вещото лице) и/ или с ограда (или с отделни натрупани камъни според свидетелите) и е обработвана като лозе, което е с различен вид и отделено от лозето в останалата част на УПИ ………. и се намира до къщата на ответниците. Двете лозя се намират от двете страни на подпорната стена, освен с подпорната стена и/ или ограда са отделени и с пътеки за преминаване и редовете на двете лозя са ориентирани в различна посока. Спорната реална част не е отделена от имота на ответниците и е владяна заедно с този имот от праводателите на ответниците – Д. Т. Д. и съпругата му И. Ц. Д. и от техните наследници повече от 10 години преди влизането в сила на З. /отм./ на 01.06.1973 г.. От заключението на СТЕ се установява също (л.229), че спорната реална част е с площ 340 кв.м. и с лице към улица и отговаря на изискванията за минимални размери за образуване на самостоятелен парцел по чл. 19 ЗУТ, по ЗПИНМ /отм./ и по З. /отм./, които за [населено място] са 14 метра лице и 300 кв.м. площ, а останалата част от УПИ ……… също отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. Следва да се приеме, че са осъществени предпоставките на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ за придобиване на спорната реална част по давност.

Частта, която И. Т. Р. и Д. Т. Р., които са наследници на В. Д. Р., починала на 15.08.1986 г. (удостоверение за наследници, л.86), дъщеря на Д. Т. Д., починал на 24.03.1971 г. при действието на СК от 1968 г. /отм./ (удостоверение за наследници, л.85) и една от четиримата му наследници по закон, от придобитата по давност от Д. Т. Д. реална част е в размер на по 1 /16 ид.ч.

Поради извода за основателност на довода на жалбоподателите, че са осъществени предпоставките на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ за придобиване на спорната реална част по давност, не следва да бъде обсъждан следващият им довод за неправилност на извода на въззивния съд, че не е доказано придобиването от ответниците по давност на спорната реална част чрез придобивна давност, изтекла след отпадането на забраната на чл. 59 ЗТСУ /отм./ за придобиване по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели (с изм. с ДВ бр.34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г. и после при действието на чл.200 ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г., до предявяването на исковата молба през 2016 г..

Обсъждането на доводите на жалбоподателите представлява разглеждането на спора по същество, тъй като при това обсъждане се установява неоснователност на иска и основателността на насрещните искове и възражението за придобивна давност.

От изложеното дотук следва извод за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за неоснователност на иска на ищеца и за основателност на насрещните искове на жалбоподателките И. Т. Р. и Д. Т. Р. и на възражението за придобивна давност на жалбоподателките Р. К. К. и М. Д. К..

При тези изводи и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго съобразно изложените мотиви.

По разноските: С оглед изхода от спора искането на жалбоподателите за присъждане на разноски е основателно. Те твърдят, че представят, но не представят списък на разноски, нито уточняват за кои разноски се отнася искането им, поради което настоящият състав приема, че следва да им бъдат присъдени направените разноски за касационното производство, които за Р. К. К. и М. Д. К. в размер на по 30 лева държавна такса за допускане на касационно обжалване и по 25 лева за разглеждане на касационната им жалба, а за И. Т. Р. и Д. Т. Р. са в размер на по 60 лева държавна такса за допускане на касационно обжалване и по 50 лева за разглеждане на касационната им жалба и на И. Т. Р. и Д. Т. Р. в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е удостоверено в представения договор за процесуално представителство (л.27).

С оглед изхода от спора насрещната страна няма право на присъждане на разноски.

Диспозитив
Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 16 от 14.01.2019 г., допълнено с решение № 175 от 10.05.2019 г. по гр.д. № 621 /2018 г. на Русенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която срещу И. Т. Р., Д. Т. Р., Р. К. К. и М. Д. К. са уважени искове на Х. С. Г. с правно основание чл. 108 ЗС за признаването на право на собственост и предаване на владението върху реална част от дворно място, намираща се в северната част на парцел…………., в кв…. на [населено място], [община], заключена между букви Б, В, Г, Ж, Е, Д, И, по скица, представляваща неразделна част от заключението на вещото лице и от решението на съда и с което са отхвърлени насрещните искове на И. Т. Р. и Д. Т. Р. срещу Х. С. Г. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на правото на собственост върху 1 /16 ид.ч. от същата реална част от дворно място.

Вместо това постановява:

Отхвърля исковете на искове на Х. С. Г. срещу И. Т. Р., Д. Т. Р., Р. К. К. и М. Д. К. с правно основание чл.108 ЗС за признаването на право на собственост и предаване на владението върху реална част от дворно място – урегулиран поземлен имот …….., намираща се в северната част на УПИ ………, в кв….., на [населено място], [община], заключена между букви Б, В, Г, Ж, Е, Д, И, по скица, представляваща неразделна част от заключението на вещото лице и от решението, на стр.232 от гр.д. № 6457 /2016 г. на Русенския районен съд.

По иска на И. Т. Р. и Д. Т. Р. срещу Х. С. Г. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК признава за установено, че И. Т. Р. и Д. Т. Р. са собственици на по 1 /16 (една шестнадесета) ид.ч. от същата реална част от дворно място – урегулиран поземлен имот ………, намираща се в северната част на УПИ ………., в кв…., на [населено място], [община], заключена между букви Б, В, Г, Ж, Е, Д, И, по скица, представляваща неразделна част от заключението на вещото лице, на стр.232 от гр.д. № 6457 /2016 г. на Русенския районен съд, и от решението на основание давностно владение, осъществено до 01.06.1973 г. от Д. Т. Д. и съпругата му И. Ц. Д. и по наследство.

Осъжда Х. С. Г. да заплати на И. Т. Р. и Д. Т. Р. по 110 (сто и десет) лева разноски за държавни такси за касационното производство и 1500 (хиляда и петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Осъжда Х. С. Г. да заплати на Р. К. К. и М. Д. К. по 55 лева разноски за държавни такси за касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов