КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/

Апостил за заверка от чуждестранен нотариус от ЕС
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=19&t=4821
Страница 1 от 1

Автор:  Николай Иванов [ 23 Мар 2021, 10:30 ]
Заглавие:  Апостил за заверка от чуждестранен нотариус от ЕС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 22.03.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Атанасова ч.гр.д. № 419/2021 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от Н. Д. Н., чрез адв. Ж. Ч., АК – Р., частна касационна жалба срещу определение № 43 от 16. 12. 2020 г. по ч. гр. д. № 315/2020 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 49 от 27. 11. 2020 г. на съдията по вписванията при РС – Разград, с което е отказано вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../2020 г. на нотариус Р. И., рег № ... на НК, с който К. П. А. и П. П. Т., действаща чрез пълномощника си К. П. А., продават на Н. Д. Н. недвижими имоти. Излагат се съображения за неправилност на определението и се иска отмяната му. Поддържа се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Съдията по вписванията при РС – Разград е отказал вписване на посочения по-горе нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по съображения, че представената от пълномощника на П. П. Т., продавач по сделката, декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, нотариално заверена от М. А., нотариус в и за [населено място], Ш., няма заверка „апостил“, която да удостоверява, че удостоверителното изявление за положен подпис е направено от компетентен орган (нотариус), в съответствие с изискването на чл. 5 от Х. конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове от 1961 г., по която Република България и Кралство Ш. са страни и между които държави няма сключен договор за правна помощ.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, съставът на окръжния съд е преценил изводите му за законосъобразни. Приел е, че заверената от нотариус в Кралство Ш. декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, представена от прехвърлителката, чрез пълномощника й, без апостил по чл. 3, ал. 1, вр. чл. 4 от посочената по-горе конвенция, не отговаря на изискванията за форма на територията на Република България и не може да бъде зачетена. Определението е подписано с особено мнение на съдията докладчик, според което в случая е приложим Регламент (ЕС) 2016/1191 за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в ЕС и за изменението на Регламент (ЕС) 1024/2012 г. и е отпаднала необходимостта от поставяне на апостил върху документи с нотариална заверка на подписа.
В изложението към частната касационна жалба е поставен въпрос, който уточнен от настоящата инстанция съобразно спецификата на спора и предвид указанията дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, поставя проблема спазено ли е изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК, ако при сключването на прехвърлителната сделка за недвижим имот прехвърлителят е участвал не лично, а чрез пълномощник и пълномощникът е представил пред нотариуса декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, с нотариална заверка на подписа на прехвърлителя, извършена от нотариус с район на действие в друга държава, при спазване на установените за това правила .
По така поставения въпрос е формирана практика на ВКС, служебно известна на настоящия състав, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Тъй като обжалваното определение противоречи на тази практика, касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По-конкретно, в определение № 175 от 20. 06. 2016 г. по ч. гр. д. № 2235/2016 г. на ВКС, 1 г.о. и определение № 134 от 29. 07. 2019 г. по ч. гр. д. №_ 2646/2019 г. на ВКС, 1 г.о. е прието, че декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК при всички случаи следва да бъде подписана лично от прехвърлителя, включително и когато същият участва чрез пълномощник при сключване на договора. Възможността за упълномощаване съществува само по отношение подаването на декларацията пред компетентния орган, но не и по отношение факта на деклариране на съответното обстоятелство. Предвид необходимостта от лично деклариране на обстоятелствата по чл. 264, ал. 1 ДОПК пред нотариуса и личната наказателна отговорност за деклариране на неверни обстоятелства, установена в чл. 313 НК, когато прехвърлителят участва чрез пълномощник в сделката, декларацията по чл. 264 ДОПК следва да е нотариално заверена. Не съществува пречка при изповядването и вписването на сделката да бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа, включително извършена от нотариус с район на действие в друга държава, при спазване на установените за това правила. Изводите на състава на окръжния съд противоречат на така формираната практика.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
Отказът на съдията по вписванията да впише нотариалния акт за покупко-продажба е приет за законосъобразен, въпреки че при изповядване на сделката пълномощникът на прехвърлителката П. П. Т. е представил на нотариуса подписана лично от последната декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, с нотариална заверка на подписа й, извършена от М. А., нотариус в и за [населено място], Ш..
Продажбата е била извършена при действието на Регламент (ЕС) 2016/1191 за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в ЕС и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 г. (договорът е сключен на 16. 12. 2020 г., а регламентът се прилага считано от 16. 02. 2019 г. – чл. 27). Съгласно чл. 1, регламентът урежда система за освобождаване от изискването за легализация или подобна формална процедура и за опростяване на други формални процедури във връзка с посочените в него официални документи, които са издадени от органите на държава членка и трябва да бъдат представени пред органите на друга държава членка. Нотариалните заверки на подписите се включват в определението „официален документ“, съгласно чл. 3, ал. 1, б.“г“ от регламента. В чл. 3, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 понятието „легализация“ е определено като формалната процедура за удостоверяване истинността на подписа на служител, заемащ публична длъжност, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост автентичността на печата или марката, поставени в документа, понятието „подобна формална процедура“ означава прилагането на удостоверението, посочено в Конвенцията за апостила (т.е. Х. конвенция от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове , с която бе въведена система за опростено движение на официални документи, издадени от държавите страни по тази конвенция, съгласно уточнението в ал. 2 от уводната част на регламента), а „други формални процедури“ означава изискването да се предоставят заверени копия и преводи на официалните документи. Съгласно чл. 4 от регламента, официалните документи, попадащи в обхвата на регламента, и техните заверени копия се освобождават от всички форми на легализация и подобна формална процедура. В ал. 4 и ал. 5 от встъпителната част е посочено, че създадената с регламента система не следва да засяга възможността лицата да продължат да се възползват, ако желаят, от други системи, които освобождават официалните документи от легализация или подобна формална процедура и които са приложими между държавите членки, каквато система е създадена с Конвенцията за апостила. Системите, създадени с този регламент и с Конвенцията за апостила съществуват съвместно. Въпреки, че няма да е възможно за органите на държавите членки да изискват апостил, когато лице представя пред тях официален документ, попадащ в обхвата на настоящия регламент и издаден в друга държава членка, държавите членки не следва да се възпрепятстват да издават апостил, когато лице реши да поиска това, независимо, че съгласно системата на настоящия регламент, апостилът вече не е необходим. Не следва да се възпрепятства и възможността дадено лице да продължи да използва в определена държава членка апостил, издаден в друга държава членка. Конвенцията за апостила може да се използва по искане на дадено лице в отношенията между държавите членки.
С въведените с посочената нормативна уредба нови правила отпада задължителното изискване нотариалната заверка на подписа, извършена от нотариус в друга държава членка, да има и заверка „Apostille“. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а преписката върната на съдията по вписванията за извършване вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../2020 г. на нотариус Р. И., рег № .... на НК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 43 от 16. 12. 2020 г. по ч. гр. д. № 315/2020 г. на Разградския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 43 от 16. 12. 2020 г. по ч. гр. д. № 315/2020 г. на Разградския окръжен съд и ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при РС – Разград за извършване на вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../2020 г. по описа на нотариус Р. И., рег № .... на НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/