КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 20 Юни 2021, 15:21

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Възлагане и несъстоятелност
Ново мнениеПубликувано на: 21 Май 2021, 09:08 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 374
Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

София, 20.05.2021 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3415 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. С., чрез пълномощника му адвокат С. А., против решение № 1252 от 16.06.2020 г., постановено по гр.д. № 5117 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, 14-ти състав в частта, с която е отменено решение № 3446 от 14.05.2019 г. по гр.д. № 7447/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, 12-ти състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от В. И. С. против „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД-в несъстоятелност, гр. Плевен, представлявано от синдика Д. П. Ш., положителен установителен иск за собственост по отношение на придобит въз основа на Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 28.04.2016 г. по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б., вписано в Службата по вписвания под № 170, том LXXVI, вх.рег. № 33909/5.06.2017 г. поземлен имот и идентификатор ***, представляващ УПИ * в кв.* по плана на [населено място], местност „парк В.“, с площ по скица 1810 кв.м., а по доказателствен акт 1996 кв.м.
„Тома строй“ ЕООД-в несъстоятелност, гр. Плевен, чрез синдика Д. П. Ш. и процесуалния си представител адвокат Р. Г. оспорва касационната жалба.
С определение № 69 от 22.02.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, противопоставимо ли е на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл.717н ТЗ. Прието е, че по въпроса липсва изрично законодателно разрешение, както и практика на ВКС и отговорът му изисква тълкуване, в хипотеза като настоящата, дали в масата по несъстоятелността се включва недвижимия имот, предмет на невлязлото в сила постановление за възлагане или внесената от купувача по публичната продан, съгласно чл.496, ал.1 ГПК по сметка на ЧСИ преди издаване на постановлението, парична сума, както и съответно тълкуване при подобни факти на нормата на чл.646, ал.1 ТЗ и чл.638 ТЗ.
Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който е установено, че изпълнителното производство по дело № 20148380408113 на ЧСИ М. Б. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 2.06.2014 г., издаден по гр.д. № 28036/2014 г. на СРС с взискател „Райфайзенбанк /България“ ЕАД и длъжник „Боско строй“ ЕООД, като принудителното изпълнение е насочено върху процесния имот, който към датата на налагане на възбрана от ЧСИ – 31.07.2014 г. – е бил собственост на ипотекарния длъжник „Тома строй“ ЕООД. Публичната продан е проведена в периода 25.03. – 25.04.2016 г. и на 28.04.2016 г. е издадено постановление за възлагане в полза на ищеца В. И. С. за процесния поземлен имот, заедно с всички подобрения и приращения. Постановлението за възлагане е било обжалвано и е влязло в сила на 27.04.2017 г., като е вписано на 5.06.2017 г.
Към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане ипотекарният длъжник „Тома строй“ ЕООД се е намирал в открито производство по несъстоятелност, считано от 27.07.2016 г. и обявена вече несъстоятелност по реда на чл.710 ТЗ /втора фаза/, считано от 3.01.2017 г., при постановени обща възбрана и запор върху всички активи, включени в масата на несъстоятелността, вкл. процесния имот.
„Тома строй“ ЕООД е придобило собствеността въз основа на договор от 16.04.2014 г. за продажба на търговско предприятие на „Гео строй ГД“ ЕООД, като към този момент имотът е бил ипотекиран в полза на „Райфайзенбанк /България“ ЕАД по договорна ипотека от 2007 г. Праводателят на „Гео строй ГД“ ЕООД е „Боско строй“ ЕООД, придобил собствеността по силата на нотариален акт 2014 г. за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на задължение. По отношение на „Боско строй“ ЕООД е отрито производство по несъстоятелност с решение № 56 от 8.01.2016 г. по т.д. № 8423/2013 г. на СГС. С определение от 7.04.2016 г. съдът по несъстоятелност на „Боско строй“ ЕООД е одобрил списък на приетите вземания, в които са включени и обезпечените с ипотека върху процесния имот вземания на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД.
С решение № 93/27.07.2016 г. по т.д. №105/2016 г. на СГС е обявена неплатежоспособност на ответника „Тома строй“ ЕООД, считано от 31.12.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е допуснато обезпечение чрез налагане запор и възбрана върху имуществото на дружеството. С решение № 1/3.01.2017 г. е обявена несъстоятелността и е постановено прекратяване на дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите му, постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и неговото разпределение.
Видно от обявените на 3.07.2018 г. в Търговския регистър по партидата на „Тома строй“ ЕООД сметка за разпределение по чл.717д ТЗ и обявената на 20.03.2019 г. сметка за разпределение по чл.717н ТЗ, влезли в сила, ипотекарният кредитор „Райфайзенбанк /България/ ЕАД е получил удовлетворение на ипотечните си права по отношение на процесния имот в производството по несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД при спазване на специалния ред по чл.717н ТЗ и въз основа на потвърдени определения на съда по несъстоятелността, издадени по реда на чл.729 ТЗ.
С определение № 634 от 5.08.2016 г. ., постановено по реда на чл. 638, ал.3 ТЗ по т.д. № 105/2016 г. на ОС-Плевен по молба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е разрешено продължаването на някои производства по индивидуално принудително изпълнение, включително и по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б., за събиране на вземанията на банката, като обезпечен кредитор с учредена в нейна полза от „Боско строй“ ЕООД ипотека, спрямо „Тома строй“ ЕООД-в несъстоятелност и включени в масата на несъстоятелността по т.д. № 105/2016 г. на ОС-Плевен. Това определение е отменено с определение № 56/16.01.2017 г. на съда по несъстоятелността по т.д. № 105/2016 г. на ОС-Плевен. Въз основа на молба на синдика на „Тома строй“ ЕООД-в несъстоятелност, с определение № 521/23.06.2017 г. по т.д. № 105/2016 г. на ОС-Плевен е допуснато на основание чл.642 ТЗ обезпечение с цел опазване и обезпечаване имуществото на дружеството в несъстоятелност, чрез спиране на изпълнението, изразяващо се във „въвод във владение” на купувача на процесния имот по изп. дело № 20148380408113 по описа на ЧСИ М. Б.. С Нотариален акт № 40, том X, per. № 18266/27.12.2018г. по нот. д. № 1607/2018 г. по описа на нотариус И. Н.. процесният имот е продаден от синдика на „Тома строй“ ЕООД-в несъстоятелност по реда на чл. 718 от ТЗ - чрез процедура по пряко договаряне, въз основа на решение на ОС на кредиторите и след одобрение от съда по несъстоятелност.
При така възприетите факти въззивният съд е счел, че искът е неоснователен, тъй като макар индивидуалната публична продан да е реализирана преди откриване на производството по несъстоятелност на „Тома строй“ ЕООД, то постановлението за възлагане, с което ищецът се легитимира като собственик, е влязло в сила /от която дата настъпва вещно-транслативният ефект/ след обявяване на несъстоятелността, като ипотекарният кредитор „Райфайзенбанк /България/ ЕАД е получил удовлетворение на ипотечните си права по отношение на процесния имот в производството по несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД при спазване на специалния ред по чл.717н ТЗ и въз основа на потвърдителни определения на съда по несъстоятелността, издадени по реда на чл.729 ТЗ. Счел е, че основният спорен по делото въпрос е за конкуренцията между индивидуалното и универсалното принудително производство - съотношение, което чл.638, ал.4 ТЗ и чл.717н ТЗ еднозначно решават в полза на производството по несъстоятелност, след неговото откриване и след приемане на вземането на кредитора-взискател. Взискателят „Райфайзенбанк /България/ ЕАД не може да удовлетвори едни и същи ипотечни права два пъти - веднъж чрез осребряването на процесния имот чрез индивидуално принудително изпълнение по изпълнителното дело от 2014 г. на ЧСИ М. Б. и втори път - чрез повторното осребряване на същите ипотечни права в производството по несъстоятелност на „Тома строй“ ЕООД,
По основанието за допускане на касационно обжалване:
В определението по чл.288 ГПК е прието, че по въпроса липсва изрично законодателно разрешение, както и практика на ВКС и отговорът му изисква тълкуване, в хипотеза като настоящата, дали в масата по несъстоятелността се включва недвижимия имот, предмет на невлязлото в сила постановление за възлагане или внесената от купувача по публичната продан, съгласно чл.496, ал.1 ГПК по сметка на ЧСИ преди издаване на постановлението, парична сума, както и съответно тълкуване при подобни факти на нормата на чл.646, ал.1 ТЗ и чл.638 ТЗ.
Нормата на чл.638 ТЗ уреждат развитието на индивидуално принудително изпълнение, в хода на което по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност – индивидуалното принудително изпълнение по отношение на имущество включено в масата на несъстоятелността се спира, а ако вземането на взискателя бъде прието /включено в одобрения от съда списък по чл.692 ТЗ/ - индивидуалното принудително изпълнение се прекратява. Нормата на чл.646, ал.1, т.3 ТЗ обявява за нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността на разпореждане с право или вещ от масата на несъстоятелността, направени след датата на решението за отриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред, като нищожността се установява по исков ред..
Публичната продан на недвижим имот е уредено в процесуалния закон /ГПК/ производство за принудително прехвърляне на собственост с цел удовлетворяване парично вземане на взискателя, респ. и на присъединените кредитори. Вещно-прехвърлителният ефект съгласно чл.496, ал.2 ГПК настъпва с влизане в сила на постановлението за възлагане. Фактическият състав на публичната продан, като самостоятелен изпълнителен способ, обаче приключва с изготвяне на постановлението за възлагане, след като лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума – чл.496, ал.1 ГПК. Това е релевантният момент, спрямо който следва да се прецени приложението на нормите на чл.638 ТЗ. Ако към този момент спрямо длъжникът не е обявена несъстоятелност, то с влизане в сила на постановлението за възлагане ще настъпи вещно-прехвърлителният ефект на реализираното в индивидуалното принудително изпълнение принудително прехвърляне на собствеността. Индивидуалното принудително изпълнение ще подлежи на спиране, респ. прекратяване съгласно чл.638 ТЗ само ако към момента на обявяване несъстоятелността на длъжника не е приключил фактическия състав на публичната продан, т.е. не е издадено постановлението за възлагане. Публичната продан ще се счита неприключила и ако при обжалване на издаденото постановление за възлагане, действията на съдебния изпълнител бъдат отменени. При обявяване на длъжника в несъстоятелност след издаване на постановлението за възлагане, но преди влизането му в сила, в масата по несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. В тази хипотеза не може да намери приложение нормата на чл.638 ТЗ, тъй като индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този изпълнителен способ вече е приключило. Изложеното следва от особеностите на индивидуалното принудително изпълнение. Както е разяснено в мотивите, от които е изходено при постановяване на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа и по същество всеки такъв способ съставлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. Приложението на нормите на чл.638 и чл.646, ал.1, т.3 ТЗ се преценява спрямо това дали са приключили изпълнителните действия по конкретния изпълнителен способ.
Спрямо длъжника-в несъстоятелност и кредиторите на несъстоятелността е противопоставим настъпилия вещно-прехвърлителният ефект с влизане в сила на постановлението за възлагане, издадено преди откриване на производството по несъстоятелност, тъй като изпълнителния способ в индивидуалното принудително изпълнение, е приключил преди обявяване на длъжника в несъстоятелност. Вписването на обща възбрана върху имота, наложена в производството по несъстоятелност, не може да засегне правата, произтичащи от публична продан, приключила като изпълнителен способ в индивидуалното принудително изпълнение, към момента на обявяване на несъстоятелността.
По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, е противопоставимо на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл.717н ТЗ, като в масата на несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена.
По основателността на касационната жалба:
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно.
Страните по делото не оспорват възприетата от съда фактическа обстановка. При тези факти апелативният съд не е съобразил, че към 27.07.2016 г., когато е обявена неплатежоспособността на „Тома строй“ ЕООД, считано от 31.12.2014 г. и е открито е производството по несъстоятелност, фактическият състав на публичната продан на процесния имот по изпълнително дело № 20148380408113 на ЧСИ М. Б. вече е бил приключил с издаване на постановление за възлагане от 28.04.2016 г. в полза на ищеца В. И. С.. Спрямо този изпълнителен способ не могат да настъпят последиците по чл.638 ТЗ, тъй като липсват дължими от съдебния изпълнител действия по реализирането му. Обжалването на постановлението за възлагане отлага само настъпването на вещно-прехвърлителния му ефект /доколкото жалбата е неоснователна/, но производството по чл.435 ГПК не е част от съответния изпълнителен способ /публична продан на недвижим имот за удовлетворяване на парично вземане на взискателя/, действията, по който се атакуват. Затова в масата на несъстоятелността на „Тома-строй“ ЕООД е включено не правото на собственост на процесния имот, а сумата, заплатена от В. И. С. при осъществената публична продан. С влизане в сила на постановлението за възлагане на 27.04.2017 г. е настъпил и вещно-прехвърлителния ефект на приключилата преди обявяване на несъстоятелността на „Тома-строй“ ЕООД публична продан.
При извода за момента, към който се преценява дали публичната продан е приключила с оглед приложението на чл.638 ТЗ, неотносими към изхода на спора са доводите на страните относно действието на вписаните от взискателя в индивидуалното принудително изпълнение „Райфайзен банк“ АД възбрани върху имота и действието на общата възбрана върху имуществото на обявения в несъстоятелност длъжник, която по отношение на недвижимите имоти следва да бъде вписана в нотариалните регистри съгласно чл.715, ал.2 ТЗ..
Неоснователна е и тезата на „Тома строй“ ЕООД-в несъстоятелност, че прекратителните ефекти по чл.638, ал.4 ТЗ са настъпили поради откритото производство по несъстоятелност спрямо „Боско строй“ ЕООД, считано от 11.04.2016 г., като вземанията на „Райфайзенбанк /България/ АД са били включени в одобрения списък на приетите вземания. По делото липсват доказателства да е предявен и уважен иск по чл.646 или чл.647 ТЗ по отношение на договора между „Боско строй“ ЕООД и „Гео строй ГД“ ЕООД, респ. не е установено процесният имот да е бил включен /осребрен/ в масата на несъстоятелността на „Боско строй“ ЕООД и в това производство ипотекарния кредитор да е реализирал вземането си, а напротив - вземанията на „Райфайзенбанк /България/ АД са приети в производството по несъстоятелност на „Тома строй“ ЕООД. Именно затова факта на отрито производство по несъстоятелност на „Боско строй“ ЕООД се явява неотносим към изхода на настоящия правен спор.
Неотносима е практиката на ВКС по решение № 56 от 24.04.2018 г. по гр.д. № 2339/2017 г. на ВКС, II гр.о., на която се позовава „Тома строй“ ЕООД-в несъстоятелност. Даденото тълкуване по посоченото решение е за значението на спирането на индивидуално изпълнително производство, като обезпечение на предявен иск по чл.440, ал.1 ГПК от трето за изпълнението лице, преди влизане в сила на постановлението за възлагане и е свързано със спиране течението на сроковете, поради което и постановлението за възлагане не може да влезе в сила, което обуславя и допустимост на иска по чл.440, ал.1 ГПК. По настоящото дело липсва спор, че постановлението за възлагане е влязло в сила на 27.04.2017 г., като „Тома строй“ ЕООД е страна в индивидуалното принудително производство, а не трето лице, което твърди, че имуществото, спрямо което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника.
С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения установителен иск за собственост на поземлен имот и идентификатор ***.
На основание чл.78, ал.1 ГПК „Тома строй“ ЕООД-в несъстоятелност следва да възстанови на В. И. С. направените по делото разноски в размер на 8703.00 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1252 от 16.06.2020 г., постановено по гр.д. № 5117 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, 14-ти състав в атакуваната му част, с която е отхвърлен предявения от В. И. С. против „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД-в несъстоятелност, гр. Плевен, представлявано от синдика Д. П. Ш., положителен установителен иск за собственост по отношение на придобит въз основа на Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 28.04.2016 г. по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б., вписано в Службата по вписвания под № 170, том LXXVI, вх.рег. № 33909/5.06.2017 г. поземлен имот и идентификатор ***, представляващ УПИ * в кв.3 по плана на [населено място], местност „парк В.“, с площ по скица 1810 кв.м., а по доказателствен акт 1996 кв.м. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД-в несъстоятелност, гр. Плевен, ЕИК 203017188, представлявано от синдика Д. П. Ш., [населено място], [улица] ет.4-5, ап.12, че В. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.4, адвокат С. А. е собственик въз основа на Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 28.04.2016 г. по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б., вписано в Службата по вписвания под № 170, том LXXVI, вх.рег. № 33909/5.06.2017 г. на поземлен имот и идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-38 от 10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [община], район „С.“, [улица], предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, *** , ***, представляващ УПИ * в кв.* по плана на [населено място], местност „парк В.“, с площ по скица 1810 кв.м., а по доказателствен акт 1996 кв.м.
ОСЪЖДА „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД-в несъстоятелност, гр. Плевен, ЕИК 203017188, представлявано от синдика Д. П. Ш., [населено място], [улица], ет.4-5, ап.12 да заплати на В. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.4, адвокат С. А. разноски за съдебното производство в размер на 8703.00 лв.
Решението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов