КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 08:35

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Заличаване искови молби!
Ново мнениеПубликувано на: 01 Юни 2021, 19:48 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 55

гр. София, 28.04.2021 г.



Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Никова ч. гр. д. № 1148 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 261315 от 24.02.2021 г. (п.кл. от 19.02.2021 г.) на Н. И. Н. от [населено място] чрез адвокат С. А. от АК - П. срещу Определение № 260122 от 08.02.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 1048/2020 г. на Окръжен съд - Добрич. Иска се отмяна на определението като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което делото да бъде върнато на съдията по вписванията с указание да се заличи вписването на двете искови молби, предмет на заявлението по преписката с вх.№ 7731 от 27.10.2020 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Добрич.
Ответник по касация не е конституиран поради едностранния характер на производството.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение, постановено по реда на чл. 577 ГПК във връзка с чл. 32а от Правилника за вписванията, е оставена без уважение подадената от настоящия касатор жалба вх.№ 27 от 12.11.2020 г. срещу Определение № 27 от 28.10.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд Добрич, с което е отказано заличаване на вписани в Службата по вписванията гр. Добрич искова молба с дв.вх.рег.№ 1950 от 13.02.2012 г., АКТ № 169, т. VІ и искова молба с дв.вх.рег.№ 6231 от 04.06.2012 г., АКТ № 30, т. ХVІ относно ПИ с идентификатор № ***, ведно със сграда с ид.№ **** и сграда с ид.№ ****.
Окръжният съд е приел, че двете вписани искови молби са разгледани в производството по гр.д.№ 51/2012 г. на ОС – Добрич. Производството не е прекратявано, а предявените от търговско дружество срещу Н. И. Н. искове по чл. 108 ЗС са уважени, като е признато право на задържане на имотите на основанието по чл. 72, ал. 3 ЗС до заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността в резултат от направени подобрения в размер на 143 000 лв. Влязлото в сила на 19.03.2015 г. решение № 278 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 51/2012 г. на ОС - Добрич, отчасти изменено с решение № 63от 30.04.2014 г. по в.гр.д.№ 87/2014 г. на Апелативен съд – Варна, е вписано в Службата по вписванията гр. Добрич след изтичане на 6 месечния срок по чл. 115, ал. 2 ГПК – с вх.рег.№ 10558 от 09.11.2017 г., т. ХVІІ, АКТ № 137/2017 г. Впоследствие, с Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.04.2019 г. по изп.д.№ 2017810400069 по описа на ЧСИ Н. Н. (рег.№ * на КЧСИ), имотът, предмет на делото (земя и сгради), е възложен в собственост на Н. И. Н. и С. И. Н. за сумата от 130 000 лв. Постановлението е влязло в сила на 02.05.2019 г и е вписано с вх.рег.№ 4295 от 27.05.2019 г., АКТ № 51, т. ХІ.
Сезиран с искането да се заличи вписването на двете искови молби, съдията по вписванията при РС - Добрич е счел, че подаденото от Н. И. Н. заявление не отговаря на изискванията на чл. 13 от Правилника за вписванията, тъй като не е представен препис от съдебен акт, с който се постановява заличаване на вписването, респ. - такъв, с който производството по делото се прекратява, с което е мотивирал отказ да извърши заличаване на вписването на исковите молби.
Упражнявайки правомощията си по чл. 577 ГПК, въззивният съд е приел, че след уважаване на предявения от търговското дружество вещен иск срещу Н. И. Н., съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС ищецът е имал на разположение шестмесечен срок за вписване на решението, постановено по вписана искова молба. След изтичането на този срок исковата молба губи действието си, а решението може да бъде противопоставено на трети лица едва след вписването му. Положението се приравнява на начална липса на вписване на предявена искова молба с всички неблагоприятни за ищеца последици с оглед конкуренцията с вписани след исковата молба актове, от които трети лица черпят права върху имота от същия праводател. В хипотеза на уважен иск, по който исковата молба е била вписана, но при пропуск съдебното решение да бъде отбелязано в срока по чл. 115, ал. 2 ЗС , защитно-оповестителната функция на вписването отпада. Вписване на решението след изтичане на шестмесечния срок ще има действие от деня на вписването му, но не и за периода от исковата молба до постановяване на съдебното решение. Хипотезата е извън обхвата на чл. 13 от Правилника за вписванията, като в този случай последиците настъпват по силата на закона и без формалното заличаване на вписването на исковите молби.
В представеното изложение на касационните основания са поставени въпросите:
1) „Следва ли винаги, когато въззивната инстанция потвърждава изцяло или в отделни части определенията на съдиите по вписванията при съответните районни съдилища, да изложи собствени мотиви защо потвърждава изцяло или частично определението или да изложи защо приема за правилни изводите на съответния съдия по вписвания и да препрати към неговите мотиви ?”
2) „Достатъчно ли е, когато въззивната инстанция потвърждава изцяло или в отделни части определенията на съдиите по вписванията при районните съдилища, само да постанови, че потвърждава изцяло или в отделни части тези определения, без да излага собствени мотиви и без да се позове, че препраща към мотивите на съответния съдия по вписванията ?” с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС (ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и конкретни актове на състави на ВКС).
3) „Следва ли приложението на чл. 115 ЗС вр. чл. 1 и чл. 2 от ПВ да се постанови от съдия по вписванията при съответния районен съд, респ. да се извърши фактическо заличаване от имотния регистър на вписана искова молба, при условие, че решението с което се уважава иска не е отбелязано в имотния регистър в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС и по силата на закона след изтичането на този срок вписването на исковата молба е загубило действието си ?” с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Първите две питания, формулирани от касатора, не притежават белезите на правния въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване в смисъла на това понятие, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно тези разяснения касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените процесуалноправни въпроси относно съдържанието на мотивите на въззивния акт са принципно значими по всяко дело, като в конкретния случай въззивният съд е постановил определението си при точното приложение на закона и съобразно трайно установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК, включително задължителната такава, като се е основал на приетите от него фактически заключения и правни изводи, съответни на приложимия закон. Достатъчно е съдът да изложи съображения именно относно релевантните факти и относно твърденията, доводите и възраженията на страните по тях и по приложимото материално право, а това как точно ще се обоснове е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. Разпоредбата на чл. 272 ГПК предоставя възможност на въззивния съд да препрати към мотивите в първоинстанционния акт, в случай, че ги споделя, а не създава задължение за препращане, дори и в хипотеза, когато актът бива потвърден. В случая въззивният съд не е препратил към съображенията на съдията по вписванията, като е изложил собственото си становище по приложението на чл. 13 от Правилника за вписванията и чл. 115, ал. 2 ЗС. Несъгласието на касатора със заключенията на съда обективира оплакване на допуснати процесуални нарушения, което не подлежи на обсъждане във фазата по селектиране на жалбите, респ. - не е основание за допускане на касационно обжалване.
Третият въпрос е обсъден от въззивния съд и в този смисъл има обуславящо значение за спора, но по отношение на него не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на който се позовава касатора. Съобразно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви - за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставеният правен въпрос не засяга правна уредба, която да е неточна, неясна или противоречива, а създадената по нея практика съответства на вложения от законодателя смисъл и се споделя от настоящия състав. С решение № 448 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 100/2011 г. на ВКС, I г.о. е прието, че заличаване на вписването на искова молба се извършва в случаите, когато производството е прекратено с влязло в сила определение или искът е отхвърлен с влязло в сила решение. Аналогично разрешение се приема и в определение № 104 от 07.03.2016 г. по ч.гр.д.№ 652/2016 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 410 по ч. т. д. № 1542/2017 г., I т. о., макар същите да не съставляват задължителна съдебна практика. В определение № 125 от 05.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 723/2009 г. на ВКС, I г.о. изрично се сочи, че заличаването на вписването е допустимо само в хипотезите на чл. 13 ПВ, а те са: изричен съдебен акт, постановяващ заличаване на вписването, и определение, с което се прекратява производството по делото по което е вписана исковата молба. Тълкуването се основава на императивния характер на разпоредбата на чл. 2 ПВ, според която вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник. Възприетото от въззивния съд тълкуване съответства на цитираната практика, а същевременно жалбоподателят не обосновава наличието на изменения в законодателството или обществените условия, които да налагат създаването на нова съдебна практика по поставения въпрос. Ето защо, касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 260122 от 08.02.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 1048/2020 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов