О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София, 12.04. 2023 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 566 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение №30, постановено на 25.01.2023г. от Окръжен съд - Враца, II-ри въззивен граждански състав по в.ч.гр.д.№30/2023г. е потвърден отказът на съдията по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд-Оряхово, обективиран в определение №17 от 23.12.2022г., за вписване на нотариален акт №...., том VI, рег. №5110, нот.дело 557/2022г. по описа на нотариус Г. И.. Позовавайки се на разясненията, дадени в т. 6 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, според които съдията по вписванията може да откаже вписване, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията, въззивният съд е изложил съображения, че в хипотеза, при която недвижимият имот, предмет на сделката, чието вписване се иска, се намира в район с одобрена кадастрална карта, законодателят е предвидил към заявлението да се приложи оригинал на скица/схема, издадени от АГКК или нотариално удостоверени преписи от такива. Посочено е, че в случая това изискване не е било спазено, тъй като не е била представена скица в оригинал или в нотариално заверено копие, а е било представено незаверено копие. Прието е, че този пропуск съставлява нередовност на заявлението за вписване, поради което съдията по вписванията правилно е постановил отказ за извършване на исканото вписване. Изложени са също и съображения, че съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти и съдията по вписванията не може да дава указания за поправяне нередовности в производството по вписване поради необходимостта вписването да бъде извършено незабавно в деня на постъпване на молбата за вписване и в хипотеза на нередовност на молбата за вписване е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а ПВ. По тези съображения е прието за недопустимо с частната жалба да се представи липсващото приложение, тъй като това действие по същество би представлявало отстраняване на нередовности на заявлението за вписване и по този начин би се стигнало до заобикаляне на действащата нормативна уредба и тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция. Посочено е, че заявителят може да постигне желания ефект като извърши отново действието по надлежния начин. Определението е обжалвано от Г. Н. И., нотариус с рег.№671 на НК и с район на действие района на РС-Оряхово, с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато на съдията по вписванията при РС-Оряхово с указания да бъде вписан н.а.№ ...., том VI, рег.№5110, н.д.№557/2022г. За неправилен счита извода на въззивния съд, че не следва да бъде взето предвид представеното с частната жалба доказателство, че към момента на изповядване на сделката е имало заверено копие от кадастралната скица, както и самия препис от кадастралната скица, т.е. били са налице всички изискуеми от закона документи. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса когато в преписката към акта по чл. 4, б.“а“ от Правилника за вписванията, представена от нотариус до Службата по вписванията към съответния районен съд липсва изискуем документ, който обаче съществува към момента на подаване на молбата до Службата по вписванията, следва ли окръжният съд да потвърди отказа, постановен от съдията по вписванията, след като се е уверил от приложените към частната жалба на нотариуса доказателства, че документът е съществувал към момента на депозирането на акта за вписване и допустимо ли е при охранителните производства подобен пропуск да бъде саниран с представянето на липсващия към първоначалната молба документ пред окръжния съд. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на постановеното от Окръжен съд - Враца определение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора правен въпрос. Последователно в своята практика ВКС приема, че производството по обжалване на отказ за вписване е охранително, като съдът съгласно чл. 533 ГПК е длъжен служебно (вкл. при отсъствие на изрично оплакване за това) да провери дали са налице предпоставките за издаване на охранителен акт, като съобрази и представените с частната жалба доказателства. При обжалване на отказ да се издаде охранителен акт, съгласно чл. 538, ал. 2 във вр. с чл. 278 ГПК въззивният съд може да събира и обсъжда нови доказателства, представени за първи път с частната жалба срещу отказа, включително когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване, което позволява да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от съдията по вписванията, но и тези, допуснати от молителя. Приема се, че ограничения за попълване на делото с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция в закона не са предвидени, тъй като законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. При отказ на съдията по вписванията окръжният съд, на който е подсъдна частната жалба против него, в изпълнение на принципа на законност (чл. 5 ГПК), на служебното начало, предвидено в чл. 7 ГПК и на задължението му да установи истината (чл. 10 ГПК), действа като въззивна, а не като контролно-отменителна инстанция, и като такъв може и сам да събира и обсъжда доказателства за изясняване на повдигнатия с частната жалба въпрос, включително и когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване. В този смисъл определение №157 от 01.10.2019г. по ч.гр.д.№3014/2019г. на I г.о. на ВКС; определение №131 от 31.03.2009г. по ч.гр.д.№123/2009г. на II г.о. на ВКС; определение №163 от 20.04.2010г. по ч.гр.д.№61/2010г. на II г.о. на ВКС; определение №314 от 16.11.2016г. по ч.гр.д.№4190/2016г. на I г.о. на ВКС; определение №2 от 03.01.2019г. по ч.гр.д.№3113/2019г. на II г.о. на ВКС. Изключение от това правило е налице в хипотеза, при която при вписване на дружествен договор, респ. на учредителен акт при направена апортна вноска на право на собственост върху недвижим имот не са представени доказателства за удостоверяване правата на вносителя на имота. В подобна хипотеза представянето на писмените доказателства за правата на вносителя е предпоставка както за редовност на молбата, така и за извършваната от съдията по вписванията проверка на акта по съдържание и форма и за удостовереното с него право на собственост на вносителя, поради което тези нередовности не могат да бъдат отстранени в производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията. В този смисъл определение №230 от 20.03.2014г. по ч.т.д.№4639/2013г. на I т.о. на ВКС и определение №370 от 14.05.2014г. по ч.т.д.№4638/2013г. на II т.о. на ВКС. В настоящия случай с определение №17 от 23.12.2022г. съдията по вписванията към Районен съд-Оряхово е отказал да извърши вписване на нотариален акт за покупко-продажба по заявление на Г. И., нотариус с рег.№671 с район на действие РС-О. с вх.№3463 от 23.12.2022г. на Службата по вписванията-гр.О., тъй като към него не са представени скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива, а е представено копие. С частната жалба срещу това определение нотариус Г. И. е представила нотариално удостоверен препис от скица на имота, предмет на сделката, издадена на 05.12.2022г. с №15-1411239. Именно тази скица е посочена от нотариуса сред документите, представени при изготвянето на нотариалния акт и е била представена, макар и без нотариалното удостоверяване, при подаване на молбата за вписване. В противоречие с практиката на ВКС по поставения от жалбоподателя правен въпрос въззивният съд е приел за недопустимо представянето на доказателството, а оттам и неговото съобразяване, при подаването на жалба срещу постановения от съдията по вписванията отказ. Обжалваното определение и потвърденото с него определение на съдията по вписванията са неправилни и следва да бъдат отменени и да се разпореди извършване на вписването. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение №30 от 25.01.2023г., постановено от Окръжен съд - Враца, II-ри въззивен граждански състав по в.ч.гр.д.№30/2023г. ОТМЕНЯ определение №30 от 25.01.2023г., постановено от Окръжен съд - Враца, II-ри въззивен граждански състав по в.ч.гр.д.№30/2023г. и определение №17 от 23.12.2022г. на съдията по вписванията от Службата по вписванията при Районен съд - Оряхово по заявление с вх.№3463/23.12.2022г. по описа на СВ - [населено място], с което е отказано вписване на нотариален акт за покупко-продажба №...., том VI, рег.№5110, дело №557 от 2022г. на нотариус Г. И. с район на действие Районен съд-Оряхово, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №671 и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ВПИШЕ нотариален акт за покупко-продажба № ...., том VI, рег.№5110, дело №557 от 2022г. на нотариус Г. И. с район на действие Районен съд-Оряхово, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №671. РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията при Районен съд - Оряхово да извърши необходимите действия по вписване на нотариалния акт. Определението е окончателно.
|