КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 11:49

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Отказ от вещно право и проверката на съдията по вписванията
Ново мнениеПубликувано на: 07 Сеп 2021, 08:27 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2154 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 90 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 2220/2019 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 323 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 5890/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която е признато за установено по предявения от М. А. М. Х. срещу М. А. Х. иск по чл.90 ЗКИР, че извършеното с акт № .... г. на Служба по вписванията София вписване на отказ от вещно право на ползване върху недвижими имоти, нотариално заверен от нотариус Е. П., рег. № 2807/02.04.2015 г., е недопустимо. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която съдът е уважил и евентуалния иск, като е признал за установено по отношение на ответника М. А. Х., че ищецът М. А. М. Х. е носител на вещно право на ползване, учредено с нотариален акт № .... г. на нотариус А. Ш., върху ПИ с идентификатор .... и находящите се в него три сгради с идентификатори ...., .... и ..... Решението е постановено при участие в делото на трето лице - помагач на страната на ответника – Министерство на правосъдието.

Въззивният съд е приел, че главният иск по чл.90 ЗКИР за установяване недопустимост на вписано обстоятелство – отказ от вещно право на ползване, е основателен. Ищецът М. Х. е носител на това право, учредено с нот. акт № .... г. на нотариус А. Ш.. Учредител е „Билдинг“ ЕООД, който със същия нотариален акт е прехвърлил собствеността на „Нов Аутлет“ ЕООД. На 02.04.2015 г . ищецът М. Х. се отказал от вещното право на ползване с нотариално заверена декларация, вписана в служба по вписванията на 12.04.2016 г. Декларацията е била депозирана за вписване от „Нов Аутлет“ ЕООД в 12:48:39 часа на 12.04.2016 г., а малко преди това – на 12.04.2016 г. в 11:30 ч. е била извършена нотариална заверка на декларация на М. Х., с която той е оттеглил отказа си от право на ползване. Прието е също, че към момента на депозиране за вписване на отказа от право на ползване, „Нов Аутлет“ ЕООД не е било вече собственик на имотите, тъй като ги е продало на ответника М. А. Х. с нотариален акт от 12.02.2016 г.
При тези данни от правна страна съдът е приел следното:
Искът по чл.90 ЗКИР може да се предяви независимо от това дали касае вписване по реалната или по персоналната система. Разпоредбата на чл.90 ЗКИР предвижда защита от вписване, което само формално /привидно/ създава права, а в действителност е нищожно, недопустимо или касае несъществуващо обстоятелство. Целената от този иск правна последица е заличаване на вписаното обстоятелство. Когато е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, вписването е нищожно, а когато вписването е постановено по искане на нелегитимирано лице или когато съдията по вписванията се е произнесъл, без да е сезиран, вписването е недопустимо. В случая ищецът има правен интерес от предявения иск, тъй като при уважаването му ще запази учреденото в негова полза вещно право на ползване върху недвижимите имоти, собственост на ответника. Предходният собственик „Нов Аутлет“ ЕООД не е материалноправно легитимиран да отговаря по този иск. Пасивната легитимация принадлежи на сегашния собственик – ответника М. Х..
Прието е, че за валидността на отказа от вещно право на ползване, по аналогия на чл.100, ал.1 ЗС, следва да бъде спазена писмена форма с нотариална заверка на подписа и отказът да е вписан като елемент от фактическия му състав. За оттеглянето на направения отказ е достатъчна само писмената форма с нотариална заверка на подписа, както и спазване на изискването на чл.100, ал.2 ЗС изявлението за оттегляне да бъде направено преди вписването на този отказ. В настоящия случай отказът от право на ползване не е породил вещноправно действие, тъй като е вписан след оттеглянето му.
Прието е също, че в случая производството по вписване е започнало по заявление, подадено от „Нов Аутлет“ ЕООД, което не е било заинтересовано лице по смисъла на чл. 8 от Правилника за вписванията, тъй като към момента на подаване на молбата не е било собственик на имота и не е имало интерес от вписването, респ. нарушен е чл.531 ГПК, ал.1 ГПК, според който охранителното производство започва по молба на заинтересованото лице. Заинтересовано лице не е всяко трето лице с косвен интерес, а само това, върху което вписването би рефлектирало директно в патримониума, т.е. собственик, ползвател, респ. длъжностно лице, натоварено по закон да изпълнява определени функции, като нотариус и ЧСИ. В настоящия случай към датата на издаване на нотариалната заверка на подписа за отказ от право на ползване легитимирани да искат вписването на този отказ са били нотариусът, заверил отказа, както и собственикът на имота – „Нов Аутлет“ ЕООД. След извършената покупко-продажба на имотите от 12.02.2016 г. заинтересован да впише декларацията вече е бил новият собственик М. Х., в чиято правна сфера рефлектира вписването. Недоказано е в процеса, че „Нов Аутлет“ ЕООД е действало като пълномощник на новия собственик. Затова вписването, извършено по молба на това дружество, което не е имало качеството на заинтересовано лице, е недопустимо.
И на последно място – прието е, че евентуалният иск по чл.90 ЗКИР е имал за предмет установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство. Първоинстанционният съд допуснал две грешки – първо – че разгледал този иск, въпреки че е уважил главния иск и второ – че постановеният диспозитив не съответства на търсената защита. Тъй като искът е предявен като евентуален, съдът не дължи постановяване на диспозитив по него при уважаване на главния иск. Затова въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в тази част.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от третото лице - помагач Министерство на правосъдието.
Министерството счита, че съдията по вписванията е извършил дължимата проверка по чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията /ПВ/ - дали актът подлежи на вписване, има ли необходимата форма и предвиденото в ПВ съдържание. Към молбата за вписване е бил представен нотариален акт, който легитимира заявителя „Нов Аутлет“ ЕООД като собственик на имота и формално молбата изхожда от заинтересовано лице. Съдията по вписванията няма правомощие да проверява валидността на актовете и на материалните предпоставки на искането за вписване. Не може да извършва проверка и контрол за принадлежността на правото на собственост на лицата, нито служебно да събира доказателства дали представените документи от заявителя са актуални. На следващо място – неправилен е изводът на въззивния съд, че вписаният отказ от право на ползване не е породил правно действие, тъй като е оттеглен по реда на чл.100, ал.2 ЗС преди вписването. Оттеглянето на заявлението за отказ от вещни права трябва да се извърши от момента на входиране на заявлението за вписване на отказа в регистъра по чл.33, б.“ж“ ПВ до момента на разпореждане на вписването от съдията по вписванията. В този случай съдията по вписванията прекратява производството. Не е достатъчно да е извършена само нотариална заверка на оттеглянето на отказа, а съдията по вписванията да е уведомен за оттеглянето в посочения интервал от време.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Налице ли е правен интерес в по-широк смисъл съобразно разпоредбата на чл.531, ал.1 ГПК на бившия собственик на имот да сезира съдията по вписванията за вписване на декларация за отказ от право на ползване на ползвателя, направен докато е бил настоящ собственик;
2. В производството по вписване кой молител се явява заинтересовано лице – всяко трето лице с косвен интерес или само това, върху което вписването би рефлектирало директно в патримониума му, т.е. собственик, ползвател, длъжностно лице, натоварено по закон да изпълнява определени функции като нотариус, ЧСИ и др.;
3. В правомощията на съдията по вписванията ли е да преценява правен интерес на лицето, сезирало за вписване съдията по вписванията, при депозиране на подлежащ на вписване акт, чрез проверка в представени към заявлението доказателства, каквито в производството по вписване не се изискват;
4. От кога настъпват вещноправните последици от оттегляне на заявлението за отказа от право на ползване – от момента на нотариалното удостоверяване на подписа на правоимащия или от подаване на молба за оттеглянето и вписването ѝ във входящия регистър на СВ, при съобразяване на факта, че вече отказът от вещно право е вписан в публичните книги;
5. Може ли с предявяване на иск по чл.537, ал.2 ГПК, вр. чл.90 ЗКИР да се иска признаване за недопустимо вписването на отказ от вещно право на ползване и да се иска отмяна на извършеното вписване, като се твърди, че е налице оттегляне на отказа от право на ползване, нотариално удостоверено от нотариус, като извършено преди разпореждане на вписването на декларацията, но същото не е заявено за вписване в Службата по вписванията.
Министерството твърди, че по втория въпрос има противоречива практика на съдилищата. Отделно от това поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, без обаче за сочи в какво се изразява тя.
Ответникът в производството М. А. М. Х. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането ѝ до разглеждане по същество. Счита, че с изключение на втория въпрос, останалите не са били включени в предмета на делото и въззивният съд не им е давал отговор. Освен това жалбоподателят не мотивирал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК съобразно приетото в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът М. А. Х. счита, че жалбата следва да бъде допусната до разглеждане от ВКС, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно, а и можело да се формулират и други въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Освен това счита, че решението е недопустимо, тъй като „Нов Аутлет“ ЕООД е следвало да участва в производството по делото като необходим другар, доколкото правоотношението по вписването на отказа се е развило между него и съдията по вписванията. Жалбоподателят М. Х. бил легитимиран да отговаря само по евентуалния, но не и по главния иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по неоценяем иск, което не е изключено от касационен контрол по чл.280, ал.3 ГПК.
Не са налице обаче основания по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите три въпроса по чл.280, ал.1 ГПК са свързани с главния иск по чл.90, ал.1, предл.1 ЗКИР за установяване недопустимост на вписването на отказа от право на ползване, извършен от ищеца М. Х.. Въпросите се състоят в това кое лице е легитимирано да поиска вписване на нотариално заверена декларация за отказ от вещно право на ползване и може ли съдията по вписванията да извършва преценка дали в този случай е сезиран от легитимирано лице. Тези въпроси са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но по тях не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Както общата разпоредба на чл.531, ал.1 ГПК, така и специалният текст на чл.8, ал.1, вр. чл.4, б.“в“ ПВп, сочат, че вписването се извършва по молба на заинтересованите лица /лицата, които имат правен интерес/. Кои лица са заинтересовани по смисъла на чл.8, ал.1 ПВ се преценява конкретно, но в съдебната практика няма колебание, че с такъв интерес разполагат само лицата, чиято правна сфера ще бъде непосредствено засегната от вписването. Лицата, които имат интерес да искат вписване на нотариално заверена декларация по чл.100, ал.1 ЗС за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот, са както отричащият се от правото на ползване, така и собственикът на имота, в чийто патримониум ще рефлектира отказът. Бившият собственик на имота не е заинтересовано лице, т.е. няма правен интерес да иска вписването, тъй като то няма да рефлектира по никакъв начин в правната му сфера. В този смисъл са и разсъжденията на въззивния съд. На следващо място – няма колебание в практиката на ВКС, че съдията по вписванията преценява правния интерес на лицето, което го сезира с молба за вписване /отбелязване/ - определение № 147 от 10.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1470/2020 г., I г. о. Тази проверка не може да бъде формална. Когато собственикът на имота иска вписване на отказ от вещно право на ползване и представя документ за правото си на собственост, с който удостоверява правния интерес, съдията по вписванията е длъжен да провери доколко това право съществува и към момента на подаване на молбата за вписване, иначе рискува да постанови недопустим акт за вписване. Изискването за бързина на действията на съдията по вписванията не е аргумент в подкрепа на разбирането, че той може да извършва само формална проверка на правния интерес, тъй като последиците от такава формална проверка биха били постановяване на недопустим акт, с който се разпорежда вписване по молба, подадена от нелегитимирано лице.
Посочената от жалбоподателя практика на съдилищата, свързана с втория въпрос, не може да обоснове допускане на касационно обжалване по две причини. На първо място – след изменението на ГПК, ДВ, бр.86/2017 г., противоречивата практика на съдилищата вече не е включена като основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Освен това – в някои от посочените актове съдът разсъждава конкретно съобразно данните по всяко дело дали молителят, който иска вписване по реда на ПВп, има качество на заинтересовано лице и как съдията по вписванията може да установи това. Случаите не са идентични с настоящия, за да се приеме, че е налице противоречива практика по този въпрос.
Въпрос № 4 е свързан с един от мотивите на въззивния съд, който обаче не е решаващ и затова въпросът не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Установяването на момента, в който настъпват вещните последици на отказ от право на ползване, би имало значение при един спор за права между носителя на правото на ползване и собственика на имота. Предявените по настоящото дело искове са други – за установяване недопустимост на вписването на отказа поради това, че съдията по вписването е бил сезиран от нелегитимирано лице, и евентуален иск – за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, т.е. че е вписан отказ от вещно право, който преди това валидно е оттеглен.
Въпрос № 5 не е съобразен с данните по делото. Ищецът е свързал твърденията си за предхождащо вписването оттегляне на заявлението за отказ от вещното право на ползване не с главния иск за недопустимост на вписването, а с евентуалния иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение по евентуалния иск, тъй като не е имало основание за постановяването му, доколкото главният иск е бил уважен. След като няма въззивно решение по съществото на евентуалния иск, то и свързаният с него въпрос № 5, разбиран в контекста на вписване на несъществуващо обстоятелство, не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че отказът по чл.100, ал.1 ЗС от вещно право може да се оттегли валидно до момента на вписването му – решение № 310 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 721/2008 г., III г. о.. Посоченото решение касае оттегляне на отказ от наследство, но има аналогично приложение за оттегляне на отказ от вещно право. Оттеглянето по чл.100, ал.2 ЗС на отказа няма процесуален характер, какъвто има оттеглянето на молба за вписване по чл.78, ал.4 ЗКИР. Законът не предвижда задължение на лицето, което е оттеглило своя отказ от право по чл.100, ал.1 ЗС, да уведоми за това Службата по вписванията. Оттук следва, че за да не се достигне до вписване на несъществуващо обстоятелство, съдията по вписванията, който е сезиран с молба за вписване на отказ от права по чл.100, ал.1 ЗС, следва да извършва служебна проверка за наличие на евентуално предхождащо оттегляне на този отказ, в случай, че възможността за това бъде нормативно уредена по начина, който съществува за извършване на служебни справки за оттегляне на пълномощно - чл.9а, т.2 и т.5, вр. чл.1а, 2а, 2б и 2в от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори .
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не е посочил къде вижда очевидната неправилност на обжалваното решение. Следва да се има предвид, че според формираната практика на ВКС, очевидна неправилност е налице само при тежки нарушения на закона и явна необоснованост, които могат да бъдат констатирани при пръв прочит на съдебното решение, без да е необходимо запознаване и обсъждане на доказателствата по делото. Тези условия в случай не са налице.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 2220/2019 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов