КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 10:35

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Участие в нотариално производство в различни качества
Ново мнениеПубликувано на: 30 Сеп 2021, 14:27 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
РЕШЕНИЕ

№ 20
София, 10.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I т.о.
в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1519 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] срещу решението от 27.03.2017 год. по гр.д.№ 3464/2016 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на К. А. Ч. срещу Решение № 56 от 21.11.2015 год. по гр.д.№ 62210/2014 год. на Софийски районен съд с което на основание чл.79 ал.1 ЗЗД е бил осъден да заплати на [фирма] сумата 20535.77 лв., произтичаща от неизпълнение на писмено споразумение от 19.05.2011 год. за погасяване на предходни задължения на [фирма] (чийто управител е бил Ч.), като с т.4 на споразумението, Ч. е встъпил лично при условията на солидарност в плащането им, както и обезщетение за забава в размер на 10781.83 лв. С постановено по реда на чл.250 ГПК решение от 16.02.2016 год. СРС с присъдил и законната лихва върху задължението за главницата, считано от датата на исковата молба и до окончателното плащане.
В касационната жалба се сочи основанието по чл.281 т.З ГПК - неправилност на въззивния акт, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът счита за неправилно приложен чл.20 ЗЗД при тълкуване волята на страните. Искането за касиране на въззивния акт мотивира с това, че неправилно не е била възприета от СГС тезата му, че подписите върху писмения договор съставляват завършващ елемент на неговия фактически състав и удостоверяват, че изявленията, които формират съдържанието му са на страните по него.
Ответникът по касация К. Ч., чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. В о.с.з. е въведен при условията на евентуалност и доводът, че дори да се приеме, че по отношение на Ч. е възникнала солидарна отговорност, то следва да се изясни нейния вид, дали е авал, дали е поръчителство, дали е встъпване на трето лице в дълг на основание чл.101 ЗЗД. В случай, че се касае за поръчителство, позоваването е на чл.147 ал.1 ЗЗД.
Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.З ГПК за произнасяне по въпроса: Когато в текста на един договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, необходимо ли е той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество, или наличието на валидно положен от него един подпис го обвързва и в двете качества?
Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т.о. приема следното:
Жалбата е основателна.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД съответно за 20535.77 лв. и за 10434.87 лв.
Исковете на [фирма] срещу К. Ч. в качеството му на физическо лице, произтичат от сключено на 19.05.2011 год. писмено споразумение между [фирма] и [фирма] за уреждане на реда и сроковете за плащане на изискуеми към този момент парични задължения на второто дружество, възлизащи на 25417.32 лв. При сключването на споразумението, длъжникът [фирма] е бил представляван от управителя на дружеството (към този момент) К. Ч..
С чл.1 е било постигнато съгласие по отношение на сроковете за погасяване на задължението в намален размер (22000 лв.) и е определен падежът на погасителните вноски. С чл.2 е предвидено, че в случай, че погашението бъде осъществено по ред и в сроковете по чл.1, кредиторът няма да претендира лихви за забава. В чл.З е материализирано постигнатото съгласие, относно последиците при нарушаване на погасителния план по чл.1 - дължимост на пълния размер на сумата, ведно с натрупаните лихви за забава. Текстът на чл.4 (от който произтича спорът по настоящето дело) гласи: „Представляващият [фирма] заявява, че е съгласен да отговаря солидарно с дружеството за поетите от същото задължения по настоящото споразумение и задълженията, обхванати от същото, респ. при тяхното неизпълнение, като заявява, че е наясно с последиците от възникналата в случая солидарна отговорност". Споразумението е подписано за [фирма] от М. Й. и за [фирма] от К. Ч..
Последователно подържаната теза на ответника по иска К. Ч. е, че не е солидарно отговорен за облигационното задължение в качеството на физическо лице и споразумението ангажира само дружеството [фирма], тъй като той го е подписал в качеството на управител, но не и в качеството на ФЛ. Второто възражение, изтъкнато в отговора по чл.131 ГПК е, че считано от 23.08.2012 год. той не е представляващ „Бараж Комплект"ООТ, поради което не е легитимиран да отговаря по иска. На трето масто, позовал се е при условията на алтернативност, на изтекла 5-годишна погасителна давност, тъй като вземанията са станали изискуеми през 2008 год., а ИМ е депозирана през 2014 год.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице встъпване от страна на К. Ч. в задълженията на представляваното дружество, а възражението му за изтекла погасителна давност спрямо главницата е неоснователно, доколкото началото на срока поставя датата на споразумението. Постановил е отхвърляне на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата над 10781.83 лв., поради погасяване на задължението с изтичането на 3-годишна погасителна давност. В отхвърлителната му част, решението на СРС е влязло в сила, като необжалвано.
Въззивният съд е бил сезиран с жалбата на Ч. в частта с която искът е бил уважен. За да отмени решението на СРС в обжалваната му част и отхвърли иска за главницата, съставът на СГС е приел, че не е установено поемане със споразумението от 19.05.2011 год. на задължение от Ч. в лично качество. Посочил е, че споразумението е подписано от законните представители за двете юридически лица, но не и в лично качество от въззивника. Поради това, не може да се приеме, че Ч. е изразил воля за солидарно поемане на задължението и в качеството на ФЛ.
Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос е следното:
Няма спор, че споразумението от 19.05.2011 год. има правната характеристика на договор и то на договор, сключен между присъстващи. Т.е. единен е моментът на отправяне и приемане на насрещните волеизявления, като приемането е материализирано в документа, носещ подписите на договарящите лица. Няма спор, че при постигане на съгласието по чл.1-3 от договора/споразумението К. Ч. е действал в качеството на управител и представляващ [фирма] и в рамките на правомощията по чл.141 ТЗ. При постигането на съгласието по чл.4 за встъпване в задълженията на дружеството към [фирма], той е действал в качеството на физическо лице. Несъстоятелна е тезата, че задължението е поето от името на бъдещ представляващ (трето неизвестно към момента на сключване на договора лице), тъй като правомощие за обременяване на трето лице със задължения не притежава нито дружеството, чийто волеизявяващ орган е той, нито той в качеството на ФЛ. Съгласието на дружеството по чл.1-3 (волеизявяващо чрез представителя) и съгласието на ФЛ (представляващ) по чл.4 е материализирано в единен документ и поради съвпадане на двете качества, достатъчно е удостоверяването на постигнатото съгласие, чрез подписването на този единен документ. Би било различно, ако документът е сегментиран и структуриран така, че всяка негова част да изисква самостоятелно съгласие или да е подписан с обозначение, че съгласието касае една или няколко негови част (респ.подписан при разногласие). В случая, документът е единен и подписите са след логически единния текст и по отношение на тях не са въведени условия и ограничения. Оттук следва и отговорът на поставения правен въпрос.
Когато в текста на единен договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, не е необходимо той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество. Наличието на валидно положен от него един подпис върху документа го обвързва и в двете качества.
По същество.
Както бе посочено по-горе, ответникът по иска е оспорил масивната си материалноправна легитимация, въвеждайки възраженията, посочени в отговора по чл.131 ГПК. Приемайки, че е налице валидно възникнала договорна солидарност, първоинстанционният съд е тълкувал поетото задължение по чл.4 от договора, като такова за встъпване в дълг от страна на Ч.. Видно от съдържанието на въззивната жалба, тя възпроизвежда възраженията направени в първата инстанция, като дори при условията на евентуалност не е въведен довод за солидарна отговорност, основаваща се на поръчителство. Т.е. за въззивния съд, а и за настоящата инстанция не съществува задължението да се произнася по наличието на правоотношение по договор за поръчителство и в случай, че бъде установено такова, по приложимостта на чл.147 ал.1 ЗЗД. Твърдението за договорна солидарност произтичаща от такъв вид правоотношение е преклудирано. Размерът на задължението е установен в нървоинстанционното производство. Няма данни, а и правопогасяващи възражение за междувременно извършени погашения на задължението от някой от солидарните длъжници не са правени и такива данни по делото няма.
Поради това, въззивното решение ще следва да бъде касирано и ВКС се произнесе по съществото на спора, като уважи предявените искове съответно за 20535.77 лв. и за 10781.83 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът по касация ще следва да заплати на касатора и направените по делото разноски за трите съдебни инстанции, възлизащи на 3073.50 лв.

Предвид на горното, Върховният касационен съд -Търговска колегия, състав на I т.о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1968 от 27.03.2017 год. по гр.д.№ 3464/2016 год. на Софийски градски съд, вместо което постановява:
ОСЪЖДА К. А. Ч. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на [фирма] с ЕИК-124627023 на основание чл.79 ал. ЗЗД сумата 20535.77 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2014 год. и до окончателното плащане; на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 10781.83 лв.; на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата 3073.50 лв.,
Решението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов