КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 11:06

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ипотека и последващ приобретател
Ново мнениеПубликувано на: 01 Окт 2021, 15:10 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60096

гр. София, 13.09.2021 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение , в открито заседание на осми юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1280 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Р. срещу решение №60 от 14.02.2020 г. по в.т.д.№727/2019 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №327 от 25.07.2019 г. по т.д.№6/2019 г. на ОС Смолян, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. Р. срещу „Интернешънъл Асет банк“ АД иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ответникът не притежава ипотечно право по отношение на недвижим имот, представляващ жилище - апартамент №32, с идентификатор 67653.918.104.1.35, състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня, тоалетна, антре и две тераси, с адрес: [населено място], [улица], бл.А, ет.8, със застроена площ 119.38 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – 67653.918.104.1.36, под обекта -67653.918.104.1.33, над обекта - няма, съгласно схема №7636/07.08.2013 г. на Службата по ГКК, [населено място], заедно с изба №29 на пето ниво, с площ 4.24 кв.м., при граници на избата: изба №28 и изба №30, заедно с 2.95 % идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 20.95 кв.м. РЗП, която сграда представлява жилищна кооперация „КЦ-55“ блок А, с идентификатор 67653.918.104.1, изградена въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено строително разрешение №233/19.09.2006 г. на Главния архитект на [община], състояща се от десет нива, заемащи североизточната част от урегулирания поземлен имот, заедно с 2.95 % идеални части, съответстващи на 43.40 кв.м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 67653.918.104, с площ 1 509 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - високо застрояване, при граници: поземлени имоти с номера 67653.918.111, 67653.918.699, 67653.918.113, 67653.918.105, 67653.918.722, 67653.918.232 и 67653.918.110 по Кадастралната карта на [населено място], кв.Смолян, одобрена със Заповед №РД-18-14/10.05.2005 г., изменена със Заповед №КД-14-21-147/20.11.2008 г. на Началника на СГКК Смолян, съгласно Скица №7635/07.08.2013 г. на Службата по ГКК [населено място], образуващ УПИ №XII-918, с площ 1473 кв.м., в кв.16 по ПУП на [населено място], Централна част, одобрен със Заповед №РД-1425/21.11.1983 г., изменен със Заповеди №27/21.03.2002 г. и №216/18.08.2006 г. на Кмета на [населено място].
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че след отпадането на действието на вписаната в полза на ответната банка ипотека, поради неподновяването й в десетгодишния срок по чл.172, ал.1 от ЗЗД, новото вписване на същата ипотека по чл.172, ал.2 от ЗЗД няма действие спрямо ищеца, придобил правото на собственост върху ипотекирания имот преди изтичането на десетгодишния срок.
Ответникът по касация „Интернешънъл асет банк“ АД заявява становище за неоснователност на жалбата.
С определение №141 от 23.03.2021 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Какво е правното действие на новото вписване по чл.172, ал.2 от ЗЗД на неподновена ипотека, спрямо третите лица, придобили и вписали права върху ипотекирания имот в рамките на действието на първоначалното вписване по чл.172, ал.1 от ЗЗД.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ипотечното право цели да даде защита на кредитора и да обезпечи неговото вземане към длъжника, като вписването на ипотеката има действие в две насоки – от една страна конститутивно действие, тъй като ипотеката възниква с вписването й съгласно чл.166, ал.1 от ЗЗД, а от друга, от реда на вписването в имотния регистър зависи и реда на удовлетворяване на ипотекарните кредитори при наличие на няколко ипотеки, учредени върху един и същ имот - чл.175, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Посочил е, че съгласно чл.172, ал.1, изр.1 от ЗЗД правните последици на вписването траят 10 години от деня, в който е било извършено, като съгласно чл.172, ал.1, изр.2 от ЗЗД е налице възможност за продължаване действието на вписването преди изтичане на десетгодишния срок – подновяване на вписването, а втората възможност е за вписване наново на същата ипотека /а не учредяване на нова ипотека, тъй като законът не изисква повторно изпълнението на първата част от фактическия състав - ново сключване на ипотечен договор - ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл.167 от ЗЗД /, ако десетгодишният срок изтече, без да се извърши подновяване /чл.172, ал.2 от ЗЗД/. Анализирайки и разпоредбата на чл.22 от Правилника за вписванията, е счел, че след изтичане на десетгодишния срок, правните последици от вписването не отпадат автоматично, вписването на ипотеката не се заличава служебно, а е необходимо изрично искане от заинтересованата страна, като в хипотезата на чл.172, ал.2 от ЗЗД законът не изисква учредяването на нова ипотека, а се извършва ново вписване на вече уречената ипотека, като единствената последица е, че тя има ред от новото вписване. Посочил е, че в разпоредбите на чл.172, ал.1 и ал.2 от ЗЗД не става дума за погасяване на ипотеката, а се урежда само действието на вписването, но не и съществуването на ипотеката, като погасяването на ипотеката е уредено в чл.179, ал.3, изр.1 от ЗЗД, посочващ, че само заличаването погасява ипотеката, респективно ипотечното право на ипотекарния кредитор съществува, макар и да е изтекъл десетгодишния срок от първото вписване, доколкото то не е заличено по предвидения в чл.22 от ПВ ред до вписването на 07.03.2017 г. В този смисъл е изразил становище, че единствената разлика между подновяването на вписването на договорната ипотека по чл.172 ал.1 от ЗЗД и новото вписване е в това дали се запазва или не реда на вписването, а не и в погасяване на ипотечното право на банката – кредитор, респ. в необходимостта от сключването на нов договор, включително в изразяване на съгласие от новия собственик на имота, като само заличаването на вписването на договорната ипотека по чл.22 от ПВ води до нейното погасяване с оглед конститутивния характер на вписването. В светлината на изложеното е достигнал до извод, че правата на ищцата са непротивопоставими на ответното дружество в качеството му на ипотекарен кредитор, тъй като е придобила право на собственост върху ипотекиран недвижим имот при действието на първото вписване на ипотеката, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 173 ал. 1 от ЗЗД, банката има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
Съобразно разясненията, дадени в ТР №3 от 17.03.2021 г. по т.д.№3/2018 г. на ОСГТК на ВКС, законът придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката само в хипотезата на чл.179, ал.1 от ЗЗД, а заличаването, което се извършва на основание чл.22 от Правилника за вписванията /ПВп/ в хипотезата на чл.172, ал.1 от ЗЗД, няма погасителен ефект. На първо място такъв ефект не е предвиден в чл.172 от ЗЗД, а и от друга страна ипотеката вече е погасена с отпадане на действието на вписването ѝ, т.е. тя вече е с непълен фактически състав. Заличаването по чл.22 от ПВп единствено създава яснота, че ипотеката вече няма правно действие. Ако въпреки изтичането на 10-годишния срок, обезпеченото парично задължение или част от него да продължава да съществува, кредиторът, който не е подновил ипотеката в срок, може да впише отново същата ипотека, но по изричната разпоредба на закона, ипотеката ще има ред от новото вписване и ще бъде непротивопоставима както на другите кредитори, вписали преди това ипотеки върху същия имот, така и на собствениците, придобили имота преди новото вписване на ипотеката. При новото вписване съдията по вписванията не проверява дали имотът все още е собственост на длъжника или на лицето, което е учредило ипотека върху имота си за обезпечаване на чужд дълг, той е длъжен да извърши вписването, но то няма да ползва ипотекарния кредитор, ако преди това има извършено разпореждане с имота. Възприетото в посоченото ТР разрешение се отнася за всички собственици, придобили имота преди новото вписване на ипотеката – както за тези, придобили собствеността още преди изтичането на десетгодишния срок по чл.172, ал.1 от ЗЗД, в който ипотеката не е била подновена, така и на тези, придобили имота след посочения срок. И това е така, тъй като както бе посочено, с отпадането на действието на вписването, ипотеката е погасена, респективно повторното вписване по чл.172, ал.2 от ЗЗД на същата ипотека, представлява правопораждащ ипотечно право факт, като при повторното вписване следва да бъдат налице условията за първоначално вписване, в частност да е спазено изискването към момента на вписването имотът да е собственост на лицето, което отговаря за обезпечения дълг /арг. чл. 167, ал. 3 ЗЗД/, т. е. лицето, учредило договорната ипотека или спрямо което са били налице предпоставките за учредяване на законна ипотека, съответно неговите универсални правоприемници. Предвид изложеното настоящият състав споделя даденото в посочения смисъл разрешение в решение №101 от 13.02.2020 г. по т.д.№2992/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, в което също така съставът на ВКС е акцентирал, че придобилият имота в рамките на срока по чл.172, ал.1 от ЗЗД носи отговорност за чуждия дълг, която обаче произтича от самата ипотека /поради противопоставимостта на възникналото от вписването ипотечно право/, а не от ипотечния договор, по който той не е страна, поради което при погасяване на ипотечното право на основание чл.172, ал.1 от ЗЗД и доколкото не е страна, нито е встъпил като страна в ипотечния договор, приобретателят повече не носи отговорност за обезпеченото задължение и следователно не може да се счита за учредило ипотеката лице. Изложеното е напълно в съответствие и с даденото в цитираното ТР разяснение, че текстът на чл.173, ал.1 от ЗЗД /според който, кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира той/ ще намери приложение само за онези разпоредителни сделки, които длъжникът е извършил и вписал след новото вписване на ипотеката, както и последващи разпореждания, извършени от приобретателите по тези сделки. Само в този случай ще намери приложение принципът, заложен в чл. 173, ал. 1 ЗЗД, че ипотеката следва вещта, а ипотекарният кредитор ще може да насочи принудително изпълнение върху имота след новото вписване, само ако той все още е собственост на длъжника, или ако е собственост на трети лица, които са го придобили от длъжника след новото вписване на ипотеката.
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Предявеният иск следва да бъде уважен, тъй като към момента на изтичането на срока по чл.172, ал.1 от ЗЗД /22.01.2017 г./, имотът вече е бил собственост на ищцата - трето спрямо договора за кредит и договора за ипотека лице, поради което извършеното по-късно /на 07.03.2017 г./ повторно вписване й е непротивопоставимо, респективно по отношение на нейния имот не съществува ипотечно право.
Предвид изхода на правния спор ответникът няма право на разноски, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК дължи на ищцата както следва: сумата от 3363.56 лв., направени разноски за първоинстанционното производство, сумата от 3058.80 лв., направени разноски за въззивното производство и сумата от 4580.91 лв., направени разноски пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №60 от 14.02.2020 г. по в.т.д.№727/2019 г. на АС Пловдив и потвърденото с него решение №327 от 25.07.2019 г. по т.д.№6/2019 г. на ОС Смолян, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. К. Р. ЕГН [ЕГН] срещу „Интернешънъл асет банк“ АД, ЕИК[ЕИК] иск по чл.124, ал.1 от ГПК, че не съществува ипотечно право на „Интернешънъл Асет Банк“ АД съгласно вписване вх.рег.№441 от 07.03.2017 г., акт №101, т. І, д.№122/2017 г. на Служба по вписванията – [населено място], по отношение на недвижим имот, представляващ жилище - апартамент №32, с идентификатор 67653.918.104.1.35, състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня, тоалетна, антре и две тераси, с адрес: [населено място], [улица], бл.А, ет.8, със застроена площ 119.38 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – 67653.918.104.1.36, под обекта - 67653.918.104.1.33, над обекта - няма, съгласно схема №7636/07.08.2013 г. на Службата по ГКК, [населено място], заедно с изба №29 на пето ниво, с площ 4.24 кв.м., при граници на избата: изба №28 и изба №30, заедно с 2.95 % идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 20.95 кв.м. РЗП, която сграда представлява жилищна кооперация „КЦ-55“ блок А, с идентификатор 67653.918.104.1, изградена въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено строително разрешение №233/19.09.2006 г. на Главния архитект на [община], състояща се от десет нива, заемащи североизточната част от урегулирания поземлен имот, заедно с 2.95 % идеални части, съответстващи на 43.40 кв.м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 67653.918.104, с площ 1 509 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - високо застрояване, при граници: поземлени имоти с номера 67653.918.111, 67653.918.699, 67653.918.113, 67653.918.105, 67653.918.722, 67653.918.232 и 67653.918.110 по Кадастралната карта на [населено място], кв.Смолян, одобрена със Заповед №РД-18-14/10.05.2005 г., изменена със Заповед №КД-14-21-147/20.11.2008 г. на Началника на СГКК Смолян, съгласно Скица №7635/07.08.2013 г. на Службата по ГКК [населено място], образуващ УПИ №XII-918, с площ 1473 кв.м., в кв.16 по ПУП на [населено място], Централна част, одобрен със Заповед №РД-1425/21.11.1983 г., изменен със Заповеди №27/21.03.2002 г. и №216/18.08.2006 г. на Кмета на [населено място].
ОСЪЖДА „Интернешънъл Асет Банк“ АД ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. К. Р. ЕГН [ЕГН] сумата от 3363.56 лв., разноски за първоинстанционното производство, сумата от 3058.80 лв., разноски за въззивното производство и сумата от 4580.91 лв., разноски пред ВКС.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ БОЯН БАЛЕВСКИ

при произнасянето с решение по т.д. № 1280/20 по описа на ВКС,Второ т.о.
В диспозитива на ТР №3/2018 на ОСГТК от 17.03.2021 г. е постановено, че може да се впише наново ипотека, съгласно чл.172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на вписването и тя вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията, но това вписване е непротивопоставимо на третото лице, което е придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката, както и на неговите частни правоприемници, макар те да са придобили собствеността върху имота след новото вписване на ипотеката.

Така формулираният твърде общо диспозитив следва изложените в мотивите на същото ТР съображения на ОСГТК на ВКС, относно това, че третото лице, което е придобило собствеността на имота и е вписало нотариалния си акт преди новото вписване на заличената при условията на чл. 22 ПВп ипотека , както и всички негови частни правоприемници, са защитени от факта, че първата сделка е за имот, необременен с ипотека, и поради това е извън приложното поле на чл. 173, ал. 1 ЗЗД.

В настоящият казус праводателите на ищеца са придобили правото на собственост на имотите, предмет на спора, по време действието на 10 годишния срок по чл.172 ал.1 ЗЗД, от ипотекарния длъжник, учредил ипотеката –т.е. при липса на хипотезата на заличена ипотека и при действие спрямо тях на правилото на чл.173 ал.1 ЗЗД , а ищецът е придобил от тях собствеността върху същите имоти след новото вписване. От това във всички случаи следва, че първата сделка е с имоти, обременени с ипотека, и поради това е изцяло в приложното поле на чл. 173, ал. 1 ЗЗД, а ищецът е придобил процесните имоти, обременени с ипотечно право на кредитора, тъй като това е станало след датата на новото вписване на ипотеката, по смисъла на чл. 172 ал.2 ЗЗД, и това ново вписване има действие по отношение на всички лица, за които същата е имала действие до изтичането на срока по чл.172 ал.1 ЗЗД, спрямо имотите върху които е учредена, съответно – и за частните правоприемници на тези лица, придобили права върху тези имоти след датата на новото вписване. Именно в това е и смисълът, при новото вписване, съдията по вписванията да не проверява дали имотът все още е собственост на длъжника или на лицето, което е учредило ипотека върху имота си за обезпечаване на чужд дълг. Новото вписване има действие и за другите лица, на правата на които ипотеката е била противопоставима към датата на изтичане на десетте години по чл.172 ал.1 ЗЗД, но същото има ред от датата на новото вписване.

С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение, като краен резултат, е в съответствие със задължителните постановки по тълкуването на закона, дадени с ТР №3/2018 на ОСГТК от 17.03.2021 г. и следва да бъде оставено в сила.

съдия Боян Балевски:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов