КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 04:21

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: разни работи....
Ново мнениеПубликувано на: 07 Мар 2022, 14:13 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 11


гр. София, 13.01.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр. дело № 4379/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 19421/30 . 09.2021 г. на Н. П. Д. , [населено място], и С. И. А., [населено място], област В., срещу въззивно определение № 3261/16.09.2021 г. по ч. гр. д. № 2185/2021 г. на Окръжен съд - Варна. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Може ли кредиторът да впише подновяване на ипотеката без съгласието на ипотекарния длъжник, при условията на чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ако обезпеченото вземане не е погасено в 10-годишния срок, като с вписването възстанови правното действие на даденото обезпечение; 2. Допустимо ли е при условията на специалното правило на чл. 18 ПВ, уреждащо процедурата по вписване – по молба на кредитора, молителят да допълни и представи документи и доказателства в производство по обжалване пред въззивния съд /в приложение/, като по този начин да отстрани допуснатия от него пропуск в производството по вписване; 3. Вписването на заличаване на ипотеката, на каквото и основание да е извършено, пречка ли е за последващо отбелязване, за нейно подновяване или за новото вписване, след изтичането на 10-годишния срок на действие, нормите на чл. 172, ал. 2 ЗЗД и чл. 18, ал. 4 ПВ указват ли специални правила или следват една и съща процедура при подновяване и ново вписване при облекчен ред, предвиден в чл. 18 ПВ, без да е необходимо „ново учредяване“ на ипотека /преди и след изтичане на 10 години от учредяване на ипотеката/.
Сочи се, че обжалваното определение е постановено в противоречие с определение 157/2019 г . по ч. гр. д. № 3014/2019 г. на ВКС; определение № 131/2009 г. по ч. гр. д. № 123/2009 г. на ВКС, II г.о.; определение № 163/2010 г. по ч. гр. д. № 61/2010 г. на ВКС, II г.о.; определение № 314/2016 г. по ч. гр. д. № 4190/2016 г. на ВКС, I г.о.; определение № 2/2019г. по гр. д. № 3113/2019 г. на ВКС, II г.о.; т. 6 от ТР № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК; определение № 76/2017 г. по ч. т. д. № 1999/2016 г. на ВКС, I т. о.; решение № 431/2011 г. по гр. д. № 1759/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 153/2016 г. по т. д. № 986/2015 г. на ВКС, II т.о.; определение № 942/2014 г. по ч. т. д. № 2164/2014 г. на ВКС, I т. о.; определение № 840/2010 г. по ч. т. д. № 722/2010 г. на ВКС, II т. о.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:
Охранителното производство е образувано по молба вх. № 25314/23.08.2021 г. на Н. П. Д. и С. И. А., съдържаща искане за вписване на подновяване на договорна ипотека, обективирана в нот. акт № .... г. на нотариус К. К., рег. № 520 на НК, вписана в АВ под вх. peг. № 30136, акт № 148, том X., дело № 238611/17.10.2008 г. в полза на У. Р. С., с предмет на обезпечението УПИ .... и масивна сграда с площ 1265 кв. м, находящи се в [населено място], [улица].
С въззивното определение е потвърдено определение № 287/23.08.2021 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Варна, том II, № 87, вх. Рег. № 25314/23.08.2021 г., по заявление вх. № 025314/23.08.2021 г., с което е отказано вписване на подновяване и ново вписване на договорната ипотека.
Въззивният съд е приел, че по силата на договори за цесия, вписани в СВ по реда на чл. 171, ал. 1 ЗЗД, У. Р. С. прехвърля на жалбоподателите своите вземания към Л. Д. С., възникнали на основание договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството "Варна Груп" ООД, в размер от по 100 000 евро, представляващи част от общия размер на главницата 2 900 000 евро. С решение по т. д. № 51/2013 г. на Окръжен съд - Габрово, потвърдено с решение по т. д. № 138/2014 г. на Апелативен съд – Велико Търново , Л. С. е осъдена да заплати на жалбоподателите посочените суми, на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Към молбата за вписване са приложени 2 броя нотариално заверени молби до СВ, препис от нот. акт № .... г., 2 бр. договори за цесия, решение по т. д. № 51/2014 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, решение по т. д. № 138/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, определение по т. д. № 2099/2016 г. по описа на ВКС, определение по ч. гр. д. № 1467/2016 г. по описа на ВКС, определение по т. д. № 288/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, както и определение по ч. гр. д. № 508/2019 г. по описа на ВКС. Процесната договорна ипотека е първоначално вписана на 17.10.2008 г., като е заличена на 02.03.2016 г., съобразно определение в този смисъл по ч. гр. д. № 238/2016 г. по описа на Окръжен съд - Варна. Впоследствие е била подновена на 11.06.2021 г. поради указанията на ВКС, дадени в определение № 60224/3.06.2021 г. по ч. гр. д. № 508/2019 г. за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на съдията по вписванията при Районен съд - Варна за вписване в книгите по вписванията на подновяването на договорната ипотека. С определение № 2729/30.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1754/2021 г. на Окръжен съд - Варна е отменен отказ на съдията по вписванията за заличаване на подновяване с вх. рег. № 2706/02.10.2018 г., дв. вх. рег. № 15872/11.06.2021 г. на договорна ипотека и делото е върнато на съдията по вписвания за предприемане на действия по заличаване на посоченото подновяване, което е изпълнено .
Съдът е приел, че в случая 10-годишният срок от първоначалното вписване на договорната ипотека е изтекъл, но същият не следва да бъде съобразяван предвид вписаното подновяване и последващото заличаване на вписването . Ето защо е невъзможно подновяване по реда на чл. 172, ал. 1 ЗЗД . В тази връзка съдът е посочил, че следва да се произнесе по съдържащото се в молбата искане за ново вписване на договора за ипотека. Посочил е, че молителите са представили пред СВ 2 бр. нотариално заверени молби, както и незаверен препис от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, но последният не представлява препис по смисъла на чл. 172, ал. 3 ЗЗД . Ето защо не са изпълнени изискванията по чл. 18 ПВ и не следва да се постанови ново вписване. Изложени са и съображения, съгласно които констатираните нередовности от съдията по вписванията не могат да бъдат отстранени в производството по обжалване на отказа за вписване.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК , и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжавлане на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби.
В случая формулираните от жалбоподателя въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК .
Първият, касаещ възможността ипотеката да бъде подновена без съгласието на ипотекарния длъжник, в случай че обезпеченото вземане не е погасено в срока по чл. 172 ЗЗД, не е разгледан от въззивния съд. В мотивите на обжалвания съдебен акт се посочва, че не са налице предпоставките по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, тъй като към момента на подаване на молбата вписването на договорната ипотека е било заличено. Не са изложени съображения относно необходимостта от съгласие на ипотекарния длъжник за подновяване на ипотеката. Следва да се посочи, че във връзка с релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторите не са посочили съдебна практика, на която обжалваното определение да противоречи. Ето защо по този въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Във връзка с въпроса относно възможността за отстраняване на нередовности на молбата за вписване едва в производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията е налице задължителна съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. В т. 1 на ТР № 7/2012 г. на ВКС , ОСГТК , е прието, че при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ без да дава указания по чл. 129, ал. 2 ГПК . Допускането на съответно приложение на чл. 129, ал. 2 ГПК в производството по вписване би довело до невъзможност вписването да осъществи присъщата си защитна функция. Съгласно чл. 9, ал. 1 ПВ , вписването на актове относно недвижими имоти се извършва незабавно, в деня на постъпване на акта, в съответния регистър. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 12, ал. 2 ПВ (относно вписването на искови молби и съдебни решения) и чл. 30 ПВ (относно вписване на възбрани). Към чл. 9, ал. 1 ПВ и чл. 12, ал. 2 ПВ препращат и други разпоредби на правилника (при вписване на ипотеки, на промени в обезпечено с ипотека вземане, на залог на търговско предприятие) - и тези вписвания трябва да се извършат незабавно, в деня на постъпване на акта. Това практически води до невъзможност на молителя да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности на молбата за вписване, още повече, че тази молба може да постъпи в самия край на работния ден. В обжалваното определение въззивният съд е съобразил тази задължителна съдебна практика, като е приел, че констатираните от съдията по вписванията нередовности не могат да бъдат отстранени едва в производството по обжалване на постановения отказ за вписване. Предвид наличието на задължителна съдебна практика във връзка с поставения въпрос /ТР № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, цитираната от жалбоподателите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебна практика на ВКС се явява неотносима. Ето защо не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория формулиран от касаторите правен въпрос. Третият въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд. Той е приел, че доколкото ипотеката е била заличена, не е налице възможност за нейното подновяване, поради което следва да разгледа искането за ново вписване. Съобразени са разясненията, дадени с ТР № 3/2018 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което може да се впише наново ипотека на основание чл. 172, ал. 2 ЗЗД , ако е изтекъл десетгодишният срок на вписването и тя вече е била заличена по реда на чл. 22 П В. Въззивният съд не е приел, че в този случай се предвижда сключване на нов ипотечен договор. Посочил е, че редът е по чл.18 ПВп, но в случая не са представени изискуемите документи и копието на приложения нотариален акт не представлява препис по смисъла на чл.172, ал.2 ЗЗД.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение в соченaтa хипотезa на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не обосновава приложимост на основанието. Посочените правни норми не се нуждаят от тълкуване, като във връзка с тях е налице практика на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3261/16.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 2185/2021 г. на Окръжен съд - Варна.
Определението е окончателно .


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов