КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 05:04

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Учредяване право на себе си...???
Ново мнениеПубликувано на: 14 Мар 2022, 10:01 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164

София 28.09.2018 година



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.09.2018година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр.дело N 3185 /2018 г.:

Производство по чл.274,ал.3,т.2 вр. чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на нотариус П. М., с рег. Номер 476 на НК срещу определение № 1604 от 01.08.2018 г. по ч. гр.д. № 1517 /2018 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение на съдия по вписванията при РС Пловдив, постановено на 15.06.2018 г. - отказ да впише договор от 15.06.2018 г. за учредяване на право на преминаване с нотариална заверка на подписите (с посочен в определението номер).

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като правото на преминаване върху поземлен имот може да се учреди и в случая, когато този имот и имотът, в чиято полза се учредява, са собственост на едно и също лице, тъй като (сервитутът) представлява тежест на един имот върху друг и не толкова чужд недвижим имот.

Настоящият състав установи следното :

Окръжният съд е приел, че съдията по вписванията законосъобразно е отказал да впише договор от 15.06.2018 г. с нотариална заверка на подписите (с посочен номер), с който се учредява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване върху поземлен имот , тъй като двата имота са собственост на едно и също лице – [фирма] – П.. В представения за вписване акт като две страни е посочено едно и също юридическо лице, а не различни правни субекти.

Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.192,ал.1 ЗУТ, право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Това представлява поземлен сервитут. Законовото определение на поземлен сервитут се дава от разпоредбата на чл.103,ал.1 от Закона за водите, от посочените характеристики на сервитута е видно, че той представлява вещно право, принадлежащо на собственика на един недвижим имот и даващо му ограничена власт върху чужд недвижим имот . Следователно сервитут може да се придобие при условие, че са налице два имота (служещ и господстващ), които са собственост на различни правни субекти .

Поземленият сервитут е предназначен да осигури благоприятни условия за упражняване на чуждо субективно право, поради което необходимо основание за учредяване на такъв е налице само в случай, че правото на собственост върху двата имота принадлежи на различни лица .

Съдът е добавил и че, ако собственик на двата имота е едно и също лице, то разполага с всички правомощия, включващи се в обема на правото на собственост спрямо всеки от имотите. Затова липсва основание това лице да учредява за себе си ограничена власт върху обслужващия имот с оглед упражняване на право върху господстващия

Във връзка с довода си за неправилност на изводите на Пловдивския окръжен съд, че съдията по вписванията няма право да извършва преценка на материалноправните предпоставки на представения за вписване договор за учредяване на право на преминаване, частният жалбоподател извежда процесуалноправния въпрос: какъв е обхватът на проверката, който извършва съдията по вписванията на договор за учредяване на право на преминаване и има ли съдията по вписванията правомощия да извършва проверка извън посочения обхват и да извърши отказ съгласно чл.32 ПВ, за който твърди, че е разрешен в противоречие с т.6 от ТР № 7 /2013 г. по т.д. № 7 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и с определения по ч.т.д. № 1590 /2017, на второ т.о. на ВКС, по ч.т.д. № 2112 /2017, на първо т.о. на ВКС, по ч.т.д. № 2128 /17, на второ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.274,ал.3 ГПК, които не представя. Изведен е и въпросът относно същността и целта на поземления сервитут, за който се твърди, че има значение за развитието на правото, на който се предлага отговор, че едно лице има право да учредява сервитут върху свой недвижим имот в полза на друг свой недвижим имот.

Настоящият състав намира, че обуславящият въпрос е дали представеният за вписване акт има необходимото съдържание, който се свежда до въпроса дали е представен за вписване писмен договор за право на преминаване през чужд недвижим имот, съгласно изискванията на разпоредбата на чл.192,ал.1 ЗУТ, представляващ основание за възникване на сервитут съгласно разпоредбата на чл.103,ал.1 от ЗВ, който представлява ограничена власт върху чужд недвижим имот .

Изводът, че представеният за вписване акт не представлява договор, защото не е подписан (сключен) от две различни лица, а е подписан (два пъти) от едно и също, е формиран от съдията по вписванията и от окръжния съд при извършването на проверката дали представения за вписване акт има необходимото съдържание и по-конкретно при проверка на идентификацията на страните.

Тази проверка е извършена в съответствие с приетото в цитираното ТР № 7 /2013 г. по т.д. № 7 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, че може да бъде отказано вписването на представения акт, ако той няма необходимото съдържание; че проверката на съдържанието на акта е в две насоки : идентификация на страните (чл.6,ал.1,б. „А“ ПВ) и идентификация на имота (чл.6,ал.1,б. „В“ ПВ).

Изводът на съдията по вписванията и на окръжния съд, че не е представен за вписване договор (съдържащ две насрещни волеизявления на две страни) е обоснован и законосъобразен. Представеният писмен акт представлява едностранно изявление. По този обуславящ въпрос изводът на окръжния съд е в съответствие, а не в противоречие с посоченото тълкувателно решение.

Този извод не е в противоречие и с трите посочени определения по частни жалби, тъй като в тях не е разглеждан такъв въпрос (дали едностранно волеизявление подлежи на вписване като договор, предвиден в закон).

Доколкото представеният акт не представлява договор и няма необходимото съдържание, за да бъде вписан, останалите производни въпроси също не са обуславящи.

Поради което не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване..

В това производство няма искане и основание за присъждане на разноски.

Воден от изложеното настоящият състав на съда


О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1604 от 01.08.2018 г. по ч. гр.д. № 1517 /2018 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване..


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов