КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 09:37

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Прехвърляне на прилежащ обект - мазе , таван.
Ново мнениеПубликувано на: 29 Мар 2022, 10:19 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 56

гр. София, 15.03.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д.№ 525/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 18292 от 15.09.2021 г. на Ц. Г. Г. срещу определение № 2403 от 08.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1515/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 31.05.2021 г. на съдия по вписванията при Варненския районен съд за отказ от вписване на т. 2 от нотариален акт № 102, рег. № 6535 от 31.05.2021 г.
Касаторът счита определението за неправилно и моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано вписването, въззивният съд е приел, че т. 2 от нотариален акт № 102/2021 г. се отнася за разпореждане с таванска стая № 3 и изба № 3, находящи се в масивна сграда с идентификатор ****, които обекти не притежават самостоятелен характер, тоест те следват онази вещ, която притежава такъв статут, какъвто е масивната жилищна сграда, в която се намират. За правилен е приет изводът на съдията по вписванията, че описанието на имотите в акта не отговаря на изискванията на чл. 60, т. 1- т. 7 ЗКИР, а актът не отговаря на изискването на чл. 6, ал. 3 ПВ за съдържанието на нотариалния акт - липсва посочен идентификатор на обекта, предмет на покупко-продажбата, обективирана в представения за вписване нотариален акт. Отказът на съдията по вписванията е приет за правилен и по съображения, че избата и таванското помещение не са надлежно индивидуализирани, тъй като не са описани поне с три граници. С оглед изложеното и дадените в т. 6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно предметния обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ, която извършва съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че в конкретния случай не са изпълнени всички изисквания, за да бъде извършено поисканото вписване.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос: Допустимо ли е да се постанови отказ от вписване на разпореждане с прилежащи части, при които липсва принадлежност към самостоятелен обект в сградата, където са разположени, тъй като собственикът им не притежава самостоятелен обект в същата сграда, но притежава друга сграда, свързана с процесната, както и идеални части от поземления имот, в който се намират и двете сгради.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
В случая поставеният от касатора въпрос не кореспондира на решаващите мотиви на съда за потвърждаване на отказа на съдията по вписванията, посочени по-горе, поради което не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Съгласно т 6. ТР № 7/2012 ОСГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията (съответно съдът по жалба срещу отказ за вписване) извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до обстоятелствата дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Следва да се посочи, че е налице практика на ВКС - определение № 497 от 5.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2188/2021 г., I г. о.определение № 497 от 5.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2188/2021 г., I г. о., определение № 841 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 7664/2013 г., IV г. о., на която се позовава касаторът, съгласно която страните по прехвърлителна сделка постигат съгласие по нейния предмет и когато този предмет е недвижим имот, той трябва да бъде индивидуализиран с посочването на поне три граници, а когато прехвърляният имот е обект на кадастъра - съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР. Когато предмет на прехвърлителна сделка е принадлежност към недвижим имот (таван, мазе или друго складово помещение), което се намира в район с одобрена кадастрална карта, правно невъзможно е тя (принадлежността) да бъде индивидуализирана съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР, тъй като таваните и мазетата не са обекти на кадастъра (чл. 23 ЗКИР), за тях не съществуват основни кадастрални данни (чл. 27, ал. 1 ЗКИР), нито те самите са основни кадастрални данни за имота, към който принадлежат. С оглед на това, когато обект на прехвърлителната сделка са принадлежности към самостоятелни обекти, същите следва да бъдат индивидуализирани с посочването на поне три граници, каквато индивидуализация в случая не е налице.
Постановяването на въззивното определение в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка са което не са и изложени релевантни доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2403 от 08.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1515/2021 г. на Варненския окръжен съд
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов