КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 18:53

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Вписване на преобразуване и чл.264 от ДОПК
Ново мнениеПубликувано на: 02 Юни 2022, 15:33 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 463
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
[населено място], 15.07.2020г.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на десети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 828/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „София Франс Ауто – Пропъртис„ ООД против определение № 7905/29.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 3624/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение рег. № 230/26.02.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ за вписване на удостоверение по чл. 263и ал.6 от ТЗ, съгласно искане вх.№ 10370/26.02.2020 г.. Жалбоподателят оспорва съображението на въззивния съд за нередовност на молбата за вписване, с оглед неизпълнение на чл.264 ал.1 ДОПК, поради липса на удостоверяване - в представената данъчна оценка за недвижимите имоти, включени в имуществото на преобразуващото се чрез вливане в „ София Франс Ауто- Пропъртис „ ЕООД дружество „Дест – Пропъртис Бистрица „ ЕООД - на липсата на непогасени от последното дружество, подлежащи на принудително изпълнение задължения от данъци, мита и задължителни осигурителни вноски . Твърди че настоящата хипотеза – преобразуващо се чрез вливане дружество - не е предвидена в чл.264 ал.1 ДОПК , нито има основание да бъде приравнена на изброените в нормата - прехвърляне на недвижими имоти, учредяване на вещни права, апорт и пр.. Съответно, удостоверението за вписване по чл.263и ал.6 ТЗ не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл.4 б.„а” от Правилника за вписванията / ПВ / , нито е акт , приравним на някои от другите , посочени в чл.4 б.”б-з” от ПВ. То само удостоверява настъпило правоприемство , за което със закон / ТЗ / е предвидено вписване , по смисъла на чл.4 б.”и” от ПВ. Удостоверяването на обстоятелствата по чл.264 ДОПК е предпоставка за извършване на визираните в същата норма сделки, докато при преобразуването чрез вливане удостоверяването на същите не е предпоставка за извършването му и логично – с оглед целта на разпоредбата, която според жалбоподателя се състои единствено в определяне на стойността, върху която да се изчисли държавната такса за вписване в имотния регистър на удостоверението. В евентуалност, дори да се приеме дължимо удостоверяването на липса на непогасени задължения от вливащото се дружество, върху представената данъчна оценка за недвижимите имоти в имуществото му, според жалбоподателя това обстоятелство е установимо с неотразяването на такива за приемащото дружество „София Франс Ауто – Пропъртис „ ЕООД , доколкото след вливането същото отговаря за задълженията на „ Дест–Пропъртис Бистрица „ ЕООД , а не е само негов правоприемник. Още повече, че след преобразуването чрез вливане, вписано в търговския регистър, „Дест–Пропъртис Бистрица„ ЕООД престава да съществува като правен субект. Жалбоподателят оспорва и второто основание за отхвърляне молбата за вписване – липса на доказателства за заплатена държавна такса за вписването, тъй като представеното платежно нареждане не отговаряло на изискванията на чл.7А от ТДТСАВ, в случаите на превод по електронен път. Съгласно т .6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията може да откаже вписване, ако не е внесена дължимата за това такса, но като обективно установен факт, постижимо и чрез служебна справка за постъпването на сумата по сметка на Агенцията по вписванията, а не въз основа на констатацията за липса на заверен за вярност с електронния документ хартиен носител. Представеният платежен документ е преводно нареждане, генерирано от системата за он-лайн банкиране на дружеството и директно отпечатано от нея. Обратното разбиране, според страната, се явява краен формализъм. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа за вписване на удостоверение по чл. 263и ал.6 от ТЗ – за преобразуване чрез вливане в „София Франс Ауто- Пропъртис „ ЕООД на дружеството „Дест – Пропъртис Бистрица„ ЕООД, в чието имущество има вещни права върху недвижими имоти, вписано в търговския регистър, въззивният съд е споделил за основателни две съображения: Доколкото преценката на съдията по вписванията включва и преценка за изпълнението на изискванията по чл. 264 ДОПК, съгласно алинея първа на същата разпоредба – предл. второ - и разясненията, дадени с т.6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е следвало в представена данъчна оценка за недвижимото имущество на преобразуващото се дружество да бъде отразена липсата или наличието на непогасени задължения от мита, данъци и задължителни здравни осигуровки, подлежащи на принудително изпълнение. Такава данъчна оценка е представена с данни, отнасящи се само за приемащото дружество – настоящ жалбоподател, като е представена и нотариално заверена декларация по чл.264 ал.1 пр. първо ДОПК , изходяща от представляващия на преобразуващото се дружество. Съдът е приел и липса на доказателства за заплатена държавна такса, тъй като представеното от страната преводно нареждане за плащането не е заверено нито от нея, нито от нотариус, нито от банката, получила или извършила плащането, т.е. същото не отговаря на изискванията на чл.7а от Тарифата за държавните такси събирани от Агенция по вписванията / насетне сочена в текста като Тарифата /.
В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК, жалбоподателят е формулирал следните въпроси : 1/ Важи ли изискването на чл.264 ал.1 изр. второ ДОПК , за удостоверяване наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за прехвърляем имот, в случаите на преобразуване чрез вливане на търговско дружество, притежаващо недвижими имоти ? Приравнява ли се преобразуващото се дружество на прехвърлител, по смисъла на чл.264 ал.1 изр. първо ДОПК ? ; 2/ Счита ли се в този случай, че не са представени доказателства за изпълнение на изискванията на чл.264 ДОПК, ако е представена нотариално заверена декларация от преобразуващото се дружество за липса на публични задължения по чл.264 ал.1 изр. първо ДОПК и удостоверение за данъчна оценка по изр. второ на разпоредбата, издадена на името на дружеството – правоприемник, от която е видно, че същото няма непогасени данъчни задължения за придобитите в резултат на преобразуването имоти ? ; 3/ Пропускът на заявителя да завери преписа от електронния документ съставлява ли нарушение, което да може да води до отказ да се извърши исканото вписване, щом като таксата е внесена и преписа за внасянето е представен ? Може ли липсата на заверка в този случай да се приравни на липса на внесена такса ? Въпросите се обосновават в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение със задължителна съдебна практика - т.3 и т.6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което удостоверението за вписване не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл.4 б.”а” от ПВ , нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от описаните в чл.4 б.”б-з” ПВ актове. То само удостоверява настъпилото правоприемство, бидейки акт ,з а който вписването е предвидено със закон, по смисъла на чл.4 б.”и” ПВ. При това „изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК „ , в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка, съгласно т.6 от ТР не е предвидено да се доказва единствено с удостоверение за данъчна оценка, сочеща липса или наличие на задължения от мита, данъци и задължителни здравни осигуровки, подлежащи на принудително изпълнение, от преобразуващото се дружество, вместо с такова удостоверяване за правоприемника, който след преобразуването отговаря за задълженията на влялото се дружество. Съгласно същата т.6 от ТР съдията по вписванията може да откаже вписване при обективно установен факт на неплатена държавна такса, на което, според жалбоподателя, не е приравнима хипотезата на представено, но незаверено, съгласно чл.7а от Тарифата, платежно нареждане, издадено по електронен път. В евентуалност , но само с цитиране на нормата, се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – значение на отговорите на поставените въпроси за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Първият от формулираните въпроси, спрямо отговора на който вторият въпрос се явява евентуален, обосновава общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, както и допълнителния такъв, в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което удостоверението за вписване не е акт за прехвърляне на собственост, по смисъла на чл.4 б.”а” от ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от описаните в чл.4 б.”б-з” ПВ актове.То само удостоверява настъпилото правоприемство, бидейки акт, за който вписването е предвидено със закон, по смисъла на чл.4 б.”и” ПВ. Правилни са съображенията на жалбоподателя, че липсва основание за разширително тълкуване на чл. 264 ал.1 ДОПК, според предл. първо на който - Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти , включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества , вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя , съответно ипотекарния длъжник или залогодателя , че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски , а според предл. второ – Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Видно е, че всички визирани хипотези касаят разпореждане с вещни права или учредяването на вещни тежести , а не универсално правоприемство – както в правата , така и в задълженията на разпореждащия се, каквото е налице при преобразуването на търговско дружество чрез вливане. Това е и логично изводимо от целта на установяването на посочените обстоятелства, съдържаща се в ал.4 на чл.264 ДОПК, според който : Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал.1 и ал.2 публични държавни и общински задължения, действията по ал.1 и ал.2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Целта на удостоверяването е да се гарантира събирането на тези задължения, което, с напускането патримониума на длъжника на недвижимото му имущество или обременяването му с вещни тежести , би се оказало компрометирано, каквато опасност преобразуването на търговско дружество чрез вливане не предпоставя, доколкото и след преобразуването, със същото имущество ще продължи да отговаря за същите задължения приемащото дружество , съгласно чл. 263и ал.2 ТЗ. При това следва да се съобрази, че удостоверяването в удостоверението за данъчната оценка касае единствено дължимите за конкретния недвижим имот данъчни задължения – чл.264 ал.1 пр. второ ДОПК , в отличие от пр. първо на разпоредбата - касаещо декларирането на липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения общо – за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
Следователно, отговорът на първия въпрос е: При вписване на удостоверение за вписване по чл.263в ал.1 ТЗ преобразуване на търговско дружество чрез вливане, съгласно чл.263и ал.6 ТЗ, не е необходимо представянето на удостоверение за данъчна оценка, удостоверяващо наличието или липсата на непогасени данъчни задължения, за недвижимите имоти, включващи се в имуществото на преобразуващото се дружество.
С оглед дадения отговор на първия формулиран въпрос, вторият не удовлетворява изискването за правен – отговорът му да би имал самостоятелно значение за правния резултат.
Третият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий, доколкото касае решаващ мотив на въззивното определение, за потвърждаване отказа за вписване. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС не коментира начините за установяване заплащането на дължимата за вписването държавна такса. Предмет на визираната т.6 от същото е обхвата на проверката от съдията по вписванията и включват ли се в същия материалноправните предпоставки за вписвания акт. Не се обосновава и допълнителния селективен критерий с формалното цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не са изпълнени задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбата на чл.7а от Тарифата, според която „когато държавната такса е заплатена по електронен път, в службата по вписванията се представя заверен препис от електронния документ, въпроизведен на хартиен носител, заверен от страната по акта, от нотариус или от банката, получила или извършила плащането„ не е непълна , неясна или противоречива и по приложението й – за възприемане неспазването й, като основание за отказ за вписване – не е посочена, нито установена от настоящия състав противоречива съдебна практика. По логиката на жалбоподателя, следва да се отрече императивния характер на чл.184 ал.1 пр. първо ГПК, относно формалната доказателствена сила на електронния документ, доколкото чл.7а от ТДТСАВ частично възпроизвежда разпоредбата, досежно заверка от страната по акта за вписване, а чл.184 ал.1 ГПК се явява съответно приложим, съгласно чл.540 ГПК, за всички охранителните производства – предвидените в ГПК и други закони / чл.530 ГПК /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7905/29.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 3624/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение рег. № 230/26.02.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ за вписване на удостоверение по чл.263и ал.6 от ТЗ, съгласно искане вх.№ 10370/26.02.2020 г..
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7905/29.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 3624/2020 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 5 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов