КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 29 Мар 2024, 01:47

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Заличаване възбрана в наказателно производство
Ново мнениеПубликувано на: 10 Юни 2022, 17:24 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 463
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 94
София, 03.06. 2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 675/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. П. С., чрез адв. И. М., срещу определение № 577/25.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 15389/2021 г. на Софийския градски съд за оставяне без уважение на частна жалба срещу определение № 1537/10.09.2021 г. на съдия по вписванията от Служба по вписванията - [населено място], с което е отказано заличаване на възбрана, вписана в т. 4, акт ..../2015 г. въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч. н. д. № 168/2015 г. на Плевенския окръжен съд.
Жалбоподателката поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Моли за отмяната му и за постановяване на друг, с който да бъде указано на съдията по вписванията да извърши исканото заличаване. Твърди, че съгласно чл. 234, ал. 8 НПК именно прокурорът, а не съдът, е компетентен да се произнесе по отмяна на наложена възбрана за обезпечаване на наказанията глоба и конфискация при повдигнато обвинение, което е и сторено в случая с постановление, с което мерките за процесуална принуда върху имуществото на жалбоподателката са отменени. Твърди, че макар разпоредбата на чл. 72, ал. 1 НПК по отношение обезпечаване на глобата да препраща към ГПК в частта по налагане на обезпеченията, то в НПК съществува специфична уредба на основанията за отмяна на наложените обезпечения и на органа, компетентен да постанови отмяна - в лицето на прокурора, като именно издаденото от него постановление се явява основанието по смисъла на чл. 31, ал. 1 П. за заличаване на вписаната възбрана.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване при позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се твърди противоречие на обжалваното определение с практиката на граждански и наказателни състави на Плевенския окръжен съд, обективирана в определение № 541/28.04.2017 г. по ч. гр. д. № 295/2017 г., определение № 234/ 23.03.2017 г. по ч. н. д. № 168/2015 г. и определение № 496/25.11.2021 г. по ч. н. д. № 646/2021 г., по следния въпрос: „При прекратяване на наказателното преследване прокурорът съобразно чл. 243, ал. 2 НПК овластен ли е да се произнесе по отмяна на допуснатите на основание чл. 72 НПК обезпечителни мерки или следва съдът да се произнесе за тяхната отмяна”.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу въззивен съдебен акт, с който е потвърден отказ по чл. 538, ал. 1 ГПК и който подлежи на касационно обжалване съгласно приетото в ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, следователно е допустима.
При преценката за наличието на предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, настоящият състав на ВКС на РБ, I-во г. о., намира следното:
С определение № 1537/10.09.2021 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд е постановен отказ по молбата на К. П. С. да бъде заличена възбрана, наложена с обезпечителна заповед по ч. н. д. № 168/2015 г. на Плевенския окръжен съд, с мотив, че съгласно чл. 402, ал. 3 ГПК вр. чл. 31, ал. 1 П. исканото заличаване може да бъде извършено единствено въз основа на влязло в сила определение за отмяна на обезпечението, постановено от съда, наложил възбраната.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, от фактическа страна въззивният съд е приел, че възбраната, чието заличаване е поискано, е наложена по реда на чл. 72, ал. 1 НПК по искане на Окръжна прокуратура - П. с определение по ч. н. д. № 168/2015 г. на Плевенския окръжен съд за обезпечаване на предвиденото наказание глоба за извършено от обвиняемата К. П. С. престъпление по чл. 253, ал. 3 НК. С постановление от 07.03.2017 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - П., представено към молбата за заличаване на възбраната, взетата мярка за процесуална принуда е отменена. От правна страна е прието, че съгласно т. № 5 на ТР № 2/11.10.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСНК на ВКС препращането на чл. 72, ал. 1 НПК към ГПК относно обезпечаването на глобата и конфискацията е приложимо не само относно допускането на обезпечителните мерки, но и относно обжалваемостта на актовете и тяхната отмяна, а в мотивите изрично е посочено, че отмяната на допуснато обезпечение става от съда по искане на прокурора или заинтересованото лице. Прието е още, че разпоредбите на чл. 234 и чл. 243 НПК предвиждат компетентност на прокурора само във връзка с мерките за обезпечаване на гражданския иск при надвишаване на срока за разследване и прекратяване на досъдебното производство, като разпоредбите са изрични и разширителното им тълкуване е недопустимо.
Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че поставеният от жалбоподателката въпрос следва да бъде уточнен съобразно правомощията на касационния съд по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед основанието, посочено в постановлението от 07.03.2017 г. - чл. 234, ал. 8 НПК, така: Овластен ли е прокурорът в хипотезата на чл. 234, ал. 8 НПК да се произнесе по отмяна на допуснатите на основание чл. 72 НПК мерки за процесуална принуда или следва съдът да се произнесе за тяхната отмяна. Този въпрос е обуславящ изхода на делото, поради което общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване е налице. Не е налице поддържаното от жалбоподателката специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обосновано с противоречие между приетото в обжалваното определение и цитираната практика на граждански и наказателни състави на Плевенския окръжен съд. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в приложимата редакция според публикацията в ДВ, бр. 86/2017 г. налице е основание за допускане на касационното обжалване, когато въпросът от значение за изхода на делото е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, каквато практика жалбоподателката нито цитира, нито прилага. С посоченото изменение на ГПК основанието въпросът да е решаван противоречиво от съдилищата отпадна като предпоставка за достъп до касационен контрол. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По поставения правен въпрос:
Мерките за обезпечаване на наказанията „глоба“ и „конфискация“ /като част от системата наказания по Наказателния кодекс/ са вид мерки за наказателно-процесуална принуда наред с мерките за неотклонение, другите мерки за процесуална принуда, предвидени в НПК, и принудителните способи за доказване. Регламентирани са в разпоредбата на чл. 72 НПК и са свързани с ограничаване на имуществената сфера на обвиняемия. Наложените обезпечителни мерки могат да бъдат отменени по искане на обвиняемия, върху чието имущество е наложено обезпечението, или служебно при наличието на определени хипотези. Една от тези хипотези е уредена в чл. 234 НПК, озаглавен „Срок за извършване на разследването. Срок за мерките за процесуална принуда“.
Сроковете по чл. 234, ал. 1-3 НПК касаят продължителността на разследването по време на досъдебното производство, като ал. 7 предвижда, че действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата. В чл. 234, ал. 8 НПК е установено ограничение във връзка със сроковете на процесуалната принуда, като се предвижда, че взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на посочения в разпоредбата срок. Това правомощие на прокурора касае всички видове мерки за процесуална принуда, взети спрямо обвиняемия, като единствено по отношение на мярката за обезпечаване на гражданския иск е предвидено и едно специално условие - ако основанието за нейното налагане е отпаднало, въведено с цел да не се засегнат правата на пострадалия, доколкото гражданският иск може да бъде разглеждан и извън наказателното производство, както и при неговото прекратяване. В последната хипотеза, при която обвинителен акт не се внася в съда, ако разглеждането на гражданския иск се извършва по реда на ГПК пред гражданския съд извън наказателното производство, само гражданският съд, но не и прокурорът, ще бъде компетентен да отмени наложената от прокурора мярка за процесуална принуда. По отношение на останалите мерки за процесуална принуда обаче разпоредбата на чл. 234 НПК не ограничава правомощията на прокурора, който следи служебно за настъпване на отменителното основание, и само ако той бездейства и не изпълни задължението си по ал. 8, в ал. 9 изрично е предвидено, че мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд.
О. с чл. 234, ал. 8 НПК на прокурора да отмени наложените по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда касае както мерките за неотклонение по чл. 58 НПК, така и мерките за защита на пострадалия по чл. 67 НПК, мярката забрана за напускане на пределите на Република България по чл. 68 НПК, мерките по чл. 69 НПК - отстраняване на обвиняемия от длъжност, по чл. 69а - временно отнемане на свидетелство за управление, мерките по чл. 72 НПК за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата, мерките за обезпечаване на гражданския иск - чл. 73 НПК, мерките за обезпечаване на разноски по делото - чл. 73а НПК. Всички тези случаи са уредени в един и същи раздел на Глава седма, а именно раздел II.
Отмяната на мерките за процесуална принуда, включително на тези по чл. 72 НПК, в хипотезата на чл. 234, ал. 8 НПК е предвидена в интерес на обвиняемия, като прилагането на тези мерки след изтичането на предвидените в разпоредбата срокове се приема за недопустимо. Следва да се отбележи също така, че наказателно-процесуалният закон изрично предвижда съдебна намеса при налагането на мерките за процесуална принуда, докато при тяхната отмяна предоставя правомощия и на прокурора.
В обобщение следва да се приеме, че в хипотезата на чл. 234, ал. 8 НПК прокурорът е овластен да се произнесе по отмяна на допуснатите на основание чл. 72 НПК мерки за процесуална принуда за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата.
По частната касационна жалба:
С оглед отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, следва да се приеме, че обжалваното въззивно определение е неправилно. Порокът му произтича от това, че въззивният съд не е зачел правната последица на постановен от овластен държавен орган акт - постановление на прокурор, издадено на основание чл. 234, ал. 8 НПК, с което, предвид изтеклия срок на досъдебното производство, е отменена наложената от съда мярка за процесуална принуда - възбрана върху недвижим имот. Неправилно е разбирането на съда, че разпоредбата на чл. 234, ал. 8 НПК предвижда компетентност на прокурора само във връзка с мерките за обезпечаване на гражданския иск. Както се посочи, обособяването на тази специална хипотеза е наложено от възможността гражданският иск, предявен от пострадалия от извършено престъпление, да се разгледа и при прекратено наказателно производство. Неправилно е и позоваването т. 5 на ТР № 2/11.10.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСНК на ВКС. Разрешението, дадено с тълкувателния акт, намира приложение извън случаите по чл. 234, ал. 8 НПК, а именно когато заинтересованата страна - прокурорът или лицето, върху чието имущество е наложено обезпечението, поиска отмяна на обезпечителна мярка. Тогава съдът се произнася в закрито заседание, като отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която то е било допуснато. В специалната хипотеза на чл. 234, ал. 8 НПК, която касае срок на продължителност на мерките за процесуална принуда в едно неприключило досъдебно производство, прокурорът служебно, без наличие на сезиране, отменя допуснатото от съд обезпечение, тъй като е недопустимо обвиняемият да продължава да търпи необосновано ограничаване на имуществената си сфера. Ето защо липсва основание отменянето на мярката за процесуална принуда да бъде отказано поради липса на санкция от страна на съда, постановил обезпечението.
Като неправилни, обжалваното определение и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени. Делото следва да се върне на съдията по вписванията за заличаване на възбраната върху недвижим имот, вписана на основание обезпечителна заповед от 05.03.2015 г. въз основа на определение по ч. н. д. № 168/2015 г. на Плевенския окръжен съд, тъй като постановлението на прокурор при Окръжната прокуратура - П. представлява писмено нареждане по смисъла на чл. 31, ал. 1 П. за заличаване на възбраната.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 577/25.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 15389/2021 г. на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 577/25.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 15389/2021 г. на Софийския градски съд и определение № 1537/10.09.2021 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд.

ДА СЕ ЗАЛИЧИ възбраната, вписана в т. 4, акт ..../2015 г. въз основа на обезпечителна заповед от 05.03.2015 г., издадена на основание определение № 149 по ч. н. д. № 168/2015 г. на Плевенския окръжен съд, върху недвижим имот, собственост на К. П. С., представляващ апартамент № 5, находящ се във вход А на втори жилищен етаж на сградата, със застроена площ 72.46 кв. м., състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, тераса, при съседи: коридор, апартамент № 6, улица, улица, стълбище, заедно с мазе № 5, находящо се във вход А на сутерена на сградата, със застроена площ 2.69 кв. м., при съседи: коридор, машинно, асансьор, мазе № 3, мазе № 2, мазе № 4, заедно с 2.199% идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на собственост върху земята - УПИ, върху който се строи сградата, находящ се в [населено място], СО, район „Надежда“, местността „Л. шосе“, [улица], 36 и 38, целият с площ по скица 940 кв. м., представляващ имот пл. № ............, ..., ....от кв. ....по плана на [населено място].

РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията при Софийския районен съд да извърши необходимите действия по заличаване на възбраната.

Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов