КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 22:21

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: акт, неподлежащ на вписване
Ново мнениеПубликувано на: 22 Юни 2022, 09:37 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 110
гр. София, 10.06.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 2098 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 26190/3.05.2022 г., подадена от Е. М. М. срещу определение № 2741 от 29.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1089/2022 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. срещу определение на съдията по вписванията към Служба по вписванията – гр. София за постановен отказ с вх. рег. № 14/7.01.2022 г . по депозирано в АВ заявление от Е. М. М. с вх. № 228/7.01.2022 г., с което се иска вписване на молба-становище с вх. № 25161001/5.11.2021 г. по гр. д. № 16278/2021 г. 82 състав.
Софийски градски съд е изложил, че със заявление вх. № на СВ - гр. София № 228/7.01.2022 г. Е. М. М. е поискала вписване на молба-становище с вх. № 25161001/5.11.2021 г. по гр. д. № 16278/2021 г. Вписването е било разпоредено от председателя на СРС, 82 състав, по гр. д. № 16278/2021 г., като видно от протокол от открито съдебно заседание от 14.12.2021 г., производството по делото е било оставено без движение и ищцата е била задължена от съда да представи доказателства, че е вписала молбата-становище от 5.11.2021 г., съдържаща уточненията относно допълнително предявения иск за подобрения. С постановения отказ с вх. peг. № 14/7.01.2022 г. съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване на молбата-становище, излагайки мотиви, че същата не е сред изброените документи за вписване по чл. 4 ПВ, т. е. не е налице подлежащ на вписване акт.
Съдът е намерил частната жалба, с която е бил сезиран, за неоснователна.
Посочил е, че вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване), е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се за акт на безспорна администрация и оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта на вписването е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Законодателят го регламентира като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 5 ГПК, като това е свързано със субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства. Основната цел на вписването е осигуряване на публичност и противопоставимост. Съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес - да го атакуват пред съда. Софийски градски съд е споделил доводите на съдията по вписванията, че молбата-становище не е сред изброените документи за вписване по чл. 4 ПВ и следователно няма представен подлежащ на вписване акт. Актовете, подлежащи на вписване, са подчинени на принципа numerus clausus (изчерпателно изброяване). На вписване подлежат само тези актове, които са посочени в законова норма като подлежащи на вписване. Опит за тяхното изброяване е направен в чл. 112, 114 и 115 ЗС, както и в чл. 4 ПВ. То обаче е неизчерпателно, като е възможно в други закони да са посочени актове, които могат да бъдат вписани - напр. чл. 34, ал. 7 ЗОС, чл. 73, ал. 5 ТЗ, чл. 237, ал. 1 ЗЗД и др. Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а , ал. 1 ПВ относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.
Съдът е посочил, че в конкретния случай е поискано, по указания на първоинстанционния съд, вписване на молба-уточнение във връзка с предявен облигационен иск за заплащане на суми за подобрения в недвижим имот - гараж. Визирал е, че действително съдията по вписванията не може да проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда (като в този смисъл е т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС), но е приел, че настоящата хипотеза е напълно различна и не попада в приложното поле на тълкувателното решение. Изложил е, че както е посочено в т. 6 от последното, съдията по вписванията не може да откаже: 1. вписване на съдебни актове по съображения, че не отговарят на изискванията за форма или съдържание, тъй като не е компетентен да проверява съдебни актове; 2. Когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. 3. Никаква проверка не може да бъде извършвана и в хипотезата на постановен съдебен акт в производство по чл. 577 от ГПК. 4. Идентично разрешение следва да бъде дадено тогава, когато съдът нарежда вписване на възбрана върху недвижим имот със свое определение. То не може да бъде контролирано от съдията по вписванията. Софийски градски съд е намерил, че в случая , макар и по указания на първоинстанционния съд, е поискано вписване на молба-уточнение към искова молба, която съдържа облигационни претенции и която не попада в лимитативно изброените актове, подлежащи на вписване, нито в случаите, изброени в т. 6 от посоченото по-горе тълкувателно решение, които са свързани с хипотезата на чл. 4, б. „з“, във вр. с б. „а“ ПВ, и които касаят съдебни актове във връзка с недвижими имоти, но не и искове, а още по-малко молби-уточнения по тях, за извършени подобрения в спорен имот.
Жалбоподателката счита атакуваното от нея определение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли Върховният касационен съд да прогласи нищожността му и да прекрати делото, а ако същото не подлежи на прекратяване – да го върне на първоинстанционния съд за ново решение; евентуално – да обезсили определението и прекрати делото; евентуално – да обезсили определението поради разгледан непредявен иск и върне делото за произнасяне по предявения иск. Ако делото не подлежи на прекратяване, изпращане по компетентност или връщане, прави искане настоящият съд да постанови съдебен акт, с който да уважи предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Е. М. твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради противоречие на атакуваното определение със задължителната тълкувателна практика, както и поради вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на акта.
Позовава се на т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на определение № 516/1.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3668/2014 г. на ВКС, III г. о. на ВКС, съгласно които съдията по вписванията не може да упражнява контрол относно съдържанието на исковата молба, когато нейното вписване е разпоредено от съда. Сочи, че смисълът на тълкувателното решение в тази му част се отнася не само до исковите молби, но и до всякакви други молби в хода на производството, които съдът е разпоредил да бъдат вписани; съ дия по вписванията не може, във всички случаи, когато това е разпоредено от съд, да подлага на контрол преценката на съдията; в случаи като настоящия съдията по вписванията е длъжен да извърши вписването, без да подлага на контрол преценката на съда, разпоредил вписването.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт; внесена е дължимата по жалбата държавна такса.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намират чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
В изложението към частната касационна жалба не е формулиран никакъв въпрос, по отношение на който да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно обжалваното определение не е постановено в противоречие с визираната от жалбоподателката задължителна практика и практика на ВКС. Съгласно т. 6 от горецитираното тълкувателно решение отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване (чл. 32а ПВ). Както в тълкувателното решение, така и в определение № 516/1.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3668/2014 г., ІІІ г. о. е прието, че съдията по вписванията не може да проверява редовността на акт, чието вписване е наредено от съда. В случая вписването е отказано не поради нередовност на молбата-становище на Е. М. от 5.11.2021 г., а защото тази молба не попада сред актовете, подлежащи на вписване, което в изцяло в правомощията на съдията по вписванията, в какъвто смисъл са и решаващите мотиви на Софийски градски съд.
Обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение на Софийски градски съд не е вероятно нищожно или недопустимо. Същото не е и очевидно неправилно, доколкото не е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2741 от 29.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1089/2022 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов