КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41

гр. София, 23.01.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2951 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на молителя „Общинска банка“ АД срещу въззивно определение на Пернишки окръжен съд, за отказ на съдия по вписванията за вписване на посочени от жалбоподателя обстоятелства, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Охранителното производство е започнало по молба на жалбоподателя до съдията по вписвания при СВ – Перник с искане да се впише по реда на Правилника за вписванията пристъпване към изпълнение върху недвижими имоти като отделни елементи от търговско предприятие, предмет на вписан договор за особен залог на предприятие.

По искането съдията по вписванията е постановил отказ по съображение, че пристъпването към изпълнение не представлява подлежащ на вписване акт.

За да потвърди определението, въззивният съд е приел, че пристъпването към изпълнение не подлежи на вписване.

Изложил е съображения, че това не е предвидено в Правилника за вписванията, където в чл. 22а е уредено само вписването на самия залог, а удостоверенията за последващи вписвания по ал. 1 са годни алтернативни основания за същото това вписване, без да обосновават необходимост от самостоятелно вписване на отразените в тях други обстоятелства.

Приел е също, че вписване на пристъпването към изпълнение не е предвидено и в ЗОЗ, където в чл. 26, ал. 3, т. 4 е предвидено само вписване в търговския регистър, но не и в имотния.

Накрая, в подкрепа на крайния си извод е изложил и съображението, че според представеното удостоверение молителят е вписал в търговския регистър пристъпване на изпълнение върху предприятието в цялост, което изключва възможността за пристъпване на изпълнение върху отделни недвижими имоти, като се е позовал и на посочена практика на касационната инстанция.

Допускането на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпросите
- подлежи ли на вписване в книгата по чл. 33, б. „д“ от Правилника за вписванията пристъпването към изпълнение върху заложеното търговско предприятие, когато пристъпването е спрямо отделни активи на предприятието, представляващи недвижими имоти, с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 1, изр. 3 ЗОЗ (ред. ДВ, бр. 105/2016 г.) вр. чл. 21, ал. 3 ЗОЗ при наличие на общата възможност по чл. 22а ПВ;
- предвидено ли е в специален закон вписването в имотния регистър на пристъпването към изпълнение, когато е направено по отношение на отделни активи на търговското предприятие, които представляват недвижими имоти; има ли основание за прилагането на правилата на ЗОЗ за вписване в имотния регистър на обстоятелствата относно залог на търговско предприятие;
- при осъществяване на въззивна дейност по правилността на първоинстанционния съдебен акт въззивният съд следва ли да се произнесе по всички релевантни за спора твърдения и възражения на страните;
- следва ли въззивната инстанция да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на исковите претенции; във връзка с това следва ли въззивният съд да формира своя собствена преценка на заявените от страните доводи и възражения.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия и четвъртия от поставените въпроси, във връзка с които допускането се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с посочена практика на касационната инстанция.

И по двата въпроса не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото по тези въпроси така, както са формулирани, не е налице произнасяне на въззивния съд.

Във връзка с третия въпрос се твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че се иска вписване на пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие в цялост, вместо върху отделни негови активи, поради което съдът не се е произнесъл по доводите по чл. 46, ал. 1 ЗОЗ във връзка с пристъпването към изпълнение върху отделни елементи. Така поставен, въпросът е от значение за правилността на въззивното определение като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане по чл. 280 ГПК.

Относно четвъртия въпрос се поддържа, че въззивният съд механично е възпроизвел мотиви, съдържащи се в цитираната от него съдебна практика. Така формулиран, и този въпрос е от значение за правилността на обжалваното определение по чл. 281, т. 3 ГПК, а не за допускане на касационното обжалване.

Касационно обжалване обаче следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с първите два въпроса, уточнени и обобщени във въпроса:
- подлежи ли на вписване по реда на ПВ, респ. в имотния регистър, пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ върху отделни активи – недвижими имоти на търговско предприятие, предмет на особен залог.
Въпросът е значим за производството, доколкото е поставен в основата на решаващия извод на въззивния съд. По същия освен това е налице и практика на касационната инстанция, за която в изложението се твърди, че е формирана преди изменението на чл. 46, ал. 1 ЗОЗ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.), т. е. поддържа се необходимост от осъвременяване на практиката с оглед настъпили изменения в законодателството съгласно т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК.

По въпроса относно допустимостта на вписването по реда на ПВ на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ върху недвижими имоти като отделни активи на търговско предприятие, предмет на особен залог, е установена касационна практика (определение № 330/08.05.2013 г. по ч. т. д. № 1476/2013 г. на ВКС, І т. о.; определение № 343/16.05.2013 г. по ч. т. д. № 1478/2013 г. на ВКС, І т. о.), съгласно която не съществува обща възможност по чл. 22а ПВ за вписване на допълнителни обстоятелства относно залога на търговско предприятие, в частност пристъпването към изпълнение, респ. изоставянето му, предвид липсата на конкретна законова разпоредба за това.

След формиране на посочената практика със ЗИДЗОЗ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.) са изменени разпоредбите по чл. 46 ЗОЗ. Съгласно чл. 46, ал. 1, изр. 3 ЗОЗ в редакцията след изменението пристъпването към изпълнение върху отделни елементи на търговското предприятие се вписва и в съответния регистър по чл. 21, ал. 3, т. е. в съответния специален регистър, който се води за такива активи. За недвижимите имоти такъв специален регистър е имотният регистър, респ. до неговото създаване – установеният с Правилника за вписванията ред. Следователно с посоченото изменение на чл. 46, ал. 1 ЗОЗ изрично е предвидено вписването по реда на ПВ, респ. в имотния регистър, и на пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ върху недвижими имоти като отделни елементи на търговско предприятие, предмет на особен залог. Наличието или липсата на съответни разпоредби в Правилника за вписванията, доколкото същият представлява подзаконов нормативен акт, е без значение.

С оглед изложеното обжалваното определение и потвърденият с него отказ, като несъобразени с правилото по чл. 46, ал. 1, изр. 3 вр. чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, и доколкото не се установяват други основания за отказ (в частност от вписването в търговския регистър се установява, че молителят е пристъпил към изпълнение именно върху отделни активи, а не върху цялото предприятие, както неправилно е приел въззивният съд), следва да бъдат отменени като неправилни и делото да се върне с указание за извършване на поисканото вписване.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на определение № 990/14.11.2019 г. по ч. гр. д. № 666/2019 г. по описа на Пернишки окръжен съд.
Отменя определение № 990/14.11.2019 г. по ч. гр. д. № 666/2019 г. по описа на ПОС, както и потвърдения с него отказ по определение № 73, т. 1 от 09.08.2019 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – Перник, и връща делото с указание за извършване на поисканото вписване.
Определението не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 330
С., 08.05.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….…………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1476 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 426/22.ІІ.2013 г. на [фирма]-С. /по-нататък [фирма]/, подадена против определение № 16 на Софийския окръжен съд, ГК, от 24.І.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 53/2013 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция срещу определение № 4/27.ХІІ.2012 г. на съдията по вписванията при Районен съд-гр. Е. П.: за отказ да бъде отбелязано в нотариалните книги на Служба по вписванията при РС-гр. Е. П. на „пристъпване към изпълнение” /по смисъла на чл. 32, ал. 3 от закона за особените залози/ върху заложеното търговско предприятие на [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], чиито активи включват и два негови недвижими имота.
Единственото оплакване на банката частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, задължаващ съдията по вписванията при РС-Елин Пелин да извърши вписване на заявеното от [фирма] пристъпване към изпълнение „по отношение на недвижимите имоти”, включени в търговското предприятие на [фирма] – С..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК кредитната институция обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Софийският ОС се е произнесъл по противоречиво решаваният от съдилищата материалноправен въпрос: дали подлежи на вписване в книгата по чл. 33, б. „д” П. пристъпването към изпълнение върху заложено търговско предприятие /като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/: „предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗОЗ-във вр. чл. 21, ал. 2 и 3 от същия закон и при наличие на общата възможност по чл. 22а П. за вписване в имотния регистър на допълнителни обстоятелства относно залога на търговско предприятие”. Същият въпрос бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК /щом атакуваното определение на Софийския ОС не е било съобщавано на банката настоящ частен касатор/ и подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред Софийския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма] - С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Релевираният от банката частен касатор материалноправен въпрос е от значение не само за изхода по конкретното дело, но и за точното прилагане на закона /чл. 31 ЗОЗ във вр. чл. 3, ал. 2 ЗКИР/, както и за развитието на правото. Това разбиране следва от липсата на съдебна практика по въпроса дали „пристъпването към изпълнение” по смисъла на ЗОЗ, когато е насочено върху заложено търговско предприятие, включващо в активите си конкретни недвижими имоти, представлява отделно обстоятелство, респ. „действие”, което следва да бъде вписано не само в Централния регистър на особените залози към м-во на правосъдието, но и в имотния регистър. От една страна, разпоредбата на чл. 22 а , ал. 2 П. предвижда, че правилата на чл.чл. 8 и 9 от този Правилник следва да се прилагат „съответно” и при вписване на залог върху търговско предприятие по чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, което се извършва по разпореждане на съдията по вписванията в чиито район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие. От друга страна, съгласно чл. 31 ЗОЗ, правилата за публичност на регистъра и на регистърното производство се прилагат „съответно”, когато в друг регистър се вписват обстоятелства по този закон и, на трето място, според текста на чл. 3, ал. 2 ЗКИР, в имотния регистър се вписват актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, възбраните и ипотеките върху тях, както „и други действия , обстоятелства и юридически факти, за които закон предвижда вписване”. Налице е следователно законова непълнота досежно това следва ли в имотния регистър буквално да се възпроизвеждат всички подлежащи на вписване действия и обстоятелства, които са предмет на вписване в Централния регистър на особените залози в хипотеза, когато такъв залог е бил учреден върху търговско предприятие, включващо в активите си конкретни недвижими имоти.
Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.
Ноторно е, че предназначението на имотния регистър е да даде информация на третите добросъвестни лица с какви тежести въобще е обременен даден недвижим имот: освен евентуално наложените върху него възбрани и/или ипотеки, характер на такава несъмнено би имал и вписаният в Централния регистър на особените залози към м-во на правосъдието залог върху търговско предприятие, в активите на което се включват конкретни недвижими имоти /арг. чл. 22а, ал. 1 П./. От гледище на правната симетрия – като тълкувателен способ, приложим и в материята на особените залози, на действието „пристъпване към изпълнение” съответства „изоставяне на изпълнението”. Изрично разпоредбите на чл. 13 и чл. 15 от Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози към м-во на правосъдието предвиждат, че във формата на отделни образци на заявление (съответно с номера 5 и 7) следва да се посочват подлежащите на вписване обстоятелства относно пристъпването към изпълнение и относно изоставянето на изпълнението по реда на специалния ЗОЗ. За тези две противоположни по насоченост юридически действия, подлежащи на вписване в Централния регистър на особените залози, не съществува конкретна законова повеля да бъдат отразени и в имотния регистър – по партидата на конкретните недвижими имоти, включени в активите на заложено по реда на ЗОЗ търговско предприятие. От значение за публичността на имотния регистър би била евентуална последваща продажба на същото търговско предприятие като съвкупност от права /вкл. върху въпросните недвижими имоти/, задължения и фактически отношения. Но самото пристъпване към изпълнение, както и възможността последното да бъде изоставено, не се отразяват върху заварения статус на съответния недвижим имот в имотния регистър.
В заключение, неоснователна е тезата на банката частен касатор за съществуване на „обща възможност” по чл. 22а, П. за вписване в имотния регистър „на допълнителни обстоятелства относно залога на търговско предприятие”, тъй като вписването на обстоятелство, което не подлежи на вписване в този регистър е нищожно и не поражда действие, вкл. и предвид липса на компетентност за извършването му от органа, оправомощен да води имотния регистър, а и третите лица не са длъжни да правят проверка във всички възможни регистри.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 16 на Софийския ОС, ГК, 3-и с-в, от 24.І.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 53/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.