КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 06:24

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: заявление без пълномощно
Ново мнениеПубликувано на: 11 Окт 2022, 13:53 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 284

гр. София, 03.05.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2120 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д. като ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски.”, гр. Варна срещу определение № 417 от 09.06.2017г. по ч. гр. д. № 304/2017 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 16 от 07.04.2017 г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд. С потвърденото определение на съдията по вписванията е отказано вписване на анекс към договор за аренда - рег. № 2824/30.03.2017 г. по заявление с вх. № 1815/07.04.2017 г. по описа на Службата по вписвания – Ловеч.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че подаденото заявление за вписване на анекс към договор за аренда не отговаря на изискванията на закона, тъй като поради настъпилите промени в законодателството (новата редакция на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, в сила от 07.02.2017 г.) пред съдията по вписванията следва да бъдат представени доказателства за установяване дали арендодателят, който е подписал анекса към договора за аренда, е собственик на недвижимия имот, упълномощен ли е от страна на останалите съсобственици, притежаващи общо с него 50 на сто идеални части от имота. Счита, че по този начин решаващият състав се е отклонил от насоките и разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК, като е преценявал материалноправните предпоставки на представения пред него акт за вписване – анекс за продължаване само на срока на вече сключен и вписан договор за аренда, по които страните са едни и същи.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следния правен въпрос: „За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда, и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства?“ Поддържа, че поставеният въпрос е решен в противоречие с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а също и с практиката на ВКС, обективирана в определение 405 от 31.07.2017г. по ч.т.д.№ 1547/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 411 от 02.08.2017г. по ч.т.д. № 1024/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 426 от 28.07.2017г. по ч.т.д. № 1035/2017г. на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, преди да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване на определението, взе предвид следното:
С определение № 71 от 29.01.2018г. настоящото производство е спряно до приключване на тълк.д. № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС.
Образуваното тълкувателно дело е приключило с приемане на ТР №7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което е отпаднала причината за спиране на настоящото дело.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, съдът е приел, че разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ /в сила на 07.02.2017г./ изисква да са налице изрично упоменатите в закона материалноправни предпоставки – съсобствениците, сключващи договор за аренда, да притежават повече от 50 на сто от съсобствеността на земеделската земя. Приел е, че в случая липсва информация арендодателят И. Д. като наследник на наследодателя П. К. Цв.С. в качеството на собственик или на съсобственик подписва представения анекс и във втория случай – че е съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от описаните имоти, която проверка касае именно идентификацията на страните, съгласно чл.6, ал.1, б. „а“ ПВ.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният правен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът, за да достигне до крайния си извод, е споделил извода на съдията по вписванията, че вписване следва да бъде отказано поради липса на представени доказателства за правата на арендодателя във връзка с изменението на чл.3, ал.4 ЗАЗ. Налице е поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като поставеният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика - ТР № 1/16.01.2019г. по тълк.д. № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС, което дава отговор на въпроса „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието / ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017г./, при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?“
С цитираното тълкувателно решение е прието, че материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ / ред. ДВ бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието. В съобразителната част на ТР №1/2018г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че с §6 на ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр.13/07.02.2017г., в сила от същата дата, е изменен чл.3, ал.4 ЗАЗ, като е предвидено, че договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. В действалата до изменението редакция на чл.3, ал.4 ЗАЗ е регламентирана възможност за сключване на договор за аренда само от някои от съсобствениците, т.е. и от съсобственик, притежаващ по-малко от половината от дяловете. С новата редакция на чл.3, ал.4 ЗАЗ се създава кореспондиращо на общата уредба по чл.32, ал.1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда- общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Следователно коментираното изменение има отношение единствено към материалноправните предпоставки за сключване на договор за аренда и анекс за изменението му по отношение на срока и не въвежда нарочно изискване съдията по вписванията да проверява правата на арендодателя.
Според приетото в т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до преценка, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени от закона случаи.
Следователно неправилно окръжният съд е отнесъл преценката относно правата на арендодателите по отношение на арендувания имот към проверката, която съдията по вписванията следва да извърши на основание чл.6, ал.1, б. „А“ ПВ относно идентификацията на страните. Съгласно цитираната разпоредба притежаването на определено субективно имуществено право не е сред изчерпателно изброените идентификационни белези на страните по акта, подлежащ на вписване.
Настоящият състав на ВКС намира, че производството по вписване е регламентирано като вид нотариално удостоверяване по смисъла на чл.569, т.5 ГПК, т.е. по същността си е охранително производство и спрямо него приложение намират съответно общите правила на ГПК, доколкото липсват особени правила, на основание чл.530 ГПК. Следователно на съгласно чл.533 ГПК вр. чл.32а, ал.1 ПВ сезираният с частна жалба съд на основание чл.577, ал.1 ГПК, респ. след като допусне касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК касационният съд е длъжен да провери служебно налице ли са всички необходими предпоставки за извършване на вписването.
В случая производството по вписване е започнало по заявление подадено от арендатора, чрез негов пълномощник. На основание чл.540 вр. чл.128, т.1 ГПК към молбата на лицето по чл.8, ал.1 вр. чл.4 от ПВ следва да е приложено пълномощно, след като молбата се подава от пълномощник. В преписката по отказа на СВ-Ловеч не се съдържа пълномощно за Х. Д., подал като пълномощник на арендатора заявление вх. № 1815/07.04.2017г. Поради това следва да се приеме, че не са изпълнени изискванията на закона - чл.32а, ал.1 ПВ.
Предвид изложеното отказът на съдията по вписванията се явява правилен като краен резултат, макар и поради мотиви, различни от изложените в обжалваното определение. С оглед на това обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 2120/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 417 от 09.06.2017г. по ч. гр. д. № 304/2017 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 16 от 07.04.2017 г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда - рег. № 2824/30.03.2017 г. по заявление с вх. № 1815/07.04.2017 г. по описа на Службата по вписвания – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов