КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 12:57

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Обхват проверка при вписване
Ново мнениеПубликувано на: 11 Окт 2022, 14:07 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50211
гр. София, 06.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия СОНЯ НАЙДЕНОВА ч.гр.д. № 3046/2022г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. В. чрез пълномощник адвокат Д. Б. от АК - Р., против определение № 269 от 12.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 177/2022 г. на ОС-Разград, с което е потвърдено определение № 24 от 16.06.2022 г. на съдия при вписванията при РС-Разград, с което е оставено без уважение заявление с вх. № 2769/2022 г. по описа на Служба по вписване /СВ/- Разград за вписване на искова молба от Н. В. срещу В. Г. по гр.д. № 886/2022 г. по описа на РС – Разград, с която се иска отмяна на договор за дарение на 3/4 идеални части от недвижим имот – поземлен имот с площ от 1252 кв.м. съставляващ имот № *, за който е отредено УПИ ** в кв. 18, заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., с административен адрес [населено място], общ. Р..
С частната жалба се излага доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, иска се неговата отмяна и връщане на делото за вписване на исковата молба. С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основанията по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставени въпроси, така : 1. Може ли, до каква степен, и в какви случаи отказ от вписване на искова молба да прегражда и ограничава движението по дела, при които задължително се вписват искови молби?; 2. Следва ли да се прави отказ за вписване на искова молба единствено и само, когато исковата молба не отговаря на изискванията за идентификация на страни и имот или може да се направи отказ и в други случаи?; 3. Следва ли да се формализира изискване към страна по делото при очевидна невъзможност да се заплати държавна такса и посочи цена на иска в първоначална искова молба, при условие, че е обективно невъзможно за ищеца да заплати държавна такса и посочи цена на иска, тъй като не разполага и няма от къде без наличие на съдебно удостоверение да се снабди с данъчна оценка на процесния имот?; 4. Следва ли службите по вписвания вписванията и съдилищата да проявяват излишен формализъм и затрудняват упражняването на съдебните права на гражданите? В изложението се твърди обжалваното определение да е постановено в противоречие на съдебната практика и на ТР № 7/2012 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, също и че е очевидно неправилно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима, подадена е от страна в процеса, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд.
Н. В. чрез адв. Д. Б., е подала заявление с вх. № 2769/16.06.2022 г. в Службата по вписване/СВ/ – Разград с искане за вписване на искова молба от Н. В. срещу В. Г. по гр.д. № 886/2022 г. по описа на РС – Разград, с която се иска отмяна на договор за дарение на 3/4 идеални части от недвижим имот – поземлен имот с площ от 1252 кв.м. съставляващ имот № *, за който е отредено УПИ ** в кв. 18, заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., с административен адрес [населено място], общ. Р..
С определение № 24 от 16.06.2022 г. на съдия по вписванията при РС – Разград е оставено без уважение заявление с вх. № 2769/16.06.2022 г. за вписване на исковата молба с аргумент, че приложената за вписване искова молба се различава от исковата молба, по която е образувано делото пред РС – Разград.
По повод частна жалба от ищеца Н. В., въззивният съд с определение № 269 от 12.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 177/2022 г. на ОС-Разград е потвърдил определение № 24 от 16.06.2022 г. на съдия при вписванията при РС-Разград. Въззивният съд е приел, че определението на съдията по вписванията е правилно като краен резултат, но по изложените от въззивния съд собствени мотиви. Приел е, че на вписване подлежи искова молба, по която е образувано съдебното исково производство и по която е събрана дължимата държавна такса, каквото е законовото изискване на чл.12, ал.1 от Правилника за вписванията /ПВ/. В случая е приел, че на вписване подлежала както исковата молба от 17.05.2022 г. така и уточнението на исковата молба от 16.06.2022 г., с което уточнение се отстраняват нередовности на исковата молба - непосочване цената на иска, за което е било дадено указание от районния съдия.
Прието е, че съгласно чл. 32а ПВ съдията по вписванията има право на преценка само за това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, тоест преценката на съдията по вписванията е ограничена до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е в изискуемата форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Прието е, че съдията по вписванията не следва да преценява дали има съответствие между подадената в съда искова молба и тази искова молба, представена със заявлението за вписване до СВ, но може и трябва да направи преценка, дали исковата молба въобще е била подадена до районния съд и дали по нея е била внесена дължимата държавна такса. И доколкото в случая данни за това не се съдържали в представените от Н. В. книжа със заявлението й до СВ - липсвали данни за входиране на приложената исковата молба в съда и такива за заплатена държавна такса по нея, тази липса на данни би могло да послужи като основание за отказ от вписване на така представената на СП искова молба, а не направената служебно констатация от съдията по вписване за разминаване в съдържанието на исковата молба по делото в РС-Разград и тази, представена пред съдията по вписване. Въззивният съд е приел още, че заявление с вх. № 2769/16.06.2022 г. до СВ – Разград, е подадено от ищцата Н. В., която е действала чрез пълномощника си адв. Д. Б.. Въззивният съд посочва, че в заявлението не е отразено, че пред съдията по вписванията се представя и пълномощно за представителство пред Агенцията по вписванията и службите по вписвания към нея. Приел е, че като не е представено пълномощно за представителство пред Агенцията по вписвания, не са изпълнени изискванията на чл. 32а, ал.1 ПВ. Приел е още въззивния съд, че подаването на заявление за вписване на акт, подлежащ на вписване, без прилагане на пълномощно за представителство пред Агенцията по вписванията, от своя страна неминуемо водело до постановяване на отказ за вписване, поради нередовност на заявлението за вписване, и поради липсата на правна възможност на съдията по вписванията да дава указания за отстраняване на констатираната нередовност. По изложените съображения определението, с което съдията по вписвания е отказал да бъде вписана исковата молба, е потвърдено от въззивния съд.
Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното по основанията за допускане на касационно обжалване:
Частният жалбоподател не е формулирал в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет, който въпрос да се преценява като решен в противоречие с практиката на ВКС и на ТР № 7/2012 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира такъв въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната частна жалба, а разполага с възможността единствено въз основа обстоятелствената част на изложението да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от касатора въпрос /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Непосочването на такъв правен въпрос е и пречка да се установи противоречие със сочена от касатора съдебна практика на ВКС, и в частност ТР № 7/2012 г.
Поставените от касатора въпроси по т.1 и т.3 в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, нямат връзка с решаващите изводи на съда за недопустимост на вписването на исковата молба, а има отношение към въпроси по движение на исковото производство по исковата молба, поради което няма белезите на правен въпрос от значение за настоящето производство, в което се преценява само законосъобразността на отказа на съдията по вписване. Ето защо въпроси 1 и 3 не е обусловил изводите на въззивния съд и по тях не може да се допусне касационно обжалване по смисъла на разясненията по т.1 ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, което прави ненужно разглеждане дали е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Поставените от касатора въпроси по т.2 и т.4 се отнасят до обхвата на преценката, която прави съдията по вписванията, респ. съда при обжалване на отказ за вписване на акт, при което имат отношение към делото. По отношение на тези въпроси, обаче, не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване. Съгласно приетото в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице в няколко случая: когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или когато са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, което налага промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. По въпросите за обхвата на преценката, която прави съдията по вписванията, и тези за задълженията на окръжния съд в производството по частна жалба срещу отказ да прецени дали са били налице всички необходими предпоставки за извършване на вписването, вкл. подаване на исковата молба в съда, внасяне на дължимата по нея държавна такса, отстраняване нередовностите на исковата молба преди вписването й, прилагане на пълномощно към искането за вписване като вид охранително производство, като тази преценката на въззивния съд се извършва независимо от оплакванията в частната жалба и независимо от мотивите за отказ на съдията по вписванията, е налице обилна съдебна практика на ВКС – както ТР № 7/2012 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 6/2017 г. по т.д.№ 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, така и други актове на ВКС (напр. определение № 110 от 14.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2289/2017 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, определение № 284 от 03.05.2019 г. по ч. т. д. № 2120/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, и други актове на ВКС, посочени в определението на ОС-Шумен), която съдебна практика се споделя от настоящия касационен състав, и по отношение на която не е налице основание да бъде променяна. Въззивният съд е процедирал в съответствие с правомощията си и е извършил цялостна проверка на процедурата по вписване. Ето защо не може да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по поставените от касатора въпроси по т.2 и т.4.
Не са налице и основание за служебно допускане до касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК . За да е налице очевидна неправилност на обжалваното решение като предпоставка за допускане на касационното му обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може съдът да я констатира при прочит на съдебния акт, без да е необходимо да прави преценка на събраните доказателства. Такава квалифицирана форма на неправилност в случая не се констатира.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 269 от 12.07.2022 г. по в.ч.гр.д. № 177/2022 г. на ОС - Разград.
Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Обхват проверка при вписване
Ново мнениеПубликувано на: 21 Юли 2023, 09:50 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2239

София, 19.07.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 947/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. Р. П. чрез адв. Б. К., срещу определение № 457 от 29.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 247/2022 г. на Видинския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 17.08.2022 г. на съдия по вписванията при Видинския районен съд, постановено по молба вх. № 3687 от 17.08.2022 г., с което е отказано вписване на подадената от жалбоподателя искова молба по чл. 108 ЗС срещу М. К. М..

По делото е установено, че с разпореждане № 1331 от 27.05.2022 г. по гр. д. № 2054/2021 г. на Районния съд - М. е указано на ищеца В. Р. П. за необходимостта от вписване на исковата молба. С молба вх. № 3687/17.08.2022 г. до Службата по вписвания ищецът е поискал вписването, като е приложил 2 бр. искови молби, 2 бр. скици на поземлен имот и 2 бр. удостоверения за данъчна оценка. С определение от 17.08.2022 г. съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване на исковата молба поради това, че същата не отговаря на нормативно установените изисквания на Закона за собствеността и Правилника за вписванията /ПВ/. В мотивите си съдията по вписванията се е обосновал с липсата на вписан ЕГН на страните, което намира за необходим реквизит предвид извършването на вписването по персонална система. Посочено е още, че имотът не е идентифициран в исковата молба, както и че не е внесена дължимата такса съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията /ТДТСАВ/.

Позовавайки се на т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, окръжният съд е намерил действията на съдията по вписванията за законосъобразни. Съгласно мотивите към обжалвания акт, подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнасят, а не тези данни да се извличат от съдържанието на други, приложени към акта, приложения. Описанието следва да съдържа вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите /аргумент от чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ/. Макар да е приложена „скица-копие от кадастрална карта“ на сграда, тя не може да преодолее порока на исковата молба, която подлежи на вписване. За ирелевантна решаващият съдебен състав е приел и възможността в исковото производство да са отстранени установените нередовности в исковата молба /след указания на съда/, доколкото в производството по вписване не е била представена поправена искова молба. На последно място е обърнато внимание и на липсата на платена държавна такса. В тази връзка е указано, че разпореждането за освобождаване от внасянето на такава на основание чл. 83, ал. 2 ГПК се отнася само до конкретно гражданско съдебно производство, не и до производството по вписване, което се развива пред друг държавен орган, а освободени от внасяне на такса в производства пред такива органи са само лицата и организациите, посочени в чл. 5 ЗДТ, сред които жалбоподателят не е. Мотивиран от изложеното, окръжният съд е достигнал до извода, че представената за вписване искова молба не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а“ и б. „в“ ПВ и чл. 41б от същия правилник във вр. с чл. 2, ал. 1 ТДТСАВ, поради което и е потвърдил определението на съдията по вписванията.

Касаторът поддържа теза за незаконосъобразност на гореизложените изводи, като застъпва становището, че съдията по вписванията е следвало да укаже на молителя за необходимостта от отстраняване на констатираните нередовности. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на противоречие с ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС по въпроса: „Компетентен ли е съдията по вписванията да извършва проверка дали заявената за вписване искова молба отговаря на изискванията на закона, съгласно чл. 32а ПВ, след като нейното вписване е разпоредено от съда?“. Към жалбата се представя и определение № 516 от 01.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3668/2014 г. на ВКС, III-то г. о.

Като съобрази данните по делото, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира постъпилата частна касационна жалба за процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу отказ на съдия по вписванията.

По поставения въпрос обаче не се обосновават предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с горецитираната съдебна практика. Съображенията за това са следните:

В т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. ОСГК на ВКС прие, че съдията по вписванията не може да дава указания за отстраняване на нередовности в акта. Той може само да провери дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по вписване.

Въпросът за обхвата на проверката е разрешен в т. 6 на същото тълкувателно решение. В нея е дадено разяснението, че вписването на искова молба може да бъде отказано от съдията по вписванията, ако тя не отговаря на изискването за идентификация на страните и на имота. Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването, тъй като тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка. В този смисъл са и съображенията в определение № 516 от 01.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3668/2014 г. на ВКС, III-то г. о.

Разглежданата в настоящия случай хипотеза обаче не е идентична с изложената. При внимателен преглед на материалите по преписката в производството пред съдията по вписванията се установява, че Районният съд - М. е разпоредил /с разпореждане № 1331 от 27.05.2022 г. по гр. д. № 2054/2021 г./ вписване на вече поправената в отговор на разпореждане на съда от 29.04.2022 г. искова молба. Приел е, че в нея е формулирано надлежно искане за ревандикация, като са конкретизирани твърденията и исканията на ищеца и по другите съединени искове. Към отправената до съдията по вписванията молба вх. № 3687 от 17.08.2022 г. е представена искова молба с вх. № 916 от 08.02.2022 г. - дата, предхождаща указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК. Очевидно е, че направеното в случая искане за вписване не касае поправената искова молба, чието вписване съдът е разпоредил. Ето защо не може да бъде споделена поддържаната от касатора теза за наличие на визираното в тълкувателното решение изключение, какъвто впрочем е и достигнатият от въззивния съд извод.

Освен това, разгледан в контекста на всички релевантни обстоятелства по делото, поставеният въпрос не е от самостоятелно решаващо значение за изхода на възникналия правен спор. Това е така, доколкото съдията по вписванията постановява отказ и когато не е внесена дължимата за това държавна такса, независимо от това, дали представеният за вписване акт удовлетворява изискванията за идентификация на страните и имота, и/или вписването му е разпоредено от съда. В случая дължимата такса не е внесена - документ, който да удостоверява изпълнение на законовото изискване, не е описан в молба вх. № 3687 от 17.08.2022 г., с която е сезиран съдията по вписванията.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.


О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 457 от 29.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 247/2022 г. на Видинския окръжен съд.
Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Обхват проверка при вписване
Ново мнениеПубликувано на: 14 Мар 2024, 10:33 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 1160

гр. София, 13.03.2024 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 487/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. К. срещу определение № 10 от 04.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 361/2023 г. на Разградския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 31 от 14.11.2023 г. на съдия по вписванията при Разградския районен съд за отказ за вписване на искова молба по гр. д. № 1871/2023 г. на Разградския районен съд.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поради което иска отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С молба вх. № 4964/14.11.2023 г. касаторът е сезирал съдията по вписванията с искане за вписване на искова молба по гр. д. № 1871/2023 г. по описа на Разградския районен съд, към която са приложени исковата молба, скица на имота и удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия, квитанция за платена държавна такса и удостоверение за данъчна оценка. Представено е и разпореждане № 2699 от 01.11.2023 г. по посоченото дело, с което исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания в триседмичен срок от съобщаването да отстрани нередовностите й, като посочи ответниците по иска и представи екземпляри от исковата молба за всеки от тях, заяви надлежен петитум с точна индивидуализация на недвижимия имот, заплати държавна такса и впише исковата молба. С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване на представената искова молба, като е приел, че в нея не са посочени ответниците и не е индивидуализиран имотът, предмет на съдебния спор, съответно същата не отговаря на изискванията на чл. 12 ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1, б. „а“ и б. „в“ от Правилника за вписванията /ПВ/.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ПВ, включва преценка дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Вписването на исковата молба може да бъде отказано, ако тя не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота. Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването, защото тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка. В настоящия случай е налице несъответствие на представената пред съдията по вписванията искова молба с изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а“ и б. „в“ ПВ, тъй като в същата не са посочени надлежни ответници и липсва индивидуализация на имота, предмет на съдебен спор. Не е налице и хипотезата за вписване на акт, който е проверен от съда и ненуждаещ се от преценката на съдията по вписванията, тъй като съдът е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовностите и за вписване на исковата молба. Поредността на действията съобразно дадените в разпореждането на съда указания предполага ищецът първо да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалните норми и след това да поиска вписване на редовната искова молба.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но конкретен въпрос не е формулиран.
Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК.
Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес формулирането на правния въпрос е задължение на касатора, като този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни и конкретизира този въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане не са налице. Касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, а вместо това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното определение, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се изследва и наличието на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, във връзка с които в изложението липсва обосновка.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че обжалваното определение е постановено в съответствие с дадените в т. 6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, според които вписването на искова молба може да бъде отказано, ако същата не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10 от 04.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 361/2023 г. на Разградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов