КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 12:57

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Отказ от право чрез пълномощник. Завека чужд нотариус
Ново мнениеПубликувано на: 04 Ное 2022, 11:59 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6

София, 14.01.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 януари две хиляди деветнадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 5020 /2021 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от нотариус И. А. И., вписан в регистъра на НК под № 384, против определение № 4328 от 18.11.2021 г., по ч. гр.д.№ 9520/2021г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба против постановен отказ за вписване с определение №498 от 02.04.2021г. на съдия по вписванията при Софийски РС. С потвърденото определение е отказано вписване на декларация за отказ от право на ползване, заверена под рег №56, том III, рег.№3248 от 01.04.2021г. по описа на Нотариус И. И.., рег.№384 на НК, с район на действие Софийски РС, депозирана от същия нотариус с молба с вх. № 20418 от 02.04.2021г. по описа на Служба по вписванията-гр.София.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – чл. 84 ЗННД и чл. 32а от Правилника за вписванията и на процесуалните правила, тъй като съдията по вписванията, а и въззивният съд, при проверка правилността на определението му, е превишил пределите на правомощията си, като се е произнесъл и по материалната законосъобразност на упълномощителната сделка. Конкретните оплаквания са свързани с приетото от съда, че пълномощното, тъй като е било на български език, е могло да се завери само пред консулската служба на България, а не от швейцарски нотариус.
За допускане до касация, съгласно изискването на чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, частният жалбоподател се позовава на основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3, и ал.2, пр.3 ГПК по въпроси, които ще се разгледат по-долу, свързани с мотивите на съда и определящи изхода от спора. Очевидната неправилност се свързва с неправилното приложение на императивна правна норма – чл. 84 ЗННД..
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба изхожда от нотариус, който е процесуално легитимирано лице да обжалва отказ за вписване, съгласно т.9 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Данните по делото са следните:
С молба вх. №20418/02.04.2021г. от нотариус И. И. е поискал вписване на декларация за отказ от право на ползване, нотариално заверена с рег. №56, том III, рег.№3248 от 01.04.2021г. по описа на Нотариус Ив.И., изходяща от В. Б. Д.. в качеството му на пълномощник на титуляра на ограниченото вещно право на ползване А. И. Б.-Б.. Упълномощителят действа въз основа на изрично пълномощно, нотариално заверено в Швейцария от швейцарски нотариус, заверено с Апостил. Представен е пред съдията по вписванията декларацията и заверен препис от пълномощното.
С определение №498 от 02.04.2021г. на съдия по вписванията при Софийски РС, е отказано вписване с мотиви, че правото на ползване е от категорията права, учредени с оглед личността на носителя, строго лично и неотчуждимо е, съгласно чл.56 ЗС, поради което само лично титулярът му може да се откаже от него с едностранно заявление.
Въззивната инстанция не е възприела този мотив, като е посочила, че се смесва характера на правото и начините за неговото упражняване, прехвърляне и съответно отказ. Приел е, че отказът е едностранна сделка и се подчинява съответно на правилата за договорите, съгл. чл. 44 ЗЗД и при спазване изискването за форма няма пречка отказът да бъде упражнено и чрез пълномощник съобразно предвиденото в чл.37 ЗЗД. В случая пълномощното е и изрично. Изводът е мотивиран и с това, че в ЗС не е предвидено отказът от право на ползване да се прави само лично от титуляра.
Като краен резултат обаче отказът е преценен за правилен, защото пълномощното изхожда от български гражданин, легитимирал се с лична карта, заверено е от нотариус в Женева, Швейцария, но на български език, поради което е нарушена императивната правна норма на чл. 84 ЗННД. Според състава на СГС, заверката на подписа на упълномощителката е следвало да се направи от завеждащия консулската служба на Република България в Швейцария по аргумент на чл.84 от ЗННД. Само когато пълномощното е дадено от упълномощител в чужбина на чужд език, е възможно нотариалната заверка на подписа да бъде извършена от нотариус от съответната държава, а след това завереният документ следва да е преведен и със заверка "апостил", ако страната, където е направена заверката е подписала и ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 05.10.1961г. /ратифицирана със закон от 25.05.2000г., ДВ бр. 47/2000г., в сила от 29.04.2001г. /, по която Република България и Швейцария са страни. Като е счел, че не е спазена формата за упълномощаване, съдът е приел, че декларатора е действал без представителна власт, поради което е потвърдил отказа.
По първия поставен въпрос относно предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва, съдът намира, че въззивното определение не е постановено в противоречие с ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Последователна е съдебната практика на ВКС относно това, че съдията по вписванията проверява дали представеният за вписване акт подлежи на вписване и дали е спазено изискването за форма и съдържание на акта. В случая съдията по вписванията е приел, акта в представения вид не подлежи на вписване, а СГС не е възприел този извод и това не е определящо за крайният извод от спора. СГС, действащ като въззивна инстанция, която решава спора за вписване по същество, за да потвърди отказа, излага мотиви, свързани с изискването за форма. Следователно съдията по вписванията и въззивната инстанция при излагане на основните си мотиви не са процедирали в противоречие с т.6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос е „кой е компетентния орган в чужбина, който може да заверява подписи на български и чуждестранни граждани върху подлежащи на вписване актове, както и такива, подлежащи на отбелязване и заличаване“. По този въпрос се твърди противоречие с определение № 148/03.08.2018 г. по ч. гр.д.№ 1965/2018 г., І гр.о., определение № 8437/16.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 2278/2017 г. на СГС и определение № 126 от 8.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/2010 г., I г. о
В мотивите на първото определение е посочено, че „компетентни са нотариусите както на територията на страната така и действащите в чужбина, тъй като за заверка на подпис не се изисква местна компетентност“, но касационно обжалване на второто определение не е било допуснато по този въпрос, а по въпроса за характера на производството при обжалване на отказ пред окръжен съд, респективно СГС. Прието е, че е въззивно и следва да се съобразяват и представените нови доказателства. В третото определение № 126 от 8.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/2010 г., I г. о. е прието, че тъй като декларацията за отказ от вещното право на ползване подлежи на вписване, което е част от фактическия състав, за да породи отказа вещно правно действие, съобразно изричното разпореждане на чл. 84 от ЗННД , Българските дипломатически и консулски представители в чужбина не могат да удостоверяват подписите на частни документи, които съдържат подобни изявления. Компетентни да заверяват подписите на български граждани върху подлежащи на вписване документи са само нотариуси, включително и такива от чужда държавата, тъй като за заверка на подпис не се изисква местна компетентност. В този случай, ако документа е заверен на чужд език, следва да е преведен и със заверка "апостил" ако страната е подписала и ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /ратифицирана от България на 25.05.2000 г. - ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г., обн., ДВ, бр. 45 от 11.05.2001 г., в сила от 30.04.2001 г.“
Тъй като въззивното определение противоречи на приетото в посочените определения, следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
В отговор на поставеният въпрос следва да се допълни следното: За разлика от нотариалните удостоверявания, при които се извършва прехвърляне, учредяване или удостоверяване право на собственост и други вещни права, при които се издават нотариални актове и които, съгласно чл. 570, ал.1 ГПК следва да се извършат само от нотариуса, в района на действие на който се намира недвижимия имот, другите нотариални действия / заверка на подпис, на съдържание, на дата и завещанията/ могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката на района на неговото действие и нотариалното удостоверяване – чл. 570, ал.2 ГПК. Нормата на чл. 84 ЗННД определя компетентността на Българските дипломатически и консулски представителства да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи ако те не подлежат на вписване независимо дали са представени от български или чужди граждани, да удостоверяват верността на преписи и да съставят нотариални завещания. Тази норма не предвижда, че само Българските дипломатически и консулски представителства в чужбина могат да извършват тези нотариални удостоверявания. Тяхната компетентност по чл. 84 ЗННД не е уредена като изключителна. С никакъв друг нормативен акт не е изключена компетентността на чуждестранните нотариуси, действащи в съответната държава да извършват същите нотариални удостоверявания по искане на български граждани в чужбина. Ако документа, по отношение на който ще се извърши нотариалната заверка в чужбина подлежат на вписване у нас и предвид изискването на чл. 3 от Правилника за вписванията и чл. 69 КМЧП, единствен компетентен да я направи е чуждестранния нотариус в съответната държава. Това не противоречи на нашия процесуален закон, тъй като за посочените нотариални удостоверявания чл. 570, ал.2 ГПК не изисква местна компетентност на нотариуса. Правилата, по които се извършва нотариалното удостоверяване са строго формални и са съобразно уредбата в съответната страна, където се извършва заверката. Ако тази страна допуска да се завери документ на чужд език, /в случая на български/ извършеното нотариално удостоверяване е редовно. Ако документа е заверен на чужд език, тъй като съдебният език е българския / чл. 4, ал.1 ГПК/, за използване на документа пред български съд, респективно нотариус, съдия по вписванията, документа следва да се преведе, като верността на превода се удостовери от компетентнния орган. Българският съд няма компетентност в охранителното производство или в производство по обжалване на отказ за вписване да проверява дали е спазена от чуждестранен нотариус процедурата за нотариалното удостоверяване, уредена в съответната държава. Заверката „Апостил“, ако документа е заверен в страна, подписала и ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 05.10.1961г. /ратифицирана от България със закон от 25.05.2000г., ДВ бр. 47/2000г., в сила от 29.04.2001г./, удостоверява истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа. За страните членки на ЕС от 16.02.2019 г. действа Регламент (ЕС) 2016/1191 за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в ЕС и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 г. Той урежда система за освобождаване от изискването за легализация или подобна формална процедура /между които и заверката „апостил“/ и за опростяване на други формални процедури във връзка с посочените в него официални документи, които са издадени от органите на държава членка и трябва да бъдат представени пред органите на друга държава членка. Нотариалните заверки на подписите са определени като "официален документ", съгласно чл. 3, ал. 1, б. "г" от регламента. /виж Определение № 39 от 22.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 419/2021 г., I г. о./
Предвид отговора на поставения въпрос, възивното определение е неправилно. Нотариусът в Женева е компетентен да извърши нотариална заверка на подписа на български гражданин, какъвто е А. И. Б.-Б.. Швейцария не е страна-членка на ЕС, т.е. към настоящия случай не се прилага Регламент (ЕС) 2016/1191 , но предвид заверката „апостил“, се удостоверява качеството на нотариус и правомощието му да извършва нотариални заверки, поради което документа не се нуждае от легализация. С него е учредена представителна власт в полза на В. Б. Д. от титуляра на ограниченото право на ползване А. И. Б.-Б. с изрично пълномощно за отказ от това право. Затова определението на СГС и потвърденото с него определение на съдията по вписвания следва да се отмени, като вместо това се постанови вписване на представената от нотариуса декларация от пълномощника за отказ от правото на полване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4328 от 18.11.2021 г., по ч. гр.д.№ 9520/2021г. на Софийски градски съд по частна касационна жалба, подадена от нотариус И. А. И., вписан в регистъра на НК под № 384,
ОТМЕНЯ определение № 4328 от 18.11.2021 г., по ч. гр.д.№ 9520/2021г. на Софийски градски съд потвърденото с него определение №498 от 02.04.2021г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на декларация за отказ от право на ползване, заверена с рег №56, том III, рег.№3248 от 01.04.2021г. по описа на Нотариус И. И.., рег.№384 на НК, с район на действие Софийски РС, депозирана от същия нотариус с молба с вх.№20418/02.04.2021г. по описа на Служба по вписванията-гр.София и вместо това постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ декларация за отказ от право на ползване, нотариално заверена с рег №56, том III, рег.№3248 от 01.04.2021г. по описа на Нотариус И. И.., вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег. .№384, с район на действие Софийски РС, депозирана от същия нотариус с молба с вх.№20418/02.04.2021г. по описа на Служба по вписванията-гр.София


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов