О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50234
София, 14.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2678 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 391 от 17.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 241/2022 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено определение № 1/13.05.2022 г. на изпълняващата функциите съдия по вписванията при Тетевенския районен съд, с което е отказано вписване на устно завещание, съставено в Кралство Испания по реда и формата на испанското законодателство на 15.11.2015 г. от И. В. В. на основание чл. 32а от Правилника по вписванията /ПВ/, по заявление вх. № 1777/13.05.2022 г. Въззивният съд е приел, че молбата за вписване е подадена от В. Р. В., гражданка на Кралство Испания. Иска се вписване на документ, именуван „устно завещание“, съставено в Кралство Испания от испански нотариус по испанския ред и форма, изходящо от майката на молителката И. В. В.. Към заявлението са приложени, завещание, представено в официално заверен с апостил на 18.01.22 г. препис и с официален превод на български език-оригинал и заверено копие, удостоверения за н-ци на И. В. В. и Р. Н. В., кадастрални скици на наследствените имоти, удостоверение от министерство на правосъдието № 1414/21 г. за освобождаване от българско гражданство, нот. зав. декларация по чл.4, б. „к“ от ПВ на В. В. и разписка за внесена такса за вписването, в която изрично е отбелязано, че се касае за „саморъчно завещание“. Прието е, че вписването е охранително производство, което е безспорно и едностранно и започва по инициатива на лицата, конкретизирани в чл. 76, ал. 1 от ЗКИР . Съобразена е т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК, която определя обхвата на проверката, която прави съдията по вписванията -дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. Съобразени са и мотивите на т. 6 на тълкувателното решение, че проверката на съдържанието на акта е само досежно идентификация на страните / чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ ) и на имота / чл.6, ал. 1, б. „в“ ПВ /. Прието е, че от представения за вписване акт-завещание не може да се направи извод, че това е така нареченото и неправилно преведено „устно“ завещание. Съгласно чл.118, ал.1 КМЧП признаването на решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се извършва от органа, пред който се предявяват и следователно той е натоварен с отговорността да извърши правна проверка, като прецени налице ли са изискванията на чл.117 КМЧП за признаване на чуждестранно решение. След справка в електронния сайт в Интернет https: //е-justice. europa. eu/content general information съдът установявил, че този информационен документ е подготвен със съдействието на Съвета на нотариатите от ЕС (CNUE) и оттам е видно, че завещанието може да бъде в една от посочените по-долу форми: -явно заявено (отворено) завещание, т. е. завещание, съставено пред нотариус, който го изготвя и го добавя към нотариалната си книга, като това е обичайният начин на съставяне на завещание; -затворено завещание, т. е. завещание, съставено пред нотариус, без той да е запознат с неговото съдържание, като тази форма вече не се използва; -саморъчно завещание, т. е. завещание, което се изготвя ръкописно от завещателя, който полага своя подпис и датата. Тази форма не се използва често. Отчитайки посочените три форми на завещание съдът е приел, че процесното завещание е съставено в първата форма, т.е. то е явно заявено (отворено) завещание. Прието е, че се касае за неточен превод на оригинала на съставеното завещание, което очевидно не е „устно“, а е нотариално, след като е съставено от нотариус в предвидената от испанското законодателство форма. Завещанието е действитено по форма, ако отговаря на правото на държавата, в която е съставено - чл.90, ал.2, т.1 от КМЧП . След като наследството на завещателката И. В. е открито в Република България, а в него се съдържат и недвижими имоти, то приложимото право е българското, съгласно разпоредбата на чл.89, ал.2 КМЧП . Прието е, че при действието на чл.112, б. „и“ ЗС и чл.4 , б. „к“ ПВ се вписват само преписите от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, а съгласно чл. 5 б. „в“ ПВ не подлежат на вписване по предходния член завещанията относно недвижими имоти, освен тези по чл. 4 б. „к“. Настоящето завещание попада в категорията на тези завещания, които не подлежат на вписване, тъй като не е обявено. Това е нотариално завещание, а не устно или саморъчно, както се стреми да го категоризира частната жалбоподателка. Освен това съгласно чл. 8, ал.2 ПВ за вписване на всички други актове по чл. 4 (освен по б. „а“) се представя оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, а ако не може да се представи оригиналът - съответно два нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот или права върху недвижим имот. В случая не са представени такива заверени преписи на самото завещание, а само два негови превода на български език. Прието е също, че съгласно чл.6 б. „а“ ПВ подлежащите на вписване актове трябва да съдържат собственото, бащиното и фамилното име (съобразно отечественото право) на страните, а в случая в това завещание не се съдържа бащиното име на завещателката. Следователно този акт не съдържа предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, а и не са представени всички изискуеми преписи от него. Във връзка с прилагането на чл.45 КМЧП съдът е приел, че не е от компетентността на съдията по вписванията да преценява дали гражданскоправните последици на чуждестранния охранителен акт противоречат на българския обществен ред. Съдът отново се е позовал на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал.1 ПВ относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в П В съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от В. Р. В.. Жалбоподателката счита, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбите на чл.117 и чл.118 КМЧП, които нямат отношение към настоящия случай, като това позоваване е очевидно неправилно. Неправилен бил и изводът, че процесното завещание има характеристиките на нотариално завещание по българския закон. Процесното завещание се отличава от нотариалното завещание по българския закон, който в чл.24 ЗН изисква присъствието на двама свидетели, както и спазването на чл.578, ал.1 и ал.2 ГПК, т.е. да е съставено във формата на нотариален акт. Не били обсъдени доводите във въззивната жалба, че чл.5, б.“в“ ПВ изключва възможността да се иска вписване на нотариалните завещания, тъй като те се съставят във формата на нотариален акт, който се вписва. Процесното завещание обаче не е нито нотариално, нито саморъчно по смисъла на българския закон, поради което липсва правна норма за вписването му. Налице е чл.46, ал.2 ЗНА, който допуска правоприлагане по аналогия. Не са съобразени и следните доводи: че с постановения отказ от вписване се отнема възможността за пораждане на оповестително-защитния ефект на вписването на завещанието; че молителката е приела изрично наследството на своята майка, за което представила писмено доказателство, като от момента на приемане на това наследство е станала собственик на имотите, включени в завещанието; че по аргумент на чл.3 ПВ на вписване подлежат актове, извършени по нотариален ред или с нотариална заверка на подписа. И на последно място са изложени доводи защо в настоящия случай за вписването на завещанието е достатъчни представените два броя преписи от него. В изложението към частната касационна жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, които в обобщен вид са следните: 1. Възможно ли е преодоляването на непълнота в нормативната уредба на вписванията, която по начало е императивна, прилагайки чл.46 ЗНА в хипотеза на искане за вписване на завещание на българска гражданка, изготвено от испански нотариус според испанското законодателство; 2. Завещанията, изготвени в чужбина от съответен нотариус, представляват ли актове по чл.118 КМЧП, респ. следва ли да се преценява налице ли са изискванията на чл.117 КМЧП за признаване на чуждестранно решение; 3. Следва ли съдът в едно едностранно производство да преценява официален превод на документ, извършен и заверен от заклет преводач; 4. Когато е приложим българският закон в казус за завещание с международен елемент, означава ли, че приложимите разпоредби обхващат и разпоредбите на българския закон относно вписването на такива завещания; 5. Има ли вписването на завещанието оповестително-защитен ефект в хипотезата на изрично приемане на наследството, което обхваща наследяването по завещание. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на въззивен съд, потвърждаващо отказ на съдията по вписванията, което подлежи на касационен контрол по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, съгласно т.1 на ТР № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК. Касационното обжалване следва да се допусне по първия въпрос, който е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Като се отчетат данните по делото и съобразно правомощието, посочено в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът следва да се обобщи по следния начин: Възможно ли е преодоляването на непълнота в нормативната уредба на вписванията на завещания по българското право, като чл.46 ЗНА се приложи в хипотеза на искане за вписване на завещание на български гражданин, изготвено от нотариус на държава-членка на ЕС и според законодателството на тази държава. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Българското право урежда вписването на нотариалните завещания по чл.24 ЗН, както и преписи от обявените саморъчни завещания по чл.25 ЗН с предмет недвижим имот или права върху недвижим имот. Това следва от разпоредбите на чл.112, б.“а“ ЗС, чл.4, б.“а“ ПВ, вр. чл.8, ал.2 ПВ и чл.21, ал.2 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори по отношение на нотариалните завещания и чл.112, б. „к“ ЗС, вр. чл.4, б.“к“ ПВ за саморъчните завещания. Изброените по-горе текстове не уреждат изрично възможността за вписване на завещания, които български граждани са направили пред нотариус на държава членка на ЕС и според законодателството на тази държава. Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство не урежда правила за вписване на завещанията с трансграничен елемент в рамките на ЕС. Затова регламентът не може да намери пряко приложение при разрешаване на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно § 18 и § 19 от Преамбюла и чл.1, т.2, б „л“ на Регламент 650/2012 г., приложимо към вписването на правни сделки с недвижими имоти е правото на държавата-членка, в която се води регистърът. По същия начин чл.69 КМЧП сочи, че вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката. По този начин КМЧП също свързва вписването на правни сделки с недвижими имоти с държавата, в която се намира имотът и съответно – в която се води съответният регистър. В българското право, както бе посочено по-горе, няма правна уредба за вписване на завещания, извършени от нотариус на държава-членка на ЕС. Но доколкото българските държавни органи и в частност съдилищата са длъжни да зачетат материалноправните последици на подобни завещания, ако отговарят на изискванията за форма според приложимото материално право при съставянето им и ако са валидни, то и съдиите по вписванията са длъжни да осигурят вписването им, въпреки липсата на изрична правна уредба в българския материален закон. Разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗНА предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. От това правило следва, че текстовете на чл.112, б.“а“ ЗС, вр. чл.24 ЗН и чл.8, ал.2 ПВ трябва да намерят съответно приложение и в случаите, при които в България се иска вписване на завещание на български гражданин, изготвено от нотариус на държава-членка на ЕС и според законодателството на тази държава. Вписването на такова завещание ще осигури спазване на целта на закона – да се даде гласност на завещанието - че то съществува и че бенефициентът е заявил намерение да се ползва от него - определение № 225 от 23.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4414/2019 г., I г. о. Вписването има само оповестителен ефект, но той следва да се разпростре върху всички валидни завещания, чиито правни последици ще бъдат преценявани от българския съд или от други държавни органи на територията на Република България, т.е. трябва да се даде гласност и на завещанията, изготвени от нотариус на държава-членка на ЕС, които имат своята форма на валидност, макар тя да е различна от тази по чл.24 и чл.25 на българския Закон за наследството. Съгласно приетото в т. 6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно ПВ относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Отнесено към поставения по настоящото дело въпрос по чл.280, ал.1 ГПК това означава, че когато пред съдия по вписванията се подаде молба за вписване на завещание, съставено от нотариус на държава-членка на ЕС, съдията по вписванията проверява само това дали в неговото съдържание има безвъзмездно разпореждане с имущество в случай на смърт и дали завещанието отговаря на изискванията за форма според закона на съответната държава-членка, като има предвид, че такава проверка вече е извършена от съответния нотариус. Завещанието само по себе си е акт, който подлежи на вписване според българското законодателство. По същество обжалваното определение на Ловешкия окръжен съд е неправилно. Неправилен е изводът на съда, че процесното завещание не може да бъде вписано, тъй като не е обявено. Според българското законодателство на обявяване подлежат само саморъчните завещания – чл.27 ЗН. Процесното завещание няма характеристиките на саморъчно. То е съставено според приложимия закон на Кралство Испания, който е установен от съдията по вписванията. Това завещание не подлежи на обявяване от български нотариус. Когато едно завещание е изготвено в чужда държава, то се обявява според законодателството на тази чужда държава и не се обявява от български нотариус. Незаконосъобразен е и другият извод – че не са представени официално заверени преписи от самото завещание и това е пречка за вписване, съгласно чл.8, ал.2 ПВ. При правоприлагане по аналогия, каквото е налице в настоящия случай, следва да се отчете обстоятелството, че съдията по вписванията, който действа на територията на Република България, няма задължението да познава езика, на който е съставено завещание в чужда държава, затова заверените преписи от самото завещание не биха могли да се впишат. Нещо повече, вписването на такива заверени преписи без съответния превод на български език не би могло да даде необходимата гласност на вписването. По настоящото дело е представен нотариално заверен от испанския нотариус Е. М. Ф. превод на нотариалното завещание със заверка Апостил по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г., който е достатъчен за извършване на исканото вписване. Същото е прието и в определение № 225 от 23.12.201 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4414/2019 г., I г. о. И на последно място – след като към вписването на процесното завещание се прилагат по аналогия правилата на чл.112, б.“а“ ЗС и чл.8, ал.2 ПВ и свързаните с тях разпоредби, то липсата на бащино име на завещателката, което испанският нотариус не е посочил в завещанието, не е пречка за самото вписване. Завещателката е надлежно индивидуализирана от нотариуса с посочване на годината и датата на раждане, адреса ѝ в България, данните по лична карта, а също и ЕГН. Освен това начинът на индивидуализиране на завещателката е свързан с формата на самото завещание. Съгласно чл.27 от Регламент 650/2012 г. разпореждане с имущество в писмен вид в случай на смърт е действително, когато формата му е съобразена с правото: а./ на държавата, в която е съставено разпореждането или е сключен договорът за наследяването; б./ на държавата, чийто гражданин е бил завещателят или поне едно от лицата, чието наследство е засегнато от договора за притежаваното наследство, към момента на съставяне на разпореждането или към момента на сключване на договора, или към момента на смъртта; в./ на държавата, в която завещателят или поне едно от лицата, чието наследство е засегнато от договора за наследство, имат местожителство към момента на съставяне на разпореждането или към момента на сключване на договора, или към момента на смъртта; г./ на държавата, в която завещателят или поне едно от лицата, чието наследство е засегнато от договора за наследство, обичайно пребивават към момента на съставяне на разпореждането или към момента на сключване на договора, или към момента на смъртта; или д./ когато става въпрос за недвижимо имущество - на държавата, в която се намира това имущество. Тук важи принципът „най-благоприятния закон“ /favour testamenti/, което означава, че всички посочени привръзки в нормата могат да намерят приложение. Същият принцип се съдържа и в чл.90, ал.2 КМЧП. В настоящия случай при индивидуализиране на завещателката испанският нотариус се е придържал към формата на завещанието, посочена в приложимия испански закон. Посочването само на две от имената на завещателката не е пречка за вписване на това завещание, тъй като разпоредбата на чл.6, ал.1, б.“а“ ПВ намира само съответно приложение при вписването на завещанието. Тъй като процесното завещание е акт, който подлежи на вписване по аргумент на чл.112, б.“а“ ЗС и чл.4, б.“а“ ПВ; има необходимото съдържание, с което завещателката извършва разпореждане с имуществото си в случай на смърт; извършено е от нотариус на Кралство Испания по предвидения в испанския закон форма и ред, за което следи съответният нотариус; разпореждането касае недвижими имоти в България, видно от молбата за вписване и от приложената към нея декларация и е приложен превод от текста на завещанието със заверка Апостил по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г., то следва да бъде вписано след отмяна на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 391 от 17.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 241/2022 г. на Ловешкия окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 391 от 17.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 241/2022 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1/13.05.2022 г. на изпълняващата функциите съдия по вписванията при Тетевенския районен съд, с което е отказано вписване на устно завещание, съставено в Кралство Испания по реда и формата на испанското законодателство на 15.11.2015 г. от И. В. В. на основание чл. 32а от Правилника по вписванията /ПВ/, по заявление вх. № 1777/13.05.2022 г. ИЗПРАЩА на изпълняващия функциите съдия по вписванията при Тетевенския районен съд преписката по заявление вх. № 1777/13.05.2022 г. на В. Р. В. за вписване на устното завещание на И. В. В., съставено в Кралство Испания на 15.11.2015 г. Определението не подлежи на обжалване.
|