КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 04 Юни 2023, 03:04

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: завещание международен елемент
Ново мнениеПубликувано на: 09 Дек 2022, 10:03 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 432
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 23.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4414/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 84021/26.06.2019 г. на Н. Н. Н., чрез адвокатите Е. К. и М. К., срещу определение № 13089 от 30.05.2019 г. на Софийския градски съд по ч. гр. д. № 49/2019 г., с което без уважение е оставена частна жалба срещу определение № 1262 от 20.11.2018 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд за отказ да разпореди вписване на саморъчно завещание на В. Ц. Р. по заявление вх. № 77728/20.11.2018 г.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт с довод за неправилно приложение на чл. 27 от Регламент /ЕС/ № 650/2012 г. и на чл. 4 от Правилника за вписванията /П./ и за противоречие с т. 6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се неправилно възприемане на фактите от градския съд, тъй като е поискано вписване на препис от обявено завещание и приложеният към заявлението за вписване акт представлява препис на саморъчното завещание, изготвен от нотариус в Л., който го е обявил съобразно изискванията на отечественото му право. Фактът, че не е представено фотокопие на завещанието, заверено от нотариус, каквато е българската практика, не води до липса на подлежащ на вписване акт, нито опорочава формата - редовността на представения за вписване акт от външна страна. Въззивният съд с обжалваното определение е повторил грешката на съдията по вписванията, несъобразявйки, че проверката върху представения за вписване акт се ограничава само до нередовността му от външна страна, в т. ч. форма.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се поставят, с твърдение за обуславяши, два въпроса: 1. относно задължението на съда, сезиран с жалба срещу отказа на съдията по вписванията за вписване на завещание, препис от което е издаден от нотариус в държава - членка на Европейския съюз, при който е било съхранявано, и който е издал препис от него, да изложи мотиви при произнасянето си по подадената жалба, съобразявайки съображенията, изложени в нея; 2. относно задължението на съда при произнасянето си да съобрази приети правила по казуси с международен елемент и конкретно Регламент /ЕС/ № 650/04.07.2012 г.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационен инстанционен контрол въззивен съдебен акт, така допустима.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване съставът на ВКС, I-во г. о., намира следното:
По заявление вх. № 77728 от 20.11.2018 г. на Н. Н. Н., чрез адв. Е. К.-И., за вписване на саморъчно завещание на В. Ц. Р., гражданка на Л., обявено от нотариус в Б., с определение № 1262 от 20.11.2018 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд е постановен отказ.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, Софийският градски съд приел от фактическа страна, че пред службата по вписвания не е било представено самото саморъчно завещание. Позовавайки се на чл. 69 КМЧП, Правилника за вписванията и на разясненията, дадени в т. 6 от ТР № 7/2012 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приел, че отказът за вписване е законосъобразен, поради което отхвърлил жалбата.
Първият от поставените в изложението въпроси не може да обоснове допускането на касационно обжалване, защото е изцяло въпрос по правилността на акта на градския съд, тъй като изисква съобразяване на съдържанието на жалбата на страната, адресирана до него. А и видно от самия акт /съдържанието му при прочит/, същият не е лишен от мотиви, като проверката на правилността им е част от самата касационна проверка. Следователно първият въпрос не разкрива характеристиката на обуславящ правен въпрос по смисъла на приетото в мотивите към т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така не може да изпълни функцията на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, която само в кумулативна даденост с поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 - 3 ГПК може да обоснове достъп на обжалвания акт до касационна проверка.
Не се явява обуславящ, по същите съображения, изложени във връзка с първия въпрос, и вторият поставен в изложението въпрос. Въпросът за приложимия закон поначало имплицитно съдържа твърдение за нарушена от съда правна норма, така кореспондира с оплакването за неправилност на съдебния акт. Дали е приложим или не регламент, дали негова разпоредба не е приложена изобщо или е приложена, но при грешно тълкуване, е въпрос по същество, след като в обжалвания акт съдът не е обсъждал приложението й, така изводите му не са обусловени от нейното неправилно тълкуване или пълно несъобразяване.
Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за проверка правилността на извода на въззивния съд, че следва да се представи самото саморъчно завещание, когато се иска вписване на препис от обявено саморъчно завещание.
По съществото на частната касационна жалба - същата е основателна.
Видно от приложеното по делото заявление до съдията по вписванията № 77728/20.11.2018 г., поискано е вписване на саморъчно завещание на В. Ц. Р., обявено от нотариус в Б.. Към заявлението е приложен заверен от МВнР на РБ превод на нотариално удостоверение № ............ от 24.10.2017 г., издадено от метр К. Д., нотариус в Б., В. Х. Л., с апостил по образец съгласно Х. конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, Обн., ДВ, бр. 47/2000 г.
Видно от самото нотариално удостоверение и от превода на съдържанието му, то е съставено от нотариус на 24.10.2017 г., с цел да удостовери верността и общоизвестността на фактите, че В. Р. е починала, че е оставила саморъчно написано завещание от 09.05.2015 г., че същото е депозирано в кантората на нотариус К. Д. на 28.04.2017 г. под № ............ от нейния регистър и, че се е разпоредила със своето имущество според завешанието, както следва от неговия текст, като в самото нотариално удостоверение е възпроизведен текстът на саморъчното завещание по начина, по който издалият удостоверението нотариус лично е възприел съдържанието му при обявяването и прочитането му.
От така установените обстоятелства следва, че със заявлението е поискано вписване не на самото саморъчно завещание, а на нотариално заверен препис на обявено саморъчно завещание, който препис подлежи на вписване съгласно чл. 112 б. „ и“ ЗС и чл. 4, б. „ к“ П..
Същественият и спорен в настоящия казус въпрос е не кой закон урежда в случая вписването на представения към заявлението акт, а дали по смисъла чл. 112, б. „и“ ЗС и чл. 4, б. „к“ П. представеното с легализиран превод и апостил нотариално удостоверение по начина на съставянето му и възпроизвеждане на съдържанието на завещанието в него представлява препис от обявеното саморъчно завещание, и най- вече дали има силата на официален свидетелстващ документ /”автентичен акт” по смисъла на Регламент /ЕС/ № 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство/ относно факта на съществуване на завещанието. Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., то отговаря на изискванията за препис от обявено саморъчно завещание и се ползва с присъщата на официалните свидетелстващи документи доказателствена сила относно факта на самото завещание като документ, така и относно неговото съдържание, предвид, че и двата факта са възприети лично от издадалия го нотариус.
Целта на вписването на препис от обявени от нотариуса завещания е даде единствено гласност на факта, че завещание съществува и че бенефициентите са заявили намерение да се ползват от него, като валидността на самото завещание и евентуалните негови материалноправни последици остават извън обхвата на проверката, която съдията по вписванията може да извършва, както и на последиците на самото вписване.
Действително съгласно чл. 69 КМЧП, която е приложимата в случая разпоредба /предвид пар. 18 и пар. 19 от Преамбюла и чл. 1, т. 2, б. „л” на Регламент /ЕС/ № 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, които изключват изрично от обхвата му вписването в регистър и правните изисквания, при които то се извършва, както и последиците от вписването или невписването на актовете относно права върху недвижима или движима собственост, както и предвид факта, че според представената от молителката декларация два от завещаните недвижими имота се намират на територията на Република България/, вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката, следователно се урежда от Закона за собствеността, Правилника за вписванията и Закона за наследството като вътрешни законодателни актове. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че се иска вписване на саморъчно завещание. Неправилно съдията по вписванията е извършвал проверка за формата на самото саморъчно завещание според българския Закон за наследството, както и е проверявал законосъобразността на обявяване на завещанието съобразно чл. 27 ЗНсл, тъй като пред него е било представено за вписване не саморъчно завещание, а нотариален препис на завещание, още повече, че начинът на обявяване на завещанието, както и самото му вписване, не са елемент от фактическия състав на саморъчното завещание по българското право, нито изисквания към формата и действителността му.
В обобщение - обжалваното определение, както и потвърденият с него отказ, следва да бъдат отменени като неправилни, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато, а преписката следва да бъде изпратена на съдията по вписванията за вписване на представения препис от саморъчно завещание на В. Ц. Р..
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13089 от 30.05.2019 г. по ч. гр. д. № 49/2019 г. на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 13089 от 30.05.2019 г. по ч. гр. д. № 49/2019 г. на Софийския градски съд и определение № 1262 от 20.11.2018 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд за отказ да разпореди вписване по заявление вх. № 77728/20.11.2018 г.
ИЗПРАЩА на съдията по вписванията при Софийския районен съд преписката по заявление вх. № 77728/20.11.2018 г. за вписване на препис от саморъчно завещание, съставено на 09.05.2015 г. от В. Ц. Р., и обявено от метр К. Д. - нотариус в Б., В. Х. Л..
Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: завещание международен елемент
Ново мнениеПубликувано на: 07 Апр 2023, 09:56 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 432
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50234

София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2678 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 391 от 17.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 241/2022 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено определение № 1/13.05.2022 г. на изпълняващата функциите съдия по вписванията при Тетевенския районен съд, с което е отказано вписване на устно завещание, съставено в Кралство Испания по реда и формата на испанското законодателство на 15.11.2015 г. от И. В. В. на основание чл. 32а от Правилника по вписванията /ПВ/, по заявление вх. № 1777/13.05.2022 г.
Въззивният съд е приел, че молбата за вписване е подадена от В. Р. В., гражданка на Кралство Испания. Иска се вписване на документ, именуван „устно завещание“, съставено в Кралство Испания от испански нотариус по испанския ред и форма, изходящо от майката на молителката И. В. В.. Към заявлението са приложени, завещание, представено в официално заверен с апостил на 18.01.22 г. препис и с официален превод на български език-оригинал и заверено копие, удостоверения за н-ци на И. В. В. и Р. Н. В., кадастрални скици на наследствените имоти, удостоверение от министерство на правосъдието № 1414/21 г. за освобождаване от българско гражданство, нот. зав. декларация по чл.4, б. „к“ от ПВ на В. В. и разписка за внесена такса за вписването, в която изрично е отбелязано, че се касае за „саморъчно завещание“.
Прието е, че вписването е охранително производство, което е безспорно и едностранно и започва по инициатива на лицата, конкретизирани в чл. 76, ал. 1 от ЗКИР . Съобразена е т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК, която определя обхвата на проверката, която прави съдията по вписванията -дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. Съобразени са и мотивите на т. 6 на тълкувателното решение, че проверката на съдържанието на акта е само досежно идентификация на страните / чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ ) и на имота / чл.6, ал. 1, б. „в“ ПВ /.
Прието е, че от представения за вписване акт-завещание не може да се направи извод, че това е така нареченото и неправилно преведено „устно“ завещание. Съгласно чл.118, ал.1 КМЧП признаването на решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се извършва от органа, пред който се предявяват и следователно той е натоварен с отговорността да извърши правна проверка, като прецени налице ли са изискванията на чл.117 КМЧП за признаване на чуждестранно решение. След справка в електронния сайт в Интернет https: //е-justice. europa. eu/content general information съдът установявил, че този информационен документ е подготвен със съдействието на Съвета на нотариатите от ЕС (CNUE) и оттам е видно, че завещанието може да бъде в една от посочените по-долу форми:
-явно заявено (отворено) завещание, т. е. завещание, съставено пред нотариус, който го изготвя и го добавя към нотариалната си книга, като това е обичайният начин на съставяне на завещание;
-затворено завещание, т. е. завещание, съставено пред нотариус, без той да е запознат с неговото съдържание, като тази форма вече не се използва;
-саморъчно завещание, т. е. завещание, което се изготвя ръкописно от завещателя, който полага своя подпис и датата. Тази форма не се използва често.
Отчитайки посочените три форми на завещание съдът е приел, че процесното завещание е съставено в първата форма, т.е. то е явно заявено (отворено) завещание. Прието е, че се касае за неточен превод на оригинала на съставеното завещание, което очевидно не е „устно“, а е нотариално, след като е съставено от нотариус в предвидената от испанското законодателство форма. Завещанието е действитено по форма, ако отговаря на правото на държавата, в която е съставено - чл.90, ал.2, т.1 от КМЧП . След като наследството на завещателката И. В. е открито в Република България, а в него се съдържат и недвижими имоти, то приложимото право е българското, съгласно разпоредбата на чл.89, ал.2 КМЧП .
Прието е, че при действието на чл.112, б. „и“ ЗС и чл.4 , б. „к“ ПВ се вписват само преписите от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, а съгласно чл. 5 б. „в“ ПВ не подлежат на вписване по предходния член завещанията относно недвижими имоти, освен тези по чл. 4 б. „к“. Настоящето завещание попада в категорията на тези завещания, които не подлежат на вписване, тъй като не е обявено. Това е нотариално завещание, а не устно или саморъчно, както се стреми да го категоризира частната жалбоподателка. Освен това съгласно чл. 8, ал.2 ПВ за вписване на всички други актове по чл. 4 (освен по б. „а“) се представя оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, а ако не може да се представи оригиналът - съответно два нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот или права върху недвижим имот. В случая не са представени такива заверени преписи на самото завещание, а само два негови превода на български език. Прието е също, че съгласно чл.6 б. „а“ ПВ подлежащите на вписване актове трябва да съдържат собственото, бащиното и фамилното име (съобразно отечественото право) на страните, а в случая в това завещание не се съдържа бащиното име на завещателката. Следователно този акт не съдържа предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, а и не са представени всички изискуеми преписи от него.
Във връзка с прилагането на чл.45 КМЧП съдът е приел, че не е от компетентността на съдията по вписванията да преценява дали гражданскоправните последици на чуждестранния охранителен акт противоречат на българския обществен ред. Съдът отново се е позовал на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал.1 ПВ относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в П В съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от В. Р. В..
Жалбоподателката счита, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбите на чл.117 и чл.118 КМЧП, които нямат отношение към настоящия случай, като това позоваване е очевидно неправилно. Неправилен бил и изводът, че процесното завещание има характеристиките на нотариално завещание по българския закон. Процесното завещание се отличава от нотариалното завещание по българския закон, който в чл.24 ЗН изисква присъствието на двама свидетели, както и спазването на чл.578, ал.1 и ал.2 ГПК, т.е. да е съставено във формата на нотариален акт. Не били обсъдени доводите във въззивната жалба, че чл.5, б.“в“ ПВ изключва възможността да се иска вписване на нотариалните завещания, тъй като те се съставят във формата на нотариален акт, който се вписва. Процесното завещание обаче не е нито нотариално, нито саморъчно по смисъла на българския закон, поради което липсва правна норма за вписването му. Налице е чл.46, ал.2 ЗНА, който допуска правоприлагане по аналогия. Не са съобразени и следните доводи: че с постановения отказ от вписване се отнема възможността за пораждане на оповестително-защитния ефект на вписването на завещанието; че молителката е приела изрично наследството на своята майка, за което представила писмено доказателство, като от момента на приемане на това наследство е станала собственик на имотите, включени в завещанието; че по аргумент на чл.3 ПВ на вписване подлежат актове, извършени по нотариален ред или с нотариална заверка на подписа. И на последно място са изложени доводи защо в настоящия случай за вписването на завещанието е достатъчни представените два броя преписи от него.
В изложението към частната касационна жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, които в обобщен вид са следните:
1. Възможно ли е преодоляването на непълнота в нормативната уредба на вписванията, която по начало е императивна, прилагайки чл.46 ЗНА в хипотеза на искане за вписване на завещание на българска гражданка, изготвено от испански нотариус според испанското законодателство;
2. Завещанията, изготвени в чужбина от съответен нотариус, представляват ли актове по чл.118 КМЧП, респ. следва ли да се преценява налице ли са изискванията на чл.117 КМЧП за признаване на чуждестранно решение;
3. Следва ли съдът в едно едностранно производство да преценява официален превод на документ, извършен и заверен от заклет преводач;
4. Когато е приложим българският закон в казус за завещание с международен елемент, означава ли, че приложимите разпоредби обхващат и разпоредбите на българския закон относно вписването на такива завещания;
5. Има ли вписването на завещанието оповестително-защитен ефект в хипотезата на изрично приемане на наследството, което обхваща наследяването по завещание.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на въззивен съд, потвърждаващо отказ на съдията по вписванията, което подлежи на касационен контрол по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, съгласно т.1 на ТР № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК.
Касационното обжалване следва да се допусне по първия въпрос, който е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Като се отчетат данните по делото и съобразно правомощието, посочено в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът следва да се обобщи по следния начин: Възможно ли е преодоляването на непълнота в нормативната уредба на вписванията на завещания по българското право, като чл.46 ЗНА се приложи в хипотеза на искане за вписване на завещание на български гражданин, изготвено от нотариус на държава-членка на ЕС и според законодателството на тази държава. По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Българското право урежда вписването на нотариалните завещания по чл.24 ЗН, както и преписи от обявените саморъчни завещания по чл.25 ЗН с предмет недвижим имот или права върху недвижим имот. Това следва от разпоредбите на чл.112, б.“а“ ЗС, чл.4, б.“а“ ПВ, вр. чл.8, ал.2 ПВ и чл.21, ал.2 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори по отношение на нотариалните завещания и чл.112, б. „к“ ЗС, вр. чл.4, б.“к“ ПВ за саморъчните завещания.
Изброените по-горе текстове не уреждат изрично възможността за вписване на завещания, които български граждани са направили пред нотариус на държава членка на ЕС и според законодателството на тази държава.
Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство не урежда правила за вписване на завещанията с трансграничен елемент в рамките на ЕС. Затова регламентът не може да намери пряко приложение при разрешаване на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно § 18 и § 19 от Преамбюла и чл.1, т.2, б „л“ на Регламент 650/2012 г., приложимо към вписването на правни сделки с недвижими имоти е правото на държавата-членка, в която се води регистърът. По същия начин чл.69 КМЧП сочи, че вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката. По този начин КМЧП също свързва вписването на правни сделки с недвижими имоти с държавата, в която се намира имотът и съответно – в която се води съответният регистър.
В българското право, както бе посочено по-горе, няма правна уредба за вписване на завещания, извършени от нотариус на държава-членка на ЕС. Но доколкото българските държавни органи и в частност съдилищата са длъжни да зачетат материалноправните последици на подобни завещания, ако отговарят на изискванията за форма според приложимото материално право при съставянето им и ако са валидни, то и съдиите по вписванията са длъжни да осигурят вписването им, въпреки липсата на изрична правна уредба в българския материален закон. Разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗНА предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. От това правило следва, че текстовете на чл.112, б.“а“ ЗС, вр. чл.24 ЗН и чл.8, ал.2 ПВ трябва да намерят съответно приложение и в случаите, при които в България се иска вписване на завещание на български гражданин, изготвено от нотариус на държава-членка на ЕС и според законодателството на тази държава. Вписването на такова завещание ще осигури спазване на целта на закона – да се даде гласност на завещанието - че то съществува и че бенефициентът е заявил намерение да се ползва от него - определение № 225 от 23.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4414/2019 г., I г. о. Вписването има само оповестителен ефект, но той следва да се разпростре върху всички валидни завещания, чиито правни последици ще бъдат преценявани от българския съд или от други държавни органи на територията на Република България, т.е. трябва да се даде гласност и на завещанията, изготвени от нотариус на държава-членка на ЕС, които имат своята форма на валидност, макар тя да е различна от тази по чл.24 и чл.25 на българския Закон за наследството. Съгласно приетото в т. 6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно ПВ относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Отнесено към поставения по настоящото дело въпрос по чл.280, ал.1 ГПК това означава, че когато пред съдия по вписванията се подаде молба за вписване на завещание, съставено от нотариус на държава-членка на ЕС, съдията по вписванията проверява само това дали в неговото съдържание има безвъзмездно разпореждане с имущество в случай на смърт и дали завещанието отговаря на изискванията за форма според закона на съответната държава-членка, като има предвид, че такава проверка вече е извършена от съответния нотариус. Завещанието само по себе си е акт, който подлежи на вписване според българското законодателство.
По същество обжалваното определение на Ловешкия окръжен съд е неправилно.
Неправилен е изводът на съда, че процесното завещание не може да бъде вписано, тъй като не е обявено. Според българското законодателство на обявяване подлежат само саморъчните завещания – чл.27 ЗН. Процесното завещание няма характеристиките на саморъчно. То е съставено според приложимия закон на Кралство Испания, който е установен от съдията по вписванията. Това завещание не подлежи на обявяване от български нотариус. Когато едно завещание е изготвено в чужда държава, то се обявява според законодателството на тази чужда държава и не се обявява от български нотариус. Незаконосъобразен е и другият извод – че не са представени официално заверени преписи от самото завещание и това е пречка за вписване, съгласно чл.8, ал.2 ПВ. При правоприлагане по аналогия, каквото е налице в настоящия случай, следва да се отчете обстоятелството, че съдията по вписванията, който действа на територията на Република България, няма задължението да познава езика, на който е съставено завещание в чужда държава, затова заверените преписи от самото завещание не биха могли да се впишат. Нещо повече, вписването на такива заверени преписи без съответния превод на български език не би могло да даде необходимата гласност на вписването. По настоящото дело е представен нотариално заверен от испанския нотариус Е. М. Ф. превод на нотариалното завещание със заверка Апостил по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г., който е достатъчен за извършване на исканото вписване. Същото е прието и в определение № 225 от 23.12.201 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4414/2019 г., I г. о. И на последно място – след като към вписването на процесното завещание се прилагат по аналогия правилата на чл.112, б.“а“ ЗС и чл.8, ал.2 ПВ и свързаните с тях разпоредби, то липсата на бащино име на завещателката, което испанският нотариус не е посочил в завещанието, не е пречка за самото вписване. Завещателката е надлежно индивидуализирана от нотариуса с посочване на годината и датата на раждане, адреса ѝ в България, данните по лична карта, а също и ЕГН. Освен това начинът на индивидуализиране на завещателката е свързан с формата на самото завещание. Съгласно чл.27 от Регламент 650/2012 г. разпореждане с имущество в писмен вид в случай на смърт е действително, когато формата му е съобразена с правото: а./ на държавата, в която е съставено разпореждането или е сключен договорът за наследяването; б./ на държавата, чийто гражданин е бил завещателят или поне едно от лицата, чието наследство е засегнато от договора за притежаваното наследство, към момента на съставяне на разпореждането или към момента на сключване на договора, или към момента на смъртта; в./ на държавата, в която завещателят или поне едно от лицата, чието наследство е засегнато от договора за наследство, имат местожителство към момента на съставяне на разпореждането или към момента на сключване на договора, или към момента на смъртта; г./ на държавата, в която завещателят или поне едно от лицата, чието наследство е засегнато от договора за наследство, обичайно пребивават към момента на съставяне на разпореждането или към момента на сключване на договора, или към момента на смъртта; или д./ когато става въпрос за недвижимо имущество - на държавата, в която се намира това имущество. Тук важи принципът „най-благоприятния закон“ /favour testamenti/, което означава, че всички посочени привръзки в нормата могат да намерят приложение. Същият принцип се съдържа и в чл.90, ал.2 КМЧП. В настоящия случай при индивидуализиране на завещателката испанският нотариус се е придържал към формата на завещанието, посочена в приложимия испански закон. Посочването само на две от имената на завещателката не е пречка за вписване на това завещание, тъй като разпоредбата на чл.6, ал.1, б.“а“ ПВ намира само съответно приложение при вписването на завещанието.
Тъй като процесното завещание е акт, който подлежи на вписване по аргумент на чл.112, б.“а“ ЗС и чл.4, б.“а“ ПВ; има необходимото съдържание, с което завещателката извършва разпореждане с имуществото си в случай на смърт; извършено е от нотариус на Кралство Испания по предвидения в испанския закон форма и ред, за което следи съответният нотариус; разпореждането касае недвижими имоти в България, видно от молбата за вписване и от приложената към нея декларация и е приложен превод от текста на завещанието със заверка Апостил по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г., то следва да бъде вписано след отмяна на обжалваното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 391 от 17.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 241/2022 г. на Ловешкия окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 391 от 17.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 241/2022 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1/13.05.2022 г. на изпълняващата функциите съдия по вписванията при Тетевенския районен съд, с което е отказано вписване на устно завещание, съставено в Кралство Испания по реда и формата на испанското законодателство на 15.11.2015 г. от И. В. В. на основание чл. 32а от Правилника по вписванията /ПВ/, по заявление вх. № 1777/13.05.2022 г.
ИЗПРАЩА на изпълняващия функциите съдия по вписванията при Тетевенския районен съд преписката по заявление вх. № 1777/13.05.2022 г. на В. Р. В. за вписване на устното завещание на И. В. В., съставено в Кралство Испания на 15.11.2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: завещание международен елемент
Ново мнениеПубликувано на: 07 Апр 2023, 10:07 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 432
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 594
гр. София, 04.04.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като разгледа докладваното от Веселка Марева Частно касационно гражданско дело № 20238003100385 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2, във вр. с чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. Г. Ц. срещу определение № 2783 от 05.12.2022г., постановено по ч.гр.д. № 2921/2022г. на Пловдивски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 561 от 26.10.2022г. на съдия по вписванията към Пловдивски районен съд, с което е отказано вписване на препис от завещание на К. Д. Ц., представен завписване от нотариус М. С., рег. № *.
Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно. Мотивът на съда, че на вписване подлежат само саморъчните завещания, обявени по съответния ред, не съответства на правилото на чл.4, б.“к“ от Правилника за вписванията, което визира преписи от обявени завещания с предмет недвижим имот, т.е. не съдържа изискване завещанието да е саморъчно. Достатъчно е завещанието да е изготвено при спазване формата, определена от правото на държавата по местоизвършането му и да е обявено.
За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК по въпроса: при искане за вписване на завещание на български гражданин, изготвено на територията на САЩ по законодателството на съответния щат и обявено по приложимия за щата законен ред, може ли да бъде преодоляна непълнотата в нормативната
уредба с прилагане на чл. 46 ЗНА, за да се допусне вписването.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Поискано е пред Службата по вписванията при Пловдивски районен съд вписване на завещание от 13.06.2020г. с предмет недвижим имот, обявено в САЩ, със завещател К. Д. Ц., бивш жител на Пловдив, починал на 31.12.2020г. в САЩ, заветник Й. Г. Ц., постоянно живееща в САЩ и с предмет недвижими имоти на територията на Република България, подробно
описани в молбата, а именно 1/2 ид.ч. от два апартамента в [населено място] и от поземлен имот в [населено място], [община]. Молбата е придружена от нотариално заверено копие от „последно завещание” на К. Д. Ц., съставено на 13.06.2020г. в САЩ, с което се разпорежда с цялото си имущество в полза на съпругата си Й. Г. Ц., като тя е определена за „независим изпълнител”. Завещанието е с напечатан текст, подписано е от завещателя и от двама свидетели. Приложено е и завещателно определение от 26.01.2021г. на Окръжния съд на окръг Уилямсън, щата Тексас, по наследствените въпроси, с което се удостоверява, че Й. Г. Ц. е квалифицирана съгласно закона като независим изпълнител на наследството на К. Д. Ц. и определението се издава, за да легализира правомощията й като такава. Представена е заверена от нотариус в САЩ декларация на Й. Г. от 06.05.2022г. по чл.4, б.”к” ПВ,
като подписът на нотариуса е заверен с Апостил. Приложен е акт за смърт, удостоверение за наследници, скици на имотите и данъчни оценки.
С определение № 561 от 26.10.2022г. съдията по вписванията при Пловдивски районен съд е отказал да впише преписа от завещанието. Посочил е, че подлежат на вписване обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху такъв имот. Доколкото завещанията по българското право са два вида - саморъчно и нотариално, то на обявяване и съответно на вписване подлежат само саморъчните завещания. В случая представеното завещание не е такова. Освен това е констатирал, че липсва нотариална заверка на подписа на преводача каквото е изискването на чл.21а, ал.1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи идруги книжа.
Пловдивски окръжен съд е потвърдил отказа. Възприел е извода на съдията по вписванията, че завещанието не е саморъчно, а е напечатано и подписано от завещателя и от двама свидетели, както и че е съставено в щата Т., САЩ. Посочил е, че това завещание не е саморъчно и затова не може да бъде вписано. Допълнил е, че завещание, съставено в чужбина, според
изискуемата форма от чуждото право, не подлежи на вписване по българския закон, защото такава хипотеза на вписване не е предвидена в закона. Изтъкнал е, че според чл. 90, ал.2 КМЧП за действителността на формата е достатъчно да е спазено изискването на чуждия закон, без да се добавят елементи, изисквани от българския закон. Според съда, при липсата на
българска правна норма, изискваща вписване на завещание, съставено в чужбина по реда и формата, предвидена в чуждия закон, то вписване на такова завещание в България е недопустимо.
Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че касационно обжалване на определението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора правен въпрос, който може да бъдедоуточнен така: подлежи ли на вписване завещание с предмет недвижим имот на територията на България, съставено от български гражданин на
територията на САЩ във формата според законодателството на съответния щат и обявено по приложимия за щата законен ред.
В определение № 50234 от 14.10.2022г. по ч.гр.д. № 2678/2021г. на І г.о. на ВКС е даден положителен отговор на допустимостта да бъде вписано завещание на български гражданин, изготвено от нотариус на държава-членка на Европейския съюз според законодателството на тази държава. Въпросът е сходен с настоящия и затова даденото разрешение следва да намери
съответно приложение. В определението е прието следното: Вписването на нотариалните завещания по чл.24 ЗН и на преписи от обявените саморъчни завещания по чл.25 ЗН с предмет недвижим имот или права върху недвижимимот е уредено в чл.112, б.“а“ ЗС, чл.4, б.“а“ ПВ, вр. чл.8, ал.2 ПВ и чл.21, ал.2 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори по отношение на нотариалните завещания и чл.112, б.„к“ ЗС, вр. чл.4, б.“к“ ПВ за саморъчните завещания. Липсва изрична уредба за вписване на завещания, които български граждани са направили в държава членка на ЕС и според законодателството на тази държава. Регламент (ЕС) №650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на
наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство не урежда правила за вписване на завещанията с трансграничен елемент в рамките на ЕС. Затова регламентът не намира пряко приложение при разрешаване на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно § 18 и §19 от Преамбюла и чл.1, т.2, б „л“ на Регламент 650/2012г., приложимо към вписването на правни сделки с недвижими имоти е правото на държаватачленка, в която се води регистърът. По същия начин чл.69 КМЧП сочи, че вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката. В българското право няма правна уредба за вписване на завещания, съставени по реда и в изискуемата от закона форма на друга държава-членка на ЕС. Но българските държавни органи и в частност съдилищата са длъжни да зачетат материалноправните последици на подобни завещания, ако отговарят на изискванията за форма според приложимото материално право при съставянето им и ако са валидни; съответно съдиите по вписванията са длъжни да осигурят вписването им, въпреки липсата на изрична правна уредба в българския материален закон. Празнината в уредбата следва да се попълни по реда на чл.46, ал.2 ЗНА - за неуредените в закона случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Следователно, текстовете на чл.112, б.“а“ ЗС, вр. чл.24
ЗН и чл.8, ал.2 ПВ трябва да намерят съответно приложение и в случаите, при които в България се иска вписване на завещание на български гражданин, изготвено от нотариус според законодателството на държава-членка на ЕС.
Вписването на такова завещание ще осигури спазване на целта на закона - да се даде гласност, че то съществува и че бенефициентът е заявил намерение да се ползва от него. Дължимата от съдията по вписванията проверка е дали актът представлява безвъзмездно разпореждане с имущество в случай на смърт и дали отговаря на изискванията за форма според закона на държавата по местосъставянето.
Горното разрешение, с изложената в него обосновка, е съответно относимо и за вписване на завещание с предмет недвижими имоти в България, съставено от български гражданин на територията на САЩ при спазване на изискванията за форма на закона по местосъставянето му. Въз основа на същите аргументи следва да се приеме, че липсата на изрична правна уредба
за вписване следва да бъде преодоляна по реда на чл. 46 ЗНА със съответно прилагане на нормите на чл. 112, б.”к” ЗС и чл.4, б.”к” ПВ. Същевременно, тъй като разрешението в горепосоченото определение касае завещание, съставено от нотариус, т.е. за завещание съответно на това по чл. 24 ЗН, а поставеният въпрос е за завещание, което представлява частен документ, се налага извършване на някои отграничения. Когато завещанието не е съставено от длъжностно лице, натоварено със съответните функции (каквото е нотариуса), за вписването е приложима разпоредбата на чл. 112, б.”к” ГПК във вр. с чл. 4, б.”к” ПВ. Такова завещание съставлява частноправен акт, то не подлежи на заверка, а следва да е придружено с превод от оторизиран преводач. За да се извърши вписването е необходимо завещанието да е „обявено” по предвидения ред в държавата по местосъставянето, тъй като именно тази процедура гарантира, че завещанието отговаря на законовите изисквания за форма в съответната държава. Този публичен акт по “обявяване“ подлежи на заверка с Апостил по Хагската конвенция от
05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г.
Предвид изложеното съображенията на въззивния съд за потвърждаване на отказа за вписване не могат да бъдат споделени. Представеното завещание на К. Ц., съставено в САЩ, ако отговаря на формата, изискуема от местния закон и е обявено по съответния за това ред, подлежи на вписване. То не е саморъчно завещание по смисъла на чл. 25 ЗН и не би могло да отговаря на изискванията за форма в посочената разпоредба, нито би могло да се изисква обявяването му от български нотариус по реда на чл. 27 ЗН. В случая завещанието има необходимото съдържание - с него завещателят извършва разпореждане с имуществото си в случай на смърт и касае недвижими имоти в България. Необходимостта от даване гласност (оповестяване) на разпореждането налага прилагане на правилата за вписванията и за този акт, независимо от липсата на изрична правна норма. Неоснователно е съображението на съдията по вписванията, че липсва нотариална заверка на подписа на преводача - такава е налице на копието на л.37 от делото.
Преценявайки предпоставките за извършване на вписването настоящият състав счита, че е налице друга пречка, непосочена от съдията по вписванията и състава на Пловдивски окръжен съд. Тя касае представеното завещателно определение от 26.01.2021г. на Окръжния съд на окръг Уилямсън, щата Тексас, по наследствените въпроси, с което се удостоверява,
че Й. Г. Ц. е квалифицирана съгласно закона като независим изпълнител на наследството на К. Д. Ц.. Това определение по съществото си представлява„обявяване” на завещанието и е публичен акт, но то не е снабдено със заверка Апостил на подписа на издалото го длъжностно лице. Такава заверка е необходима съгласно чл.3 и чл.4 на Хагската конвенция от 05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 9.06.2000г. Както бе посочено, заверка Апостил е извършена само на подписа на нотариуса, заверил декларацията на Й. Ц., но не и на издаденото от съд удостоверение.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено, макар и по различни съображения.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2783 от 05.12.2022г., постановено по ч.гр.д. № 2921/2022г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА горепосоченото определение № 2783 от 05.12.2022г., постановено по ч.гр.д. № 2921/2022г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 561 от 26.10.2022г. на съдия по вписванията към Пловдивски районен съд за отказ да бъде вписан препис от завещание на К. Д. Ц., съставено на 13.06.2020г. в САЩ, представен за вписване от нотариусМ. С., рег. № * на НК, по заявление вх.№ 37615 от 26.10.2022


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов