КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 13 Юни 2024, 11:32

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Не се дължи такса при вписване на възбрана за публични взема
Ново мнениеПубликувано на: 11 Апр 2023, 11:29 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 474
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 680

гр. София , 10.04.2023 г .


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като разгледа докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 657/2023 г. по описа на I-во г. о., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ЧСИ Д. С.-С., рег. № 893 на КЧСИ и район на действие - Окръжен съд - Варна, срещу определение № 1738/16.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 851/2022 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу отказ на съдия по вписванията при Плевенския районен съд, обективиран в определение № 27/18.11.2022 г., да впише по искане вх. № 13812/18.11.2022 г. на ЧСИ налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по изп. д. № 20208930401194/2020 г. Д. Д. А..
В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. Оспорва се изводът на окръжния съд, че ЧСИ като заинтересовано лице с право да обжалва отказа на съдията по вписванията е задълженото за внасяне на държавна такса лице с довод, че ЧСИ действа от свое име, но в интерес на взискателя по образуваното по негова молба изпълнително производство. Оспорва се и изводът, че в охранителното производство по вписване на възбрана разпоредбата на чл. 84 ГПК не намира приложение и позоваването на т. 3 от същата е ирелевантно, независимо че взискателят по изпълнението е община с публично вземане, с довод, че позоваването на т. 10 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е неправилно, доколкото същата визира освобождаването от такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК по преценка на съда, а освобождаването по чл. 84 ГПК е по силата на закона. Допускане на касационното обжалване се иска по формулирания в самата частна касационна жалба въпрос за приложението на чл. 84, т. 3 ГПК в производството по вписване на възбрана, уточнен от настоящия състав на ВКС, I-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така: дължи ли се държавна такса за производството по вписване на възбрана върху недвижим имот по искане на ЧСИ, на когото е възложено събирането на публично общинско вземане. Твърди се противоречие между приетото от окръжния съд и т.т. 8 и 10 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържат се и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице с процесуална легитимация съгласно приетото в т. 8 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.
Относно наличието на основания по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:
С определение № 27/18.11.2022 г. съдия по вписванията при Плевенския районен съд е отказал да разпореди вписване на възбрана върху недвижим имот по молба на ЧСИ Д. С.-С. по съображения, че не е приложен документ за внесена държавна такса и неприложимост на чл. 83, ал. 2 ГПК спрямо взискателя с публично вземане община - Варна.
За да потвърди отказа, Плевенският окръжен съд е приел, че задължено лице за разноски в охранителното производство по силата на чл. 541 ГПК е молителят. В случая това е ЧСИ Д. С.-С., а не взискателят община - Варна, поради което позоваването на чл. 84, т. 3 ГПК е ирелевантно. Приел е, че ЧСИ разполага с възможността да събере дължимата за производството по вписване или вдигане на възбрана държавна такса от 15 лв. на основание т. 10 ТТРЗЧСИ. Приел е, че съгласно т. 10 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС освобождаване от такси и разноски в производството по вписване не може да бъде разпоредено нито от съда, нито от съдията по вписванията и че по същите съображения не може да се обоснове приложението на правилото на чл. 84, т. 3 ГПК в производството по вписване, което също касае освобождаване от дължими такси от съда - и в особените случаи на чл. 84, т. 3 ГПК съдът не може да освобождава от такси, дължими в охранителното производство по вписване, защото не е ръководно-решаващ орган в това производство и не е предвидено тези такси да постъпват в бюджета на съдебната власт.
Обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, но не на поддържаното основание - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като на настоящия състав не е известна съдебна практика, постановена от състав на ВКС. Принципът на диспозитивното начало в случая не би бил нарушен, доколкото преценката за наличие на специалните основания, уредени в чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК, е въпрос на правна квалификация.
По въпроса, по който се допуска касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:
Вписването и заличаването на възбрана върху недвижим имот от съдията по вписванията се осъществяват в охранително производство. Охранителните производства започват по молба на заинтересованото лице, а както е прието в мотивите по т. 8 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдебният изпълнител иска налагане на възбрана /чл. 26 ПВп/, той се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, следователно именно ЧСИ е този, който е задължен да представи към искането за вписване на възбрана документ за платена държавна такса в размер на 15 лв. съгласно чл. 5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, когато такава се дължи. Държавна такса няма да се дължи, единствено ако са налице предвидените в закон предпоставки за освобождаване от внасянето ѝ, а самото освобождаване е уредено да настъпи ex lege при констатиране на наличието им и следва да се зачете от всеки държавен орган, който следи за заплатена държавна такса в кръга на правомощията си.
Съгласно чл. 540 ГПК за охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207-266 и чл. 303-388. Следователно, разпоредбата на чл. 84 ГПК, в която са уредени особени хипотези на освобождаване по силата на закона от задължението за заплащане на държавна такса, намира приложение в охранителното производство, вкл. В това по вписване на възбрана. Както е прието в мотивите на ТР № 1/21.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСГК на ВКС, приложението на чл. 84 ГПК е съответно - съобразно спецификите на охранителното производство, като в тази връзка следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси.
Вземанията на общините от местни данъци и такси са публични вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т.т. 1 и 3 ДОПК и попадат в хипотезата на чл. 84, т. 3 ГПК.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител събирането на публични вземания. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ органите, компетентни да установяват публични вземания, може да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители. Масова практика е събирането на публичните общински вземания за данъци и такси да се възлага на частни съдебни изпълнители. Съгласно чл. 163, ал. 4 ДОПК в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Както е прието в определение № 153/27.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1713/2017 г. на ВКС, I-во г. о., и определение № 7/09.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4694/2019г. на ВКС, ІІ-ро г. о., която практика настоящият състав на ВКС, I-во г. о., споделя, когато държавата е възложила на ЧСИ събирането на публични държавни вземания, той не дължи държавна такса в производството по вписване и заличаване на възбрана, така както публичният изпълнител не дължи на основание чл. 84, т. 1 ГПК, защото по възлагане от държавата изпълнява функциите на публичен изпълнител на публично държавно вземане. В противен случай би се обезмислила до голяма степен възможността, предвидена от законодателя в ДОПК, тези вземания да се събират чрез възлагане и от съдебните изпълнители. Същото разрешение по аналогия следва да се приложи и за общинските публични вземания, когато събирането им е възложено на частен съдебен изпълнител - същият не дължи държавна такса на основание чл. 84, т. 3 ГПК, доколкото обезпечава принудителното изпълнение на публично общинско вземане. Водещ е характерът на вземането, а не правният субект, респ. - процесуалното му качество.
Предвид изложеното, на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се отговори, че ЧСИ, на когото общината е възложила принудителното събиране на свое публично вземане, каквото е това за данъци и такси, е освободен по силата на закона на основание чл. 84, т. 3 ГПК вр. чл. 540 ГПК от задължението за внасяне на държавна такса за производството по вписване на възбрана върху недвижим имот.
По съществото на частната касационна жалба: същата е основателна. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, неправилно Плевенският окръжен съд е приел, че ЧСИ дължи държавна такса за вписването на възбрана във връзка с принудителното изпълнение по реда на ГПК на публично общинско вземане.
Като неправилно, обжалваното определение следва да се отмени, ведно с определението на съдията по вписванията, а делото следва да се върне на съдията по вписванията при Плевенския районен съд за вписване на исканата от ЧСИ възбрана.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1738/16.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 851/2022 г. на Плевенския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 1738/16.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 851/2022 г. на Плевенския окръжен съд и определение № 27/18.11.2022 г. на съдия по вписванията при Плевенския районен съд.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Плевенския районен съд за вписване на възбрана върху недвижим имот по искане вх. № 13812/18.11.2022 г. на ЧСИ Д. С.-С., рег. № 893 на РКЧСИ.
Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов