КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 27 Мар 2023, 21:17

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: вписване саморъчно завещание и декларация по чл.264 от ДОПК
Ново мнениеПубликувано на: 26 Яну 2023, 15:52 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 423
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 35

гр. София, 01.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч.гр.д. № 58/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на нотариус Л. А. Л., чрез адвокат С. С., срещу определение № 3962 от 05.11.2021 г. по в. ч. гр. д. № 11696/2021 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу отказ на съдия по вписванията при Софийския районен съд, обективиран в определение № 1458 от 23.08.2021 г., за вписване на препис от саморъчно завещание, обявено на 27.04.2021г.
Касаторът счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което иска неговата отмяната.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По делото е установено, че на 23.08.2021 г. жалбоподателят е подал молба, с която е представил за вписване препис от обявено на 27.04.2021 г. саморъчно завещание на Г. П. Б., с което същият се е разпоредил за след смъртта си с имуществото си, сред което попадат и пет недвижими имота, находящи се в [населено място]. За три от имотите са налице непогасени данъчни задължения в размер съответно на 190,39 лв., 79,18 лв. и 69,87 лв., а по отношение на останалите два имота са представени удостоверения за данъчна оценка, в които не е обективирано изявление на данъчния орган за липсата или наличието на данъчни задължения.
За да постанови определението си, въззивният съд се е позовал на императивните разпоредби на чл. 264, ал. 1 и ал.4 ДОПК, според които прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и ал. 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Изложени са съображения, че наследяването по завещание поражда вещнотранслативен ефект и доколкото прехвърлителят няма възможност да декларира писмено към момента на пораждане правните последици на завещанието наличието или липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, за извършване на вписването приобретателите на вещните права по завещание следва да удостоверят липсата на задължения или при наличие на такива да ги заплатят. Прието е, че придобиването на правото на собственост въз основа на завещание е деривативен придобивен способ и винаги предполага правото на собственост да премине от правната сфера на завещателя в правната сфера на друг субект - на заветника, респективно на наследника по завещание, и всяко транслиране на вещно право изисква спазването на чл. 264 ДОПК, която разпоредба брани публичен интерес и цели да осигури интереса на държавата, респ. общината, който изисква сделки с недвижими имоти да се извършват само при липса на публични задължения, съответно при наличието на такива, те да бъдат предварително погасени – в хипотезата на наследяване по завещание от ползващото се от завещателното разпореждане лице. Удостоверяването на липсата, респ. погасяване на публичноправните задължения, е условие за разпореждане на вписването, като вписване на акта при ненастъпило условие обуславя пораждане на отговорност за данъчното задължение в правната сфера на съдията по вписванията - чл. 265 ДОПК. Направен е извод, че в случая условието за разпореждане на вписването на обявеното завещание не е настъпило и затова отказът на съдията по вписванията е законосъобразен.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Наличието или липсата на непогасени публични /данъчни/ задължения условие ли е за вписване на обявено саморъчно завещание.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице, тъй като по поставения от касатора въпрос е налице практика на ВКС - определение № 372 от 20.07.2016 г. по ч.гр.д. № 1767/2016 г., IV г.о.; определение № 60127 от 20.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2866/2021г., II г.о. и посочените от касатора ТР № 7/2012г. на ОСГТК, т.6 и определение № 410 от 28.11.2008г. по ч.гр.д.№ 1899/2008г. III г.о., съгласно която изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК е императивно - прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. За представяне на декларацията по образец /ал. 3 съдията по вписванията следи служебно с оглед и предвидената в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност за задълженията на прехвърлителя.
Придобиването на правото на собственост въз основа на завещание е деривативен придобивен способ и винаги предполага правото на собственост да премине от правната сфера на завещателя в правната сфера на друг субект - на заветника или на наследника по завещание. С оглед на това, завещанието като едностранна правна сделка попада в кръга на предвидените в хипотезата на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Тъй като то поражда действие със смъртта на завещателя, прехвърлителят в настоящия случай няма възможност да декларира писмено към момента на пораждане правните му последици наличието или липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. С оглед на това писмена декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК за липса на подлежащи на принудително изпълнение задължения следва да представи приобретателят на имуществото, предмет на завещателното разпореждане, като съответно при наличието на такива, те следва да бъдат предварително погасени.
Постановяването на въззивното определение в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка са което не са и изложени релевантни доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3962 от 05.11.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 11696/2021г. на Софийския градски съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: вписване саморъчно завещание и декларация по чл.264 от ДОПК
Ново мнениеПубликувано на: 26 Яну 2023, 15:54 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 423
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98


гр. София, 24.01.2023година


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 4497 по описа за 2022 год. на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на нотариус П. В. П., вписана с рег. № * на Нотариалната камара, чрез адв. В. В. от САК, срещу определение № 10149 от 14.10.2022 год. по в. ч. гр. д. № 6/2022 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение жалбата на нотариус П. П. срещу определение от 14.12.2021 год. на съдията по вписванията при СРС, с което е отказано вписване по заявление вх. № 2239 от 14.12.2021 год. на обявеното на 17.11.2021 год. саморъчно завещание на Д. Х. К..
Касаторът счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 264 ДОПК, съгласно който задължението за представяне на декларация е на определен кръг лица – прехвърлителят или учредителят, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят и този кръг не може да бъде разширяван чрез тълкуване на ясната разпоредба на закона. Правоприемникът по завещанието не е прехвърлител по смисъла на горната разпоредба и не може да му се вменява задължение, каквото законът не предвижда. Поради това и касаторът счита за неправилна цитираната от въззивния съд практика – определение № 35 от 1.02.2022 год. по ч. гр. д. № 58/2022 год. ІІ г. о. на ВКС. Иска отмяна на обжалваното въззивно определение и се укаже на съдията по вписванията да впише обявеното саморъчно завещание.
В изложението към жалбата се релевира очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване поради приложение на процесуалната норма на чл. 264, ал. 1 ДОПК в смисъл, различен от действителния, и евентуално се поддържа да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Следва ли, за да бъде вписано завещание, да бъде представена декларация по чл. 264 ДОПК от приобретателя на недвижим имот в хипотеза на заявено за вписване завещание?“
Върховният касационен съд в настоящия си състав, като взе предвид изложените доводи и доказателствата по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В мотивите към обжалваното определение въззивният съд се е позовал на ТР № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС относно осъществявания от съдията по вписванията контрол върху подлежащия на вписване акт в рамките, установени от ПВп, като приел, че сред обстоятелствата, които обхваща проверката е и представянето на доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 264 ДОПК. Позовал се е на императивния характер на разпоредбата, както и на служебното задължение на съдията по вписванията да следи за представяне на декларация по образец, с оглед предвидената в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност за задълженията на прехвърлителя, както и че същата следва да се състави от прехвърлителя към годината на разпореждането с невижимия имот. С оглед характера на завещанието като акт на разпореждане с право на собственост, същото попада в предметния обхват на чл. 264 ДОПК. Тъй като към момента на пораждане на действието на завещанието завещателят е починал, то декларацията следва да се представи от приобретателят на имуществото, предмет на завещателното разпореждане, като съответно при наличие на задължения същите следва да се погасят предварително. В този смисъл е цитирано определение № 35 от 1.02.2022 год. по ч. гр. д. № 58/2022 год. на ІІ г. о. на ВКС.
Поради липсата към заявлението за вписване на завещанието на представена от приобретателя на имуществото декларация по чл. 264 ДОПК, съдът приел постановения отказ на съдията по вписванията да го впише за правилен и го потвърдил.
По поставения правен въпрос относно това дали е предпоставка за вписването на завещанието представяне на декларация по чл. 264 ДОПК от приобретателя на недвижимия имот, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът обуславя решаващите изводи на съда по конкретния процесуалноправен спор и макар да е цитирана съдебна практика в мотивите на определението, по поставеният въпрос такава не е налице. Съгласно приетото в мотивите на т. 1 на ТР № 2 от 28.09.2011 год. по т. д. № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС, практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се формира от съвкупността на съдържащите се в различни решения на ВКС по чл. 290 ГПК тълкувателни мотиви, в които се посочва правилната съдебна практика по прилагането на определен текст от закона, както и задължителните тълкувателни решения и ППВС. С оглед сходството в режима на касационно обжалване на въззивните определения същото важи и за мотивите на определението, с което касационният съд се произнася по същество в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК. Цитираното определение № 35 от 1.02.2022 год. по ч. гр. д. № 58/2022 год. на ІІ г. о. на ВКС е постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, но съдът не се е произнесъл по същество на частната касационна жалба, тъй като не са били налице основания за допускане на касационното обжалване. Както е прието в цитираното тълкувателно решение, определението по чл. 288 ГПК няма правната характеристика на съдебен акт, с който съставът на ВКС се произнася по същество на касационната жалба. Затова и приетото в горното определение становище на съда по въпроса относно писмената декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, която следва да се представи от приобретателя на имуществото, предмет на завещателното разпореждане, представлява само едно правно мнение, което не е в състояние да разреши по окончателен, обвързващ страните по делото начин.
Поради тези съображения не е налице съдебна практика по поставения правен въпрос, което обосновава произнасяне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 год., ОСГТК, съдията по вписванията няма правомощията да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона, което е обусловено от основната цел на вписването – осигуряване на публичност и противопоставимост. Когато липсва изрична законова регламентация в обратен смисъл, отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран единствено: с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване, като се изхожда от неговото съдържание; на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията; както и на съображения, извлечени от формата на акта, в които случаи съдията по вписванията изхожда от наименованието на самия акт; ако не е внесена дължимата за това такса; ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ; ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Позовавайки се на липсата на представена от приобретателя на имуществото декларация за липса на публични задължения, поради това, че към момента на пораждане на действието на завещанието завещателят е починал, съдията по вписванията, респ. съдът /потвърждавайки отказа/ е отказал вписването на завещанието.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК предвижда, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарична вноска в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя , съответно ипотекарния длъжник или залогодателя , че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Друг адресат на това задължение за представяне на писмена декларация не е предвиден, вкл. и в хипотеза на вписване на обявено завещание с предмет недвижими имоти. Поради това и не може да се вмени такова задължение на заветника само поради това, че завещателят е починал към момента на пораждане на действие на завещанието, а и той не би могъл да декларира наличието или липсата на чужди задължения. В тази хипотеза намира приложение чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК – наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Вписването на обявеното завещание, предмет на подаденото заявление за това, следва да се осъществи след представянето на данъчна оценка, удостоверяваща наличието или липсата на непогасени данъчни задължения, което кореспондира с императивния характер на разпоредбата на чл. 264 ДОПК „Удостоверяване на задълженията“ и постигане на целта на закона относно събирането им.
С оглед дадения отговор на поставения въпрос, разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните съображения:
В настоящата хипотеза не се констатира наличие на нито една от гореизброените хипотези за отказ да бъде извършено заявеното вписване. Налице е писмено заявление на нотариуса за вписване на обявеното от него саморъчно завещание, с необходимите приложения съгласно чл. 4, б. „к“ ПВп, в т. ч. и данъчна оценка на имота, като вписването му е изрично предвидено в същата разпоредба. С цитираното тълкувателно решение окончателно е уеднаквена съдебната практика досежно въпроса за естеството на проверката по чл. 32а, ал. 1 от ПВп. В хода на същата съдията по вписванията проверява единствено дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. От проверката са изключени материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, която хипотеза в настоящия случай не е налице.
След като представеният за вписване акт формално отговаря на изискванията за вписването му, което е изрично предвидено в закона и са спазени установените в Правилника за вписванията изисквания относно неговото съдържание, респ. са представени необходимите за формалната проверка документи, липсва основание да бъде отказано неговото вписване, в частност релевираното от въззивния съд такова – непредставяне от приобретателя на имуществото на декларация за липса на публични задължения, съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК. Такова задължение същият няма, а удостоверяването на непогасени данъчни задължения за имота се осъществява с данъчната оценка, издавана от общината по Приложение № 2 към ЗМДТ. Видно от данните по делото е, че към заявлението е приложена такава с писмо от 7.12.2021 год. на Столична община.
Изложените съображения налагат извода, че произнасянето на въззивния съд е неправилно и обжалваното определение следва да бъде отменено, като се разпореди вписване на представеното от нотариус П. обявено от нея саморъчно завещание.
Водим от горното, настоящият състав на II г. о. на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 10149 от 14.10.2022 год. по ч. гр. д. № 6/2022 год. на Софийски градски съд, по подадената от нотариус П. П., вписана под рег. № * на Нотариалната камара, чрез адв. В. В. от САК, частна касационна жалба срещу него.
ОТМЕНЯ определение № 10149 от 14.10.2022 год. по ч. гр. д. № 6/2022 год. на Софийски градски съд, както и потвърдения с него отказ, обективиран в определение от 14.12.2021 год. на съдия по вписванията при Софийски районен съд за вписване на обявеното на 17.11.2021 год. саморъчно завещание на Д. Х. К., с вх. № 2239 от 14.12.2021 год.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд гр. София за извършване на необходимите действия по вписването на обявеното на 17.11.2021 год. саморъчно завещание на Д. Х. К., по подаденото от нотариус П. П. заявление от 14.12.2021 год.
Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов