КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 35

гр. София, 01.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч.гр.д. № 58/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на нотариус Л. А. Л., чрез адвокат С. С., срещу определение № 3962 от 05.11.2021 г. по в. ч. гр. д. № 11696/2021 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу отказ на съдия по вписванията при Софийския районен съд, обективиран в определение № 1458 от 23.08.2021 г., за вписване на препис от саморъчно завещание, обявено на 27.04.2021г.
Касаторът счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което иска неговата отмяната.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По делото е установено, че на 23.08.2021 г. жалбоподателят е подал молба, с която е представил за вписване препис от обявено на 27.04.2021 г. саморъчно завещание на Г. П. Б., с което същият се е разпоредил за след смъртта си с имуществото си, сред което попадат и пет недвижими имота, находящи се в [населено място]. За три от имотите са налице непогасени данъчни задължения в размер съответно на 190,39 лв., 79,18 лв. и 69,87 лв., а по отношение на останалите два имота са представени удостоверения за данъчна оценка, в които не е обективирано изявление на данъчния орган за липсата или наличието на данъчни задължения.
За да постанови определението си, въззивният съд се е позовал на императивните разпоредби на чл. 264, ал. 1 и ал.4 ДОПК, според които прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и ал. 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Изложени са съображения, че наследяването по завещание поражда вещнотранслативен ефект и доколкото прехвърлителят няма възможност да декларира писмено към момента на пораждане правните последици на завещанието наличието или липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, за извършване на вписването приобретателите на вещните права по завещание следва да удостоверят липсата на задължения или при наличие на такива да ги заплатят. Прието е, че придобиването на правото на собственост въз основа на завещание е деривативен придобивен способ и винаги предполага правото на собственост да премине от правната сфера на завещателя в правната сфера на друг субект - на заветника, респективно на наследника по завещание, и всяко транслиране на вещно право изисква спазването на чл. 264 ДОПК, която разпоредба брани публичен интерес и цели да осигури интереса на държавата, респ. общината, който изисква сделки с недвижими имоти да се извършват само при липса на публични задължения, съответно при наличието на такива, те да бъдат предварително погасени – в хипотезата на наследяване по завещание от ползващото се от завещателното разпореждане лице. Удостоверяването на липсата, респ. погасяване на публичноправните задължения, е условие за разпореждане на вписването, като вписване на акта при ненастъпило условие обуславя пораждане на отговорност за данъчното задължение в правната сфера на съдията по вписванията - чл. 265 ДОПК. Направен е извод, че в случая условието за разпореждане на вписването на обявеното завещание не е настъпило и затова отказът на съдията по вписванията е законосъобразен.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Наличието или липсата на непогасени публични /данъчни/ задължения условие ли е за вписване на обявено саморъчно завещание.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице, тъй като по поставения от касатора въпрос е налице практика на ВКС - определение № 372 от 20.07.2016 г. по ч.гр.д. № 1767/2016 г., IV г.о.; определение № 60127 от 20.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2866/2021г., II г.о. и посочените от касатора ТР № 7/2012г. на ОСГТК, т.6 и определение № 410 от 28.11.2008г. по ч.гр.д.№ 1899/2008г. III г.о., съгласно която изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК е императивно - прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. За представяне на декларацията по образец /ал. 3 съдията по вписванията следи служебно с оглед и предвидената в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност за задълженията на прехвърлителя.
Придобиването на правото на собственост въз основа на завещание е деривативен придобивен способ и винаги предполага правото на собственост да премине от правната сфера на завещателя в правната сфера на друг субект - на заветника или на наследника по завещание. С оглед на това, завещанието като едностранна правна сделка попада в кръга на предвидените в хипотезата на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Тъй като то поражда действие със смъртта на завещателя, прехвърлителят в настоящия случай няма възможност да декларира писмено към момента на пораждане правните му последици наличието или липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. С оглед на това писмена декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК за липса на подлежащи на принудително изпълнение задължения следва да представи приобретателят на имуществото, предмет на завещателното разпореждане, като съответно при наличието на такива, те следва да бъдат предварително погасени.
Постановяването на въззивното определение в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка са което не са и изложени релевантни доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3962 от 05.11.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 11696/2021г. на Софийския градски съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98


гр. София, 24.01.2023година


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 4497 по описа за 2022 год. на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на нотариус П. В. П., вписана с рег. № * на Нотариалната камара, чрез адв. В. В. от САК, срещу определение № 10149 от 14.10.2022 год. по в. ч. гр. д. № 6/2022 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение жалбата на нотариус П. П. срещу определение от 14.12.2021 год. на съдията по вписванията при СРС, с което е отказано вписване по заявление вх. № 2239 от 14.12.2021 год. на обявеното на 17.11.2021 год. саморъчно завещание на Д. Х. К..
Касаторът счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 264 ДОПК, съгласно който задължението за представяне на декларация е на определен кръг лица – прехвърлителят или учредителят, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят и този кръг не може да бъде разширяван чрез тълкуване на ясната разпоредба на закона. Правоприемникът по завещанието не е прехвърлител по смисъла на горната разпоредба и не може да му се вменява задължение, каквото законът не предвижда. Поради това и касаторът счита за неправилна цитираната от въззивния съд практика – определение № 35 от 1.02.2022 год. по ч. гр. д. № 58/2022 год. ІІ г. о. на ВКС. Иска отмяна на обжалваното въззивно определение и се укаже на съдията по вписванията да впише обявеното саморъчно завещание.
В изложението към жалбата се релевира очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване поради приложение на процесуалната норма на чл. 264, ал. 1 ДОПК в смисъл, различен от действителния, и евентуално се поддържа да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Следва ли, за да бъде вписано завещание, да бъде представена декларация по чл. 264 ДОПК от приобретателя на недвижим имот в хипотеза на заявено за вписване завещание?“
Върховният касационен съд в настоящия си състав, като взе предвид изложените доводи и доказателствата по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В мотивите към обжалваното определение въззивният съд се е позовал на ТР № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС относно осъществявания от съдията по вписванията контрол върху подлежащия на вписване акт в рамките, установени от ПВп, като приел, че сред обстоятелствата, които обхваща проверката е и представянето на доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 264 ДОПК. Позовал се е на императивния характер на разпоредбата, както и на служебното задължение на съдията по вписванията да следи за представяне на декларация по образец, с оглед предвидената в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност за задълженията на прехвърлителя, както и че същата следва да се състави от прехвърлителя към годината на разпореждането с невижимия имот. С оглед характера на завещанието като акт на разпореждане с право на собственост, същото попада в предметния обхват на чл. 264 ДОПК. Тъй като към момента на пораждане на действието на завещанието завещателят е починал, то декларацията следва да се представи от приобретателят на имуществото, предмет на завещателното разпореждане, като съответно при наличие на задължения същите следва да се погасят предварително. В този смисъл е цитирано определение № 35 от 1.02.2022 год. по ч. гр. д. № 58/2022 год. на ІІ г. о. на ВКС.
Поради липсата към заявлението за вписване на завещанието на представена от приобретателя на имуществото декларация по чл. 264 ДОПК, съдът приел постановения отказ на съдията по вписванията да го впише за правилен и го потвърдил.
По поставения правен въпрос относно това дали е предпоставка за вписването на завещанието представяне на декларация по чл. 264 ДОПК от приобретателя на недвижимия имот, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът обуславя решаващите изводи на съда по конкретния процесуалноправен спор и макар да е цитирана съдебна практика в мотивите на определението, по поставеният въпрос такава не е налице. Съгласно приетото в мотивите на т. 1 на ТР № 2 от 28.09.2011 год. по т. д. № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС, практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се формира от съвкупността на съдържащите се в различни решения на ВКС по чл. 290 ГПК тълкувателни мотиви, в които се посочва правилната съдебна практика по прилагането на определен текст от закона, както и задължителните тълкувателни решения и ППВС. С оглед сходството в режима на касационно обжалване на въззивните определения същото важи и за мотивите на определението, с което касационният съд се произнася по същество в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК. Цитираното определение № 35 от 1.02.2022 год. по ч. гр. д. № 58/2022 год. на ІІ г. о. на ВКС е постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, но съдът не се е произнесъл по същество на частната касационна жалба, тъй като не са били налице основания за допускане на касационното обжалване. Както е прието в цитираното тълкувателно решение, определението по чл. 288 ГПК няма правната характеристика на съдебен акт, с който съставът на ВКС се произнася по същество на касационната жалба. Затова и приетото в горното определение становище на съда по въпроса относно писмената декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, която следва да се представи от приобретателя на имуществото, предмет на завещателното разпореждане, представлява само едно правно мнение, което не е в състояние да разреши по окончателен, обвързващ страните по делото начин.
Поради тези съображения не е налице съдебна практика по поставения правен въпрос, което обосновава произнасяне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 год., ОСГТК, съдията по вписванията няма правомощията да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона, което е обусловено от основната цел на вписването – осигуряване на публичност и противопоставимост. Когато липсва изрична законова регламентация в обратен смисъл, отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран единствено: с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване, като се изхожда от неговото съдържание; на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията; както и на съображения, извлечени от формата на акта, в които случаи съдията по вписванията изхожда от наименованието на самия акт; ако не е внесена дължимата за това такса; ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ; ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Позовавайки се на липсата на представена от приобретателя на имуществото декларация за липса на публични задължения, поради това, че към момента на пораждане на действието на завещанието завещателят е починал, съдията по вписванията, респ. съдът /потвърждавайки отказа/ е отказал вписването на завещанието.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК предвижда, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарична вноска в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя , съответно ипотекарния длъжник или залогодателя , че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Друг адресат на това задължение за представяне на писмена декларация не е предвиден, вкл. и в хипотеза на вписване на обявено завещание с предмет недвижими имоти. Поради това и не може да се вмени такова задължение на заветника само поради това, че завещателят е починал към момента на пораждане на действие на завещанието, а и той не би могъл да декларира наличието или липсата на чужди задължения. В тази хипотеза намира приложение чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК – наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Вписването на обявеното завещание, предмет на подаденото заявление за това, следва да се осъществи след представянето на данъчна оценка, удостоверяваща наличието или липсата на непогасени данъчни задължения, което кореспондира с императивния характер на разпоредбата на чл. 264 ДОПК „Удостоверяване на задълженията“ и постигане на целта на закона относно събирането им.
С оглед дадения отговор на поставения въпрос, разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните съображения:
В настоящата хипотеза не се констатира наличие на нито една от гореизброените хипотези за отказ да бъде извършено заявеното вписване. Налице е писмено заявление на нотариуса за вписване на обявеното от него саморъчно завещание, с необходимите приложения съгласно чл. 4, б. „к“ ПВп, в т. ч. и данъчна оценка на имота, като вписването му е изрично предвидено в същата разпоредба. С цитираното тълкувателно решение окончателно е уеднаквена съдебната практика досежно въпроса за естеството на проверката по чл. 32а, ал. 1 от ПВп. В хода на същата съдията по вписванията проверява единствено дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. От проверката са изключени материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, която хипотеза в настоящия случай не е налице.
След като представеният за вписване акт формално отговаря на изискванията за вписването му, което е изрично предвидено в закона и са спазени установените в Правилника за вписванията изисквания относно неговото съдържание, респ. са представени необходимите за формалната проверка документи, липсва основание да бъде отказано неговото вписване, в частност релевираното от въззивния съд такова – непредставяне от приобретателя на имуществото на декларация за липса на публични задължения, съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК. Такова задължение същият няма, а удостоверяването на непогасени данъчни задължения за имота се осъществява с данъчната оценка, издавана от общината по Приложение № 2 към ЗМДТ. Видно от данните по делото е, че към заявлението е приложена такава с писмо от 7.12.2021 год. на Столична община.
Изложените съображения налагат извода, че произнасянето на въззивния съд е неправилно и обжалваното определение следва да бъде отменено, като се разпореди вписване на представеното от нотариус П. обявено от нея саморъчно завещание.
Водим от горното, настоящият състав на II г. о. на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 10149 от 14.10.2022 год. по ч. гр. д. № 6/2022 год. на Софийски градски съд, по подадената от нотариус П. П., вписана под рег. № * на Нотариалната камара, чрез адв. В. В. от САК, частна касационна жалба срещу него.
ОТМЕНЯ определение № 10149 от 14.10.2022 год. по ч. гр. д. № 6/2022 год. на Софийски градски съд, както и потвърдения с него отказ, обективиран в определение от 14.12.2021 год. на съдия по вписванията при Софийски районен съд за вписване на обявеното на 17.11.2021 год. саморъчно завещание на Д. Х. К., с вх. № 2239 от 14.12.2021 год.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд гр. София за извършване на необходимите действия по вписването на обявеното на 17.11.2021 год. саморъчно завещание на Д. Х. К., по подаденото от нотариус П. П. заявление от 14.12.2021 год.
Определението е окончателно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1385/01.06.2023 г.

Гр.София, 29.05.2023г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов ч.гр.д.№1079/23г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. Б.-М., чрез адв.Г.З. срещу определение №77 от 06.01.2023г., постановено по ч.гр.д.№13593/2022г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба с вх.№18-10-145/08.12.2023г., подадена от Я. Б.-М., чрез адв.Г.З. срещу определение на съдия по вписванията при СРС с рег.№1693 на отказа от 31.10.2022г., постановен по заявление с вх.рег.№81161/31.10.2022г., с което е отказано вписване на обявяване на саморъчно завещание – завет.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен и е постановен в противоречие с посочената практика на ВКС.В разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК са посочени изчерпателно хипотезите, в които се изисква писмени декларация, с която се удостоверява липсата на задължения.Същата е неприложима при вписване на завещание, тъй като същото съставлява едностранна правна сделка, чиито прехвърлителен ефект е отложен във времето и настъпва към момента на настъпване смъртта на завещателя.Нормата е императивна и не допуска разширително тълкуване и приложение.Целта на закона е при вписване да са погасени всички публични задължения на прехвърлителя, като в процесния случая това се установява с нотариално заверена декларация от заявителя – заветник, с която той декларира, че завещателят му няма задължения и че е запознат с отговорността, която носи по чл.313 от НК.Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно.
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване настоящият състав приема следното:
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че със заявление с вх. № 81161/30.10.2022 г. е поискано вписване на препис от обявено завещание – завет от помощник нотариус Б.М., при нотариус Ц. С., относно саморъчното завещание на А. Н. С., с което е завещала на частната жалбоподателка Я. Н. апартамент № 48, находящ се в [населено място], [улица].Към молбата са приложени преписи от завещанието, протокол за обявяването му от 06.10.2022 г., препис – извлечение от акт за смърт, нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност от 28.12.2009 г., вписан в СВ — София с вх. № ***.; схема на самостоятелен обект в сграда № ***-11.10.2022 г., издадена от СГКК София; Декларация от Я. Н. Б. – М., и удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от приложение 2 към ЗМДТ за имота с № ***/17.10.2022г., издадено от СО - Дирекция „Общински приходи“, отдел ОП Слатина, в което е отразена данъчната му оценка, но няма отбелязване относно липсата или наличието на публични задължения.
С обжалваното определение съдията по вписванията е посочил, че в представеното удостоверение за данъчна оценка няма отразено наличието или липсата на задължения за имота, а това трябва да се отрази съгласно чл. 264, ал. 1 от ДОПК при наследствени права, включващи недвижими имоти, поради което и на основание чл. 32а от Правилника, е отказал вписване на препис от обявеното завещание.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е формирал извод, че разпоредбата на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК е императивна.За представяне на декларацията по образец /ал. 3/, респ. отразяването в данъчната оценка, съдията по вписванията следи служебно предвид предвидената в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност за задълженията на прехвърлителя.Безспорно завещанието съставлява акт на разпореждане с право на собственост от завещателя в полза на заветника, поради което завещателните разпореждания попадат в предметния обхват на чл. 264, ал. 1 ДОПК. От друга страна, не може да се очаква от завещателя да състави декларация за липса на публични задължения към момента правоприемството, защото към момента на пораждане на действието на завещанието, завещателят е починал.С оглед на това декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК може и следва да се представи приобретателят на имуществото, предмет на завещателното разпореждане, като съответно при наличието на такива, те следва да бъдат предварително погасени.В случая нито в удостоверението за данъчна оценка се съдържа отразяване относно публичните задължения за имота, нито е представена декларация от приобретателя на имуществото, поради което съдът намира, че следва да се потвърди отказа на съдията по вписванията, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 от ГПК, като по първия от поставените въпроси твърди, че атакуваното определение е постановено в противоречие с определение №98/24.01.2023г. на ВКС по к.ч.гр.д.№4497/2022г.
Формулирани са следните въпроси :
1.Заветникът е ли в кръга на лицата по чл.264 от ДОПК, който при направено искане за вписване на обявеното в негова полза саморъчно завещание трябва да представи декларация за липса на данъчни задължения за имота, който му е завещан ;
2.Представлява ли определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване задължителна практика или с него се изразява правно мнение ;
3.Съдията по вписванията има ли правомощията да проверява материалноправните предпоставки на акта.
От съдържанието на изложението следва, че отговорите на въпросите по т.2 и т.3 от изложението следва да бъдат дадени при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.В случая тези предпоставки не са налице, тъй като и по двата въпроса е налице задължителна съдебна практика.С т. 1 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. по т. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се формира от съвкупността на съдържащите се в различни решения на ВКС по чл. 290 ГПК тълкувателни мотиви, в които се посочва правилната съдебна практика по прилагането на определен текст от закона, както и задължителните тълкувателни решения и ППВС.С оглед сходството в режима на касационно обжалване на въззивните определения същото важи и за мотивите на определението, с което касационният съд се произнася по същество в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК.Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, съдията по вписванията няма правомощията да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона.
Част от изводите на въззивния съд са в противоречие със задължителната практика на ВКС.С определение №98/24.01.2023г. на ВКС по к.ч.гр.д.№4497/2022г. е допуснато до касационно обжалване определение на въззивен съд по следния поставен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Следва ли, за да бъде вписано завещание, да бъде представена декларация по чл. 264 ДОПК от приобретателя на недвижим имот в хипотеза на заявено за вписване завещание?“.
Даденият отговор е следния : „Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК предвижда, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарична вноска в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Друг адресат на това задължение за представяне на писмена декларация не е предвиден, вкл. и в хипотеза на вписване на обявено завещание с предмет недвижими имоти.Поради това и не може да се вмени такова задължение на заветника само поради това, че завещателят е починал към момента на пораждане на действие на завещанието, а и той не би могъл да декларира наличието или липсата на чужди задължения.В тази хипотеза намира приложение чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК – наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка“.
Един от решаващите извода на въззивния съд за потвърждаване на отказа за вписване е поради липсата на декларация по чл.264 от ДОПК, която да изхожда от заветника. Същият е неправилен с оглед даденото тълкуване в цитираното по-горе определение на ВКС.Второто основание за потвърждаване на отказа е поради това, че в представеното удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение №2 към ЗМДТ не е отразена липсата и наличието на непогасени публични задължения.В действителност от представеното на стр.20 от делото удостоверение се установява, че неговото съдържание е несъобразено с изискванията на чл.264, ал.1, изр.2 от ДОПК, тъй като Столична община не е отразила дали съществуват непогасени публични задължения за имота.Това е формално основание за постановяване на отказ за вписване на завещателния акт, тъй като в хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността/т.1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК/.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №77 от 06.01.2023г., постановено по ч.гр.д.№13593/2022г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба с вх.№18-10-145/08.12.2022г., подадена от Я. Б.-М., чрез адв.Г.З. срещу определение на съдия по вписванията при СРС с рег.№1693 на отказа от 31.10.2022г., постановен по заявление с вх.рег.№81161/31.10.2022г., с което е отказано вписване на обявяване на саморъчно завещание – завет.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 1461
София, 06.06. 2023 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА




Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1431 от 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. К. Н. срещу определение № 535 от 16.01.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 13588 от 2022 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на И. К. Н. срещу определение № 1691 от 31.10.2022 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията, Агенция по вписванията-С., с което е отказано вписване на обявено саморъчно завещание от 07.09.2021 г., по искане с вх.рег.№ 81164 от 31.10.2022 г.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че определението е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК във връзка с чл.274 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставени са следните въпроси:
1. Дали заветникът е в кръга на лицата по чл.264 от ДОПК, съгласно който задължението за представяне на декларация е вменено на определен кръг правни субекти, и явява ли се правоприемникът по завещание прехвърлител ? Може ли кръгът от лицата по чл.264 ДОПК да бъде разширяван чрез тълкуване или е лимитативно изброен ? По тези въпроси се сочи противоречие с определение № 98 от 24.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 4497 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о.
2.Представлява ли определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване, задължителна практика или с него се изразява правно мнение ?
3. Съдията по вписванията има ли правомощията да проверява материалноправните предпоставки на акта ? По този въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 7 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о., като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /заявител, чиито права са засегнати от отказа за вписването на завещанието/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който е потвърдено определение на съдия по вписванията и който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това.
За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на определението от 31.10.2021 г. на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписванията за вписване на завещанието на А. Н. С. от 07.09.2021 г. в частта му, касаеща заветницата И. Н., е законосъобразен, тъй като към заявлението на И. Н. за вписване на това завещание не е представено удостоверение за данъчна оценка, в което да е удостоверено дали за недвижимия имот- предмет на завещанието в полза на И. Н. /апартамент № ....., находящ се в [населено място], [улица], бл. .....,ет. ..../ има непогасени данъчни задължения, както изисква чл.264, ал.1, изр.2 ДОПК. Констатирано е, че към заявлението за вписване има представено удостоверение за данъчна оценка № ДОБ22-ДИ11-134/1/ от 14.10.12022 г., издадено от СО, дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП- О.“, но в него не е отбелязано дали за имота има непогасени данъчни задължения.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не е налице соченото от жалбоподателката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, поради следното:
1. Първата група поставени въпроси /Дали заветникът е в кръга на лицата по чл.264 от ДОПК, съгласно който задължението за представяне на декларация е вменено на определен кръг правни субекти, и явява ли се правоприемникът по завещание прехвърлител ? Може ли кръгът от лицата по чл.264 ДОПК да бъде разширяван чрез тълкуване или е лимитативно изброен ?/ не са правни въпроси по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. №1 от 2009 на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното определение. Мотивът на съда да потвърди отказа на съдията по вписванията е, че в удостоверението за данъчна оценка не е удостоверена липсата на непогасени данъчни задължения за завещания на И. Н. имот, както изисква чл.264, ал.1, изр.2 ДОПК, а не че И. Н. не е измежду кръга на лицата, които могат да подават декларация по чл.264, ал.1, изр.1 ДОПК. Поради това и цитираното от жалбоподателката определение № 98 от 24.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 4497 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о., касаещо декларацията по чл.264, ал.1, изр.1 ДОПК, няма отношение към настоящото дело.
2. Вторият поставен въпрос /Представлява ли определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване, задължителна практика или с него се изразява правно мнение ?/ също не е правен въпрос, който би могъл да обоснове допускане на касационното обжалване на определението поради следното: Действително, в обжалваното определение съдът се е позовал на определения на ВКС по чл.288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване, които определения съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позоваването на тези определения на ВКС обаче не е от значение за правилността на решаващия извод на съда за законосъобразност на постановения от съдията по вписванията отказ за вписване на завещанието от 07.09.2021 г., тъй като този извод на съда е основан преди всичко на тълкуването на разпоредбата на чл.264 ДОПК и на мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ВКС, ОСГТК.
3. По третия поставен въпрос /Съдията по вписванията има ли правомощията да проверява материалноправните предпоставки на акта ?/ няма противоречие между приетото от съда и посоченото Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.6 и т.7 от това тълкувателно решение съдията по вписванията няма правомощията да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. При вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот или права върху недвижими имоти съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписването поради това, че не са му предоставени доказателства за такива права. Напълно в съответствие с това тълкувателно решение в конкретния случай съдията по вписванията и съответно съставът на Софийския градски съд, който се е произнесъл по законосъобразността на отказа на този съдия по вписванията, не са проверявали нито материалноправните предпоставки за изготвяне на завещанието от 07.09.2021 г., нито правата на завещателката върху имотите-предмет на завещанието. Направената от съдията по вписванията и от съда проверка за спазване на чл.264 ДОПК и чл.265 ДОПК, изискващи представяне към молбата за вписване на декларация от прехвърлителя на недвижимия имот и данъчна оценка, удостоверяваща наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота, не касае материалноправните предпоставки за издаване на подлежащия на вписване акт. Липсата на такива декларация и данъчна оценка обаче представлява предвидено в закона основание за отказ за вписване на завещанието. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.265 ДОПК и мотивите към т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.
Определението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, Правилника за вписванията, ДОПК и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 535 от 16.01.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 13588 от 2022г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2034

София, 07.07. 2023 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева


като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2647 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1385/07.03.2023г. на Р. Х. С., чрез адв. Г. З., срещу определение № 102/30.01.2023г. по в.ч.гр.д.№ 57/2023г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от Р. Х. С. частна жалба срещу определение №1 от 03.01.2023г. на съдия по вписванията при Районен съд-Радомир, с което е отказано вписване на договор за продажба на наследство, сключен между В. Г. И. в качеството на продавач и Р. Х. С. в качеството на купувач на наследството, останало след смъртта на М. В. И..
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено и да бъде разпоредено вписване на договора за продажба на наследство.
В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като при постановяването му въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по следните правни въпроси:
1.Подлежи ли на вписване договор за продажба на наследство, в който не са упоменати недвижими имоти? Следва ли съдията по вписванията да изисква доказателства, че наследството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения съдържа права върху недвижим имот?
2.Представлява ли определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване, задължителна практика или с него се изразява правно мнение?
3.Съдията по вписванията има ли правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта?
Според жалбоподателя изводът на въззивния съд, че при вписване на договор за продажба на наследство следва да бъде представена декларация относно наличието на недвижими имоти, включени в наследството, както и доказателства за липса на непогасени данъчни задължения, е неправилен. За неправилно счита и позоваването на въззивния съд на определение на ВКС (определение №414 от 25.10.2010г.), с което не е допуснато касационно обжалване, като поддържа, че това определение няма сила на съдебен акт, с който ВКС се е произнесъл по съществото на касационната жалба, а съдържа само правно мнение.
Поддържа, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №7/2013г. на ОСГТК и определение №98/24.01.2023г. по ч.гр.д.№4497/2022г. на II г.о. на ВКС.
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд съобразно задължителните указания, обективирани в Тълкувателно решение № 5/ 2015 от12.07.2018 г. по т.д.№ 5/ 2015 г. на ОСГТК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:
С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение №1 от 03.01.2023г. на съдия по вписванията при Районен съд-Радомир, с което е отказано вписване на договор за продажба на наследство, сключен между В. Г. И. в качеството на продавач и Р. Х. С. в качеството на купувач на наследството, останало след смъртта на М. В. И..
За да достигне до извода, че обжалваното пред него определение на съдията по вписванията е правилно, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията и разясненията в т. 6 от ТР №7/2012г. на ОСГТК съдията по вписванията следва да извърши проверка дали е представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 и дали този акт отговаря на изискванията на чл. 6 от правилника (дали е съставен в предвидената в закона и Правилника за вписванията форма и има ли необходимото съдържание). Съобразил е, че договорът за продажба на наследство се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и не е задължително да съдържа идентификация на имотите, но трябва да бъдат представени доказателства, че в продаваното наследство е включен недвижим имот, тъй като съгласно чл. 112, буква „б“ ЗС и чл. 4, буква „б“ от Правилника за вписванията, подлежат на вписване само договори за продажба на наследство, в което има недвижим имот. Приел е, че необходимостта продавачът с декларация да посочи недвижимите имоти, включени в наследствената маса, е свързана и с определяне на държавната такса за вписване по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗННД.
Посочено е също така, че съдията по вписванията следи за изискванията на чл. 264 ДОПК за липса/наличие на непогасени данъчни задължения, което става с представяне на удостоверение.
Въззивният съд е взел предвид, че за вписване е представен договор за продажба на наследство, в който наличието на недвижими имоти в наследството не е упоменато, като не са представени и доказателства, че в продаваното наследство е включен недвижим имот. Посочено е, че представеното копие от н.а.№68, том III, рег.№1383, дело №453/2005г. не легитимира посоченото като наследодател лице (М. В. И.) като собственик на недвижим имот, като липсва и представено удостоверение за наследници на посоченото лице.
Взето е предвид също така, че не е представено и удостоверение за липса/наличие на непогасени данъчни задължения.
Поради това е достигнал до извода, че обжалваният отказ на съдията по вписванията следва да бъде потвърден, а частната жалба да се остави без уважение.
При така изложените от въззивния съд съображения и установените данни за представените със заявлението за вписване доказателства, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Съгласно т. 6 от ТР №7/2012 от 25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. С тези разяснения на ОСГТК на ВКС въззивният съд в случая изцяло се е съобразил, като е взел предвид, че при постановяване на определението, с което е отказано вписването, съдията по вписванията е извършил проверка именно на обстоятелството дали представеният за вписване акт подлежи на вписване. Съобразил е, че съгласно чл. 112, буква „б“ ЗС се вписват само онези договори, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти.
Изцяло съответства на практиката на ВКС и изводът на въззивния съд, че договорът за продажба на наследство може да бъде вписан само ако в него е посочено, че в наследството се включват недвижими имоти и същите са посочени, респ. при подаване на заявлението за вписване на договора е представена декларация от продавача, в която са посочени тези имоти. Становище в този смисъл е изразено в определение №414 от 25.10.2010г. по ч.гр.д.№346/2010г. на II г.о. на ВКС, в което е прието, че за да се иска вписване на договор за продажба на наследство, с оглед възможността същият да се противопостави на трети лица в случаите, в които в наследството има недвижими имоти, следва молителят да удостовери това обстоятелство-включените в наследството недвижими имоти, за да обоснове вписването на този договор съгласно закона-чл. 112, буква „б“ ЗС и чл. 4, буква „б“ ПВп предвиждат вписване само на такива договори за прехвърляне на наследство, в които има недвижими имоти. Прието е, че по аргумент за противното, договорите за продажба на наследство, което не включва недвижими имоти, няма да подлежат на вписване, като установяването на това обстоятелство е в тежест на молителя, тъй като той има интерес от вписването на такъв договор с цел оповестяването му, а и с оглед местната подсъдност по чл. 10, ал. 3 ПВп.
Същото разрешение следва да намери приложение и по настоящето дело, макар със заявлението за вписване да е представено удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот, находящ се в района на РС-Радомир, тъй като по делото липсват данни, че именно този имот е включен в наследството, което е предмет на договора за продажба, чието вписване е било поискано.
Макар определение №414 от 25.10.2010г. по ч.гр.д.№346/2010г. на II г.о. на ВКС да не съдържа диспозитив за допускане на касационното обжалване, констатацията, че въззивното определение е било допуснато до касационно обжалване и съответно оставено в сила, а оттам и че съдържащото се в това определение становище по приложението на закона представлява практика на ВКС, може да бъде изведена от неговото съдържание-изрично в определението е посочено, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото липсва съдебна практика по тях, а се налага тълкуване на разпоредбите на чл. 212 ЗЗД, чл. 112, буква „б“ ЗС, чл. 4, буква „б“ ПВп и чл. 264 ДОПК. Поради това доводите на жалбоподателя, че това определение не представлява практика на ВКС не могат да бъдат споделени.
В същото определение тричленният състав на ВКС е приел, че изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК е императивно-прехвърляне на наследствени права, включващи недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като за представянето на декларацията по образец съдията по вписванията следи служебно.
В случая такава декларация е била представена със заявлението, но доколкото крайният извод на въззивния съд е основан на първо място на обстоятелството, че не е представена декларация, съдържаща изявление, че в наследството се включват и недвижими имоти и същите не са посочени при вписването, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване, вкл. с оглед посоченото от жалбоподателя определение №98 от 24.01.2023г. по ч.гр.д.№4497/2022г. на II г.о. на ВКС. Още повече като се вземе предвид обстоятелството, че разгледаната в определение №98 от 24.01.2023г. по ч.гр.д.№4497/2022г. на II г.о. на ВКС хипотеза е съвършено различна-за вписване е било представено завещание, т.е. лицето, което се е разпоредило с имуществото си за след своята смърт обективно не би могло да подпише декларация за наличие/липса на данъчни задължения.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 102/30.01.2023г. по ч.гр.д.№ 57/2023 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.