КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2124
София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2483 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение № 377 от 16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 37/2023 г. на Добричкия окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на Областна дирекция „Земеделие“-Добрич срещу определение № 25/21.12.2022 г. на съдията по вписванията в РС-Генерал Тошево, с което е отказано вписването на договор за замяна на недвижими имоти № РД 50-1911/07.12.1999 г., вписан с вх. № 547/21.12.1999 г., т. II , в Служба по вписванията-Силистра.
Окръжният съд е споделил извода на съдията по вписванията, че са налице пречки за вписване на посочения договор:
- договорът е сключен на 07.12.1999 г. между Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и Г. Ц. Г., при липса на одобрена кадастрална карта за [община]. Искането касае имоти, съставляващи частна държавна собственост в землището на селата Р., А. С., Л., Р., Житен и И., всички в [община]. Не е изпълнено изискването на чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията – описанието на имота да се извърши съобразно данните по чл.60, т.1-7 ЗКИР, с прилагане на скица-копие от КК по отношение на всички земеделски имоти.
- различна е индивидуализацията на имотите, направена в договора и в представените от молителя скици, още повече при наличието на данни за разделяне, обединяване и заменяне на имотите, както и разлики в площите. Следвало е да бъде представено удостоверение за идентичност, съгласно чл.6, ал.1, б.“в“ и ал.3 ПВ;
- заплатена е държавна такса в размер на 29,64 лв., вместо дължимата 371,73 лв.;
- не е изпълнено императивното изискване на чл.264, ал.1, изр.1 ДОПК.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Областна дирекция „Земеделие“-Добрич.
Жалбоподателят поддържа, че към молбата за вписване са приложени всички необходими документи за индивидуализиране на имотите в договора за замяна – скици, както и пълна история на имотите. Не са приложени доказателства само за имотите, които вече са частна собственост. Данни за тяхната история обаче се съдържат в документи, издадени от ОСЗ-Генерал Тошево. Към този момент не е възможно прилагане на скици за имотите съобразно договора за замяна, тъй като вече са преобразувани с делба. Затова са приложени скици с пълна история на имотите. За имотите, които при замяната са станали частна държавна собственост, е спазено изискването на чл.264, ал.1, изр.1 ДОПК – има актуални данъчни оценки, според които няма непогасени данъчни задължения, задължения за мита и осигурителни вноски. Държавната такса била определена на базата на изчисления, направени със съдействието на Служба по вписванията-Генерал Тошево.
В изложението към частната касационна жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.е и т.3 и чл.280, ал.2 ГПК по следните въпроси:
1. Правилно ли съдът е приел, че при промени в земеделски имоти, настъпили след сключване на договор за замяна на недвижими имоти, но преди преминаване от КВС към поддръжка на КК от Агенция по кадастъра за отделното землище, следва при подаване на заявление за вписване на договора в Служба по вписванията, освен актуална скица и пълна история на имотите от ОСЗ, за индивидуализация и идентификация на имотите да се прилага удостоверение за идентичност;
2. Има ли доказателствена стойност за индивидуализацията и достатъчна ли е за настъпилите промени в имотите преди приемането на КККР пълната история на имот от регистъра на земеделските земи, гори и земи от ГФ, издадена от органа по поземлена собственост – ОСЗ, ведно с актуална скица;
3. При липса на промени в частните държавни имоти след преминаване по землища от КВС към КК и одобрение на КККР от Изпълнителния директор на АГКК, следва ли да се изисква скица-копие от КК като условие за вписване на договора за замяна;
4. Върху коя сума следва да се определя държавната такса при вписване на договор за замяна, сключен през 1999 г. - по удостоверения материален интерес по договора към 1999 г. или от сумите по актуалните данъчни оценки на имотите, за които се иска вписване, съгласно чл.2, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията;
5. Правилно ли е приел сумата от 371,73 лв. окръжният съд в определението си, съгласно удостоверения материален интерес по договора за замяна от 1999 г.;
6. При внасяне на заявление за вписване на договори за замяна, сключени преди повече от 20 години, които не са били вписани своевременно по отношение на държавните имоти, следва ли да се търсят и представят данни за събрана такса от Служба по вписванията по първоначалното вписване на договора за замяна, за да прецени съдията по вписванията каква такса да бъде определена;
7. При вписване на договор за замяна от 1999 г. по отношение на имоти, частна държавна собственост, следва ли да бъде представена нотариално заверена декларация по чл.264, ал.1 ДОПК от собственика на имотите, когато той е Държавата, при положение, че са представени актуални данъчни оценки на държавните имоти.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава отказ на съдията по вписванията, подлежащо на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси № 2 и № 4. Въпросите са свързани с решаващи изводи на въззивния съд и разглеждането им от ВКС по повод конкретното дело ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По въпрос № 2:
За да породи своето оповестително или оповестително-защитно действие, вписването на актовете, които имат за предмет недвижими имоти, трябва да създава яснота за индивидуализацията на тези имоти. Затова в чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията е предвидено, че когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл.60, ал.1, т.1-7 ЗКИР, като към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от АГКК, или нотариално удостоверени преписи от такива скици и схеми.
Когато в акта, за който се иска вписване, индивидуализацията на имотите е извършена по план, предхождащ създаването на кадастралната карта, пред съдията по вписванията трябва да бъдат представени доказателства за съответствие между имотите, описани в акта, и имотите, отразени в кадастралната карта. Обикновено тези доказателства се съдържат в самите скици, издадени въз основа на кадастралната карта, когато в тях е посочен актът, по отношение на който се иска вписване. Идентичността може да бъде установена и с данни от регистъра на земеделските земи, гори и земи от ГФ, които сочат историята на имота и се вижда връзката между неговото описание според подлежащия на вписване акт от една страна и кадастралната карта от друга. В тези случаи не се изисква специално удостоверение за идентичност, издадено от Общинската служба „Земеделие“.
По въпрос № 4:
Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, гласи, че за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси .
Следователно по правило таксата за вписване на акт, с който е извършено разпореждане с недвижим имот, се определя върху цената, по която е таксуван актът, т.е. върху материалния интерес на сделката. Това правило важи и за актове, които са извършени значително време преди подаването на молбата за вписването им, когато се предполага, че има промяна в данъчната оценка на имотите. Когато обаче се иска частично вписване на такъв акт, по отношение на някои от недвижимите имоти, и когато от самия акт не може да се установи отделната цена на всеки един от тези имоти, таксата за вписване се определя по правилото на чл.2, ал.1, изр.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, т.е. по данъчна оценка.
По съществото на частната жалба:
Незаконосъобразен е изводът на съдията по вписванията, потвърден от въззивния съд, че не е установена идентичността между имотите по договора за замяна № РД 50-1911/07.12.1999 г., намиращи се на територията на [община], и имотите, описани в молбата за вписване и приложените към нея документи.
За имота в [населено място] с площ от 22 дка – парцел ***, масив ***според договора за замяна, е представена скица на СГКК Добрич по кадастралната карта за имот с идентификатор ***, както и данъчна оценка. Налице е съответствие в означенията на имота по картата на възстановената собственост и кадастралната карта.
За имотите в [населено място]: нива от 16,001 дка, парцел ***, масив ***; нива от 26,100 дка, парцел ***, масив ***и нива от 13 дка, парцел ***, масив ***, са представени 3 броя скици и данъчни оценки за имоти с идентификатори ***; ***и ***, които са със съответните площи.
За имотите в [населено място]: нива от 23 дка, парцел ***, масив ***; нива от 23 дка, парцел ***, масив ***, нива от 17 дка, парцел ***, масив ***; нива от 14 дка, парцел ***, масив ***; нива от 19,999 дка, парцел ***, масив ***и нива с площ от 10,001 дка, парцел ***, масив ***, са представени скици и данъчни оценки за имоти ***; ***; ***; ***; ***и ***.
За всички изброени имоти е налице съответствие в означенията на имотите по договора за замяна и означенията по кадастралната карта. Отделно от това идентичността е установена с отбелязването в представените скици, че това са имоти, собственост на Държавен поземлен фонд въз основа на заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за замяна на земи от ДГФ със земи на граждани и юридически лица № 462016/02.12.1999 г. Това е заповедта, описана и в договора за замяна, чието вписване се иска.
За всички изброени имоти е изпълнено изискването на чл.6, ал.3 ПВп и отказът за вписване, основан на липса на доказателства за идентичност, е незаконосъобразен.
За нивата с площ от 23,001 дка, която в договора за замяна е описана като парцел ***от масив ***в землището на село Ал.С., в действителност се намира в землището на [населено място]. Това се установява от представената по делото скица за имот 44179.31.29, както и от справка от регистъра на земеделски земи, гори и земи от ГФ, издадена от ОСЗ Генерал Тошево. Тези доказателства са достатъчни за установяване идентичността на имота и не е необходимо издаване на удостоверение за идентичност. Отказът за вписване по отношение на този имот също е незаконосъобразен.
Нивата с площ от 33,250 дка в землището на [населено място], описана в договора за замяна като парцел ***, масив ***, е била разделена на два имота – имот № ***с площ от 8,250 дка, който понастоящем е държавен поземлен фонд, и имот ***с площ от ***дка, който е бил държавен поземлен фонд до 27.09.2004 г. Това се установява от справката от регистъра на земеделски земи, гори и земи от ГФ, издадена от ОСЗ Генерал Тошево. За частта от 8,250 дка, съставляваща имот с идентификатор ***по КК, е представена скица и данъчна оценка. По отношение на този имот отказът за вписване също е незаконосъобразен.
Нивата с площ от 70 дка в землището на [населено място] е разделена на части, с които държавата впоследствие се е разпоредила. Следователно този имот не се обхваща от искането за вписване, отправено от Министерство на земеделието – ОДЗ „Добрич“, което се отнася само за имотите по договора за замяна, които продължават да бъдат частна държавна собственост.
Нивата с площ от 35 дка в [населено място], описана в договора за замяна като парцел ***от масив ***, също е била разделена. Образувани са нови четири имота: имот № ***с площ от 15 дка, с който държавата е извършила оземляване и той е станал частна собственост; имот № ***с площ от 6,666 дка, който е държавна собственост; имот № 058065 с площ от 6,667 дка, който е държавна собственост и имот № ***с площ от 6,667 дка, също държавна собственост. Данните са от регистъра на земеделски земи, гори и земи от ГФ, съгласно издадената справка от ОСЗ Генерал Тошево. За два от имотите в [населено място] са представени скици и данъчни оценки – за имот с идентификатор ***и идентификатор ***. По отношение на тези два имота отказът за вписване е незаконосъобразен.
Законосъобразен е единствено отказът за вписване на имот ***с площ от 6,667 дка в землището на [населено място]. Според данните от регистъра той продължава да е държавна собственост и следователно е включен в искането за вписване за имотите, представляващи частна държавна собственост, отправено от Министерство на земеделието – ОДЗ „Добрич“. За този имот не е представена скица от кадастралната карта и данъчна оценка. Не е изпълнено изискването на чл.6, ал.3 ПВп и не е внесена държавна такса за вписване.
По отношение на таксата за вписване:
В договора за замяна от 07.12.1999 г. е посочена обща цена на имотите, които е получила държавата по замяната – 371 730 лв. Тези имоти се намиран в различни общини – [община], [община] и [община]. Искането за вписване обаче касае само имотите, които се намиран в [община], при това само за тези, които и понастоящем са държавна собственост. Няма данни каква е била цената за тази част от имотите според договора за замяна, следователно не може да се приложи правилото на чл.2, ал.1, изр.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, а трябва да се приложи чл.2, ал.1, изр.2, като държавната такса се определи на база данъчна оценка. Според представените по делото документи данъчната оценка на всички имоти, по отношение на които искането за вписване е основателно, възлиза общо на 29 004,90 лв., съответно държавната такса за вписване е 29 лв. и тази сума е внесена.
В данъчните оценки е отразено на основание чл.264, ал.1 ДОПК, че за имота няма непогасени задължения. Това отбелязване е достатъчно за извършване на вписването.
По изложеното съображение отказът за вписване е неоснователен за имоти с идентификатори както следва: имот № ***в землището на [населено място]; имоти ***; ***и ***в землището на с. Ал.С.; имоти ***; ***; ***; ***; ***; ***и ***в землището на [населено място]; имот № ***в землището на [населено място] и имоти №№ ***и ***в землището на [населено място]. В тази част обжалваното определение на ОС Добрич и отказът на съдията по вписванията следва да бъдат отменени и да се разпореди извършване на вписването.
Обжалваното определение е законосъобразно само за имот ***в землището на [населено място], за който не е представена скица от кадастралната карта и данъчна оценка. В тази част отказът за вписване следва да бъде потвърден.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 377 от 16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 37/2023 г. на Добричкия окръжен съд и потвърденото с него определение № 25/21.12.2022 г. на съдията по вписванията в РС-Генерал Тошево в частта, с която е отказано вписването на договор за замяна на недвижими имоти № РД 50-1911/07.12.1999 г. по отношение на следните имоти: имот № ***в землището на [населено място]; имоти ***; ***и ***в землището на с. Ал.С.; имоти ***; ***; ***; ***; ***; ***и ***в землището на [населено място]; имот № ***в землището на [населено място] и имоти №№ ***и ***в землището на [населено място].
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС-Генерал Тошево за вписване на договор за замяна на недвижими имоти № РД 50-1911/07.12.1999 г. по отношение на изброените по-горе имоти.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 377 от 16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 37/2023 г. на Добричкия окръжен съд и потвърденото с него определение № 25/21.12.2022 г. на съдията по вписванията в РС-Генерал Тошево в частта, с която е отказано вписването на договор за замяна на недвижими имоти № РД 50-1911/07.12.1999 г. по отношение на имот ***в землището на [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.