|
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5916
гр. София, 18.12.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Наталия Неделчева
като изслуша докладваното от съдията Неделчева ч. гр. дело № 4319/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. №119327/01.11.2024г. на нотариус Л. А. Л., вписан с рег. №044 на НК, чрез адв. М. И., срещу определение №14851/30.09.2024г. по в. ч. гр. д. №7788/2024г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение №669/14.06.2024г. на съдията по вписванията при Софийския районен съд, с което е отказано вписване по молба вх. №45733/14.06.2024г. на обявеното на 29.02.2024г. саморъчно завещание на М. Г. Я.. Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага, че към молбата за вписване са приложени всички необходими документи, включително и актуална данъчна оценка на имота и справки за наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 ДОПК, които удостоверяват липсата на каквито и да било публични задължения, в т.ч. и по отношение на имота. Твърди, че съдията по вписванията не е изпълнил задълженията, които разпоредбата на чл. 264, ал.1 ДОПК в новата ѝ редакция му вменява. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на съдията по вписвания за извършване на исканото вписване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приложил нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК /в редакцията й, в сила след 03.05.2024г./ със смисъл, различен от вложения от законодателя. Доколкото саморъчното завещание е едностранна правна сделка, пораждаща действие от откриване на наследството, т.е. от смъртта на наследодателя, то едва след вписването на обявеното завещание в Службата по вписванията, лицето, в чиято полза е завещано недвижимото имущество, придобива легитимация да отговаря за задълженията във връзка с имота. Според жалбоподателя, съдията по вписванията е излязъл извън правомощията си като е оспорил и тълкувал волята на органа, издал данъчната оценка на имота. Счита, че и съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК като е приел, че по отношение на завещателя не следва да бъде извършвана проверка по електронен път в НАП за наличие или липсва на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, тъй като под използвания в нормата термин „прехвърлител“ се разбирало всяко лице, което валидно и в предписаната от закона форма, се е разпоредило възмездно или безвъзмездно с притежаваното от него вещно право на собственост. Твърди, че ако се приеме, че завещателят е изключен от лицата, по отношение на които следва да бъде осъществен контролът чрез извършване на проверка за наличие или липса на публични задължения, то данъчната оценка на имота би била нужна единствено за определяне цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес /чл. 6, ал. 1, б. „г“ ПВ/ и в издаденото удостоверението за данъчна оценка не се изисква да бъде отразено наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните формулирани следните въпроси:
1. "При граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК в действащата ѝ редакция от 03.05.2024г., очертаваща кръг лица измежду които не е посочено изрично - лице „завещател“, следва ли да намери приложение само разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „г“ от ПВ?";
2. "Следва ли липсата на изрично отбелязване на отрицателен факт в издаден официален данъчен документ да бъде тълкувана от Съдията по вписванията с аргумент за наличие на такъв положителен?";
3. "Длъжен ли е Съдията по вписванията да извърши при всички случаи на сезиране за подлежащ на вписване акт, делегираната му от закона проверка по електронен път в Националната агенция по приходите?";
4. "В правомощията на Съдията по вписванията ли е процесуалната компетентност да извърши инцидентен контрол върху административен акт (удостоверение) издаден от компетентен данъчен орган в кръга на неговите правомощия?";
5. "Следва ли пред Съдията по вписванията сезиран с молба за вписване на подлежащ на вписване акт да се доказват факти и обстоятелства различни от тези делегирани му от закона и формалната проверка?";
6. "Доколкото завещанието е едностранна правна сделка, с която едно лице /завещател/, безвъзмездно и отменимо се разпорежда за след своята смърт с имуществото си в полза на лице, следва ли да се приеме за обоснован и аргументиран извод, че е налице хипотезата на увреждане на кредитор на публични задължения по чл. 264, ал. 1 от ДОПК?".
Във връзка с наведеното основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени аргументи, че разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК /в редакцията, в сила от 03.05.2024 г./, с която се въвежда императивното изискване нотариусите и съдиите по вписванията да извършват проверка по електронен път в НАП за наличие или липсва на непогасени данъчни задължения на прехвърлителя на вещни права, е нова и липсва формирана практика на ВКС по нейното приложение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови атакуваното определение, Софийският градски съд е съобразил, че с молба на нотариус Л.Л., е поискано вписване на препис от обявеното на 29.02.2024г. саморъчно завещание на М. Я., с което тя е завещавала на внука си М. Я. собствения си апартамент №***, находящ се в [населено място]. [жк], блок ***, вх. ***, ет. *** Към молбата са приложени препис от саморъчно завещание, верен с оригинала, съхранен по нотариално дело №33/2016г. по описа на нотариус Р.Д., с рег. №274 на НК /заличен/, който препис е подреден под акт №35, том I, общ рег. №1382 от 14.06.2024г. по описа на нотариус Л.Л. с рег. №44 на НК, с приложени към него фотокопие на оригиналния текст на саморъчното завещание на М. Я., препис от протокол за обявяване на саморъчното завещание, декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи, собственост на наследодателката към момента на смъртта й от М. Я., препис от схема №15-342418-04.04.2024г. на СГКК – София, копие от извлечение от акт за смърт на М. Я., копие от нотариален акт за покупко – продажба на идеални части от недвижим имот № 24, том IX, рег. № 17526/28.08.2015г., дело № 1320/2015г., справка за наличие или липса на задължения, изготвена за целите на чл. 264 ДОПК на М. Г. Я., справка за наличие или липса на задължения, изготвена за целите на чл. 264 ДОПК на М. Г. Я., квитанция за внесена държавна такса и препис от удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ за имота от 02.05.2024г., издадено от СО - Дирекция "Общински приходи", отдел ОП Витоша - Овча Купел, в което е отразена данъчната му оценка, но не е извършено отбелязване относно наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота.
Съдът е констатирал, че спорният въпрос е дали към преписката по вписване е представено удостоверение за данъчна оценка, отговарящо на изискванията на чл. 264, ал. 1 ДОПК, според който наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. След като е цитирал тази разпоредба в редакцията, в сила от 03.05.2024г., включително изречение второ, в което се посочва, че наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка, съдът е изложил, че липсата на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя или учредителя на вещни права се удостоверява от длъжностното лице след проверка, извършена по електронен път в НАП, а липсата на дължими за конкретния недвижим имот данъчни задължения, независимо от задълженото за тях лице, се удостоверява с данъчна оценка – чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Отбелязал е, че освен за прехвърлителя или учредителя на вещни права, ипотекарния длъжник или залогодателя, за други лица справка не е предвидено да бъде извършвана. Следователно в хипотезата на вписване на обявено саморъчно завещание с предмет недвижим имот актуална справка относно задълженията на завещателя не може да бъде извършена, а относно правоприемника законът такава не изисква, поради което наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота следва да бъде удостоверено единствено в данъчната оценка, независимо от задълженото лице. Посочено е, че в случая към молбата за вписване на препис от обявеното саморъчно завещание е било представено удостоверение за данъчната оценка, издадено от Столична община по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, в което обаче не е било отразено наличието на непогасени данъчни задължение, нито е било посочено изрично липсата на такива, тъй като данъчната оценка била издадена по искане, за да послужи пред нотариус, във връзка с процедура по издаване на препис от саморъчно завещание, а именно за целта по чл. 3, ал. 2, предл. 4 /определяне на нотариални такси/ по т. 9, вр. т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към закона за нотариусите и нотариалната дейност. Съдебният състав е посочил, че за нуждите на производството по вписванията е необходимо в удостоверението да е посочен, както размерът на данъчната оценка /с оглед преценката за материалния интерес и съответно за размера на дължимата държавна такса за вписване на акта/, така и изрично удостоверително изявление на органа, издал оценката, дали за имота има или няма непогасени данъчни задължения. Доколкото е установил, че такова изявление не се съдържа в представеното удостоверение за данъчна оценка, според изричното изискване на чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК, то съдът е приел, че правилно и законосъобразно е постановен отказ за вписване на препис от обявеното саморъчно завещание в Службата по вписванията.
Касационното обжалване на настоящото определение /предвид препращането, съдържащо се чл. 274, ал. 3 ГПК / е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК , както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на акта / чл. 280, ал. 2 ГПК /. С посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол се определят рамките, в които ВКС следва да селектира касационните жалби, респ. частните касационни жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя или от изложените от него факти и обстоятелства в жалбата или от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
При изложените по-горе решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия и шестия въпрос, в обобщен вид касаещи приложението на чл. 264, ал.1 ДОПК в хипотеза като настоящата, при която се иска вписване на завет с предмет недвижим имот.
Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя, принудително събиране на непогасените данъчни задължения за имота спрямо него не може да бъде реализирано.
Доколкото с процесното завещание, наследодателката М. Я. завещава на своя внук М. Я. само апартамента си в [населено място], ул. О. к.“ [жилищен адрес] то е безспорно, че се касае за завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН. Предвид което, в настоящата хипотеза, интересът на държавата не би бил защитен с отказ на впиването на завещанието. В случая вписването има само оповестително действие, доколкото заветът е произвел действие с откриването на наследството. Т.е. вписването не е условие за преминаване на собствеността, тъй като съобразно чл. 48 вр. чл. 22, ал. 2 ЗН вещно –транслативният ефект на завета настъпва с приемането му от заветника, но с обратна сила – към момента на смъртта на наследодателя. Според разясненията в т.7 на Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., вписването има значение само за даване на публичност на завещанието. То не осигурява непротивопоставимост, тъй като касае сделка по повод на смърт - прехвърлителят не би могъл вече да се разпореди с имота в полза на друго лице, за да възникне хипотеза на конкуренция на права. Следва да се отбележи също, че заветникът, като частен правоприемник ще придобие също тежестите, обременяващи завета, независимо от това дали са съществували към датата на завещанието и дали са упоменати в него /в този см. „Наследствено право“, стр. 199, А. С./, предвид което евентуалното наличие на несъбрани публични задължения за имота не съставлява пречка за вписване в тази хипотеза.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че изискването по чл. 264, ал.1, изр.последно ДОПК е неприложимо в хипотеза като настоящата, при която се иска вписване на завещание, представляващо завет на недвижим имот.
С оглед дадения отговор на поставения въпрос, разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните съображения:
По настоящото дело не се констатира наличието на нито едно от основанията за отказ за извършване на заявеното вписване. Съдията по вписванията е бил сезиран с писмено заявление от нотариуса за вписване на обявеното от него саморъчно завещание, с необходимите приложения съгласно чл. 4, б. "к" ПВп , в т. ч. и данъчна оценка на имота, като вписването му е изрично предвидено в същата разпоредба. С цитираното тълкувателно решение окончателно е уеднаквена съдебната практика досежно въпроса за естеството на проверката по чл. 32а, ал. 1 от ПВп . В хода на същата съдията по вписванията проверява единствено дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. От проверката са изключени материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, която хипотеза в настоящия случай не е налице.
След като представеният за вписване акт формално отговаря на изискванията за вписването му, което е изрично предвидено в закона и са спазени установените в Правилника за вписванията изисквания относно неговото съдържание, респ. са представени необходимите за формалната проверка документи, липсва основание да бъде отказано неговото вписване, в частност релевираното от въззивния съд такова – липсата в приложеното удостоверение за данъчната оценка, издадено от общината, на отбелязване за наличието или липсата на данъчни задължения за имота. Следва да се отбележи също, че в представената от нотариуса с молбата за вписване „Справка за наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 ДОПК“ към 14.04.2024г. за наследодателя М. Я., се установява, че липсват такива доколкото в графата „за принудително събиране на публични вземания“ е посочен размер на задължението-0/нула/.
Изложените съображения налагат извода, че произнасянето на въззивния съд е неправилно и обжалваното определение следва да бъде отменено, като се разпореди вписване на представеното от нотариус Л. Л. обявено от него саморъчно завещание.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №14851/30.09.2024г. по ч. гр. д. №20241100507788/2024г. на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯ определение №14851/30.09.2024г. по ч. гр. д. №20241100507788/2024г. на Софийския градски съд, както и потвърдения с него отказ, обективиран в определение №669/14.06.2024г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд за вписване на препис от обявено саморъчно завещание в рег. № 1382/14.06.2024 г., том I, акт № 35, дело № 2 от 29.02.2024 г. по описа на жалбоподателя.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд гр. София за извършване на необходимите действия по вписването на обявеното саморъчно завещание в рег. № 1382/14.06.2024 г., том I, акт № 35, дело № 2 от 29.02.2024 г. по описа на нотариус Л. Л., рег. №044 на НК.
Определението е окончателно.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
