КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47
гр. София, 24.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ , в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
като разгледа докладваното от Васил Христакиев Частно Касационно търговско дело № 2576 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на молителя „Банка Пиреос“ АД, дружество с регистрация в Гърция, срещу въззивно определение на Смолянски окръжен съд.
По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК съдът прие следното.

Производството е започнало по искане на жалбоподателя за вписване на прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, съгласно договор за цесия с нотариална заверка на подписите.

За да откаже исканото вписване, съдията по вписванията е приел, че в представения акт липсва пълна индивидуализация на ипотекирания имот, а именно описание съобразно влязлата в сила кадастрална карта, необходимо съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията. На второ място, изложил е и съображения, че представеният договор се отнася до няколко недвижими имота на територията на съдебния район, а се иска вписване само по отношение на един от тези имоти, т. е. частично, което обаче е недопустимо съгласно цитираната в отказа практика на ВКС.

Въззивният съд е потвърдил отказа по различни съображения. Приел е, че молбата за вписване не отговаря на изискването на чл. 17, ал. 1, б. „е“ ПВ, тъй като молителят е представил само един екземпляр от молбата за вписване и само един екземпляр от договора за цесия и приложението към него, без в молбата да е посочено изрично, че договорът за цесия съдържа като неразделна част приложение № 1. Приел е също, че ипотекираният имот, по отношение на който е поискано вписването, не фигурира в приложената към договора таблица. Изложил е и допълнителни съображения за неоснователност на оплакването за извършена от съдията по вписванията в нарушение на чл. 32а, ал. 1 ПВ проверка на материалноправните предпоставки на акта.

С касационната жалба се оспорва правилността на извода на въззивния съд, че не са представени от страна на молителя всички необходими за извършване на вписването документи, като се поддържа, че представянето на изискваните от чл. 17, ал. 1 ПВ два екземпляра от заявлението и договора се установява както от направения в самото заявление за вписване опис, така и от мотивите на отказа, според които подобна липса не е била констатирана от съдията по вписванията. Оспорва се и съображението, че приложението към договора не е представено в два екземпляра, както и че не е изрично посочено в молбата за вписване, че договорът съдържа такова приложение, доколкото това приложение представлява неразделна част от съдържанието на договора във вида, в който е представен.

За допускането на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3, чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените доводи се свеждат до оплакване за неправилно установена фактическа обстановка, което е извън обхвата на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се обосновават с произнасяне на въззивния съд по въпроса “За въззивния съд, който в производството, инициирано с частна жалба против отказ на съдия по вписванията, констатира непълнота на преписката, обективно установима от представените от молителя документи, възниква ли задължение да изиска служебно цялата преписка, респ. липсващите документи, от съдията по вписванията или от частния жалбоподател?“ . С оглед изложените от въззивния съд съображения за неоснователност на искането за вписване въпросът отговаря на общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК.

По този въпрос е формирана практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (посоченото от жалбоподателя ч. т. д. № 4638/2013 г. на ВКС, II т. о.). Съгласно така установената практика наличието на непълнота в преписката по частна жалба срещу отказ за вписване в сравнение с преписката по отказа, обективно установима според съдържанието на отказа и според описанието на представените документи, съдържащо се в молбата за вписване, предпоставя служебно задължение за съда да изиска преписката в цялост, като в този случай непълнотата се явява последващо настъпила не по вина на молителя, което изключва приложението на т. 1 от ТР № 7/2012 на ВКС-ОСГТК.

Наличието на установена практика при липса на изложени доводи за необходимост от изоставянето или осъвременяването ѝ изключва възможността за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационното обжалване обаче следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото, с оглед констатираната от въззивния съд непълнота на преписката, поставена в основата на решаващите правни съображения за неоснователност на искането на вписване, респ. частната жалба, последните противоречат на установената практика.

По същество частната жалба е основателна. Основателно е оплакването за неправилност на извода за непълнота на преписката, доколкото данни за представяне на изисквания от чл. 17, ал. 1 ПВ брой екземпляри от договора се съдържа в направения в молбата за вписване опис на представените документи, като в мотивите на отказа не се съдържа констатация за липса на необходими за вписването документи, каквато непълнота, ако е налице, би следвало да бъде установена от съдията по вписванията. Същевременно, самата преписка не е била изпратена от СВ на окръжния съд в оригинал, а във вид на заверени от службата преписи, т. е. преписката по частната жалба очевидно не съвпада с преписката по молбата за вписване. С оглед на това неправилно окръжният съд е приел, че е налице непълнота, обуславяща основание за отказ по чл. 17, ал. 1 ПВ, доколкото този извод се дължи на неизпълнение на задължението му, съобразно посочената практика, да изиска в цялост преписката от СВ. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне на въззивния съд за ново произнасяне по частната жалба след отстраняване на непълнотата на преписката.

За пълнота следва да се отбележи и неправилността на придаденото от въззивния съд особено значение на обстоятелството, че в молбата за вписване не е посочено изрично, че договорът за цесия съдържа като неразделна част приложение № 1. Правилото на чл. 17, ал. 2 ПВ не съдържа подобно изискване – изисква се молбата да съдържа „основанието (документа) за вписването“, т. е. достатъчно е документът да бъде индивидуализиран по начин, който да изключва неяснотата относно конкретния факт, чието вписване се иска, без да е необходимо подробно възпроизвеждане на съдържанието му. Подобно изискване може да бъде изведено от чл. 17, ал. 2 ПВ само за случаите, когато релевантният факт е отразен в повече от един документ. В настоящия случай обаче както основното съдържание на договора за цесия, така и описанието на всяко от прехвърлените отделни вземания, представляват части от съдържанието на един общ документ, а не два или повече отделни документа.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на определение № 461/20.10.2022 г. по ч. гр. д. № 318/2022 г. по описа на Смолянски окръжен съд.
Отменя определение № 461/20.10.2022 г. по ч. гр. д. № 318/2022 г. по описа на Смолянски окръжен съд и връща делото на същия съд за ново произнасяне по частната жалба след отстраняване на непълнотата на преписката.
Определението не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 131

София, 30.01.2023 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 януари две хиляди деветнадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4405 /2022 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от „БАНКА ПИРЕУС“ АД против определение № 459/20.10.2022 г. по ч. гр.д.№ 319 /2022 г. на ОС-Смолян, с което е потвърдено определение № 13./12.09.2022г. на съдията по вписванията при Смоленски районен съд, с което е отказано вписване на основание чл.32а, ал.1 във вр. с чл.17 от Правилника за вписванията /ПВп/ на договор за прехвърляне на вземане от 07.01.2021г. с нотариална заверка на подписите, сключен между "„Пиреос Файненшъл холдинг“ С.А., акционерно дружество регистрирано в Република Гърция, в качеството на цесионер, за прехвърляне на вземане в размер на 51 487.00 евро по договор за кредит, сключен на 31.07.2006г. между „Банка Пиреос“ АД и кредитополучателите Н. А. П. и Р. Н. П., британски гражданин, който договор е обезпечен с ипотека, учредена с нот.акт № *****г. на нотариус А. С., вписан в СВ-Смолян с вх.№ 469/19.02.2007г, акт № *****г., подновена по Молба за подновяване, нотариално заверена с № 598/31.01.2017г, вписана в СВ-Смолян с вх.рег.№ 210/06.02.2017г., акт № *****г. върху следния недвижим имот: жилище с идентификатор ****, представляващо апартамент № ***, със застроена площ 50,90 кв.м. , състоящ се от дневна с кухненски бокс, една спалня, антре и баня с тоалетна, при описаните граници, ведно с 1,671%, от общите части на сградата и 1,526% ид.части от правото на строеж върху терена, находящ се в масивна сграда-комплекс „Малина“ с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор 69345.6.149, представляващ УПИ Іза хотел в кв.***по плана на к.к.П., м.“А..“, землището на [населено място], общ.Смолян.

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон – ЗЗД и ПВп, нарушение на процесуалните правила, защото не са изискани всички доказателства по молбата за вписване и необоснованост на извода, че договора е непълен и не препраща към приложение № 1, в което са описани прехвърлените вземания.
В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК е наведено основанието по чл. чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, като се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла при непълнота на доказателствата и е формулиран въпроса: задължен ли е въззивният съд, който разглежда частна жалба против отказ на съдия по вписванията, ако констатира непълнота на преписката, обективно установима от представените от молителя документи да изиска служебно цялата преписка от нея. По този въпрос се твърди противоречие с определение № 370/14.05.2014 г. по ч.т..д.№ 4638/2013 г. на ВКС, ІІ т..о.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима.
На 12.09.2022 г. е постъпило в Службата по вписване при РС-Смолян заявление от „Банка Пиреос“ АД за вписване/отбелязване на договор за прехвърляне на вземане, към което са приложени девет приложения. По т.1 е отразено, че се прилага договор за прехвърляне на вземане и молба за вписване - по 3 бр., нот. акт за учредяване на договорна ипотека, молба, по която е извършено подновяване на ипотеката, квитанция за платена държавна такса, и други доказателства, доказващи представителната власт.
Съдията по вписванията е постановил отказ за вписване поради следните аргументи: Съгласно чл. 6 б.“в“ ПВп., всички подлежащи на вписване актове, включително и договора за цесия следва да съдържа описание на недвижимият имот, който служи като обезпечение, а в представеният договор за цесия напълно липсва подобно описание. В договора за цесия са записани като прехвърлени няколко вземания, обезпечени с имоти в съдебния район на РС-Смолян и е недопустимо частично вписване – създава се неяснота за кой имот е извършено вписване.
Въззивната инстанция е потвърдила определението на съдията по вписванията по следните съображения, но не е възпрела всички мотиви за отказа: Посочила е, че при искане за вписване на договор за цесия проверката включва преценка: 1/ дали актът, чието вписване се иска подлежи на вписване, 2/дали е редовен от външна страна, 3/ дали има необходимото съдържание и 4/ дали е внесена дължимата държавна такса. На основание чл. 171, ал.1 ЗЗД, за да има действие, договорът за прехвърляне на вземане, обезпечен с ипотека трябва да е с нотариална заверка на подписите и да е вписан, т.е. акта подлежи на вписване. Съгласно чл. 17, ал.1 б. „е“, във вр. с б.“а“ ПВп. искането за вписване може да бъде направено от всеки заинтересован, но в два екземпляра, придружено с договора, а съгласно чл. 17, ал.2 ПВп., молбата трябва да съдържа данни за молителя, документа за вписване, размера на сумата, както тома и страницата на вписаният ипотечния акт. Въззивният съд е приел, че молбата отговаря на посочените изисквания с изключение на изискването на чл. 17, ал.1 б. „е“ ПВп, тъй като е представен само един екземпляр от молбата за вписване и от договора за цесия и приложение № 1. Посочено е, че в молбата не е указано, че приложение № 1 е към договора за цесия, че в приложение № 1, което не е изцяло преведено, не са посочени номерата на договорите за кредит, вземанията са най-общо индивидуализирани, посочени са само фамилните имена на длъжниците, недвижимият имот също е най-общо индивидуализиран, като е посочен номер на акта за ипотека.
Формулираният въпрос е относим към мотивите на обжалваният акт. Със заявлението за вписване е записано, че се прилагат по три екземпляра от молбата за вписване и договора за прехвърляне на вземане, а по частното гражданско дело, образувано пред въззивната инстанция е приложен само по един екземпляр от заявлението и договора за цесия с приложение № 1 към него в цялост. Приложени са два екземпляра само първата страница и последната страница от договора за прехвърляне на вземания, съдържаща нотариалната заверка, но без приложение № 1. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставеният въпрос поради противоречие със съдебната практика - определение № 370/14.05.2014 г. по ч.т..д.№ 4638/2013 г. на ВКС, ІІ т..о., в което е прието, че съдът следва да констатира противоречие между описаните в заявлението за вписване доказателства и реално изпратените от службата по вписване на окръжният съд по компетентност с частната жалба, с която е обжалван отказа за вписване.
Производството по обжалване отказ на съдията по вписванията е въззивно, което означава, че съдът се произнася по същество по наведените оплаквания. При заявено оплакване за непълнота, независеща от частният жалбоподател, съдът следва да събере необходимите доказателства и да ги съобрази при произнасянето си. /Определение № 60085 от 21.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1404/2021 г., I г. о., Определение № 2 от 3.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3113/2018 г., II г. о. и цитираните в него/ Това важи с особена сила когато въззивната инстанция констатира от описа в заявлението на представените доказателства, че не е изпратена цялата преписка по заявлението за вписване. Изложеното налага и контрол от съдията по вписване при приемане на заявлението за вписване за реално прилагане на посочените в него доказателства.
В настоящият случай в заявлението е описано, че се представят по три преписа от молбата за вписване /заявлението/ и от договора за прехвърляне на вземане, но реално по частното гражданско дело, образувано пред въззивната инстанция е приложено само едно заявление до Службата за вписване при РС- Смолян. Приложени са заявления до друга служба по вписване /СВп. при РС-Разлог/, които са неотносими към настоящото производство. Приложени са и два екземпляра само от първа и последна страница на договора без приложението към него, което действително не удовлетворява изискването на чл. 17 ал.1 б. „е“ ПВп - заявлението да е придружено от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването. Ако още със заявлението е представен непълен екземпляр от договора, това е следвало да се отрази в мотивите на отказа за вписване.
Настоящата инстанция констатира, че са налице и други нередовности на искането за вписване. Нормата на чл. 17, ал.2 ПВп. изисква молбата за вписване да се посочи размера на сумата , както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека. В заявлението за вписване е посочен размер на вземането – 51478 евро, а в приложение № 1, чието съдържание не е преведено изцяло, а и на места е нечетливо, са посочени четири вземания на лица с фамилия PARNAR - л. 61 от делото на ОС, но нито едно от тях не е с посочения в заявлението размер. Само за третото вземане, посочено с размер 32349 евро, е записано под кой номер, акт и страница е вписан нот. акт за ипотека, в който обезпеченото вземане е в размера посочен в заявлението - 51478 евро. От заявлението не е ясно дали става дума за частично погасяване на това задължение, поради което е прехвърлено вземане в по-малък размер. Не е ясно и другите три прехвърлени вземания на лице със същата фамилия обезпечени ли са с ипотеката. Срещу тях не е посочен номера на нот. акт за ипотека. Длъжникът с име PARNAR не е индивидуализиран с друго име, а видно от заявлението и нот. акт за ипотека, длъжниците са двама, а в приложение № 1 са записани като прехвърлени четири вземания от длъжник с такава фамилия с различни размери, нито един от които не съвпада с размера на обезпеченото вземане по нот. акт за ипотека. Следователно изискванията на чл. 17, ал.1 б. „е“ и ал.2 ПВп. не са изпълнено от заявителя - съществува противоречие между посоченият размер на сумата, за която се твърди, че е прехвърлено вземане и размера, посочен в договора за цесия, длъжникът по което също не е индивидуализиран. Договорът за цесия не е изцяло преведен, а съдебният език е българския – чл. 4, ал.1 ГПК и на места е нечетлив.
При така изложеното, определението на Смоленски окръжен съд, с което е потвърден отказа на съдията по вписване като краен резултат е правилно и следва да се потвърди по изложените съображения.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 459/20.10.2022 г. по ч. гр.д.№ 319 /2022 г. на ОС-Смолян по частна касационна жалба, подадена от „БАНКА ПИРЕУС“ АД, ЕИК-177550292.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 459/20.10.2022 г. по ч. гр.д.№ 319 по описа за 2022 г. на Окръжен съд-Смолян