КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 11:11

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: чл.264 от ДОПК и вписване на не сделки
Ново мнениеПубликувано на: 31 Мар 2023, 10:05 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 463
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№86

София, 26.05.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
EМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1108 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 5776 от 17.01.2020 г. на В. В., гражданин на Република А., чрез пълномощника му адвокат Р. П. против определение № 29083 от 10.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 14683 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, IV-Д състав, с което е потвърдено определение от 15.10.2019 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановил отказ да бъде вписано представеното със заявление вх.№ 67013 от 15.10.2019 г. от В. В. съдебно решение от 29.02.2012 г. по дело № 50 Fam10/12к-6 на Окръжен съд Фаворитен, Република А. за прекратяване на брака му с Р. В., сключен на 30.07.1973 г. и уреждане на имуществените отношения, като в негов дял е поставен придобит по време на брака недвижим имот апартамент № 3 в [населено място], [улица], самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
За да постанови атакуваното определение, Софийски градски съд е посочил, че със заявление вх. № 67013/15.10.2019 г., подадено от В. В. до Служба по вписванията-София е поискано вписването на съдебно решение от 29.02.2012 г. по брачно дело № 50 Fam10/12к-6 на Окръжен съд Фаворитен, Република А. и спогодба за поставяне в негов дял на придобит по време на брака апартамент в [населено място]. Към заявлението са представени преписи от акта – решение, удостоверение по чл.39 от Регламент 2201/2003 на Съвета, Сертификат – Приложение V, по чл.54 и чл.58 от Регламент (ЕО) № 44/2001, кадастрална схема на имота, нотариален акт № *, том *, дело № */2005 г. на Нотариус с рег. № 362 на НК, удостоверение за данъчна оценка изх. №[ЕИК]/30.01.2019 г., удостоверение изх.№ ДСЦ 19-ДИ05-169/1/10.10.2019 г. от СО, Дирекция „Общински приходи“, че за процесния имот няма непогасени задължения, уведомление за спогодба, издадено от Окръжен съд Фафоритен, Република А. и съдържанието на самата спогодба, пълномощно и доказателства за платена държавна такса. За да постанови обжалвания отказ съдията по вписвания е приел, че представеното бракоразводно съдебно решение няма посоченото в чл.6, ал.1, б.„в“ ПВ съдържание, като описанието е извършено по начин, който създава неяснота относно обема на правата на титуляра.
При тези констатации въззивният съд се е позовал на т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело №7/2012 г., на ОСГТК на ВКС /че проверката, която съдията по вписванията извършва по чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон и в никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. Отчел е, че в мотивната част на т.6 изрично е разяснено, че може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица - копие от кадастралната карта съгласно чл.6 ал.3 ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл.264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/. Приел е, че представеното решение на австрийския съд за прекратяване на брака между съпрузите Р. В. и В. В. е акт, подлежащ на вписване (чл. 4, б. „з“ от ПВ), тъй като обективира съгласие за уреждане на имуществените отношения между тях при развода им, по повод на недвижим имот, находящ се на територията на Република България, [населено място]. Отчел е, че разпоредбата на чл.264, ал.1 ДПОК предвижда при прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог, да се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Относно наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота, същото се удостоверява в данъчната оценка. Съгласно ал.3 образците на писмените декларации по ал.1 и 2 се утвърждават от министъра на финансите и министъра на правосъдието. Предвидена е и имуществена отговорност за нотариус или съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише акт без представена декларация или при неспазване разпоредбата на чл.264, ал.4 ДОПК, като същият дължи солидарно заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя или от учредителя.
Софийски градски съд е счел, че разпоредбите на чл.264, ал.1 и чл.265 ДОПК обосновават извод, че съдията по вписванията е длъжен да провери дали прехвърлителя има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, което обстоятелство се удостоверява с писмена декларация (арг. от чл.264, ал.1 и 3 ДОПК). Извън обстоятелството, че в представеното решение съпругата прехвърля „принадлежащия ѝ еднолично“ процесен апартамент, за който същевременно има данни, че е придобит по време на брака, безспорно е, че с постигнатото между съпрузите споразумение съпругата прехвърля изцяло притежаваното от нея право върху недвижимият имот. В този случай приложение намира изискването на чл.264, ал.1 ДОПК и към подлежащия за вписване акт следва да бъде приложена декларация за липса на подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. В. В. не твърди, а и не се установява към заявлението да е представена такава декларация от Р. В. (налице е удостоверение за липса на задължения единствено по отношение на имота), което е достатъчно основание да бъде отказано вписване. По тези съображения и тъй като в производството по чл.577, ал.1 ГПК се извършва аналогична проверка на тази осъществявана от съдията по вписванията, съдът е длъжен независимо от основанията, послужили за постановяване на обжалвания отказ, да осъществи самостоятелна преценка за наличието на всички предпоставки за впиване на заявения акт, е потвърден отказът на съдията по вписванията.
Жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: приложима ли е нормата на чл.264, ал.1 ДОПК по отношение на подлежащ на вписване съдебен акт и следва ли към заявлението за вписване на такъв акт да се представи декларация за липса на подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски .
По посочения въпрос не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателят, дава тълкуване по други въпроси при отказ за вписване на други актове /постановление за възлагане, акт на разпределение на имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законна ипотека/, поради което касационното обжалване следва да се допусне на поддържаното от В. В. основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с цел преценка дали даденото тълкуване в практиката на ВКС по приложението на чл.264 ДОПК се прилага и при вписване на съдебни решения.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
В цитираната от касатора практика на ВКС /по определение № 691 от 15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4416/2014 г., III г. о., определение № 190 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1984/2008 г., II г. о., определение № 410 от 28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2008 г., III г. о. и определение № 702 от 4.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4945/2015 г., IV г. о./ най общо се приема, че доколкото разпоредбата на чл.264 ДОПК е приложима само по отношение на сделки, които се осъществяват по нотариален ред и са в нотариална форма, т.е. при наличие на съгласие за сключване на договора, изразено в охранителното нотариално производство. Към това тълкуване следва да се добави, че с оглед изричното изброяване в чл.264, ал.1 ДОПК, че изискването на нормата намира приложение и при апортиране на недвижим имот в капитала на търговско дружество или вписване на особен залог, т.е. отново при наличие на договор/устав. Когато подлежащия на вписване акт не обективира доброволни, съвпадащи насрещни волеизявления на страните и е логически необосновано да се очаква съдействието на прехвърлителя или учредителя на вещното право, респ. приобретателят в случаите на законна ипотека и изискването, въведено в императивната разпоредба на чл.264 ДОПК е в състояние да осуети упражняването на правото на заинтересования да поиска вписване на акта, то представянето на декларация по чл.264 ДОПК за непогасени публични задължения не е предпоставка за вписването. Следователно при вписване или отбелязване на съдебни решения с вещно-прехвърлително действие липсата на декларация по чл.264 ДОПК не е основание за отказ от вписване.
По основателността на жалбата:
С оглед отговора на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното определение се явява неправилно. Въззивният съд правилно е преценил, че съдията по вписванията не може да проверява редовността на акт /като форма и съдържание/, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда /Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, т.6, абзац втори/, но неправилно е приел, че нормата на чл.264 ДОПК се прилага и при вписване на съдебни решения.
Изложеното налага отмяна на атакуваното определение и постановяване на вписване на съдебното решение.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 29083 от 10.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 14683 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, IV-Д състав.
ОТМЕНЯ определение № 29083 от 10.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 14683 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, IV-Д състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ представеното със заявление вх.№ 67013 от 15.10.2019 г. от В. В. съдебно решение от 29.02.2012 г. по дело № 50 Fam10/12к-6 на Окръжен съд Фаворитен, Република А. за прекратяване на брака му с Р. В., сключен на 30.07.1973 г. и уреждане на имуществените отношения, като в негов дял е поставен придобит по време на брака недвижим имот апартамент № 3 в [населено място], [улица], самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.
Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов