КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1438

гр. София, 05.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия Соня Найденова ч.гр. дело № 800/2023 г.

Производство по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. З., подадена чрез пълномощника му адв.И. Н. от АК - П., против определение № 50 от 09.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2986/2022 г. на ОС - Пловдив, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 02.11.2022 г. на съдия по вписванията при РС – Асеновград за отказ за вписване на Решение № 109 от 28.05.2004 г., постановено по гр.дело № 30/2004 г. на РС – Асеновград, влязло в законна сила на 14.07.2004 г., представено с молба № 4801/02.11.2022 г. по описа на СП към РС - Асеновград.
С частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, иска се неговата отмяна и връщане на делото за извършване на исканото вписване.
С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси:
1. Относимо ли е изискването на чл.6, ал.3 ПВ за прилагане на скици, издадени от АГКК, както и на данъчни оценки, при искане за вписване на съдебно решение по чл.115 ЗС за допускане на делба на недвижими имоти, в което същите не са описани с реквизити съгласно одобрена кадастрална карта? В случай, че молителят представя кадастрални скици и данъчни оценки само за част от имотите – предмет на решението, като заявява съответно искане за вписване на решението по отношение на тях, следва ли решение от да се впише съответно (също само по отношение на тях) или следва да се постанови отказ изцяло? – противоречие с т.6 на ТР № 7/2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 189/13.03.2014 г. по ч.гр.д. № 868/2014 г. на IV г.о., определение№ 217/29.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3947/2020 г. на I г.о.,
2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи, изложени в жалбата, като осъществявайки пълен въззив следва да изложи собствени мотиви по тях, обосновавайки се по правилата на формалната и правна логика? - противоречие с определение № 23/10.04.2018 г. по ч.т.д.№ 1767/207 г. на I т.о. , ТР № 1/2001 г. по т.д.№ 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС, т.9, ТР № 1/2013 г. по т.д.№ 1/20113 г. на ОСГТК на ВКС т.2 и т.3, решение по гр.д. № 4287/2015 г. на IV г.о., решение по търг.д. № 823/2010 г. на II т.о., решение по гр.д. № 862/2011 г. на IV г.о., решение по гр.д. № 1321/2009 г. на IV г.о., решение по гр.д. № 1163/2010 г. на IV г.о.
Частната жалба е допустима, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице да обжалва същия, спазени са и другите изисквания за допустимост на частната жалба.
Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното:
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че с молба вх. № 4801/02.11.2022 г. по описа на АП, СВ гр. Асеновград е представено от жалбоподателя Решение № 109 от 28.05.2004 г., постановено по гр.дело № 30/2004 г. на Районен съд – Асеновград, влязло в законна сила на 14.07.2004 г., с което е допусната съдебна делба, между страните по делото – наследници на П. Ш., един от които наследодателя на жалбоподателя З. З., на пет земеделски имота в землището на [населено място], при посочени квоти в съсобствеността. Установено е, че с молбата се иска вписване на съдебното решение само за три от петте недвижими имота, допуснати до съдебна делба с представеното решение на РС - Асеновград. Представени са доказателства за легитимация на молителя и данъчни оценки и скици на трите имота, по отношение на които се иска вписване от молителя. Установил е въззивния съд, че отказът на съдията по вписване е мотивиран с изводи, че съдебното решение по допускане на делбата е подлежащ на вписване акт, но само в цялост, а не частично, че сложният фактически състав на вписването включва и подреждане в нарочна книга на подлежащия на вписване акт, поради което следва да бъдат представени необходимите за вписването, съгласно чл.6, ал. 3 ПВ, скица – копие от кадастралната карта и данъчна оценка на всички имоти, посочени в решението, и представените от молителя доказателства не могат да дадат основание за вписване на решението и отказал исканото нотариално действие.
Въззивият съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията при РС – Асеновград, като е приел, че той не е постановено в противоречие с постановеното в т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. по тълк. дело № 7/2021г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдията по вписванията не е проверявал редовността на акт, който изхожда от съда, нито е приел, че представеното с молбата решение не подлежи на вписване. Напротив, посочено е в обжалваното определение, че представеният акт подлежи на вписване, с подробно посочване на основанията за това. Въззивният съд, аналогично на съдията по вписване, е приел, че подлежащият на вписване по чл.112, буква „з“ ЗС акт - влязло в законна сила съдебно решение с което се признава правото на собственост върху недвижими имоти, каквото е процесното решение по допускане на делбата на недвижими имоти, се вписва само в неговата цялост. Изводът на окръжния съд, че е недопустимо частично вписване на съдебно решение, е обоснован отново със същите изложени от съда доводи, като тези, изложени и от съдията по вписване, а именно, че изискването за вписване в цялост следва както от текста на закона, така и от приложимите разпоредби на ПВ, и от самия фактически състав на вписването, включващ записване във входящия регистър, подреждане на акта в нарочна книга и отбелязване по партидата на собственика в партидната книга, както е посочено и в определение № 127/26.03.2010 г. по ч.гр.д. 77/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК. Окръжният съд е посочил, че цитираното от частния жалбоподател в подкрепа на довода му за допустимост частично вписване на съдебното решение определение № 23/10.04.2018 г. по ч.т.д. № 1767/2017 г. на ВКС, I т.о., е неотносимо към настоящата хипотеза, доколкото то касаело хипотеза на искане за вписване на дружествен договор в цялост, като за част от него, с оглед направената дължима проверка от съдията по вписванията, е установено, че са били налице условията за вписване на акта.
От така изложените мотиви на обжалваното определение следва извод, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното му обжалване по втори поставен въпрос, поради противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора ТР на ВКС и решения по чл.290 ГПК на ВКС. По първи въпрос не се установява общата предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото въззивният съд не е обсъждал такъв въпрос, и същият ще бъде разгледан като оплакване по частната жалба относно правилността на въззивното определение.
По втория въпрос, по който се допуска касационно обжалване, в цитираната от касатора-частен жалбоподател съдебна практика, е разяснено (в обощение), че правните изводи на съда, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани, че въззивният съд, дори и при препращане към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, не е освободен от задължението да отговори на всички доводи във въззивната жалба в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи и ги изрази писмено в мотивите към решението си, т.е. наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. В случая въззивният съд само формално е спазил това изискване, защото не е направил собствена преценка на оплакването на частния жалбоподател по въпроса допустимо ли е частично вписване на съдебно решение, не е изложил собствени правни изводи по това оплакване, а е възпроизвел същите мотиви за недопустимост на частичното вписване на съдебно решение, като тези на съдията по вписване (аналогично на препращане по чл.272 ГПК ).
По основателността на частната жалба:
Съобразно дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното определение е неправилно.
С молбата си до съдията по вписване от 17.11.2022 г., молителят Р. З. З. - като законен наследник на една от страните (на З. С. З.) по съдебно решение за допускане делба на пет поземлени имота по гр.д.№ 30/2004 г. на РС-Асеновград, е поискал вписване на същото съдебно решение, но само за три от петте поземлени имота, допуснати до делба. Видно от представени със заявлението заверен препис от това съдебно решение, то е влязло в сила на 14.07.2004 г., т.е. след изтичане на 6-месечния срок за отбелязване по чл.115, ал.2 ЗС. изр. първо ПВ. В молбата до съдията по вписване са посочени всички лица/респ.наследниците на починали такива, които се сочат като съделители с решението, чието вписване се иска, представено е и доказателство - удостоверение за наследници на П. Ш.- общ наследодател на съделителите по делото, от което се установяват и починалите съделители, посочени в съдебното решение, и техните наследници, с ЕГН и местожителство.
Приложими относно вписването на съдебни решения в случая са тези на Правилника за вписванията/ПВ/. Съдебните решения, с които се уважава подлежаща на вписване искова молба, която е била вписана, се отбелязват по представен препис, по предвидения в чл. 115 ЗС , вр. чл. 14 ПВ ред и в срока по чл.115, ал.2 ЗС - шест месеца от влизане в сила на решението. Пропускането на шестмесечния срок се урежда от чл.115, ал. 2, изр.второ от ЗС , а именно - след изтичането му вписването на исковата молба губи действието си, което обаче не е пречка да се извърши вписване на съдебното решение, чието вписване е предвидено в закона, но действието му вече ще е от датата на това вписване, а не от датата на вписване на исковата молба. С т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, както и че в никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. В практиката на ВКС е разяснено, че съдията по вписванията не може да откаже да впише съдебно решение, което попада в подлежащите на вписване актове, нито поради липса на индивидуализация на имотите в представените за вписване съдебни решения, съобразно данните по чл. 60, т. 1- 7 от ЗКИР, нито поради липса на приложена скица-копие от одобрената кадастрална карта (така напр. определение № 189 от 13.03.2014 г. по ч. гр. д. № 868/2014 г., ГK, ІV г.о. на ВКС), че спецификата на особеното исково производство за съдебна делба следва да се отчита при изискването за внасяне на държавна такса по вписването на исковата молба/респ. на решението по чл.344, ал.1 ГПК и то в насока, че доколкото е отложено определяне на цената на иска и заплащане на държавната такса едва с решението по извършване на делбата, то при вписване на исковата молба за делба/ респ. и на съдебното решение по чл.344, ал.1 ГПК/ таксата за вписване по чл.2, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията /ТДТСАВ/, следва е в рамките на посочената минимална цена от 10 лв., а не в размер на 0,1% върху цената на иска или върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към ЗМДТ, тъй като цената на иска към този момент не е определена, поради което съдията по вписване няма задължение да следи дали е представена данъчна оценка на имота за определяне внесена ли е дължимата държавна такса (така напр. определение № 266/08.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3726/2015 г. на ВКС, ГК, II г.о.), Настоящият касационен състав изцяло споделя горните разяснения, и прилагайки ги към вписването на съдебното решение в настоящия казус, приема, че вписването му е допустимо, дори и при пропускане на срока за отбелязване по чл.115, ал.2 ЗС, но ще има действие за трети лица от деня на това вписване. При вписване на съдебно решение (независимо дали е в срока по чл.115, ал.2 ЗС или след него), съдията по вписване не може да проверява съдържанието на същото и не следва да следи дали към молбата за вписване на съдебното решение се прилага скица на поземлени имот по КК и данъчна оценка на същия имот.
Основателно е оплакването по частната жалба за неправилност на извода на въззивния съд, че е недопустимо частично вписване на съдебно решение. ПВ не съдържа забрана нито за частично вписване на подлежащ на вписване акт, нито за частично заличаване на вписан акт. В чл.18, ал.3 ПВ е предвидена възможност за частично подновяване на ипотека, в чл.21 ПВ е предвидена възможност за частично заличаване на ипотека, и съдебната практика на ВКС е приела за допустимо и частично ново вписване на ипотека - в хипотезата на чл. 18, ал. 4 ПВ след изтичане на 10 г. от първоначалното вписване на ипотеката, за по-малка сума от вписаната първоначално учредена ипотека, съизмерима с размера на остатъчния дълг на ипотекарния длъжник (определение № 218 от 27.04.2017 г. по ч. гр. д. № 331/2017 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, определение № 58 от 26.01.2018 г. по ч. т. д. № 2173/2017 г., ТК, І т. о. на ВКС, постановени по чл.274, ал.3 ГПК по именно такъв въпрос). Допустимостта на частично вписване на подлежащ на вписване акт само за част от недвижимите имоти, предмет на акта, е приета и с определение № 23/10.04.2018 г. по ч.т.д. № 1767/2017 г. на ВКС, I т.о., с което определение, при решаване по същество спора за законосъобразност на отказ за вписване на дружествен договор, с който е направен апорт на недвижими имоти, е дадено разрешение, че не е налице пречка същият договор да бъде вписан в Служба по вписванията само по отношение на част от имотите или вещните права, за които, при извършената съобразно чл.73, ал.5, изр. последно ТЗ проверка е установено, че принадлежат на вносителя, съобразно който извод ВКС е отменил частично отказа на съдията по вписване и е постановил частичното вписване на дружествения договор за правата върху вещи, които е установено да са на вносителя на апортната вноска. Правните последици от последното определение на ВКС е именно допускане на частично вписване на подлежащ на вписване акт, независимо че искането е било за вписване в по-голям обем. Или се налага извод, че е допустимо частично вписване на подлежащ на вписване акт - само за част от недвижимите имоти, предмет на този акт, независимо дали причината за това частично вписване е волята на молителя, или преценка на съдията по вписване (когато е оправомощен от закона да я прави). Съотнесени тези норми на ПВ и тези разрешения на съдебната практика, към вписването на съдебно решение, сочат на извод, че е допустимо и частично вписване на съдебно решение по чл.344, ал.1 ГПК - само по отношение на част от поземлени имоти, допуснати до делба с него, ако такова искане за частично вписване е направено с молбата за вписване, в рамките и на диспозитивното начало на гражданския процес по чл.6 ГПК, приложимо и в производството пред съдията по вписване, което е охранително производство по чл.569-577 ГПК.
При този извод обжалваното определение се явява неправилно и следва да се отмени. Представеното с молбата на Р. З. съдебно решение по чл.344, ал.1 ГПК, е акт, подлежащ на вписване, искането за вписване е направено от заинтересовано лице, има законоизискуемото съдържание, с необходимите приложения, заплатена е и дължимата държавна такса за вписването в размер на 10 лв. Допустимо е вписването на съдебното решение да се направи само за част от имотите по него, т.е. само за тези имоти, за които е направено искането с молбата на Р. З.. Данните по представеното заверено копие от съдебното решение по чл.344, ал.1 ГПК за съсобствениците, между които е допусната делбата, заедно с посочените в молбата за вписване наследниците на някои от починалите съделители по съдебното решение и представеното удостоверение за наследниците, позволяват на съдията по вписване да направи преценката съгласно ПВ по чия персонална партида да впише съдебното решение.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 50 от 09.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2986/2022 г. на ОС – Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 50 от 09.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2986/2022 г. на ОС- Пловдив, с което е оставена без уважение частната жалба на Р. З. З. срещу определение от 02.11.2022г. на съдия по вписванията при РС- Асеновград за отказ за вписване на съдебно решение по молба вх.№ 4801/02.11.2022 г. по описа на СП към РС – Асеновград, както ОТМЕНЯ и отказа по определение от 02.11.2022 г. на съдия по вписванията при РС-Асеновград по преписка № 4801/02.11.2022 г. за вписване на Решение № 109 от 28.05.2004 г., постановено по гр.дело № 30/2004 г. на РС – Асеновград, влязло в законна сила на 14.07.2004 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ВПИШЕ, по молбата от Р. З. З. с вх.№ 4801/02.11.2022 г. по описа на АП-СВ при РС- Асеновград, Решение № 109 от 28.05.2004 г., постановено по гр.дело № 30/2004 г. на РС-Асеновград, влязло в законна сила на 14.07.2004 г., по отношение само на три от поземлените имоти по решението, които три имоти са уточнени в молбата за вписване.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Службата по вписванията при РС-Асеновград, за извършването на по-нататъшните действия по вписването по молба от Р. З. З. с вх.№ 4801 /02.11.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.