КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1831
гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 2524 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 4891/09.06.2023 г., подадена от „Плантабул“ ЕООД срещу определение № 461 от 08.06.2023 г. по ч. гр. д. № 20231800500365/2023 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 27 от 19.05.2023 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Самоков за отказ да бъде вписана обезпечителна заповед от 17.05.2023 г. по т. д. № 2383/2022 г. на Софийски градски съд за налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника „Прима ленд груп“ АД.
Софийски окръжен съд е приел за правилни констатациите на съдията по вписванията, че в обезпечителната заповед не е посочено местонахождението на имотите и че е неясен статутът (вероятно застроен вместо незастроен) на първия от поземлените имоти в заповедта, поради което тя не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВп.
Жалбоподателят атакува определението на Софийски окръжен съд като неправилно. Счита, че представената от него обезпечителна заповед отговаря на всички изисквания на чл. 24 ПВп, като имотът е индивидуализиран съгласно чл. 6 ПВп.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивния акт, се позовава на очевидна неправилност на определението, както и на постановяването му в противоречие със задължителната практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 19) и с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 310/08.01.2019 г. по гр. д. № 915/2018 г., ІV г. о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г., ІV г. о., решение № 112/02.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., ІV г. о. и др.), по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите на решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правнорелевантни факти по делото.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт; внесена е дължимата по жалбата държавна такса.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намират чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
В случая определението на Софийски окръжен съд е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното определение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Не е налице и соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въззивният съд е извършил проверката дали обезпечителната заповед подлежи на вписване, в съответствие с чл. 32а, ал. 1 ПВп, като е съобразил релевантните за това факти и обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВп подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Установените в тази разпоредба изисквания са императивни. Ако представеният за вписване акт не им съответствува, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за вписването му. В настоящия случай Софийски окръжен е извършил необходимата преценка на обстоятелствата, от наличието на които зависи дали представената обезпечителна заповед подлежи на вписване, и е констатирал несъответствия с изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВп, препятстващи вписването – непосочване местонахождението на възбранените имоти (община, населено място, местност, адрес), водещо до недостатъчната им индивидуализация (а оттам – и до невъзможност за преценка местната компетентност на съдията по вписванията), както и противоречивото описание на първия от тях (незастроен или застроен).
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 461 от 08.06.2023 г. по ч. гр. д. № 20231800500365/2023 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.