КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
[населено място], 11.07.2023 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети юли, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ
АННА НЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 743 по описа за две хиляди двадесет и трета година, съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. А. И. – нотариус, вписан под № 384 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, против определение № 3584/21.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 13165/2022 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на същия срещу отказ, постановен с определение № 1786/10.11.2022 г. на Съдия по вписванията при Софийски районен съд , за вписване на Решение № 6/25.04.2007 г. на СГС, Фирмено отделение по ф.д.№ 10319/2001 г., за преобразуване чрез вливане, на основание чл. 263в ал.1 ТЗ , на „ Денива 2003„ ЕООД, „Катрин турс„ ЕООД и „ Прим- Прогрес„ЕООД в „Евани Билд„ООД. Жалбоподателят оспорва определението като очевидно неправилно по следните съображения : 1/ на вписване, съгласно действащото българско право, подлежат актове, а не права, поради което обстоятелството, че някое от лицата, за които се отнася акта, било то физическо или юридическо, е престанало да съществува към момента на заявяване на вписването / починало физическо лице, прекратено търговско дружество / не променя подлежащия на вписване акт и няма отношение към самото вписване; обратното се явява в противоречие с чл. 586 ал. 4 ГПК, чл. 263и ал. 6 ТЗ и правилата на формалната логика ; 2/ тълкуването / граматическо / на чл. 263и ал.6 ТЗ налага извода, че следва да бъде представен за вписване конкретният документ по чл. 263в ал.1 ТЗ , независимо от това дали този документ е съдебно решение на съответния окръжен съд / ако преобразуването е извършено докато съответният търговски регистър е воден от съответния окръжен съд, какъвто е настоящия случай / или е удостоверение издадено от Агенция по вписванията / ако преобразуването е извършено след възникването на търговския регистър, воден от Агенция по вписванията / ; излагат се обстойни съображения, считано от кой момент влиза в сила новата редакция на чл. 263и ал. 6 ТЗ / приета с пар. 62 от ЗИДТЗ обн. ДВ бр.38 от 09.05.2006г. вр. с пар. 167 от същия закон /, с оглед неколкократно променения начален момент на влизане в сила на Закона за търговския регистър, съответно се обосновава нейната неприложимост към конкретния случай, тъй като към момента на постановяване на решението за преобразуване, чрез вливане / м. април 2007г. / е била в сила предходната редакция на нормата
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Жалбоподателят, обосновавайки легитимацията си за исканото вписване с чл. 4л от Правилника за вписване във връзка с чл. 263и ал.6 от ТЗ, е поискал вписването в имотния регистър, по партидите на всяко от преобразуващите се, респ. на приемащото дружество, на решение на фирмено отделение при СГС от 2007 г., с което е постановено вписване в регистъра за търговски дружества при СГС, по партидата на „Евани билд„ ООД, преобразуването на „Денива 2003„ЕООД, „Катрин турс„ЕООД и „Прим-Прогрес„ ЕООД , чрез вливането им в „Евани билд„ ООД . Вписването се претендира, на основание чл. 263и ал. 6 ТЗ, тъй като в имуществото на преобразуващите се дружества „Катрин турс „ ЕООД и „ Прим-Прогрес „ЕООД са включени недвижими имоти, преминали с преобразуването в патримониума на „Евани билд „ООД. Недвижимите имоти са съответно описани, като са представени доказателства за собствеността на преобразуващите се дружества.
С определение № 1786/10.11.2022 г. на Съдия по вписванията при Софийски районен съд е постановен отказ по молбата, по съображения, които въззивният съд не е споделил. Същият е потвърдил отказа с тук атакуваното определение, по съображения, че от 19.06.2008 г. насам липсва правоспособен субект „Евани билд„ ООД, тъй като дружеството е заличено от търговския регистър, считано от същата дата. Като допълнително основание за отказа е посочено, че съгласно чл. 263и ал. 6 ТЗ, в приложимата й редакция / обн. ДВ бр. 38 от 2006 г. в сила от 01.07.2007 г., изменена относно влизането в сила - ДВ бр. 80 от 2006 г. – в сила от / подлежи на вписване удостоверението за обстоятелствата по чл. 263в ал. 1 ТЗ, а не съдебното решение за вписване преобразуване, на основание същата разпоредба и съгласно предходната редакция на чл. 263и ал. 6 ТЗ.
В частната касационна жалба е инкорпорирано и изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, в което, наред с очевидната неправилност на атакуваното определение, съгласно преждеизложеното, са формулирани и следните въпроси, първите два обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК: 1/ Необходимо ли е към момента на извършване на вписването да съществува правоспособен правен субект, по отношение на когото това вписване да бъде извършено ? ; 2/ Подлежи ли на вписване съдебното решение по чл. 263и ал. 1 и чл.263г ал. 1 от ТЗ / в редакцията му отпреди влизане в сила на Закона за търговския регистър ? и 3/ Какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл.32а ал.1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона ? – допълнителният селективен критерий по този въпрос се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд с т. 6 от ТР № 7/2013 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възприето и в последващи тълкувателни решения, съответно посочени.
Първият въпрос се обосновава с обекта на вписването - актове, а не права, поради което измененията в правния статут на лицата, до които се отнасят тези актове, няма отношение към самото вписване. Нуждата от отговор на втория въпрос се аргументира с твърдението, че в издаваните от Агенция по вписванията удостоверения не се виждат обстоятелствата, които са били вписани преди 01.01.2008 г. / преди възникване на сегашния търговски регистър, като единна електронна база данни /, когато са поискани и издадени за период, обхващащ времето преди влизане в сила на ЗТР. С това се обосновава невъзможността понастоящем да бъде издадено удостоверение по чл. 263в ал. 1 ТЗ, което да съдържа информация за вписвания, извършени преди влизане в сила на ЗТР, респ. вписване на обстоятелства , предхождащи влизането в сила на ЗТР никога не би могло да бъде извършено.
Без формулиране на конкретен въпрос, въззивното определение се сочи постановено в противоречие с мотивната част на ТР № 7/2013 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в която е посочено, че вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове; то е безспорна администрация, оказване съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения; целта му е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи.
Формулираните първи и втори въпроси удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, доколкото кореспондират с решаващите мотиви на атакуваното определение , но не се явява обоснован допълнителния такъв, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обосноваването в тази хипотеза предполага посочване на непълна, неясна или противоречива правна норма, провокирала противоречиво тълкуване или нуждаеща се от осъвременено тълкуване, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Жалбоподателят не предлага подобна обосновка, а предложената опровергава нуждата от искания отговор, предвид следното :
Относно първия въпрос жалбоподателят се позовава на обекта на вписването, съгласно буквалната редакция на разпоредбите на Правилника за вписванията - актове, съгласно чл. 4 от Правилника, но няма спор, че оповестителното действие на вписването на актовете цели именно разгласяването на обстоятелства относно придобити, изменени или прекратени права или други обстоятелства с обект недвижими вещи, основно от които - принадлежността на тия права, предвид което, съгласно чл. 6 ал. 1 от Правилника, индивидуализацията на носителите им е задължителна част от съдържанието на подлежащия на вписване акт. Вписваните актове са значими не сами по себе си, а като носители на информация, при това актуална. В този смисъл е редакцията на Глава VІІІ на ЗКИР – чл. 59 – чл. 64 – макар неприложим към случая, поради липса на данни за въведени имотни регистри на територията на съответните имоти,а и изобщо на територията на страната, предвид което и на основание чл. 74 ал. 1 ЗКИР вписванията се извършват по досегашния ред – съгласно ПВп.. С молбата на Нотариус И., при безспорно установеното към момента заличаване на формалния носител на правото на собственост, според искания за вписване акт, по същество се претендира вписване на очевидно несъществуващо обстоятелство, каквото действие не би могло да се обоснове нито логично, още по - малко правно, изхождайки от оповестителната цел на вписването. С прекратяването и заличаването на променилото се при преобразуването дружество „Евани билд„ ООД, вещното право на собственост върху недвижимите имоти, преминали с преобразуването, чрез вливане, в патримониума на същото, обективно са напуснали този патримониум и са притежание на друг правен субект, тъй като правото на собственост не се погасява, а само сменя титуляра си / така в скиците на Служба по геодезия, картография и кадастър – София имотите фигурират със собственик „Евани билд„ ЕАД / „Евани билд„ ООД е преобразувано чрез промяна на правната форма в еднолично ООД, последното преобразувано, чрез промяна на правната форма, в „Евани билд„ ЕАД /. С исканото от молителя вписване, на третите лица, чиито интереси вписването охранява, ще бъдат оповестени неверни към момента на вписването обстоятелства. Необяснимо за настоящия състав е искането за вписване на предходното преобразуване, вместо последващите, респ. актуалното, с оглед носителя на вещното право на собственост на имотите към момента, при съответно удостоверяване на предходните правоприемства. Чл. 586 ал. 4 ГПК, на която разпоредба се позовава жалбоподателя, не изключва тази възможност.
В обосновката на нуждата от отговор на втория въпрос се твърди практика на Агенция по вписванията / недоказана /, която е в конфликт със закона, с оглед разпореденото в параграфи 2 и 3 на ПЗР на ЗТР предаване на информацията от търговските регистри и регистрите на кооперациите, водени при съдилищата - на Агенция по вписванията. В този смисъл, дори да съществува такава практика, то тя е неправилна и не може да бъде основание за приложение на закона по начин, който да спестява негативите й. При това, предходно на поставения , релевантен за спора е въпроса коя редакция на чл. 263и ал.6 ТЗ би била приложима за исканото вписване : тази към момента на исканото вписване / според която безспорно подлежи на вписване удостоверението за преобразуване по чл.263и ал.6 ТЗ / или тази към момента на вписаното преобразуване към 2007г. / съдебното решение /. Безспорно в съдебната практика се приема, че вписването на акт, неподлежащ на вписване, не поражда свързани с вписването правни последици, ако въпреки това би било извършено. По правило, изводимо от охранителния характер на вписването, същото се извършва непосредствено след издаването на съответния, подлежащ на вписване акт. Предвид това, а и доколкото вписването е охранителна по своя характер дейност, а регулацията на всяка дейност се осъществява с процесуални по своя характер правила, настоящият състав намира за правно обосновано и логично вписването да се подчинява на актуалните към момента на исканото вписване правила, относно подлежащите на вписване актове.
Преди всичко, обаче, по всеки от двата въпроса не се сочи правната норма, приложима към отговорите. В аспект на последното, третият формулиран въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като обхвата на проверката на съдията по вписванията, съгласно чл.32а ал.1 ПВп. и приетото в ТР № 7/ 2013 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нямат отношение към решаващите мотиви на атакуваното определение. Съгласно дадените с ТР разяснения по приложението на чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията, проверката на съдията по вписванията не обхваща материалноправните предпоставки за издаването на конкретния акт, а те не са били обект на решаващите мотиви на съда - не е изследвал предпоставките за вписаното преобразуване по чл. 263в ал.1 ТЗ и не е отказал поради липсата им.
Впрочем, досежно твърдението на жалбоподателя, че правосубектността на носителя на вещното право на собственост, в резултат на преобразуването – „Евани билд „ ООД - недопустимо е изследвана от въззивния съд, предвид чл.32а ал.1 ПВп., следва да се отбележи, че тази проверка не е проверка дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона , а е относима към проверка на правосубектността на легитимирания заявител на съответното вписване, какъвто би било самото променящо се с преобразуването дружество или друго заинтересувано лице, ако би обосновало интереса си. Няма спор, че молба за вписване от неправосубектен, макар формално легитимиран заявител, не би могло да се разгледа, камо ли уважи, а тъкмо това цели да обоснове жалбоподателят. Подавайки молбата Нотариус И. заобикаля проблема с липсата на легитимиран заявител, но сам не разполага с нужната легитимация за отправеното искане. Чл.4л от Правилника вр. с чл. 263и ал.6 ТЗ, на които се позовава за същата, сочат единствено подлежащия на вписване акт, но нямат отношение към легитимацията на Нотариус И.. Такава не е обоснована с нотариално удостоверяване във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот, нито в хипотезата на чл. 22 ЗННД, в който смисъл, корективно следва да се прилага чл. 8 ал.1 от Правилника за вписванията досежно легитимацията на нотариус да иска вписване на други актове, извън посочените в чл. 4 б.“а“. С други думи – само качеството му на нотариус не удовлетворява нужната легитимация.
Предвид преждеизложеното, не може да се сподели и очевидна неправилност на въззивното определение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3584/21.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 13165/2022 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.